РЕШЕНИЕ №          62                               

Гр. Сливен, 14.12.2017г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско  отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

При участието на секретар ЕЛЕНА Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 136 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на делото е предявения от Т.М.М. против А.С.К. иск са осъждането й да му заплатr заплати сумата 105 231.29лв., ведно със законната лихва , считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, с правна квалификация на така предявенит искове: 284, ал. 2 ЗЗД във вр чл. 79, ал. ЗЗД.

Обстоятелствата от които произтичат претендираните права са следните:

Ищецът Теодоро М. и ответницата А.С. са бивши съпрузи. Бракът им - сключен на 05.08.1989г. в гр. Сливен, е прекратен с влязло в сила решение на СлРС от 15.02.2016г., постановено по гр.дело № 5665/2016г. От брака си имали син - Т., ЕГН **********, загинал при ПТП на 04.04.2010 г. на автомагистрала "Тракия", 7.6км. За да се откъсне от преживяната загуба ищецът заминал да работи в Р. Кипър, където е понастоящем. Преди това упълномощил ответницата, с нотариално заверено пълномощно от 12.04.2010 г., да го представлява в производството, образувано по повод причинената смърт на сина им, да участва в съдебното производство от негово име като граждански ищец и частен обвинител, да получава суми, да преупълномощава трето лице адвокат с правата по пълномщното.

Въз основа на това и след осъждането на виновника за смъртта на сина им - М. Б., по НОХД № 632 от 2011г. на БОС, ответницата е предявила искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) и чл.45 ЗЗД. По образуваното в Сливенския окръжен съд гр.дело № 452/2011г, с решение №6/08.02.2012г. е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС" АД да заплати на всеки от двамата сумата от по 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата; сумата  1 620 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от  същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.04.2010 г., до окончателното заплащане на сумата и сумата 3 456 лв., представляваща направените в исковот производство разноски. Решението е влязло в сила на 03.07.2012г. и въз основа на издадения изпълнителен лист пред ЧСИ М.М. peг. № 768 на КЧСИ от свое и от името на ищеца ответницата е депозирала молба за събиране на посочените суми и за двамата взискатели, които след постъпване по сметката на ЧСИ да бъдат изплатени по банковата сметка на А. С.: BG12STSA93000020253377. От общата сума по обезщетението, ведно със законната лихва и направените разноски е посочено да бъде изплатена сума в размер на 30 483 лв. В полза на адв. Св.Б. по сметка BG35FINV915010BGN07KHN .

На 27.08.2012г. по сметката на А.С. М. са преведени: сумата 99 000 лв. и 80 979.58 лв., а по сметката на Св.Б. - 30 483 лв. Или общо платената сума от дастрахователя по решението е в размер на 210 462.58 лв. Ответницата е получила по банковата си сметка и сумите по обезщетението на ищеца, което не е предала и без правно основание се е разпоредила да се преведе по сметка на адв. С.Б. сумата 30 483 лв.

С времето страните се отчуждили, а ищецът не е получил от ответницата еднозначен отговор относно предаването на получените суми. При проведеното съдебно и изпълнително производство ответницата е ангажирала адвокат Св.Б.. Разходите за представителство от негова страна за двамата са общи и са заплатени от „БУЛ ИНС" АД.

Предвид възлагането върху ответницата да извърши действия като представител от името и за сметка на ищеца придобитите права правата по тази сделка са възникнали в неговата правна сфера, но е посочила за извършване на плащанията собствената си банкова сметка. ***ветницата е следвало да прехвърли придобитите в резултат на изпълнителната сделка права в патримониума на представлявания, но не е сторила това.

С нотариална покана на основание изрично пълномощно предоставено на адв. Л.Д. ищецът поканил ответницата да представи доказателства за изплатеното му обезщетение по изп. дело № 526/2012г. на ЧСИ М.М., и ако същото е преведено по негова банкова сметка - ***. Такива доказателства и до настоящия момент ищецът твърди, че не е получил от А. С. М., която е получила поканата на 28.12.2016г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата А.С.К. е подала отговор, в който оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че:

Представеното с молбата за образуване на изп. дело 526/ 2012 година при ЧСИ М.М., пълномощно е подписано и от ищеца за сумата 7 000 лв., които не са платили, а за останалите суми е имало други пълномощни. Твърди се, че в полза на адв. Б. е уговорено резултатно възнаграждение, коеето е следвало да получи, както изрично е посочена в молбата до ЧСИ М.М. - в размер на 30 483 лв.;

След получаване на сумите от застрахователя по изпълнителното дело на 27.08.2012 година, адв.Б. разговарял с ищеца по телефона в присъствието на адв.К., с когото били в един офис, за да го уведоми за това и да се уточнят какво следва да предприема със сумата, която е приведена за ищеца от застрахователя по изп. дело. В този разговор ищецът предоставил правото на ответницата да се разпорежда с получената със сумата както намери за добре.

