Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 22.03.2017 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и втори март през двехиляди и седемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                             М.С.

                                                                       мл. с. Н. К. при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 139 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 68/26.01.2017г. по гр.д. № 3143/16г. на СлРС, с което е осъдена Е.Т.Т.  да заплати на „Имоти комфорт – Сливен“ ООД, гр. Сливен сумата 2 933, 40 лв., представляваща неустойка по договор за посредничество, ведно със законовата лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2016г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен над този размер до пълния претендиран размер от 3 598, 73 лв. и са присъдени съразмерно на двете страни разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство и с нея се атакува частично цитираното решение  - само в уважителните му части по главния и акцесорния иск, както и по отношение на разноските. Въззивницата твърди, че в тях то е неправилно и постановено в противоречие с процесуалните и  материалноправни разпоредби и събраните доказателства. Счита, че неправилно съдът е приел наличието на сключен договор за посредничество. Твърди, че ищецът не е успял да проведе възложеното му с доклада доказване на този факт. Заявява, че представената декларация е едностранна, касае единствено огледи и няма характер на договор за посредничество. Развива съображения относно правните характеристики, съдържание и форма на договора за посредничество, като твърди, че такъв между страните не е сключван. Счита, че отношенията между тях е следвало да бъдат уредени с писмен договор, какъвто ищецът не е представил, поради което не дължи неустойката, която се претендира от него. Освен това заявява, че е подписала декларацията, само защото това било условие за извършване на огледа, извършената от нейна страна сделка била изповядана на 15.07.16г – близо три месеца след огледа, след който момент на практика били прекъснали двустранните отношения с ищеца и не са поддържали контакти, което е нормално при липсата на договорни задължения. В обобщение въззивницата счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли и в уважената от РС част, както и по отношение на лихвата върху нея.

Поради всичко изложено моли въззивния съд да отмени решението в уважителните му части и да постанови ново, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове и уважените суми. Претендира разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна. Излага доводи, с които последователно и детайлно оборва всички наведени от въззивницата оплаквания. Развива аргументация относно правилността на атакувания акт в обжалваните му части и иска въззивният съд да ги потвърди. Няма нови доказателствени искания, претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и моли съда да отмени решението в обжалваните части като отхвърли иска и за присъдената сума и за лихвите върху нея, не прави други процесуални искания. Претендира разноските за двете инстанции, представя списък за тази.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, се явява процесуален представител по закон - управителят, заедно с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните уважителни части като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваните части от решение са и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Също така въззивният съд споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са напълно неоснователни.

Атакуваното решение е процесуално и материално законосъобразно. Решаващият съд е провел съдебното дирене при стриктно спазване на процесуалните правила. При субсумиране на установените по делото факти към приложимите правни норми не е допуснал нарушения.

Претендира се реално изпълнение на акцесорно задължение за заплащане на компенсаторна неустойка, чийто произход ищецът свързва с нарушен договор за посредничество, както и обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска.

От своя страна ответницата се отбранява с правопрепятстващ довод, касаещ липсата на такъв договор. Тя отрича възникването на задължение за неустойка поради несъществуването на договорни отношения с ищеца, които да са я обвързали с тези задължения, за неизпълнението на които тя служи за обезпечаване и обезщетяване.

Ненаименованият договор с предмет посреднически услуги, макар широко разпространен в социалната реалност, няма самостоятелна регламентация в нашето законодателство и за него важат общите правила за сделките и търговските сделки /според качеството на страните по него/.

Той е неформален и за неговата валидност не е необходима писмена, или по-тежка форма, тя е такава само ad probationem. Така, определим като консенсуален, за неговото сключване е необходимо съвпадането на две насрещни волеизявления относно съществените му условия и той придобива статут на закон между страните от този момент. Доказването му може да се проведе с всички годни и допустими доказателствени средства, което включва както установяване факта на сключването, така и съдържанието на уговорките.

Функцията на посредника при покупко-продажба на недвижим имот има две проявления – от една страна той се ангажира да намери купувач за определено лице, от втора – да намери продавач за друго лице, като задачата му е да съпостави изискванията на всяко едно от тях, касаещи основните елементи на покупко-продажбата, която е целта на двамата – цената и характеристиките на имота. Така, фактически, посредникът търси две еднакви едностранни волеизявления, които да се напластят и в своята цялост да образуват в последващ момент договорно правоотношение. Поради първоначалната неизвестност относно наличието на взаимно подходящи насрещни предложения, посредникът влиза в отделни и самостоятелни правоотношения с всяка от евентуалните страни, именно чрез т.н. договор за посредничество, в който параметрите на правата и задълженията са свободно дефинирани по начин, който да обслужва максимално интереса и на възложителя и на изпълнителя.

