Р Е Ш Е Н И Е № 79

 

гр.Сливен, 28.02.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                                  Мл.С: Н.К.

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 124 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на С.Р. – кмет на Община Сливен против Постановление от 15.12.2016г. на ДСИ при РС- Сливен по изп.д. № 280/2013 г., с което се прекратява изпълнителното дело .

         В жалбата се твърди , че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като още с молбата за образуване на изпълнителното дело е било направено искане след налагане на обезпечителна мярка по делото да се пристъпи към принудително изпълнение. Моли се обжалваното постановление да бъде отменено.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата е допустима , но по същество неоснователна , тъй като в продължение на повече от две години от последното искане за извършване на действия по делото не са били поискани да се извършат някакви други изпълнителни действия. По делото били наложени запори на МПС и на банкови сметки, след което не било поискано извършването на каквото и да е изпълнително действие.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело 280/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано на 24.04.2013 г. по молба пълномощника на Община Сливен против длъжника „ БИОКОМ 2000“ ООД от гр.Сливен, ул.“ Е.Б.“ №*********. С молбата било поискано да се извърши справка относно имущественото състояние на длъжника – налични банкови сметки, налични ПС, притежавани недвижими имоти. ДСИ извършил проучване на имотното състояние на длъжника и установил, че той притежава МПС и недвижими имоти. Незабавно бил наложен запор на 10.05.2013 г. на товарен автомобил „РЕНО КАНГО“ с рег.№ СН9****НС. Освен това бил наложен запор на банковите сметки на длъжника на 14.05.2013 г. в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „ БАНКА ДСК“ ЕАД, а на 15.08.2013 г. била наложена възбрана на недвижим имот собственост на длъжника , която била вписана в службата по вписванията на 16.08.2013 г. След първоначалното искане за налагане на запори на банкови сметки , на МПС и вписване на възбрана , взискателят не поискал извършването на друго изпълнително действие. На 15.12.2016 г. ДСИ постановил обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Постановлението на ДСИ било връчено на взискателя по изпълнението на 12.01.2017 г. Процесната жалба била депозирана на 19.01.2017 г. – в рамките на законоопределения едноседмичен срок .

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява , когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка . В конкретния случай взискателят с пасивното си поведение по събиране на вземането е причина да се прекрати производството . Безспорно е от събраните доказателства , че последното изпълнително действие поискано от страната е налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника по делото на 16.08.2013 г. От тогава , до момента на постановяване на обжалвания съдебен акт за прекратяване на изпълнителното производство – 15.12.2016г. са изминали повече от 2 години т.е. изискването на законодателя по отношение на изтеклия срок е налице . В изпълнителното производство взискателят е водещата фигура. Съдебният изпълнител предприема изпълнителни действия тогава , когато са поискани от взискателя и то такива , каквито той е посочил. Следва да се има предвид и фактът, че с настъпване на основанието по чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона , при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия – изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване .

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р. – кмет на Община Сливен против Постановление от 15.12.2016г. на ДСИ при РС- Сливен по изп.д. № 280/2013 г. за прекратяване на изпълнителното дело като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.