След така проведения разговор между адв.Б. и ищеца, ответницата се разпоредила по следния начин: 1. направила дарение на сумата от 50 000 евро за лечение на внучката на трето лице в Израел с диагноза „левкемия"; 2. по молба на страните майката на ответницата изтеглила през 2009 година кредит от 6 000 лева за закупуване на лек автомобил „ Голф -4", който кредит ответницата връщала по малко всеки месец и след като получила сумите от застраховката изплатла напълно същият в размер на 3 426.04 лв.; 3. за помен на сина на страните направила разходи в размер на обща стойност 3000 лв.; 4. през 2013 започнала ремонти на апартамента на страните, находящ се в **********, изразяващ се в закупуване на входна врата, ремонт на тоалетната и коридора на обща стойност 5 300 лв., които теглила от банковата сметка - по 400 лв., за да не плаща такси; 5.направила ремонт на заведението, което притежават общо страните на ул."А." като поставих през 2013 година, а именно 5.1.алуминиева дограма на цялото заведение за сумата 3 246 лв. съгласно фактура, 5.2. вътрешно и външно боядисване  и смяна на покрива му на обща стойност 7 500 лв. извършени от Д.К.М., 5.3 оборудване на кухнята с ел.уреди втора употреба - пералня, хладилник, минифризер, кухненска фурна, фритюрник, микровълнова печка, абсорбатор на стойност – 2 000 лв., 5.4.оборудване на кухнята с нови мебели -шкафове на стойност-800.00 лв., 5.5. нова тоалетна на заведението през 2013 година на стойност - 2500 лв.; 6.със съгласието на ищеца през август 2013 година закупила лек автомобил „ Опел фронтера" за сумата 4 000 лв.; 7. направила ремонт на лекия автомобил „ Мерцедес „ през август 2013г. и, за да го заплати, знаейки, че ще получи пари от обезщетението, взела пари на заем от брат си в размер на 695 лв.; 8. извършила ремонт на къщата през 2013 г., изразяващи се в вътрешна и външна мазилка, замазка на две стаи, боядисване на стаите, алуминиева дограма на две входни врати и три прозореца, саниране на цялата къща, улуци на цялата къща и заведението, каменен перваз и барбекю за сумата 12800 лв.; 9.подържала заведението, къщата и апартамента и плащала всички данъци и такси.

Всички обстоятелства относно влагането на паричните средства, получени като обезщетение от застрахователя по чл. 226 КЗ (отм.) от ответница вкл., действаща от името на ищеца и с неговото съгласие, са оспорени от последния.

В с.з. ищецът Т. М., редовно призоваван, лично и чрез пълномощника  си адв. Л. Д., поддържа  предявения иск с оглед обстоятелствата, на които е основан, като оспорва както наличието на съгласие указание от негова страна за разпореждане от ответницата с получените от него суми по присъденото обезщетение по чл. 226 КЗ (отм.), но така и извършването от нея на действията – посочени в отговора на исковата молба. В писмените бележки, представени на основание чл. 149, ал. 3 ГПК, пълномощника адв. Л. Д. поддържа, че по делото не е доказано даването на съгласие от ищеца към ответницата за извършване на разпорежданията с получените от негово име суми по изпълнителното дело, като оспорва и твърдението, че извършените разпореждания, доколкото  са доказани, представляват нужди на семейството, за които да отговаря солидарно. Във връзка с изплатената на адв. Б. сума като уговорено резултатно възнаграждение, оспорва същото по основание, с твърдението, че са уговорени и изплатени процесуалните разноски като конкретни суми – отразени в представените по делата пълномощни, както и по размер – относно договора за правна помощ от 09.04.2010г., какъвто е подписал без определено в него възнаграждение.