В случая ищецът, носещ тежестта да докаже положителните факти, от чието настъпване извлича благоприятни за себе си правни последици, е убедил успешно съда, че между него и ответницата е възникнало облигационно отношение, по силата на което той се е задължил да потърси имот /къща/, който тя евентуално да закупи, ако предложението на продавача я удовлетвори. Установено е също, че реципрочен договор е сключен между продавача на процесния имот и ищцовото дружество, по силата на който последното е поело задължението да потърси купувач именно за този имот.

Извън съмнение е, че тези действия на ищеца влизат в основния предмет на дейност на търговеца, която той развива под фирмата „Имоти-комфорт-Сливен“, както и че процесният имот е бил обявен за продажба от тази агенция чрез физически и дигитални обяви в офиса и в интернет акаунта й.

Фактът на сключването на договора с ответницата настоящият въззивен състав счита за непререкаемо доказан, най-напред с оглед еднозначното признание на последната, че се е свързала по телефона с представител на ищцовото дружество с желание да закупи къща. В светлината на горния пасаж, този акт представлява възлагане на агенцията на извършване на проучване за удовлетворяване на заявения интерес в рамките, поставени от клиента.

Безспорен е фактът, че в изпълнение на поетия ангажимент ищцовата агенция чрез свой служител /брокер/ се е свързал с ответницата на 29.04.2016г. и на същата дата е извършен оглед на къща в гр. Сливен, кв. „Р.“.

Недискутируемо е, че ответницата е подписала Декларация за оглед от 29.04.2016г., в която е посочила имената, адреса, ЕГН и телефонния си номер и е положила парафа си след запознаване със съдържанието й. В него е отразено, че огледът се извършва на конкретен имот, на адрес кв. „Р.“, ул. „Х.К.“ № *, със съдействието на агенцията на ищеца и е посочено, че в случай, че лицето избере да закупи този имот, сделката ще бъде осъществена чрез агенцията, при условията, които тя предлага на своите клиенти, за посредническата дейност дължи възнаграждение от 2% от стойността на имота, а при такава до 25 000 лв. само 500 лв., както и че в случай на некоректно свързване с контрагента по сделката дължи неустойка определима като двукратния размер на дължимия комисион от покупната цена на имота. С оглед изтъкнатия от въззивницата довод, че описанието на имота било попълнено от служителката на агенцията след като ответницата попълнила своите данни, следва да се посочи, че това обстоятелство е безразлично по отношение правното значение на документа, тъй като неразколебан остава фактът, че това е сторено преди физическото извършване на огледа на вписания в декларацията имот – тоест – на ответницата вече е била известна административната му индивидуализация.  

Точката на противопоставяне между страните е правното значение на тази декларация, за която въззивницата счита, че няма обвързваща я сила, тъй като тя е едностранна, в нея липсват задължения за ищеца и няма характер на договор за посредничество.

Както вече бе посочено, консенсуалният характер на договора за посредничество позволява сключването и съдържанието му да се извличат от различни информационни източници, които в своята съвкупност да очертаят пределите на правоотношението. В случая сключването на договора се установява чрез обясненията и признанията на всяка от двете страни, които не се разминават точно по въпроса за първоначално установения контакт по инициатива на ответницата, която, с оглед търговската дейност, развивана от ищеца, закономерно се е свързала с неговата агенция с искане за съдействие за закупуване на къща. Съдържанието на конкретните права и задължения е доказуемо посредством представената декларация от 29.04.16г., чиято автентичност не е оспорена. Действително документът е наименован „декларация“, което се асоциира с едностранна сделка, но фактически той носи и инсигниите на ищеца, което го поставя в положение на обвързаност както в частите, осигуряващи му права /т.2, т. 1 пр.2/, така и в частите, вменяващи му задължения /т.1/. Дори да не се възприеме виждането, че декларацията материализира фрагментарна част от договора за посредничество, а да се разглежда само в битността й на едностранно изявление на ответницата, то съдът счита, че с него тя верифицира съществена част от уговорките с посредника и признава знанието си за тяхното съществуване и съгласието си с тях. Аналогично би било едностранното подписване на предлаганите от агенцията условия за клиентите, отнесени към конкретното лице и имот – тогава те също биха се считали за внедрени в индивидуалното правоотношение.

Съществуването на други уговорки, които биха могли да ползват ответницата, също е подлежало на доказване с всички допустими доказателствени средства, но тя не е ангажирала такива, които да установят освобождаващи я от отговорност уговорки между нея и ищеца.

Хронологията на събитията е установима не въз основа на произволни предположения или по пътя на дедукцията. Тя е проследима чрез оставените както във физическата, така и във виртуалната реалност материални следи, за които са събрани еднопосочни и еднозначни доказателства, обективиращи не само действията, на страните, но и момента на тяхното извършване, авторството на изявленията и тяхното съдържание.

Така въззивният съд счита, че е очертана и доказана като реално проявена непрекъсната логическа верига от факти, свързваща ищеца и ответницата в облигационна връзка.

