Р Е Ш Е Н И Е № 58

 

 

 

 

 

гр. Сливен, 06.04.2017 г.

 

 

 

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ Б.

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

 

 

 

 

Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА

 

.

при участието на секретаря, като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр. д. № 137 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба е подадена от Р.П.Я., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Е.Г.Я., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес *** чрез адв. Ю.Я. ***, със съдебен адрес:*** против Решение № 7 от   05.01.2017 г. по гр.д. № 29 /2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, с което  се  осъжда ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ул. „П.“ № * да му заплати на основание чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 267, ал. 1, т.1 КЗ /отм./ и чл. 52 ЗЗД сумата от 3200 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от него стрес вследствие на ПТП настъпило на 25.11.2013 г. при управление на МПС от съученика му З.И.И. на лек автомобил „Ситроен С3“ с ДКН № СН4779 АК, който нарушил ЗДвП и бил признат за виновен с Присъда № 179/07.07.2014 г. постановена по НОХД № 754/2014 г. на СлРС, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата от 3200 лв. до пълния претендиран размер от 12 000 лв., в който били включени болките и страданията на ищеца, търпяни в резултат на причинената му от същото ПТП травма в областта на гърдите и охлузвания на горните крайници и проявила се дископатия. Със същото решение застрахователното дружество е било осъдено да заплати на въззивника и сумата от 687,59 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2013 г.- 06.01.2016 г. и отхвърля този акцесорен иск като неоснователен за разликата от тази сума до пълния претендиран размер от 2 551,77 лв. Със същото решение е осъдено застрахователното дружество да заплати на въззивника разноски в размер на 534,31 лв. и въззивникът е осъден да заплати на застрахователното дружество разноски в размер на 708,33 лв. и сумата от 178 лв. държавна такса и 40, 07 лв. възнаграждение на вещото лице съразмерно с уважената част на исковете. Решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени претенциите за изплащане на обезщетението за неимуществените вреди и мораторната лихва над присъдените суми до пълния предявен размер като необосновано, незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивникът ищец в първоинстанционното производство обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителните му части като  неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че  СлРС бил необосновано приел за основателно и доказано направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът бил знаел, че автомобилът в който пътувал се управлявал от лице без свидетелство за правоуправление. Неправилно било определено и процентното съотношение на съпричиняването като 20 %, като по този начин неправилно бил определен и размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. Принос по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД бил налице винаги когато пострадалия бил създал с поведението си предпоставки за осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин настъпването на самите вреди. Не било установено по делото знанието на въззивника, че пътува заедно с лице, което не притежава правоспособност да управлява лек автомобил да способства за настъпването на вредоносния резултат, т.е. не била доказана причинно-следствената връзка между поведението на ищеца и полученото увреждане. Цитира т. 7 от ППВС № 17/1963 г. и задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК според която намаляването на обезщетението за вреди не може да почива на предположения, а по реда на пълното и главното доказване следвало да се установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с който той обективно бил допринесъл за вредоносния резултат, като създал условия или облекчил настъпването му. СлРС неоснователно бил кредитирал изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. При определянето на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД районният съд не бил взел предвид значителния интензитет на претърпените болки и страдания, физическата травма, която била причинила и психическа такава и ниската възраст на ищеца. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителните му части и да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди и за заплащане на мораторната лихва в пълен им предявен размер, като им бъдат присъдени разноските сторени по делото пред първата инстанция или алтернативно съобразно уважения размер на исковете от тази инстанция.

С въззивната жалба е направено ново доказателствено искане за въззивната фаза на производството- да се назначи допълнителна експертиза, с която да бъде установено че към момента на подаването на въззивната жалба пострадалият продължавал да има болки и страдания от травмата причинена от процесното ПТП.

Въззивният съд счита, че така направеното от въззивника доказателствено искане за назначаване на допълнителна експертиза с така поставения единствен въпрос е неоснователно, тъй като се касае до установяването на факти от душевния мир на въззивника каквито са претърпените болки и страдания и които не подлежат на установяване с експертиза и са извън компетентността на вещото лице.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивникът се явява процесуален представител по пълномощие адв.  Ю.Я. ***, който поддържа подадената въззивна жалба, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителните му части и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира сторените по делото разноски пред двете инстанции. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

За въззиваемото дружество се явява процесуален представител по чл. 32, т. 3 ГПК юрисконсулт Анков, който моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е  частично незаконосъобразно и неправилно. Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и кореспондираща със събрания по делото доказателствен материал и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд ПРЕПРАЩА към нея.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран, е пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 25.11.2013 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

В производството по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ищецът носи доказателствената тежест за настъпването на твърдените от него вреди, обстоятелството, че вредите са причинени от застраховано при ответника лице, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредите и ответника застраховател.