Ответницата – лично и чрез пълномощника си – адв. Г. М., поддържа възраженията в исковата молба. В писмени бележки по същество, твърди, че сумата – приведена в полза на страните по воденото от ЧСИ М. М. изпълнително дело е 179 979.58 лв., като ищецът неоснователно претендира и половината от изплатената в полза на адв. Св. Б. сума – 15  246 лв. от общо 30 483 лв. Относно така дължимата сума се позовава на противоречивата защитна теза на ищеца, поддържана по настоящото дело. Намалена с така изплатената сума, претенцията на ищеца е за 74 748.29 лв. Съгласно нотариално завереното пълномощно е предприела от името на ищеца извършването на процесуални действия за получаване на суми като обезщетение от застрахователя, с които се е разпоредила съгласно изрично дадени от страна на ищеца  съгласие по телефона – ответницата да се разпорежда със сумите, както намери за добре. Поддържа се, че всички действия за подобрения, ремонти, разплащане на заеми и пр. са в полза на ищеца и за които той отговаря, с оглед на които предявените искове следва да се уважат частично.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относно релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства съдът приема за установено следното:

Безспорно е и се установява от доказателствата по делото, че страните – Т. М. и Ан. С. са бивши съпрузи. Сключеният между тях брак на 05.08.1989г. в гр. Сливен, е прекратен с влязло в сила решение на СлРС от 15.02.2016г., постановено по гр.д. № 5665/2016г.

От брака си имали син - Т., род. На 27 март 1991г. , загинал при ПТП на 04.04.2010 г. на автомагистрала "Тракия", 7.6км. Ищецът заминал да работи в Р. Кипър, като преди това възложил на ответницата извършването на действия и я упълномощил с нотариално заверено пълномощно от 12.04.2010 г., peг. № 3403, на нотариус 128 от НК, да го представлява в производството, образувано по повод причинената смърт на сина им, да участва в съдебното производство от негово име като граждански ищец и частен обвинител, да получава суми, да преупълномощава трето лице адвокат.

С оглед така възложените действия и предоставеното пълномощно, след осъждането на виновника за смъртта на сина им - М.Б.по НОХД № 632 от 2011г. на БОС, ответницата е предявила искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) и чл.45 ЗЗД, по които е образувано в Сливенския окръжен съд гр.д. № 452/2011г, с решение №6/08.02.2012г. по което е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС" АД гр. София да заплати на А. С. М. и Т. М. М. сумата от по 80 000 (осемдесет хиляди) лева, за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане - смъртта на сина им Т. Т. М., в резултат на претърпяно ПТП на 04.04.2010г., причинено от М. Г. Б., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата; сумата  1 620 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от  същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.04.2010 г., до окончателното заплащане на сумата и сумата 3 456 лв., представляваща направените в производството разноски. Решението е влязло в сила на 03.07.2012г.

За извършването на процесуални действия в исковото производство с пълномощно от 28.09.2011г. ответницата е упълномощила адв. Св. Б. – лично и като пълномощник на ищеца Т. М..

По издадения на 16.07.2012г. изпълнителен лист от свое и от името на ищеца, ответницата А.С. е депозирала молба пред ЧСИ М.М. peг. № 768 на КЧСИ за събиране на посочените суми, вкл. вземанията в полза на ищеца, които след постъпване по сметката на ЧСИ да бъдат изплатени по нейна банкова сметка: ***, като в молбата е посочено да бъде изплатена сума в размер на 30 483 лв. в полза на адв. Св. Б. по сметка BG35FINV915010BGN07KHN.

За извършване на процесуалните действия по изпълнителното дело са представени нотариално завереното пълномощно от 12.04.2010г., предоставено на А. С. от Т. М., както и пълномощно за адв. Св. Б.  - подписано от името на А. С. и Т. М..

Видно от приложеното към и.д. № 526/2012г. по описа на ЧСИ М. М., нотариално заверено пълномощно, със същото е предоставена на А. С. представителна власт от името на Т. М. да го представлява пред ОП – Бургас и ОС – Бургас по досъдебното производство и по внасянето на делото в съда; да преупълномощава адвокат; да сключва спогодби за намаляване, увеличаване и оттегляне на иска, да получава суми по досъдебното и съдебното производство; да участва от негово име като граждански ищец и частен обвинител, като всички клаузи в пълномощното да се тълкуват в полза на пълномощника.