Също така са събрани и неопровержими доказателства, които го убеждават в настъпването на юридически факт, който активира механизма на ангажиране на гражданската договорна отговорност на ответницата за заплащане на неустойка.

Два месеца след извършването на огледа на имота, описан в декларацията, ответницата и съпругът й са го закупили от продавачката с нотариален акт, без да уведомят ищцовата агенция, без участието й като посредник, който е поел пред тях ангажимента да извърши предварителнита действия във връзка с подготвянето на необходимата документация и без да заплатят уговореното възнаграждение.

Това поведение влиза в грубо противоречие с договорната клауза за въздържане и нарушаването й неотвратимо влече имуществена отговорност на недобросъвестната страна.

Несподелими са доводите, че след извършването на огледа били прекъснати двустранните отношения и че не са поддържани контакти между страните, а сключването на договора за покупко-продажба било извършено близо три месеца по-късно. В отношенията с посредника няма регламентиран брой и периодичност на контактите, те се определят от динамиката на събитията, изменението на обстоятелствата, нуждите на страните, изискванията им и т.н. Добрите практики и добросъвестността изискват всяка от тях своевременно да предоставя актуална информация и при необходимост – да окаже съдействие на другата. Естественото прекратяване на действието на договора за посредничество, който по начало е такъв без срок, настъпва при сключването на договор между свързаните от посредника страни, чрез изпълнение на имплементарно включените му задължения за осъществяване на всички фактически и правни действия във връзка с извършване на проверки, снабдяване със справки, скици, съпътстващи документи, внасяне на такси др. Ако пък се счете, че липсата на конкретно уговорен срок е договорен порок, той не влече неговата нищожност, а при разрешаване на спор между страните се извършва преценка ad hoc, на базата на поведението им, доколко конкретна отдалеченост във времето между две събития може разумно да обоснове връзка между тях в рамките на правоотношението, или обратното - изолираността им едно от друго вследствие на прекъсната договорна връзка. Другият начин за нормално приключване на договорните отношения е по общо съгласие, ако едната страна реално, а не симулативно, изгуби интерес от изпълнението или другата е в невъзможност да престира търсения резултат, като своевременно уведоми другата. Едва след това може да се приеме, че договорът няма действие занапред.

В случая такива обстоятелства не са намерили своето проявление. След като ответницата не е уведомила ищеца, че се отказва от услугите му, сключването на договор за покупко-продажба с предмет имота, за който също има договор за посредничество между ищеца и продавача, и който е бил предоставен на ответницата за оглед за първи път от агенцията, влиза в колизия с клаузата за почтеност, с която ответницата се е съгласила. Без съмнение този имот попада в регламентацията на договорните отношения /описани и в декларацията от 29.04.16г./ и по никакъв начин времето между датата на огледа и датата на изповядване на сделката /предварителен договор е бил сключен в още по-ранен момент/ - 2 месеца и половина, не може да се счете за разумен срок, през който първоначалното желание на ответницата, да закупи имот, мотивирало я да потърси посредничество, е изгубило значение поради някакви обстоятелства, а впоследствие, поради ново изменение на обстоятелствата, е възникнало отново, като за осъществяването му тя е вложила единствено и само свои, или на близки, усилия. Обратното – видно е, че тя е продължила контактите с продавачката и след огледа, без участието на ищеца, който е бил първото лице, свързало я с нея, и последвалата поредица от технически и правни действия не е прекъсвана, а е представлявала изграждане на предпоставките за достигане на вещно-транслативния ефект.

Напълно ирелевантно към настоящия спор е дали в по-късен момент трето лице е посочило същия имот на ответницата като продаваем, дали също е предоставило телефонния номер на продавача, как и откъде са добити средствата за заплащане на продажната цена и т.н. Никое от тези обстоятелства не променя правното значение на действията на ответницата и не отнема недобросъвестността й в отношенията с ищеца, поради което следва да се приложи института на договорната неуйстойка спрямо нея. Не са релевирани и доказани никакви годни правоизключващи, правопрепятстващи или правопогасяващи факти, които да снемат отговорността за заплащане на неустойката.

Размерът й е договорно неопределен, но определяем и в конкретния случай възлиза на 2 933, 40 лв. До този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 3 598, 73 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Уважаването на главния иск обуславя основателността, а оттам – и уважаването на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху присъдената сума, както е претендирана – от завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно в атакуваната уважителна част и следва да се потвърди в нея, включително по отношение на присъдените разноски.

В отхвърлителната част актът на СлРС не е обжалван и в нея той е влязъл в сила.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, отговорността за разноски следва да се възложи на въззивницата, която следва да понесе своите както са направени и заплати на въззиваемата страна такива в размер на 460 лв.  лв. за въззивното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 68/26.01.2017г. по гр.д. № 3143/16г. на СлРС В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.

 

 ОСЪЖДА Е.Т.Т. да заплати на „Имоти комфорт – Сливен“ ООД, гр. Сливен направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 460 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: