Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

ГР.С., 28.03.2017г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, през двехиляди и  седемнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Б.

                                                 ЧЛЕНОВЕ: С. К.

                                                                                   В. А.

      При секретаря………………………и с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело № 148 по описа за 2017г, за да се произнесе, съобрази:

 

    Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

    Образувано е по жалба на   взискателя  М.Д.Д.  против постановление ДСИ от 30.01.2017г за прекратяване на  изп.дело № 1/2016г по описа на СИС на СлРС.

     В жалбата  твърди, че  изп.дело било прекратено по нейна молба от 27.01.2017г за прекратяване на изпълнителното производство.

    Твърди, че молбата  подписала под натиск от страна на пълномощника на длъжника, който я принудил да я подпише чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Принудил я също да подпише споразумение, с което също не била съгласна. Не била съгласна и изпълнителното дело да бъде прекратено. Желанието й било делото да се спре, но била принудена против волята си да подпише молбата. Пълномощникът на длъжника я въвел в заблуждение, че разликата  между дължимата сума по изпълнителното дело и платената от С.И.И., ще й се изплати след решението на съда по жалба против платените разноски за адв. възнаграждение. Счита, че  била измамена, че след като подпише молбата, съдът ще разгледа въпроса за разноските, направени от нея по изп.дело и длъжникът ще ги плати до  два месеца.

     Моли за отмяна на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело  от 30.01.2017г

     Длъжникът „Айсберг“ЕООД е  депозирал писмено възражение в законния срок, в което изтъква, че  жалбата  е неоснователна, а твърденията в нея- абсурдни. Твърди, че на 27.01.2017г, М.  Д.Д.  си открила банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Банк“АД, след като постигнали извънсъдебно уреждане на отношенията помежду си. След като постигнали съгласие и относно двата изпълнителни листа/ на СлРС и СлОС/ - от 28.12.2015г и  от 09.12.2016г, взискателката доброволно приела да й бъде платена общата сума 87 885.26лв, с която счели, че  задълженията са погасени изцяло. В тази сума били включени всички разноски по обезпечителното и изпълнителното производство. Твърди, че след извършване на банковия превод на посочената сума по сметката на взискателката, лично пред служители на банката тя подписала споразумението. На същата дата  - 27.01.2017г, тя подала молба за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че в платената сума са включени всички дължими адв. хонорари, включително адв. възнаграждение от 1590лв за образуване и водене на изп.дело. Твърди, че не дължи адв. хонорар от 12 000лв, тъй като са подали жалба срещу размера му до ОС-Сливен.

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за неоснователна.

        Съдът, след като се запозна с жалбата, доводите на страните  и приложеното копие на изп. дело,  прие  за установено следното:

   Изп.дело №1/ 2016г по описа на СИС при СлРС, е образувано на  04.01.2016г по молбата на  М.Д. Д. и приложен изпълнителен лист от 28.12.2015г., издаден по гр.д. № 4103/2014г. на СлРС, за осъждането на „Айсберг“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“Д.“*-*, представлявано от управителя Л.А.Л. да заплати на М.Д.Д. сумата 20 000лв, предявен като частичен иск от пълния размер от 73 625.96лв, представляваща част от платена цена по развален предварителен договор от 08.05.2008г за изграждане и покупка на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент №18, находящ се в гр.С., кв.Р.“ бл.*, ет.*, ап.*, който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.516.332 и предназначение- жилище, с площ 71.83 кв.м., прилежащите части от общите части на сградата, ведно с мазе №18, при съответните граници  

  По молба на  М.Д. Д. е било образувано ч.гр.дело № 4041/2014г по описа на СлРС, по което с определение от 17.10.2014г е било допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на възбрана върху  гореописания имота.

        На 20.10.2014г, по молба М.Д.Д. , въз основа на издадената обезпечителна заповед по ч.гр.дело № 4041/2014г на СлРС е  вписана  възбрана върху същия имот.

        До длъжникът е била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му на 10.01.2017г, но въпреки това не е последвало доброволно изпълнение в двуседмичен срок от поканата.

