Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   103

гр. Сливен, 14.03.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на четиринадесети март,  двехиляди и седемнадесета година,  в състав:                

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С. Б.                                             

                                                                ЧЛЕНОВЕ: Х. М.

                                                                                          В. А.                                                    

като разгледа докладваното от съдия Ангелова  в.гр.дело №  144  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

  Образувано е  жалба на  взискателя  Община Сливен против постановление  за прекратяване на изпълнителното производство от 15.12.2016г по изп.дело № 77/2014г поописана СИС при СлРС,  на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

 Жалбоподателят твърди, че ДСИ неправилно е прекратил изпълнителното дело, с мотив, че взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като още в молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изрично след налагане на обезпечителната мярка на откритите движими и недвижими имоти, да се пристъпи към принудително изпълнение.

Моли за отменяна на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ДСИ е представил писмени мотиви, в които заявява, че са били изпълнени законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което той  констатирал с атакуваното постановление.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ДСИ, съдът счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването,

 Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които е изрично предвидена възможност да бъдат обжалвани от взискателя.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Изпълнително дело № 77/2014г. по описа на СИС при СлРС е образувано на 04.03.2014г. на основание чл. 426 и сл. от  ГПК, вр. чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, по молба на взискателя – Община Сливен, против длъжника Т.Г.Д. .

В молбата е поискано от ДСИ да приведе в изпълнение АУЗ №РА000630/15.05.2012г за сумата  3649.03 лв., включваща главница и лихви, като извърши справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, наложи обезпечителни мерки  - възбрана на откритите недвижими имоти, запор върху откритите движими вещи и ПС и запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки, както и е поискано ДСИ да пристъпи към принудително изпълнение, прилагайки като изпълнителни способи: „изпълнение върху движимите и недвижими вещи на длъжника“, „изпълнение върху вземанията на длъжника“ и „изпълнение върху притежаваните МПС“.

 На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 01.04.2014г.

 Междувременно ДСИ е извършил справки в НАП, КАТ и АВп и на 08.04.2014г. е наложил запор върху лек автомобил, собственост на длъжника, марк „ BMW“ 520,  рег. № СН 2669ВВ.

 За наложения запор са  уведомени взискателя и длъжника.

 С молба от 11.09.2014г взискателят е поискал да се извърши опис, оценка и публична продан на лекия автомобил.

 С разпореждане от 15.09.2014г., ДСИ  насрочил описа на лекия автомобил на 07.10.2014г, от 11 часа.

  Видно от протокол за опис на движимо имущество от 07.10.2014г, насроченият за същата дата опис на лекия автомобил се отложил поради неявяване на длъжника и непредоставяне на автомобила., поради което  ДСИ насрочил следващ опис за 28.10.2014г, от 10.30ч, за която дата уведомил страните. 

 И този опис не се състоял поради неявява на длъжника, което съдебния изпълнител констатирал в протокола за опис от 28.10.2014г. 

 След тази  дата взискателят не е  поискал  извършване на изпълнителни действия и такива не са извършвани.

С постановление от 15.12.2016г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8  ГПК, тъй като констатирал, че в продължение на повече от две  години взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия по делото.

Въззивният съд намира, че атакуваното постановлението на ДСИ не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

Налице са условията за прекратяване на изпълнителното производство, визирани в чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

 С ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение, че не са изпълнителни действия образуването на изпълнителното дело от СИ, изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др., назначаването на експертиза за оценка и т.н.

  В правната теория и трайната съдебна практика е прието, че за прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител,  а с него той само констатира настъпването на прекратителния ефект, който настъпва ex lege в момента, когато са били налице условията за това.

В случая на 28.10.2014г. е било извършено  последното поискано от взискателя изпълнително действие – опис на МПС, макар и несъстоял се.

След тази дата взискателят  не е  проявил активност и не е поискал извършване на други изпълнителни действия.

Вярно е,  че с молбата за образуване на изпълнително производство са посочени няколко изпълнителни способа, но това  не освобождава  взискателя от ангажимента да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Неосъществяването на тази активност е риск, който той носи, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство, ако се забави повече от две години.

Последното  поискано от взискателя и осъществено от съдебния изпълнител действие е от  28.10.2014г, когато е бил насрочен  втори опис на лекия автомобил на длъжника. Следователно, двугодишният срок на законовата перемпция е изтекъл  на 28.10.2016г, което е преди датата на постановяване на атакуваното постановление.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Община Сливен жалба вх.№ СД-03-03-306/14/19.01.2017г. против постановление на ДСИ от 15.12.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 77/2014г. по описа на СИС при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: