Р Е Ш Е Н И Е № 60

 

ГР.С., 06.04.2017 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл.с. Н. К.

при секретаря С., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. №*56 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба е подадена от „ЕДОАРДО МИРОЛИО“ ЕООД, ЕИК: 130111513, със седалище и адрес на управление:  С.Е., община Н.З., ул. „Л.С.“ №*, със съдебен адрес ***-1 чрез адв. М.М. *** против Решение № 7 от 12.01.2017  г. по гр.д. № 472/2016 г. по описа на   Районен съд – Н.З., с което  признава за установено по отношение на ищцовото адвокатско дружество „Д. ***, БУЛСТАТ: 119679744, със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „С.“ № *, ет.*, офис* че въззивното дружество дължи сумата от 1150 лв. ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 19.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 300 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 352/2016 г. Със същото решение въззивното дружество е осъдено да заплати на ищцовото адвокатско дружество сумата от 625 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред първата инстанция. Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивното дружество ответник в първоинстанционното производство обжалва първоинстанционното решение изцяло като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че  районният съд не бил съобразил, че между страните бил действал договор за текущо правно обслужване, който съставлявал договор за поръчка по силата на който довереникът се задължавал да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. На следващо място не било взето предвид, че страните по договора били ЮЛ, нито специфичния начин на извършване на действията, когато били възложени на адвокатското дружество, когато на основание чл. 71 от Закона за адвокатурата същото следвало да упълномощи конкретен адвокат за извършването им. Било установено по делото, че ГФО на дружеството били обявени в ТР при Агенцията по вписванията от адв. М.П., но не били събрани доказателства, че същият бил действал в качеството си на упълномощен от дружеството ответник адвокат. РС Н.З. не бил разграничавал хипотезите на сключен договор за поръчка и трудов договор, нито вписването на промяна на обстоятелства в ТР при Агенцията по вписванията и обявяването на актовете. Погрешен бил извода на районния съд, че на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 300 лв. за обявяване на ГФО на ответното дружество според разпоредбата на чл. 6, т. 9, б „г“ от Наредба №* от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че е налице разлика между вписване и обявяване, а възнаграждението между страните било уговорено при вписване в ТР, но не и при предоставяне на актове за обявяване. Не било доказано, че на ищцовото адвокатско дружество било възложено от ответното дружество изготвянето на проект за нотариален акт за договорна ипотека, като районният съд не бил правил разлика между написване на нотариален акт и извършване на нотариални сделки. Единствено било установено, че на третото лице за предприятието ответник М.П. бил зачислен компютър, на който бил работил. Твърди, че адв. П. не бил нито страна, нито участник в нотариалната сделка за да претендира възнаграждение. На основание чл. 85 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност такси се били събирали за извършването на нотариална дейност или други действия от нотариусите. Посочва, че в чл. 569 от ГПК било установено кои действия били нотариални и могли да бъдат извършвани единствено от нотариуси, съдии по вписванията или от органи от местната администрация, но не и от адвокатско дружество. Действието по изготвяне на проект за нотариален акт било предвидено като други действия на нотариуса в чл. 22 ЗННД. Ищцовото адвокатско дружество не било от кръга на лицата, които могли да събират нотариални такси включително и при изготвяне на проект за нотариален акт, поради което клаузата на чл. 9 от процесния договор противоречала на императивните норми на закона и била нищожна. РС Н.З. не направил разлика между процесуално представителство по закон и представителство по пълномощие като бил приел, че на ищцовото дружество следвало да се присъди адвокатско възнаграждение, ако представителите по закон, осъществили защитата на дружеството били адвокати. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и им присъди сторените по делото разноски пред двете инстанции и в заповедното производство.С  въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на въззивната жалба депозиран от адвокатско дружество „Д. ***, БУЛСТАТ: 119679744, със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „С.“ № *, ет.*, офис* чрез адв. М.П. от АК-Сливен. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото адвокатско дружество ищец в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства било видно, че всички дейности извършени в изпълнение на договора за текущо правно обслужване се извършвали от името и за сметката на ищцовото адвокатско дружество. В чл. 9 от процесния договор било посочено, че се дължи допълнително възнаграждение за вписвания в ТР, като понятието вписване следвало да се тълкува с оглед предвидените в чл. 20 ЗЗД критерий. От свидетелските показания по делото било установено, че правните консултации във връзка с ГФО се предоставят на адв. П. по силата на процесния договор. Същият в изпълнение на своите задължения бил подготвил всички необходими документи по приемането на ГФО, включително и декларациите, пълномощни, протоколи на едноличния собственик на капитала на дружеството. От представената по делото справка от ТР се установявало, че за процесния период били обявени ГФО на ответното дружество за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. През този период били вписани и две промени в обстоятелствата по партидата на ответното дружество, касаещи промяна в позицията „Управление“ и увеличаване на капитала, като те също били вписани в ТР от адв. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 9, б „г“ от Наредба №* от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само за вписването на промени в съответния регистър, касаещи ООД се дължи възнаграждение в размер на 300 лв. Също така ответното дружество се било обогатило неоснователно за сметка на адв. П. като ползвало неговия електронен подпис заплащало такса за обявяване в половин размер. Било видно от показанията на свидетелката П. и свидетелката М., които работили на длъжност „Счетоводител“ в ответното дружество, че им било наредено лично от управителя му всички документи по които била необходима правна консултация, включително и ГФО да бъдат предоставени на адв. П.. Видно било от съдържанието на представения и неоспорен препис от нотариалния акт за договорна ипотека, че същият бил изготвен от ищцовото адвокатско дружество с оглед презумпцията предвидена в чл. 6 от ЗАПСП и изготвената и приетата по делото основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза. На следващо място посочва, че чл. 9 от процесния договор не бил нищожна клауза, която противоречала на императивните норми на закона, а бил израз на предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне на страните. В случая се дължало възнаграждение само за изготвянето на проекта на нотариалния акт на основание т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД във вр. с чл. 9 от процесния договор като таксата се определяла според материалния интерес, като се равнявала на 1117,25 лв. Процесуалния представител на ищцовото адвокатско дружество не се явявал по делото в качеството му на съдружник, а на упълномощен представител по чл. 32, т.1 ГПК и съгласно чл. 64 от Закона за адвокатурата членуването в адвокатското дружество не било ограничавало съдружниците сами да упражняват адвокатската професия. По делото бил представен договор за правна защита и съдействие между адв. П. и ищцовото адвокатско дружество. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник – адв.М.М. ***, която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявения от ищеца иск. Не претендира разноски.

