Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 31.03.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                               ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                        мл.с.Н.К.                                                                             

 

                                    

При секретаря С.В. като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 141 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л.Г., в качеството му на пълномощник на Община Сливен против решение № 56/23.01.2017г. по гр.д. № 4064/2016 г.,по описа на Сливенския районен съд,  с което въззивникът е бил осъден да заплати на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление гр. С. , пл.“П.“№ * сумата от 358.54 лв. представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди , причинени на лек автомобил „БМВ5304“с ДКН СН 1949 КА вследствие на настъпило на 11.04.2016 г. ПТП в гр.Сливен , кв.“Индустриален“. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати и сумата от 660.00 лв. деловодни разноски.Решението е обжалвано изцяло.. Твърди се , че то е неправилно.

На първо място липсвало валидно застрахователно правоотношение. Страната твърди, че между ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и Ж.В.И. не е възникнало застрахователно правоотношение. По делото била представена застрахователна полица, която в първоначалния вариант, представен пред съда, не е била подписана от застрахования. По-късно в с.з. бил представен екземпляр, който бил допълнително подписан от застрахованото лице, но въззиваемата страна не е била представила предложение за сключване на застраховка „Булстрад каско стандарт“, която съгласно чл.184 ал.2 от КЗ е неразделна част от застрахователния договор. Освен това ищецът не бил представил и документ за заплащане на застрахователната премия в размер на 1437,20 лева. По този начин не можело да се докаже, че застрахователния договор е влязъл в сила в съответствие с разпоредбите на чл.187 от КЗ. Разпоредбите на чл.184 и чл.187 от КЗ били намирали своето отражение и в Общите условия на ЗАД „БУЛСТРАД“. В застрахователната полица било пишело, че застрахованият подписва текст, който гласи, че му е известно, че застрахователния договор представлява комплект от документи, включващ застрахователна полица, общи условия, раздели и клаузи, добавъци, сметки за спецификация и сертификати, както и предложение за сключване на застраховката, която е неразделна част от застрахователния договор, запознат съм със съдържанието на всички документи, получих екземпляр от тях и ги приемам. Като не е представен екземпляр от предложението за сключване на застраховка страната счита, че не е доказано наличието на застрахователно правоотношение „пълно автокаско“. От друга страна въззивникът счита, че не е доказано, че застрахователният договор е влязъл в сила, тъй като не са представени доказателства за внесените застрахователни премии по договора. На следващо място е посочено, че не се представени доказателства за подписване на допълнително споразумение относно гуми към клауза „пълно каско“ затова застрахователят не е следвало да заплаща претенция, свързана с гуми, съответно няма право на регресен иск за такава платена сума. На следващо място страната счита, че решението е неправилно и затова защото не са установени по безспорен начин наличието на предпоставките по чл.213 ал.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД, мястото на ПТП не било посетено от органи на полицията, единствените свидетели, които са били разпитани по делото са били лицата, при които е настъпило ПТП, а техническата експертиза също се основавала само и единствено на техните показания. Страната счита, че показанията на тези свидетели не са безпристрастни и не са такива на трети незаинтересовани от делото лица. По делото не били представени доказателства ,от които да се установи противоправно действие или бездействие на служители на общината, които да са довели до настъпване на ПТП. Страната счита, че предвид изготвеното заключение в частта, в която е посочено, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати ПТП при намаляване на скоростта под 20 км/ч и заобикаляйки на локвите по платното за движение следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното действие от страна на водача на автомобила и настъпилия вредоносен резултат. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М.Д. – пълномощник на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли се да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционния акт. Претендират се разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от гл. експерт С., който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В писмено становище процесуалният и представител адв. Д. заявява , че оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 20.01.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.02.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Твърдението , че липсва валидно застрахователно правоотношение, тъй като въззиваемата страна не е била представила „предложение“ за сключване на застраховка „Булстрад каско стандарт“, съдът намира за неоснователно. В разпоредбата на чл.184 ал.1 от КЗ( отм.) е посочено , че застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. По искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. Застрахователят задължително издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, когато това е предвидено в закон. В ал.1 от чл.184 КЗ(отм.) се предвижда, че писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска, са неразделна част от застрахователния договор. При анализ на текстовете е видно, че ако в процеса на договаряне на застраховката са съществували писмени предложения до застрахователя или искания , те стават неразделна част от договора. Но това е само в случай, че такива са съществували, а ако не са съществували няма какво да стане неразделна част от договора . Писмените предложения и исканията до застрахователя не е задължително да са съществували във всички случаи и наличието им/ липсата им не е основание за действителност на договора. В този случай категорично се доказа съществуването на валидно застрахователно правоотношение. Следва само да споменем, че по делото е представена подписана от застрахования застрахователна полица и то в оригинал, първоначално представената полица, която е копие вероятно е била направена от друг екземпляр на договора. Така или иначе страната не е оспорила своевременно автентичността на представената полица.

