Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 27.02.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          М.Б.

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. Н.К.

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №125 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя Община Сливен срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 15.12.2016г. по изп.д.№660/2013г. по описа на СИС при СлРС.

            В жалбата се посочва, че постановлението за прекратяване на изп. производство на основание чл.433, т.8 от ГПК е неправилно, тъй като липсвало посоченото основание. Посочва, че още в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано изрично след налагане на обезпечителна мярка на откритите недвижими и движими имоти, да се пристъпи към принудително изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното постановление.

            Другата страна по изпълнителното производство – длъжникът „Русегаз“ ЕАД, гр.Русе не е подал писмено възражение по жалбата.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. От извършените справки са установени недвижими имоти, собственост на длъжника, като на 04.11.2013г. на взискателя е изпратено съобщение да посочи имот, респ. имоти, върху който да се наложи възбрана. Съобщението е получено от взискателя на 07.11.2013г. От тази дата до прекратяване на делото, взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №660/2013г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на взискателя Община Сливен от 18.10.2013г. против длъжника „Русегаз“ ЕАД, гр.Русе въз основа на Акт за установяване на задължения №РА000353/29.04.2013г. на Община Сливен за главница от 878,66лв. и лихва в размер на 99,14лв., изтекла до 09.10.2013г.

С молбата за образуване на делото, взискателят е посочил като изпълнителни способи изпълнение върху движимите и недвижимите вещи на длъжника и изпълнение върху вземанията на длъжника, както и изпълнение върху притежаваните МПС. С молбата е поискал извършване на справки за проучване на имущественото състояние на длъжника – справка в НАП за налични банкови сметки; справка в КАТ за налични собствени ПС и справка в Агенция по вписванията относно притежавани от длъжника имоти. Взискателят е поискал и налагане на обезпечителни мерки – възбрана, респ. запор върху евентуално откритите имущества, собственост на длъжника.

Въз основа на молбата, ДСИ е извършил поисканите справки в НАП, СлВп и КАТ.

От справката е установено наличие на значителен брой недвижими имоти, в т.ч. търговски обекти, собственост на длъжника, както и значителен брой МПС и сметки, открити в банки в страната.

На 04.11.2013г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 22.11.2013г. ДСИ е постановил налагане на запор върху посочените в справката на НАП банкови сметки на длъжника, като са изпратени запорни съобщения до банките. Със същото разпореждане и изпратил препис от справката за сведение на взискателя, с цел посочване и предприемане на конкретни изпълнителни действия, спрямо изрично посочени вещи, респ. имоти.

От банките – „ЦКБ“ АД, „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД са получени отговори за налагане на запора, но за липса на налични средства по сметките, поради което не може да се извърши превод.

След налагане на запорите, взискателят не е искал предприемане на други изпълнителни действия.

С постановление от 15.12.2016г. държавният съдебен изпълнител е констатирал,       че взискателят Община Сливен не е искал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело в продължение на повече от две години, поради което е прекратил изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съобщение за прекратяване на делото е връчено на страните, като на взискателя е връчено на 17.01.2017г. Частната жалба против постановлението за прекратяване е подадена на 20.01.2017г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице – взискателя и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, предл. последно от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С атакуваното постановление съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

С ТР №2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

Следва да се посочи, че съгласно т.10 от посоченото ТР образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., не са изпълнителни действия.

Фактът, че с молбата за образуване на изпълнително производство са посочени няколко изпълнителни способа не освобождава занапред взискателя от ангажимента да поддържа жизнеността на изпълнителния процес. Предприемането на изпълнителни действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния изпълнител. Взискателят има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска извършване на изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на съдебния изпълнител.

В случая се установи, че извън общото искане за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника с посочване общо на изпълнителните способи върху евентуално установено от ДСИ имущество, съдържащо се в молбата за образуване на изпълнителното производство, друго нарочно искане от страна на взискателя за предприемане на конкретно изпълнително действие спрямо длъжника няма.

От надлежно извършените справки е установено наличие на открити банкови сметки на длъжника, върху които своевременно с постановление от 22.11.2013г. е наложен запор въз основа на искането, формулирано в молбата за образуване на изпълнителното производство.

Други искания за каквито и да е изпълнителни действия от страна на взискателя няма. След налагането на запора на банковите сметки, в които обаче не е имало налични средства и плащане не е последвало, за което е надлежно уведомен взискателя, последният повече от две години /в случая три години/ не е искал предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника. Освен това, на взискателят е изпратена справката, съдържаща недвижимите имоти, собственост на длъжника с изрично указания от ДСИ да посочи имот, респ. имоти, върху който да се наложи възбрана и да се предприемат изпълнителни действия. Взискателят не е направил абсолютно никакво искане за насочване на изпълнението върху конкретен недвижим имот. Налице е пълно пасивно поведение на взискателя в хода на цялото изпълнително производство.

Предвид изложеното, правилно с обжалваното постановление от 15.12.2016г. е прекратено изп. производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК след като ДСИ е констатирал настъпилия по силата на закона прекратителен факт /настъпил още на 22.11.2015г./. Поради това обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и като такава съдът ще я остави без уважение.

            По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя ОБЩИНА СЛИВЕН с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, бул.“***“ №* срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 15.12.2016г. по изп.д.№660/2013г. по описа на СИС при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                               

                            

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.