В с.з. въззиваемото адвокатско дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник адв. М.П. от АК-Сливен, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

По отношение на главния иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за установяване на дължимостта на неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за текущо правно обслужване.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на възнаграждение срещу изпълнение на поръчка, възложена с договор за предоставяне на юридически услуги,  настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, основана на чл. 36 ЗА вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното право на вземане, като липсата на кумулативно изискуем се елемент от правопораждащия предявеното вземане фактически състав, обуславя извод за неоснователност на иска. По отношение на неизпълнението, което по своята същност е отрицателен факт - липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдение на ищеца, като ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани доказателства, съдът приема посоченият елемент от основанието на иска за доказан.

Със сключването на договор за текущо правно обслужване от 01.01.2012 г. за ответното въззивно дружество е предвидено задължение  в чл. 9 от същия договор за заплащане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер  определен в Наредба №*/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет или съответната такса за проект на нотариален акт по Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност,  за извършване на вписвания в Търговския регистър, както и при извършване на нотариални сделки по който ответното дружество доверител е страна.

Договорът, породил правоотношението между страните има характеристиките на уредения в ЗЗД договор за поръчка, но в отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат (адвокатско дружество), се дължи винаги -  чл. 36, ал.1 ЗА, включително когато страните не са определи размера му, същият се определя съгласно действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения. В случая, страните постигнали съгласие както относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение, така и относно настъпване на неговата изискуемост. Спорен е въпросът дали е налице изпълнение на посочените в чл. 9 от процесния договор задължения на адвокатското дружество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че адвокатското дружество чрез неговия пълномощник адв. М.П. е изпълнило предоставеното си правомощие предвидено в чл. 9 от договор за текущо правно обслужване от 01.01.2012 г. да състави проект на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот с материален интерес 300 хиляди лева, като за изпълнението на това негово задължение съгласно т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност му се дължи сумата от 900 лв. и задължението си за обявяване на годишните финансови отчети на ответното дружество, за което му се дължи сумата от 250 лв. Тези две парични задължения станали изискуеми след изтичане на предвидения в изпратената нотариална покана от 22.02.2016 г. от адвокатското дружество до ответното дружество тридневен срок от връчването й.