         С разпореждане от 10.05.2016г, ДСИ е насрочил опис за 10.06.16г, който не се състоял, поради което ДСИ насрочил следващи .  

         С разпореждане от 10.06.2016г, ДСИ присъединил като взискатели по делото: 1 /“ДСК“ЕАД-ипотекарен кредитор с вписана ипотека върху недвижим имот на длъжника; 2/ „Лавина Г.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, в полза на който било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имот, собственост на длъжника;3/ ЕТ“Алани-З.К.“, със седалище и адрес на управление ГР.С., в полза на който било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника.

         На 12.01.2017г, взискателят подава молба, към която прилага изп.лист от 09.12.2016г, издаден по гр.дело № 598/2014г на СлОС и моли  да бъдат присъединени вземанията му по този изпълнител лист, като на длъжника бъде изпратена покана за доброволно изпълнение за следните суми :53 625.96лв – платена цена по развален предварителен договор от 08.07.2008т, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2014г и разноски в размер на 4415лв, направени пред СлОС и  2 150лв- направени пред БАС.

        Моли и да бъдат възложени в тежест на длъжника разноските по ч.гр.дело № 4041/14г на СлРС- 40лв- д.т. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, 5лв- за издаване на обезпечителна заповед и 600лв- адв. хонорар.

        Моли за присъждане на направените по изп.дело №1/16г разноски за адв. възнаграждение, за което представя договори за правна защита и съдействие от 30.06.2016г и 12.01. 2017г., но не сочи размер  на адв.възнаграждения.

        Моли да му бъдат възложени и разноски в размер на 7лв, от които  5лв- д.т. за издаване на изп.лист, послужил за образуване на настоящото изп.дело и 2 лв- за банков превод.

         Изп.лист от 09.12.2016г е  издаден по гр.дело № 598/2014г на СлОС за осъждането на  Айсберг“ЕООД да заплати на М.Д. Д. сумата  53 625.96лв, представляваща платена цена по развален предварителен договор от 08.07.2008г за изграждане и покупка на апартамент, находящ се в ГР.С., кв.“Р.“ бл.*, ет.*, ап.*, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2104г и разноски в общ размер на 6565лв, от които : 4415лв- пред СлОС и  2150лв- пред БАС.

            С разпореждане от 13.01.2017г, въз основа на представените към молбата на взискателя доказателства,  ДСИ разпоредил да се увеличи размера на задължението на длъжника със следните  неолихвяеми суми:

           1/ 53 625лв, ведно със законната лихва от 25.11.2014г; 2/ 4 415лв;  3/  2150лв ; 4/  45 лв ; 5/  600лв; 6/  7лв;  7/ 6 000лв и 8/  6000 лв.

        ПДИ за увеличения размер на задължението е изпратена до длъжника,  получена от него на 16.01.2017г.

        На същата дата  му е съобщено  разпореждането от 17.01.2017г, срещу което  на 23.01.2017г подава  жалба до ОС-Сливен.

        По жалбата е образувано  в.гр.дело № 114/2017г на СлОС, по което, с определение на съда от  16.03.2017г, същата е оставена без разглеждане като недопустима, а делото- върнато на ДСИ за произнасяне по молбата на длъжника за намаляване на адв.възнаграждение поради прекомерност.  

        На 27.01.2017г между взискателя М.Д.Д. и длъжника „Айсберг“ЕООД е сключено писмено споразумение, по силата на което, длъжникът се задължава за изплати задължението си към взискателя по изп.лист от 28.12.2015г по гр.д. № 4103/2014г на РС-Сливен и по изпълнителен лист от 09.12.2016г, издаден по гр.д. № 598/2014г на ОС-Сливен, в общ размер на 87 885.26лв, ведно със  всички разноски и такси. Плащането следвало да се извърши по банкова сметка, ***.

      В т.3 от споразумението е уредено, че  в сумата  87 885.26лв, са включени и платени всички разноски по обезпечителното и изпълнителното производство във връзка с двата изп.листа.

       Съгласно т.4 от споразумението, след превеждане на сумата по  банкова сметка ***,  той  се задължава да подаде молба за  прекратяване на изп.дело поради окончателно погасяване на вземането.

