Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 27.02.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          М.Б.

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с.  Н.К.

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №108 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Обжалвано е постановление на ДСИ от 31.01.2017г. за приключване производството по изп. дело №737/2012г. по описа на СИС при СлРС.

В жалбата си взискателят Т.Г.Д. посочва, че в ГПК не съществува правен термин „приключване на производство по изпълнително дело“, който ДСИ си е съчинила. Според закона, акта следва да е постановление за прекратяване и само при влизането в сила на токова могат да се вдигнат наложените запори и възбрани. От обжалваното постановление не било ясно по коя сметка е преведена посочената от ДСИ сума, в коя банка. Поради това моли съда да отмени обжалваното постановление от 31.01.2017г. като незаконосъобразно.

Другата страна по изпълнителното производство – длъжникът в изпълнителното производство И.М.Д. не е депозирал становище по жалбата.

В депозираните си на основание чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ Г.П е посочила, че на взискателката Д. е преведена сумата от 44,98лв., съгласно задължителните указания, дадени с решение №176/07.11.2016г. на СлОС по гр.д.№339/2016г., което станало на 31.01.2017г. По отношение на понятието „приключване на изпълнителния процес“, посочва, че същото се съдържа в чл.115, ал.1 от Правилник за администрацията в съдилищата. Намира жалбата за неоснователна.

            От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №737/2012г. по описа на СИС при СлРС е със страни: взискател Т.Г.Д. и длъжник И.М.Д..

            На 04.05.2016г. длъжникът Д. е извършил банков превод, с който е превел по сметка на ДСИ по изпълнителното дело сумата от 9147лв. От сумата е извършен превод на взискателя. С постановление от 05.07.2016г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство.

            С Решение от 07.11.2016г. по гр.д.№339/2016г. по описа на СлОС, съдът по повод жалба на взискателя Т.Д. е отменил постановлението за прекратяване от 05.07.2016г., като в мотивите си е дал изрични указания за необходимост от превеждане на взискателя допълнителното на сумата от 44,98лв., която е внесена от длъжника, налична по делото, но неизплатена в цялост на взискателя. Изводите на съда са на база назначена от него и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

            На 27.01.2017г. ДСИ е разпоредил на взискателя да се преведе сумата от 44,98лв.

            С преводно нареждане от 31.01.2017г. сумата от 44,98лв. е преведена по сметка на взискателката Т.Д. в „Инвестбанк“ АД, изрично посочена от нея с молба по изпълнителното дело.

            С постановление от 31.01.2017г. съдебният изпълнител след като е констатирал извършения превод на останалата дължима сума по сметка на взискателя е постановил приключване на производството по изп. дело №737/2012г. по описа на СИС при СлРС и вдигане на наложените запори.

            Препис от постановлението е връчено на взискателя на 03.02.2017г.     

Жалбата против постановлението за приключване на производството е подадена на 06.02.2017г.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице – взискател и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място по отношение на изложените съображения за неправилно използван от ДСИ термин в атакуваното постановление, следва да се посочи, че в случая не е налице прекратяване на изпълнението по смисъла на чл. 433 от ГПК. Хипотезите на цитираната норма касаят преустановяване на изпълнителните действия и обезсилване на вече извършените такива, тъй като прекратяването на изпълнителния процес предпоставя висящ (започнат и неприключил) изпълнителен процес. Прекратяването на изпълнителното производство означава, че се погасяват правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. За разлика от прекратяването завършването (приключването) на изпълнителното производство е налице, когато се предприеме крайното действие, към което същият е насочен - удовлетворяването на взискателя. След като същото е настъпило, изпълнителното производство приключва, като извършените изпълнителни действия запазват своето действие (те представляват и правното основание, по силата на което взискателят придобива полученото по реда на изпълнителното производство). Термина приключване е използван в чл.115, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата, а не е произволно съчинен от ДСИ.

Именно по описания начин е завършено и производството по настоящото изпълнително дело – с извършения превод на 31.01.2017г. по изрично посочената от взискателят банкова сметка, ***,98лв., съгласно задължителнте указания на СлОС по гр.д.№339/2016г., взискателят Т.Д. е била удовлетворена изцяло и изпълнителният процес е завършил. Следва само да се отбележи, че останалата дължима сума е определена от съда по посоченото гр.д.№339/2016г. по описа на СлОС въз основа на изслушано и кредитирано заключение на нарочно назначена по искане на взискателя съдебно-счетоводна експертиза и този въпрос не е предмет на настоящото дело и не подлежи на преразглеждане. Възраженията за непълно погасяване на задължението са били разгледани от съда по посоченото дело и с решението е дадено изрично задължително указание на съдебния изпълнител за извършване на допълнителен превод на взискателя на сумата от 44,98лв., която е преведена от длъжника, но е останала неизплатена на взискателя. С изплащането й на 31.01.2017г., за което са приложени надлежни платежни документи по настоящото дело, взискателят е изцяло удовлетворен и изпълнителното производство е завършено.

Издаденото от ДСИ постановление само констатира (прогласява) настъпилото приключване на изпълнителното производство и е необходимо, за да се приложат някои от последиците на приключването (вдигане на наложените запори). При пълното удовлетворяване на взискателя, законосъобразно ДСИ е констатирал приключването на изпълнителното производство. Атакуваното постановление е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и като такава съдът ще я остави без уважение.

            По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя Т.Г.Д. с ЕГН ********** срещу Постановление от 31.01.2017г. за приключване производството по изп. дело №737/2012г. по описа на СИС при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                       

                                   

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.