По отношение на изпълнение на правомощието за вписване в Търговския регистър предвидено в чл. 9 от процесния договор въззивният съд счита, че същото е било упражнено и се е изразило в подготвяне на документите по приемането на ГФО, подписването с електронния подпис на адв. П., поради което било възможно процедурата по обявяването на ГФО да се извърши по електронен път и да се заплати държавна такса наполовина. В този смисъл са представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания. От показанията на двете свидетелки П. и М., които заемат длъжност счетоводител в ответното дружество е видно, че им е било наредено от управителя документите нуждаещи се от правна консултация, включително и ГФО да бъдат предоставяни на адв. П., които задължително били публикувани от него, както и че обявяването на ГФО се осъществявало по електронен път, като за целта бил използван електронния подпис на адв. П..

По отношение на изпълнение на правомощието за съставяне на проект на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот с материален интерес 300 хиляди лева съдът взима предвид изготвените по делото съдебно-технически експертизи, от които е видно, че файл с наименование „нотариален.акт.ипотека.1.doc“, който съдържа текста на договорната ипотека върху недвижимия имот, предмет на настоящия спор е съхранен на компютъра зачислен от ответното дружество на адв. М.П.. Не съществува законова пречки адвокатите да изготвят проект на акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот и по този начин, тъй като не се касае за окончателен акт не изземват компетентността на нотариусите за съставянето на такива актове. Предвидената в чл. 22 ЗННД възможност на нотариусите да извършват дейност по изготвянето на проект на нотариален акт не изключва възможността този проект да бъде изготвен от адвокатско дружество, защото не се касае за окончателен акт. С оглед на тълкуване на общата воля на страните по см. на чл. 20 ЗЗД следва да се приеме, че дейността по изготвянето на проекти на нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки съща се включва в предвиденото правомощие на адвокатското дружество да извършва нотариални сделки в чл. 9 от процесния договор, тъй като по съществото си представлява подготвителна дейност към сключването на нотариалните сделки. В същия чл. 9 е предвиден и размера на адвокатското възнаграждение, който се дължи при осъществяването на тази дейност- определя се по Тарифата към ЗННД, в случая с оглед материалния интерес 150 хил. евро, чиято левова равностойност се равнява на 293 374, 50  релевантна е т. 8 и се равнява на 1117,25 лв.

По аргумент, черпен от чл. 6, т. 9 „г“ от Наредбата за минималният размер на адвокатските възнагражденията се определя минималния размер на адвокатското възнаграждение за вписване в Търговския регистър на промени по отношение на дружества с ограничена отговорност, който се равнява на 300 лв.

 Ответното дружество не проведе успешно доказване на факта на изпълнение на предвиденото си в чл. 9 от процесния договор задължение за плащане на допълнителното възнаграждение в уговорените размери.

Поради това, въззивният съд намира, че предявения иск за установяване на дължимостта на неплатено адвокатско възнаграждение по договора за текущо правно обслужване от 01.01.2012 г. е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 1150 лв.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцовото адвокатско дружество направените по делото разноски в пълния доказан размер /чл. 78, ал.3 от ГПК/.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – неоснователност на въззивната жалба, на въззивника не се следват разноски. Въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски и такива следва да й се присъдят в доказания размер от 500  лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение № 7 от 12.01.2017  г. по гр.д. № 472/2016 г. по описа на   Районен съд – Н.З., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ЕДОАРДО МИРОЛИО“ ЕООД, ЕИК: 130111513, със седалище и адрес на управление:  С.Е., община Н.З., ул. „Л.С.“ №* да заплати на адвокатско дружество „Д. ***, БУЛСТАТ: 119679744, със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „С.“ № *, ет.*, офис*  сумата от  500 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл. 280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.