Съдържанието и клаузите в предоставеното от ищеца на ответницата нотариално заверено пълномощно от 12.04.2010г. правомощията досежно предмета си са неясни и липсва изрично посочване на Окръжен съд Сливен и съдебен изпълнител като институции, пред които да бъде упражнявана представителната власт. Доколкото, обаче, в самото пълномощно е указано клаузите да се тълкуват в полза на пълномощника и с оглед отделеното като безспорно и без възражения от страните в доклада на съда по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът намира за доказан факта на надлежното упражняване на представителната власт от ответницата в полза и от името на ищец в исковото производство по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и изпълнителното производство по получаване на сумите.

На 27.08.2012г. застрахователят е превел в изпълнителното производство по изп. Дело, по сметка № 20127680400526: сумата 99 000 лв. и 80 979.58 лв. – преведени в полза на „А. М.“, а в полза на Св.Б. - 30 483 лв. Или общо  210 462.58лв., над който размер преведените от застрахователя суми са за такси и разноски в полза на съдебния изпълнител.

За доказване твърдението на ответницата, че е извършила подробно посочените в отговора на исковата молба плащания „както намери за добре“ съобразно дадени от ищеца указания в разговор – проведен по телефона между него и адв. Св. Б., по делото е разпитан като свидетел – М.К.. От показанията на св. К., упражняващ адвокатска професия, тогава заедно с адв. Св. Б., се установява, че действително между адв. Св. Б. и ищеца Т. М. е бил проведен телефонен разговор, по инициатива на адв. Св. Б., след обаждане от ЧСИ М. М. за получени от застрахователя суми в изпълнителното производство. След провеждане на телефонния разговор адв. Св. Б. е споделил със св. К., че „бащата не се интересува от обезщетението за детето“. За да подчертае смисъла на казаното в показанията си, св. К. посочва случай от своята практика, в които родителите не са искали да получат обезщетение за причинената смърт на техни деца. След така проведения разговор, адв. Б. е уведомил по телефона ЧСИ М. с оглед даденото пълномощно за ответницата от нейния съпруг, то получените суми да се преведат по нейна сметка.

Въз основа на тези показания съдът намира, че не се доказва твърдението на ответницата за изразено от ищеца съгласие да извършва разпореждания с получените в изпълнителното производство суми „както намери за добре“.

При липсата на изрично указание и съгласие от страна на ищеца Т. М., отв. А. С. е извършила следните разпореждания:

Изплащане на сумата от 30 483 лв. в полза на адв. Св. Б., съобразно направеното в молбата за образуване на изпълнителното производство искане. В изпълнителното производство не са били представени, но се представиха в настоящото производство писмени доказателства, относно основанието за извършеното по изпълнителното дело разпореждане, а именно договори за правна помощ от 09.04.2010г., подписани  от ответницата и ищеца като доверители за адв. Св. Б..

В тези договори е уговорено резултатно възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 4 ЗАдв., а именно – „15 % от присъдената сума за обезщетение за претърпени неимуществени вреди“.

С поканата за доброволно изпълнение застрахователното дружество като длъжник е било поканено да заплати сумата от 160 000 лв. (обезщетение за неимуществени вреди), сумата 1 620 лв. (обезщетение за имуществени вреди), лихва – 38 086.58 лв., неолихвяема сума – 3 456 лв., както и 7 000 лв. – разноски за възнаграждение в изпълнителното производство – или общо сумата от 210 162.58, а заедно с дължимите по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 9 231.71 лв. – 219 394.29 лв.

Съобразно присъдените и получени суми от 160 000 лв. (обезщетение за неимуществени вреди), сумата 1 620 лв. (обезщетение за имуществени вреди), лихва – 38 086.58 лв., като обезщетения и лихви от общо 199 706.58 лв. уговореното в договора от 09.04.2010г. резултатно възнаграждение е в размер на 29 955.99 лв.

С оглед изричното признание на ищеца, няма съмнение, че договорът от 09.04.2010г. от името на ищеца е подписан от самият него, като спорният въпрос е, дали действително уговореният размер е 15 %. С оглед представения частен документ, подписан от ищеца и при липсата на доказателства за уговорено възнаграждение в друг размер, следва да се приеме, че действително уговореното възнаграждение е посоченото в договора за правна помощ.

Досежно твърденията на ответницата за останалите извършени разпореждания с получените суми по изпълнителното производство, по делото се установи следното:

Не се доказа извършено дарение на сумата от 50 000 евро за лечение на внучката на С.В.И.-С.Г.в Израел с диагноза „левкемия". Доказването на договори в такъв размер е допустимо само с писмени доказателства, каквито не се представиха.

От представеното по делото извлечение от сметка на А.С. се установи изплащането по кредит на името на С.А.К.– майка на ответницата на сумата от 3 426.04 лв. като по делото е представено и удостоверение от МВР – ПП – Сливен, от което е видно, че на името на сина на страните – Т. Т. М. на 29.04.2009г. е регистриран лек автомобил „ Фолксванегн Голф". Няма доказателства, обаче, както че средствата по установения договор за кредит за вложени именно за закупуването на л.а. „Фолксваген Голф“, нито относно основанието, за извършеното погасяване от ответницата на договора за кредит, които факти да са свързани в изложената в отговора на исковата молба логическа връзка и причинно следствена обусловеност.

Не се оспорва, че за помен на сина на страните ответницата е направила разходи в размер на обща стойност 3 000 лв. и в тази насока са неопроверганите отговори на ответницата на поставените по реда на чл. 176 ГПК въпроси.

Не се представиха доказателства, относно изплащането от ответницата на средства за обичайна поддръжка на заведението, къщата и апартамента или за данъци и такси извън извършените ремонтни дейности.

Съгласно представените удостоверения от МВР – ПП – Сливен освен посочения по – горе л.а. „Фолксваген Голф“ на името на техния син, страните са притежават също л.а. „Мерцедес“ и л.а. „Опел.“ Твърдението на ответницата, че е заплатила ремонт за автомобил „ Мерцедес“ през август 2013 като взела пари на заем на стойност 695,00 лева от брат си, не се потвърждават от събраните доказателства. Представена е стокова разписка за смяна на масло и спирачна течност  стойност 14.80 лв., както и фактура за заплащане на сумата от 82.62 лв. Няма доказателствена стойност, обаче, дописаното на ръка за различни части на обща стойност 598 лв. Липсват както доказателства, че така посочената сума е платена, така и за влагането на тези части за ремонт и подобрения на притежавания от страните лек автомобил.

Относно борудване на кухнята с ел. уреди втора употреба - пералня, хладилник, минифризер, кухненска фурна, фритюрник, микровълнова печка, абсорбатор на стойност 2 000 лв. не се представиха доказателства, като за по-голямата част от така посочените уреди на поставените по реда на чл. 176 от ГПК въпроси, обяснението на ищеца, че са били придобити и монтирани в заведението преди заминаването му за Кипър.

Съсобствеността в режим на СИО върху апартамент на ул.“Арх Й.Й.“ и заведение и къща на ул. „А.“, не се спори.

От показанията на св. Д. М. се установява, че действително са извършвани ремонтни дейности, за които той помагал на ответницата, а именно: ремонт на банята – поставени плочи и тава, на коридора – поставяне на нови шкафове. Извършена е смяна на бойлер. Свидетелят е бил ангажиран от ответницатаи за извършване на ремонт в заведението, където  била сменена дограмата, подмазано е навсякъде и е било боядисвано същевременно. Направена е външна изолация с боядисване,  цокъл. В кухненската част е бил паднал  покрива, за което ответницата закупила дървен материал и е бил подменен целия покрив на кухненската част. Поставени са плочки, извършено е подмазване и външно боядисване. Поставени са плочки в санитарни възел и са подменени някои В и К части. Свидетелят участвал и при извършването на ремонт на къщата – саниране - топлоизолация. В двора направил замазка и настилка от камъни. След топлоизолацията е била направена мазилка за защита.

Във връзка с твърденията в отговора на исковата молба и установените от показанията на св. Д. М.  ремонтни дейности, за установяване на тяхната стойност, съдът назначи строително-техническа експертиза, като от заключението на в.л. – инж. К. К. се установява, че общата стойност на разходите за извършените подобрения е 34 576.59 лв., без ДДС и начисляване на печалба за извършването им от строителна фирма, в която се включва и стойност от 2 496 лв. за тротоарна настилка – установена от вещото лице, но непосочена в отговора на исковата молба. Всяко едно от подоренията извършени в апартамента на страните, находящ се в гр.Сливен, ул.Арх.Иордан Йорданов" № 15 ап.8 - входна врата, ремонт на тоалетната и коридора на обща стойност ; в заведението, което притежават страните на ул."А." - алуминиева дограма на цялото заведение, вътрешно и външно боядисване ,саниране на същото и смяна на покрива, ремонт на тоалетна на заведението; в къщта, намираща се в съседство - вътрешна и външна мазилка, замазка на две стаи, боядисване на стаите алуминиева дограма на две входни врати и три прозореца, саниране на цялата къща, улуци на цялата къща и заведението, каменен перваз и барбекю, вещото лице е оценило и описало подробно, съответно в приложения 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 към заключението. С оглед обясненията на в.л. в с.з. сумата 34 576.59 след намаляване със стойността на незаявената тротоарна настилка и стойността по т.3 от приложение 1.5, съобразно което стойността на извършените подобрения в трите имота е  31 961.71лв.

С нотариална покана на основание изрично пълномощно предоставено на адв. Л.Д. ищецът поканил ответницата да представи доказателства за изплатеното му обезщетение по изп. дело № 526/2012г. на ЧСИ М.М., и ако същото е преведено по негова банкова сметка - ***. Такива доказателства и до настоящия момент не са представени.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налага правния извод, че предявените от Т. М. против А. С. искове за заплащане на сумата от 105.231.29 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, с правна квалификация по 284, ал. 2 ЗЗД във вр чл. 79, ал. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следва да се уважат частично до размера на сумата от 83 375.29 лв., представляваща половината от присъденото и получено от застрахователя във връзка с водените искове по чл. 226, ал 1 КЗ (отм.) и чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3ЗЗД, намалено с половината от уговореното и изплатено на адв. Св. Б. резултатно адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ от 09.04.2010г., както и са направение от ответницата и неоспорени от ищеца разходи за помен на техния син, по аргумент от разпоредбата на 55, ал. 2 ЗЗД

Като безспорно отдели в доклада си съдът и се установи съобразно изложеното по-горе, че ищецът е възложил на съпругата си извършването на фактически и правни действия по воденето на дела и получаване  на обезщетения във връзка с причинените им вреди от смъртта на сина им Т. Т. М. в ПТП на 04.04.2010г., за което е подписал и нотариално заверено пълномощно от 12.04.2010г. в полза на ответницата А.С. – тогава негова съпруга.

Така установеното между страните правоотношение се квалифицира като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, съобразно което и като довереник, ответницата е следвало да изпълни задължението си по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, а именно – да даде на ищеца като доверител сметка и да му предаде полученото в изпълнение на поръчката.

След приключване на НОХД 632/2011г. срещу виновника за настъпилото ПТП на 04.04.2010г. в изпълнение на възложеното от ищеца, ответницата в съответствие с правомощието по чл. 283, ал. 2 ЗЗД, е ангажирала адвокат Св. Б., който от името и на двамата, е предявил искове срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, заедно със законната лихва считано от причиняване на увреждането до изплащане на сумите. В резултата на извършените фактически и правни действие, включително воденото изпълнително производство, застрахователят е изплатил общо сумата от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, 1 620 лв. – имуществени вреди и 30 086.58 лв. – мораторна лихва или общо сумата от 199 706.58 лв. Съобразно присъденото обезщетение за всеки от двамата, което представлява лично вземане, в изпълнение на възложеното за сметка на доверителя ответницата е получила сумата от 99 853.29 лв.

За така извършените действия за ищеца като доверител е възникнало задължението да заплати на довереника средствата – необходими за изпълнение на поръчката и да му заплати направените разноски, в съответствие с което и при наличие на правно основание се явява платената за сметка на ищеца като доверител сума – за възнаграждение на адв. Св. Б. в размер на 15 % от присъдените и получени суми. Във връзка със задължението си по чл. 285 ЗЗД, възражението на ищеца, че не е следвало да се заплаща възнаграждение за адв .Св. Б., е неоснователно, още повече, че същият е бил ангажиран с негово съгласие и с негово съгласие е било уговорено резултатно възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 4 ЗАдв. Недоказано остана оспорването от страна на ищеца досежно клаузата в договора за правна помощ относно размера на възнаграждението, съобразно което и в съответствие с присъдените суми, дължимо е платена сумата от 29 955.99 лв. половината от която – 14 978лв. за сметка на ищеца според договора за правна помощ от 09.04.2010г. Над този размер до пълния от 38 483 лв.  сумата е платена без основание или при грешка в изчисленията, като в присъдените суми и пак по аргумент от разпоредбата на чл. 285 ЗЗД , не следва да бъдат включвани направените от ответницата като довереник разноски от 3 456 лв. за образуване и водене на исковото производство и 7 000 лв. – в изпълнителното производство.