        В т.5 от споразумението е уговорено, че след решаване на спора от СлОС за дължимите  разноски по изп.дело за адв. възнаграждения и възнаграждение за вещо лице, длъжникът се задължава да ги заплати  срок от 2 месеца от произнасянето на съда.

        Към датата на подписване на споразумението, СлОС все още не се е произнесъл по жалбата на длъжника против разпореждането на ДСИ от  13.01.2017г. 

        С ПН от 27.01.2017, длъжникът превел по банковата сметка на взискателя, открита в „Интернешънъл Асет Банк“АД,  сумата 87 885.26лв- за погасяване на всички задължения по изп.д. №1/2016г

         На 27.01.2017г  взискателят М.Д. подава молба до ДСИ, с която на основание чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК, моли изпълнителното дело да бъде прекратено.

        В молбата заявява, че всички суми по издадените в нейна полза два изп. листа са изплатени и вземанията й са удовлетворени.

        С постановление от 30.01.2017г,  на основание чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК, ДСИ прекратява изпълнителното производство по изп.дело №1/2016, поради подадена молба от взискателя М.Д.Д..

        На 31.01.2017г тя подава  молба до ДСИ, с която го уведомява, че подписала молбата за прекратяване на изп.дело под натиск от страна на пълномощника на длъжника, който я принудил да я подпише чрез умишлено въвеждане в заблуждение като подпише споразумение, с което не била съгласна. Не била съгласна изп.дело да бъде прекратено и моли за отмяна на постановлението за прекратяване на изп.дело, тъй като не подписала молбата доброволно, а под натиск.

         С писмо, връчено й на 01.02.2017г, ДСИ  я уведомява, че не е в неговите правомощия сам да отменя постановлението за прекратяване на изп.дело, а в правомощията на СлОС, който може да отмени постановлението по  жалба, след което тя подава настоящата жалба.   

    Така  приетото за установеното,  налага следните правни изводи:       

    Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител, от надлежна  страна и в законоустановения срок.

    Разгледана по същество, е неоснователна.

    Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.1  ГПК,  взискателят може да обжалва постановлението за  прекратяване на изп.производство.

    Изп. производство е  прекратено от съдебния изпълнител на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК- когато взискателят е поискал това писмено. Той е депозирал молба по изп.дело на 27.01.2017г, в която ясно и недвусмислено е изразена волята му за прекратяване на  изп.дело №1 /2016г, поради удовлетворяване на вземането му.

     След отправено искане за прекратяване на изпълнителното производство, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.2 ГПК, съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство.

     Той не разполага с правомощие сам да отмени постановлението за прекратяване на изп.производство. Не е основание за отмяната на това постановление и оттегляне на искането за прекратяване в срока за обжалването му.

     Видно от приложените към жалбата писмени доказателства, взискателят М.Д.Д. не оспорва, че е подала и подписала  лично молбата за прекратяване на делото. Не оспорва и че е получила  по банковата си сметка упомената в споразумението  сума от 87 885.26лв,  нито оспорва, че  го подписала. 

     В т.5 от същото споразумение съвсем ясно е уговорено, че след решаване на спора от СлОС за дължимите  разноските по изп.дело, касаещи само адв. възнаграждения и възнаграждение за вещо лице, длъжникът се задължава да  ги заплати в 2 месечен срок от произнасянето на съда.

    Съгласно споразумението, което докато не бъде атакувано по съдебен ред, обвързва страните, размерът на тези разноски  към настоящия момент е спорен. След разрешаване на спора от ДСИ, респ.  от СлОС, този размер следва да бъде платен от длъжника на взискателя в определен срок, който още не е изтекъл, т.е. вземането е с  ненастъпил падеж,  но  ако отношенията между страните останат неуредени, съществува друг ред за  удовлетворяване на взискателя.

     По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш И:

 

            ОСТАВЯ  УВАЖЕНИЕ  като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. №СД-03-03-962/36/01.02.2017г, подадена от М.Д.Д. ***, ЕГН- **********,*** , офис7,  против Постановление на ДСИ от 30.01.2017г за прекратяване на изпълнително производство по изп.дело № 1/2016г на СИС при СлРС. 

   Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: