Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 08.03.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                                  Мл.С: Н.К.

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 130 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на С.Р. – кмет на Община Сливен против Постановление от 15.12.2016г. на ДСИ при РС- Сливен по изп.д. № 799/2013 г., с което се прекратява изпълнителното дело .

         В жалбата се твърди , че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като още с молбата за образуване на изпълнителното дело е било направено искане след налагане на обезпечителна мярка по делото да се пристъпи към принудително изпълнение. Моли се обжалваното постановление да бъде отменено.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата е допустима , но по същество неоснователна , тъй като в продължение на повече от две години от последното искане за извършване на действия по делото не са били поискани да се извършат някакви други изпълнителни действия. По делото били наложени запори на МПС и възбрани на недвижими имоти, след което не било поискано извършването на каквото и да е изпълнително действие.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело 799/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано на 11.11.2013 г. по молба пълномощника на Община Сливен против длъжника Г.К.Г. ЕГН ********** ***. С молбата било поискано да се извърши справка относно имущественото състояние на длъжника – налични банкови сметки, налични ПС, притежавани недвижими имоти. ДСИ извършил проучване на имотното състояние на длъжника и установил, че той притежава МПС и недвижими имоти. Незабавно бил наложен запор на 02.01.2014 г. на три броя леки автомобили „МЕРЦЕДЕС190“ с рег.№ СН3332СН, „ ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег.№ СН4996НС и „ МЕРЦЕДЕС 300 Д“ с рег.№ СН7579КК. На 21.11.2013г. на взискателя било изпратено писмо , с което бил уведомен , че в едноседмичен срок следва да посочи върху , кои недвижими имоти следва да се наложи възбрана съгласно приложена справка от службата по вписвания.  В отговор на уведомлението общината поискала единствено да и се издаде съдебно удостоверяване за сдобиване със скица за имота. Такова било издадено на 22.11.2013 г. Повторна молба за издаване на удостоверение въз основа , на което общината да се снабди със скица на недвижим имот било поискано на 05.12.2013 г. Такова било издадено на 06.01.2014 г. Налагането на възбрана на конкретен недвижим имот и предприемане на действия за принудително изпълнение върху него не били поискани. След първоначалното искане за налагане на запори на банкови сметки , на МПС и вписване на възбрана , взискателят не поискал извършването на друго изпълнително действие. На 15.12.2016 г. ДСИ постановил обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Постановлението на ДСИ било връчено на взискателя по изпълнението на 17.01.2017 г. Процесната жалба била депозирана на 20.01.2017 г. – в рамките на законоопределения едноседмичен срок .

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява , когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка . В конкретния случай взискателят с пасивното си поведение по събиране на вземането е причина да се прекрати производството . Безспорно е от събраните доказателства , че последното изпълнително действие поискано от страната е поисканото с първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело изпълнение върху недвижимите имоти на длъжника, върху притежаваните МПС и върху установените му вземания, а последното изпълнително действие извършено по делото е било налагането на запор на МПС на 02.01.2014 г. От тогава , до момента на постановяване на обжалвания съдебен акт за прекратяване на изпълнителното производство – 15.12.2016г. са изминали повече от 2 години т.е. изискването на законодателя по отношение на изтеклия срок е налице . В изпълнителното производство взискателят е водещата фигура. Съдебният изпълнител предприема изпълнителни действия тогава , когато са поискани от взискателя и то такива , каквито той е посочил. Следва да се има предвид и фактът, че с настъпване на основанието по чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона , при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия – изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване .

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р. – кмет на Община Сливен против Постановление от 15.12.2016г. на ДСИ при РС- Сливен по изп.д. № 799/2013 г. за прекратяване на изпълнителното дело като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.