Възражението за липса на застрахователно правоотношение поради непредставяне на документ удостоверяващ плащането на дължимата по договора сума от застрахования / предвид разпоредбата на чл.187 от КЗ(отм.)/, съдът намира същото за несвоевременно. То не е направено с отговора на исковата молба и съответно ищцовата страна не е имала възможност да ангажира доказателства в тази посока . Все пак по делото е представен документ „Дебит Нота“, от който е видно, че дължимата сума по вноска е била в размер на 1465.94 лв., която е следвало да се плати на една вноска на 23.08.2015 г., а самият документ е бил съставен на тази дата. Като взима това предвид, както и обстоятелството, че документът е подписан от представител на застрахователя , съдът намира , че на тази дата е било направено самото плащане на дължимата по застраховката сума от застрахованото лице и подписа на застрахователя удостоверява това.

По отношение клаузата „Гуми“ към клауза „Пълно каско“следва да се има предвид, че при наличие на застраховка „Бонус каско“ застрахователят заплаща щети по гумите на застрахования автомобил ако се касае „до две увредени гуми“Глава трета , раздел I т. 6 от Общи положения. Ако застрахованият е подписал и допълнение „Гуми“, тогава подлежат на обезщетяване вредите , които евентуално биха се получили и на четирите гуми(допълнение „гуми“ V т.1 от Общи условия). В случая е била увредена една гума и е било изплатено дължимото обезщетение за нея.

В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е предвидено , че този който е възложил на друго лице някаква работа , отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е безвиновна. Работодателят отговаря за действията на служителите си , които могат да са активни и пасивни( бездействие). В случая мястото на ПТП се намира в района на гр. Сливен. Той е част от общинската пътна мрежа и за изправността му отговарят служителите на Община Сливен. При поддръжката на пътя служителите на общината са допуснали да не се поправи своевременно дупка на платното, която е предизвикала ПТП. Че е била налице дупка на общински път, която е станала причина за произшествието е установено от свидетелските показания по делото и от извършената автотехническа експертиза. Съдът не счита, че не трябва да вземе предвид показанията на свидетелите, тъй като те са единствените свидетели на ПТП и само от тях може да се установят условията, при които то е настъпило. Свидетелите не са заинтересовани лица, тъй като от техните показания не зависи дали застрахованото лице ще получи обезщетение от застрахователя или не. Съдът намира за обективна и експертизата, която е изготвена по делото , а също така смята , че вещото лице е компетентно и безпристрастно за да я извърши. По отношение твърдението за съпричиняване от страна на водача на МПС , тъй като не бил съобразил пътните условия и не бил карал с по – малко от 20 км.ч. , съдът намира твърдението за неоснователно. Водачът не е имал възможност да прецени дали пътното платно пред него е просто наводнено от валящия дъжд или има дупка на платното. Неравностите и дупките биха могли да бъдат забелязани и да се вземат предвид при сухо време , но не и при обективните условия, при които е настъпило ПТП. От извършената експертиза е видно , че водачът на МПС го е управлявал със скорост, която не е била по – висока от предвидената по закон.

Съдът намира , че е безспорно налице причинно – следствена връзка между виновното поведение на служителите на Община Сливен изразяващо се в неподдържане на общинска улица без дупки и настъпилото ПТП. Ако не е била дупката на пътя ПТП е нямало да настъпи , а от това следва , че и щетите е нямало да бъдат възстановени от застрахователя.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Съобразно правилата на процеса на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 360.00 лв.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/23.01.2017г. по гр.д. №4064/2016г.,по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА Община Сливен със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „ Ц. О.“ , № * да заплати на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление гр. С. , пл.“П.“№ *  деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 360.00 ( триста и шестдесет) лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.