Между майката на непълнолетния делинквент и ответното застрахователно дружество е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лекия автомобил м. „Ситроен С 3“ с рег.№ СН4779АК /участник в ПТП на 25.11.2013 г. /  валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие, тъй като се е случило в рамките на срока й на действие от 11.08.2013 г. до 10.08.2014 г.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая по отношение на непълнолетния водач З.И.И. на процесното МПС причинил ПТП е налице влязла в сила присъда № 179 от 07.07.2014 г. , с която е признат за виновен в това, че на 25.11.2013 г. на път Slv 2061 в землището на гр. Сливен, макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, управлявайки МПС л.а. „Ситроен С 3“ с рег.№ СН4779АК нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 20, ал. 2, изр. 1, алт. 2 и 3 и изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Като пострадали от престъплението са посочени Д.К.К. и К. Г. Г..

След като по делото е налице влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 300 ГПК въззивният съд приема че са доказани следните елементи от фактическия състав на извършения деликт- деянието, противоправността му и вината на делинквента. Освен това следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, т.е. тя е установена по силата на законоустановената презумпция.

Подлежат на доказване от страна на ищеца в настоящото производство единствено следните елементи от фактическия състав на деликта- вида и размера на претендираните от него вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства – свидетелските показание и изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от водача на застрахования автомобил причинил пътно-транспортно произшествие ищецът в първоинстанционното производство е получил увреждания на здравето, изразяващи се в травма в областта на  дясната половина на гръдния кош и охлузвания в областта на долните крайници, съставляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като същите увреждания заздравяват за срок от около 3-4 седмици.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от съдебно-медицинска експертиза, се установява причинната връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, описани по-горе. В резултат на тези увреждания ищецът претърпял неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания.

Видно от съдебно-медицинската експертиза не се доказва причинната връзка между деянието и твърдяните от ищеца други увреждания изразяващи се в изменения на междупрешленните дискове в този сегмент на гръбначния стълб, с увреждания и на нервните коренчета, които излизат от гръбначния мозък в този сегмент на гръбначния стълб, с болки, които се излъчвали и надолу към долните крайници, които били констатирани приблизително три месеца след инцидента.

Видно от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Т., Я. и Я., както и от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на деянието ищецът е претърпял неимуществени вреди съставляващи болки и страдания причинени от остра стресова реакция. Стресовият фактор бил силен и оплакванията на въззивникът продължили по-дълго време.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищецът в първоинстанционното производство е насочил претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/, в случая – неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на в резултат на деликта са  причинени леки телесни повреди изразяващи се в травма в областта на  дясната половина на гръдния кош и охлузвания в областта на долните крайници, съставляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота . Възстановяването от тях е продължило за период около 3-4 седмици. Въззивният съд не споделя извода на СлРС, че тези увреждания не били доказани с оглед приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и счита, че справедливия размер на обезщетението им се равнява на 1000 лв. На следващо място въззивният съд, счита че въззивникът е претърпял в резултат на деликта и неимуществени вреди от получения посттравматичен стрес. От свидетелските показания се установява, че в резултат на процесното ПТП въззивникът променил поведението си, като в резултат на изпитаните душевни страдания станал затворен и необщителен, започнал да изпитва чувство за вина, да не общува със съучениците си, да се притеснява при общуването си с момичета, да изостава с уроците и да не ходи редовно на тренировки. СлОС счита, че с оглед на тези обстоятелства справедливият размер на обезщетяването на тези неимуществени вреди от посттравматичния стрес причинен от ПТП е 4000 лв.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че общия справедлив паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 5000 лв. 

Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Съдът намира това възражение за основателно и доказано, тъй като ищецът е знаел, че неговия съученик, който е управлявал процесното МПС е непълнолетен и като такъв не може да притежава свидетелство за управление на МПС и че не е опитен шофьор и по този начин сам се е поставил в ситуация с повишен риск от настъпване на ПТП.

 Поради това съдът приема, че ищецът със своето поведение е съпричинил по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД вредносния резултат и общия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се намали с 20 %, както правилно е приел СлРС и като краен резултат да се присъди на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 4000 лв./5000 лв.- 20% от 5000 лв./.