Следователно, след намаляване на сумата от 99 853.29лв. с уговореното за сметка на ищеца резултатно възнаграждение на адв. Св. Б. – 14 978 лв., както и със сумата 1 500 лв., представляваща половината от разноските за помен на сина на страните – платени в изпълнение на нравствен дълг и неоспорени от ищеца, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД ответницата е следвало да отчете и да предаде на ищеца сумата 83 375.29 лв.

Над този размер предвид изложеното по-горе, предявените искове следва да се отхвърлят, като по делото останаха недоказани, а поради това и неоснователни твърденията на ответницата в отговора на исковата молба, че е извършила разходи за различни придобиване на МПС, ел. уреди и подобрения на притежаваното в СИО имущество от страните, както и за дарение на сумата от 50 000 лв.

Твърдението на ответницата е, че е извършила тези плащания съобразно указанията на ищеца, да се разпорежда с полученото от застрахователя, „Както намери за добре“, т.е. – в изпълнение на поръчката. От показанията на св. М. К. не се установи в проведения между ищеца и адв. Св. Б. телефонен разговор да е давано подобно указание или съгласие. Следователно така направените разходи от ответницата, не са за сметка на присъдените и получени средства, които е следвало да бъдат отчетени в доверителното правоотношение по чл. 280 ЗЗД и с тях не може да бъде намалявано задължението й по чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Доколкото и, ако изобщо представляват разходи за нужди на семейството, отношенията между страните подлежат на уреждане във връзка с прекратяването на СИО, но липсва изрично изявления по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗД за прихващането им за сметка на насрещното задължение по чл. 284, ал. 3 ЗЗД – предмет на настоящото производство.

Съразмерно на уважената и отхвърлената част от предявените искове, съответно на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК следва да бъдат уважени и насрещните претенции на страните за разноски, като в полза на ищеца, съобразно представения списък, следва да бъде присъдена сумата 6 594.56лв., а в полза на ответницата – 207.69 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, представлявана в настоящото съдебно производство от адв. Г. М. от СлАК, да заплати на Т.М.М., ЕГН **********,***,, пребиваващ постоянно в Република Кипър, със съдебен адресат – пълномощника адв. Л. Д., от СлАК с адрес: ***, сумата 83 375.29 лв. (осемдесет и три хиляди, триста, седемдесет и пет лева и 29 ст.), представляваща обезщетение по договор за застраховка ГО за вреди, в следствие на ПТП от 04.04.2010г.,  присъдена и получена от ответницата за негова сметка по възложените фактически и правни действия срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, заедно със законната лихва върху сумата от 83 375.29лв. (осемдесет и три хиляди, триста, седемдесет и пет лева и 29 ст.), считано от 06.03.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 594.56 лв. (шест хиляди, петстотин деветдесет и четири лева и 56 ст.) представляваща деловодни разноски в настоящото производство и инстанция, съразмерно на уважената част от предявените искове.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.М.М., ЕГН **********,***,, пребиваващ постоянно в Република Кипър, със съдебен адресат – пълномощника адв. Л. Д., от СлАК с адрес: ***, срещу А.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, представлявана в настоящото съдебно производство от адв. Г. М. от СлАК за заплащане на сумата над 83 375.29 лв. (осемдесет и три хиляди, триста, седемдесет и пет лева и 29 ст.), до пълния размер от 105 231.29 лв. (сто и пет хиляди, двеста тридесет и един лева и 29 ст.), както и за  законната лихва върху разликата над сумата от 83 375.29лв. (осемдесет и три хиляди, триста, седемдесет и пет лева и 29 ст.) до пълния размер от 105 231.29 лв. (сто и пет хиляди, двеста тридесет и един лева и 29 ст.), считано от 06.03.2017г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА Т.М. М., ЕГН **********,***,, пребиваващ постоянно в Република Кипър, със съдебен адресат – пълномощника адв. Л. Д., от СлАК с адрес: ***, да заплати на А.С.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, представлявана в настоящото съдебно производство от адв. Г. М. от СлАК сумата 207.69 лв. (двеста и седем лева и 68 ст.), представляваща направени то нея деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване  пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: