Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   59

 

ГР.С., 06.04.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

Мл.С. Н. К.

 

при секретаря С., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр. д. № 150  по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Въззивна жалба е подадена от Д.-К. Р.К., ЕГН: **********, със съгласието на нейната майка и законна представителка Д.Ф.Е., ЕГН: ********** *** чрез адв. Ц.Б. *** против Решение № 89 от 31.01.2017   г. по гр.д. № 5053 /2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, с което  се  изменя определената със Спогодба от 13.01.2006 г. по гр.д. № 43/2006 г. на СлОС издръжка, която ответникът Р.Й.К., ЕГН: ********** *** е бил осъден да заплати на непълнолетното си дете Д.-К. Р.К., действаща лично и със съгласието на майка си, като я увеличава от 50 на 150 лв., месечно считано от 18.11.2016 г.  до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 150 лв. до пълния претендиран размер като неоснователен. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 80 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно уважения размер на иска и да внесе сумата от 144 лв., съставляваща държавна такса по сметката на СлРС.

Въззивницата ищец в първоинстанционното производство обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че  СлРС бил правилно приел, че било налице трайно изменение на обстоятелствата с оглед на които бил определен първоначалния размер на издръжката: увеличаване на нуждите на порасналото вече дете и наличието на друго малолетно дете на дължащия издръжката. СлРС обаче неправилно бил приел, че нуждите на ищцата, с оглед на нейната възраст-17 години могли да бъдат напълно удовлетворени с ежемесечна издръжка в общ размер от 250 лв. Съдебната практика била категорична, че адекватния размер на месечна издръжка на непълнолетно дете на 17 години бил 450 лв., като тази сума следвало да се разпредели между двамата родители, като следвало да бъдат отчетени следните обстоятелства- при кой от двамата родители живее детето и кой от тях полага непосредствени грижи за детето и дали имат родителите задължения и към други непълнолетни деца и какви са техните доходи. В случая районния съд следвало да вземе предвид, че детето живее при майка си, която била родителя, който полагал непосредствени грижи за детето, че същата се грижила и за друго свое малолетно дете и че бащата имал друго свое малолетно дете, което бил издържал. СлРС правилно бил приел, че месечният доход на майката възлизал на 263 лв., като месечният доход на бащата не бил уточнен. Видно било от наличните по делото доказателства, че ответникът получавал доходи два пъти и половина по-високи от тези на майката на ищцата. С оглед на това СлРС следвало да уважи предявения иск в пълен размер, тъй като този размер бил адекватен на нуждите на детето и на възможностите на бащата. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло претенцията на ищцата и да й присъди сторените по делото разноски.

С  въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на въззивната жалба депозиран от Р.Й.К., ЕГН: ********** ***.  В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемия ответник в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че въззивния съд следва да обсъди направеното от него възражение по чл. 151, ал. 1 във вр. с ал. 2 СК, по което СлРС не се бил произнесъл. Твърди, че следва да бъде назначен особен представител на дъщеря му, тъй като същата се намирала извън пределите на страната без той да бил уведомен затова и всички действия извършвани от майка й в рамките на първоинстанционното производство не били предприемани в нейн интерес. Посочва, че полага грижи и за другото си малолетно дете на осем години. Представя и моли да бъде прието като писмено доказателство по делото за въззивната фаза на производството вносна бележка от 13.02.2017 г. за изплащане на издръжка за месеците ноември и декември 2016 г. и за месец януари 2017 г.

СлОС счита, че не са налице предвидените в чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаването на особен представител на непълнолетната ищца, тъй като не е налице противоречие между нейните интереси и интересите на законния й представител нейната майка.

Въззивният съд счита, че следва да се приеме вносна бележка от 13.02.2017 г. за изплащане на издръжка за месеците ноември и декември 2016 г., тъй като същата представлява ново доказателство, което обективира новонастъпило обстоятелство-плащане на издръжката за два месеца извършено след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция по см. на чл. 266, ал. 1 ГПК.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 ГПК адв. Ц.Б. ***, която поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на въззивната жалба и моли атакуваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск в пълния претендиран размер. Претендира присъждане на сторените по делото разноски .

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя като ново писмено доказателство Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.02.2017 г. относно обстоятелство настъпило след съдебното дирене пред първата инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в обжалваната му част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Пред настоящата инстанция е допуснато и събрано ново писмено доказателство – вносна бележка от 13.02.2017 г. за изплащане на издръжка за месеците ноември и декември 2016 г., тъй като същата представлява ново доказателство, което обективира новонастъпило обстоятелство-плащане на издръжката за два месеца извършено след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция по см. на чл. 266, ал. 1 ГПК.

Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до незаконосъобразни и неправилни правни изводи в обжалваната отхвърлителна част. Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му от  50 лв. на 300 лв. с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на непълнолетно лице, навършило 17 г., поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си. В случая задължението за издръжка е безусловно.

Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на изминалия единадесетгодишен период от предходното изменение на издръжката.

Безспорно по делото е установено настъпило изменение в потребностите на детето Д.-К., родена на *** г., свързани, както с нейното физическо и психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови потребности. През този продължителен период от време детето Д.-К. е пораснала, увеличили са се нуждите й от дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното й развитие. Детето е ученичка във единадесети клас през учебната 2016/2017 година, като безспорно е налице необходимост от средства във връзка със закупуване на пособия, помагала и др. под. От друга страна е налице промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на детето. Същото има нужда от закупуването на книги, посещение на ученически екскурзии и развлекателни събития, и от трениране на спорт. 

С оглед изложеното настоящия състав намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на определената издръжка.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че с новия Семеен кодекс е определен минимален размер на месечната издръжка, който от 01.01.2015г.  възлиза на 90лв. /чл.142, ал.2 от СК/, а определената за детето А. месечна издръжка е значително под този минимум /50лв./ и се явява абсолютно недостатъчна за задоволяване нуждите на едно седемнадесетгодишно дете.

Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с конкретните нужди и потребности на детето Д.-К., възрастта й и в съответствие с нормативно определените граници въззивният съд намира, че са нужни около 300 лв. месечно за издръжката му. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ответникът – въззиваем поеме по-голямата част, а именно – 200 лв. , а останалата част от 100 лв. се поеме от майката, тъй като видно от събраните по делото  доказателства единствено тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като бащата – ответник, извън съдебно определената издръжка не участва по никакъв начин в отглеждането на детето.

По отношение на определения размер на необходимата за детето издръжка, въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че същата следва да е в размер на 150 лв., като прецени горе посочените обстоятелства, свързани с необходимостта за задоволяване на обикновените, елементарни нужди на детето от храна, облекло, обувки, учебни пособия и др. под. и намира, че размера, определен от СлРС е  занижен.

По отношение на възможността на бащата да дава определения размер на издръжката от 200 лв., следва да се отчете факта, че основният му доход съставлява счетоводна печалба от регистрираната от него фирма „Паралел Проект“ ЕООД, която за 2015 г. се равнява на 6 528, 81 лв. видно от приложените по делото данъчни декларации и факта, че той и новото му семейство, състоящо се от неговата втора съпруга, нейната 17 г. дъщеря и общото им седемгодишно дете живеят под наем в апартамент, находящ се в ГР.С., ул. „К.Б.“ *, ет. *, ап. *, като месечният им наем се равнява на 270 лв. видно от представения по делото договор за наем на недвижим имот. Видно от удостоверението за раждане на П.Р. К. от 12.02.2009 г. въззиваемия Р.К. има второ малолетно дете за което също трябва да се грижи и спрямо което има задължение за издръжка. Същият съгласно договор за доброволна делба на недвижими имоти, акт № 84, том пети, рег. № 9196 от 2008 г. е собственик на двуетажна жилищна сграда с площ от 116 кв.м., състояща се от пет стаи и две сервизни помещения, масивна лятна кухня, гараж, четири стопански сгради построени в поземлен имот № XI-184 в с. Малко Чочовени, общ. Сливен. Задълженията, които изплаща по кредита са ирелевантни за определяне размера на издръжката, тъй като се касае за парични средства, които вече са били усвоени.

От друга страна, майката както бе посочено, е поела изцяло и единствено всички непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Същата е представила удостоверение от своя работодател „ТИ ЕЙЧ КО“ ООД от което се установява, че месечното й трудово възнаграждение се равнява на 263,12 лв. Същата следва да се грижи и за второто си малолетно шестгодишно дете. Собственик е на самостоятелен обект с идентификатор № 67338.563.6.4.2.4, с предназначение жилищен апартамент на административен адрес: ГР.С., кв. „Д.Г.“, бл. № *, вх. „*“, етаж № *, ап. *, с площ от 76,66 кв.м., където живее заедно с двете си деца.

Въззивният съд споделя извода на СлРС че изложените от ответника факти относно поведението на дъщеря му не съставляват тежко провинение по см. на чл. 151 от СК, което да обуслови загубата на право на издръжка от страна на непълнолетното дете. Тези факти също така остават твърдяни, но недоказани.

Представените от въззивника нови писмени доказателства във въззивната фаза на производството не са относими към предмета на делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за изменение на съдебно определена издръжка е основателен и доказан до размера от 200 лв., до който следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от 300 лв. да се отхвърли като неоснователен.

Тъй като крайните правни изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то постановеното от РС – Сливен решение следва да се отмени в обжалваната отхвърлителна част за размера над определения такъв от 150 лв. до посочения – 200лв., като се постанови ново, с което размера на издръжката се увеличи на 200 лв., а в останалата отхвърлителна част над размера от 200 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв. – решението се потвърди като правилно и законосъобразно.

Първоинстанционното решение в уважителната му част до размера от 150 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на отговорността за разноските с оглед изхода на делото същата следва да се разпредели по следния начин- на ищцата следва да се заплати допълнително сумата от 53,33 лв., съставляваща разноски сторени пред първата инстанция съобразно уважената част на предявения иск. За въззивната инстанция въззивницата не е представила доказателства за сторени по делото разноски и такива не следва да й бъдат присъдени.

Следва да се отбележи, че въззиваемият не претендира разноски по делото и такива не следва да му бъдат присъждани.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметката на ОС-Сливен държавна такса в размер на 25 лв. за образуване на въззивното производство по делото.

Ръководен от гореизложеното съдът

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

ОТМЕНЯ Решение № 89 от 31.01.2017   г. по гр.д. № 5053 /2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.150 от СК, предявен от Д.-К. Р.К., ЕГН: **********, със съгласието на нейната майка и законна представителка Д.Ф.Е., ЕГН: ********** *** против бащата Р.Й.К., ЕГН: ********** ***  за изменение на съдебно определена издръжка над присъдения размер от 150лв. до размера от 200 лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена със съдебна спогодба от 13.01.2006 г. по гр.д. № 43/2006 г. на ОС-Сливен, която Р.Й.К., ЕГН: ********** *** е осъден да заплаща на Д.-К. Р.К., ЕГН: **********, със съгласието на нейната майка и законна представителка Д.Ф.Е., като го увеличава на 200 /двеста/ лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2016 г. до настъпване на законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане.  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 от 31.01.2017   г. по гр.д. № 5053 /2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 ОСЪЖДА Р.Й.К., ЕГН: ********** ***  да заплати на Д.-К. Р.К., ЕГН: **********, със съгласието на нейната майка и законна представителка Д.Ф.Е., ЕГН: ********** *** допълнително сумата от 53, 33 лв.,  съставляваща съразмерна част от сторените по делото разноски пред първата инстанция съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА Р.Й.К., ЕГН: ********** ***  да заплати в полза на съдебната власт по сметката на ОС-Сливен  държавна такса за образуване на въззивното производство в размер на 25 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                          2.