По-горе съдът определи дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането след преценка на всички относими и установени с годни доказателства от ищеца обстоятелства в размер на 4000 лв. До този размер искът като основателен следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 12 000 лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането –, с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД , тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. първо от КЗ застрахователят отговаря и за лихви за забава, тогава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради което  и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице – ищцата, лихви за забава от деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя. С оглед увеличения размер на присъденото обезщетение от настоящия въззивен състав равняващ се на 4000 лв. за периода от 25.11.2013 г. до 06.01.2016 г. се дължи законна лихва в размер на 860, 60 лв.

Първоинстанционното решение е  частично правилно и законосъобразно и следва да се бъде отменено в частта, с която се отхвърля предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата от 3200 лв. до 4000 лв. и в частта с която се отхвърля предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата от 687,59 лв. до 860,60 лв.

Отговорността за разноските в първоинстанционното производство с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция следва да се разпредели по следния начин:

На ищеца се дължат разноски в размер на 668,04 лв., при присъдени от районния съд такива в размер на 534,31лв., поради което следва да му се присъдят допълнително разноски в размер на 133,73лв.

На ответното дружество се дължат разноски в размер на 643, 70 лв., при присъдени такива в размер на 708,33лв., поради което решението на СлРС в тази част следва да се отмени за сумата над 643,70лв. до присъдения размер от 708,33лв.

 По смисъла на чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса по предявените от освободеното от държавна такса лице искове се поемат при уважаване на претенциите му от насрещната страна. В случая съобразно уважената част от предявените един главен и един акцесорен иск се дължи държавна такса за първа инстанция в общ размер от  210 лв., при определени от районния съд 178лв., поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнителна държавна такса в размер на 32лв., която следва да бъде преведена по сметката на СлРС. По отношение на разноските за вещо лице, съдът намира, че ответното дружество следва да ги заплати в пълния им размер, поради което ще го осъди да заплати по сметка на СлРС допълнителни разноски в размер на 110 лв.

Ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да преведе по сметката на ОС-Сливен и сумата от 105 лв. съставляваща държавна такса за разглеждане на подадената от Р.П.Я.  въззивна жалба.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се  разпредели по следния начин- на въззивника следва да му се присъдят  разноски в размер на 334,02 лв., като по отношение на направеното възражение от страна на въззиваемото дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение същото следва да се отхвърли като неоснователно, тъй като с оглед материалния интерес по делото релевантна при определяне на минималния размер е т. 4 на ал. 2 на чл. 7 на Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения и същият се равнява на 1266 лв. По делото се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което следва да се присъди на въззивника съобразно уважената част на иска.

На въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 199,79 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част на иска и определено по чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 7 от   05.01.2017 г. по гр.д. № 29 /2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.226 от КЗ, предявен от Р.П.Я., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Е.Г.Я., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес *** против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ул. „П.“ № * за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 25.11.2013 г. за разликата над 3200 лв. до 4000 лв.; в частта, с която  е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 86 ЗЗД  предявен от Р.П.Я., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Е.Г.Я. против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ за разликата над 687,59 лв. до 860, 60 лв., съставляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 4000 лв. за периода от 25.11.2013 г. до 06.01.2016 г., в частта, с която са присъдени разноски на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“  над размера от  643,70 лв. до присъдения общ размер от 708,33 лв.,  като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ул. „П.“ № * да заплати на Р.П.Я., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Е.Г.Я., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес *** допълнително /над присъдена от СлРС/  сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 25.11.2013 г., причинено от водача на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил м. „Ситроен С 3“ с рег.№ СН 4779 АК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2016г. до окончателното й изплащане и допълнително /над присъдена от СлРС/ сумата от 173,01 лв., съставляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 4000 лв. за периода от 25.11.2013 г. до 06.01.2016 г.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7 от   05.01.2017 г. по гр.д. № 29 /2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ул. „П.“ № * да заплати на Р.П.Я., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Е.Г.Я., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес *** допълнително сумата от 133,73 лв, представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 334,02 лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Р.П.Я., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Е.Г.Я., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес *** да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ул. „П.“ № * сумата от  199,79 лв. съставляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА на правно основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ул. „П.“ № * да заплати в полза на съдебната власт по сметката на Районен съд-Сливен допълнително сумата от 32 лв., съставляваща дължима държавна такса по предявените искове за първата инстанция, както и сумата от 110 лв., представляваща разликата до пълния размер на направените разноски за вещо лице.

 

 ОСЪЖДА на правно основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ул. „П.“ № * да заплати в полза на съдебната власт по сметката на ОС-Сливен сумата от 105 лв., съставляваща дължима държавна такса за въззивното производство.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, предл. второ от ГПК.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                           2.