Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №64

 

гр. Сливен, 25.04.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:       М. С.  

 С. М.

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №166 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №10/09.01.2017г. по гр.д.№1934/2016г. на Сливенски районен съд, с което: 1. е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Е.Н.В. на основание чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ сумата 300лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено в хода на досъдебното производство №1183/2014г. по описа на РУ на МВР-Сливен, прекратено с постановление на прокурор от РП-Сливен от 22.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва от 10.12.2015г.; 2. отхвърлен е като неоснователен иска на Е.Н.В. с правно основание чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ да бъде осъдена Прокуратура на Република България да й заплати сумата от 3000лв. като  обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат на привличането й като обвиняем по досъдебното производство №1183/2014г. по описа на РУ на МВР-Сливен, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2015г. С решението са присъдени на ищцата разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 55,45лв., като не е уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от Прокуратура на РБ.

            Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Е.Н.В. и с нея се атакува посоченото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв., ведно със законната лихва, както и съответно в частта относно разноските.

В жалбата си въззивницата Е.Н.В. чрез пълномощника си адв. К. *** твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че претендираните неимуществени вреди се доказват предимно с гласни доказателства, т.е. разпит на свидетели. В тази връзка още с исковата молба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели с посочени три имена, което било отново направено и в проведеното открито съдебно заседание. Районният съд обаче, както с определението си по чл.140 от ГПК, така и в съдебно заседание, не уважил направеното доказателствено искане и така лишил ищцата от възможност да докаже твърденията си. От друга страна в мотивите си, районният съд изрично посочил, че ищцата не ангажирала доказателства за твърденията си за уронване доброто й име, ограничаване на социалните контакти и самоизолация. Посочва, че твърденията са останали недоказани, именно поради неуважаване от съда на искането за събиране на гласни доказателства. Прави изрично искане въззивният съд да допусне до разпит при режим на довеждане посочените в исковата молба двама свидетели относно твърдените в исковата молба неимуществени вреди, причинени й в резултат неправилното й привличане под наказателна отговорност в качеството й на обвиняема. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи в пълен размер предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Прокуратура на Република България.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

По направеното с въззивната жалба доказателствено искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, въззивният съд се е произнесъл с определение по чл.267, ал.1 от ГПК от 29.03.2017г., като е уважил същото и допуснал искания разпит.

В съдебно заседание, въззивницата Е.В., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.К. ***, който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли съда да отмени първоинстанционно решение в неговата обжалвана отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи предявения от Е.В. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в неговия пълен претендиран размер от 3000лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Посочва, че по делото се събраха гласни доказателства, от които се установили претърпените от ищцата неимуществени вреди – недобро психическо състояние, продължило пред дълъг период от време, като били изписани медикаменти.

В съдебно заседание, въззиваемата страна Прокуратура на Република България, редовно призована, се представлява от прокурор Ваня Белева – прокурор в ОП – Сливен, която посочва, че оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение в неговата отхвърлителна част за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Счита, че от събраните доказателства не се доказали претърпени от ищцата морални вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнатото й обвинение. Не са представени писмени доказателства относно влошено здравословно състояние по времето, когато е била обвиняема. От друга страна посочва, че ищцата е била със статут на обвиняемо лице през кратък период от време и е била с мярка за неотклонение „подписка“, като не са й били налагани други ограничителни мерки. Във връзка с това претендирания размер на обезщетението е прекомерно завишен.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението е правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата обаче следва да се ДОПЪЛНИ с установеното пред въззивната инстанция от допуснатите и събрани /на основание чл.266, ал.3 от ГПК/ гласни доказателства, както следва:

След повдигане на процесното обвинение през м.12.2015г. Е.В. била изключително стресирана, напълно различна от обичайното си състояние на гостоприемен и лъчезарен човек. При разказа относно повдигнатото й обвинение на свид.С.И. /нейна близка приятелка от близо 35 години/ плачела постоянно, била унизена от това, че идвала полиция, взели й отпечатъци от пръстите и гледали на нея като на престъпник. При следващо гостуване в края на м.януари 2016г. свидетелката И. забелязала продължаващо състояние на стрес, състояние на ступор. Е.В. се оплаквала от перманентно безсъние, умора, проблеми и болки в зъбите, чувствала се малтретирана, унизена, психически пресирана и изглеждала смачкана. Това състояние продължило до пролетта на 2016г., като на Великден свидетелката И. посетила В. и забелязала, че вече е по-балансирана и спокойна.

Според показанията на сина на въззивницата Г.В. /живеещ заедно с нея в една къща на два отделни етажа/, майка му била изпаднала в криза след повдигане на обвинението в кражба – била в стрес и шок. Имала проблеми с нервите, страдала от безсъние. Не можела да се храни нормално. Появили се проблеми със зъбите. В продължение на около 2 месеца районният инспектор, отговарящ за с.Самуилово редовно ходил до дома на В., за да я проверява дали е в къщи.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в частите, в които взаимно се допълват и не си противоречат. Съдът взе предвид възможната заинтересованост на свидетеля Г.В., с оглед родствената му връзка с въззивницата, като не кредитира показанията му относно продължителността на неблагоприятните последици от повдигнатото обвинение, заявена от него /около една година/, тъй като в тази част не кореспондират на показанията на незаинтересувания от изхода на спора свидетел И..

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

 

 

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Е.Н.В. против Прокуратура на Република България при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300лв. в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е прекратено, с правно основание чл. 2 ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ.

Предмет на въззивното производство е само произнасянето на районния съд по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди  - отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. В частта относно присъждането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016г., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В случая ищцата – въззивник Е.В. твърди вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП №1183/2014г. на РУ на МВР – Сливен, прекратено с постановление на РП – Сливен от 22.01.2016г., влязло в сила на 03.02.2016г.

Следователно, за да възникне отговорността на Държавата, в случая в лицето на Прокуратурата, следва да са налице следните кумулативни предпоставки, елементи, включени в юридическия състав: повдигнато обвинение в извършване на престъпление; прекратяване на наказателното производство на някое от изчерпателно изброените основания; вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на Държавата по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото безспорно е установено, че ищцата в първоинстанционното производство Е.В. е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 от НК с постановление от 30.11.2015г., предявено й на 10.12.2015г., като досъдебното производство е образувано с постановление от 19.08.2014г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. С постановлението  за привличане на обвиняем спрямо Е.В. е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление на прокурор при РП – Сливен от 22.01.2016г., връчено на пострадалия на 26.01.2016г. и на обв. В. на 27.01.2016г., необжалвано, е прекратено наказателното производство по ДП №1183/2014г. по описа на РУ при МВР – Сливен, водено срещу обвиняемата Е.Н.В. за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр с чл.194, ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението. Следователно наказателното производство спрямо ищцата е продължило 2 месеца, в които тя е имала качеството обвиняем.

Съгласно т.7 от ТР №3/2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г. съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, тъй като това основание съответства на хипотезата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – деянието не е извършено от лицето.

Прекратеното наказателно производство оправдава становището за отсъствие на основание за осъществяване на наказателно преследване спрямо Е.В. и характеризира като незаконно повдигнатото и поддържаното обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр с чл.194, ал.1 от НК.

С оглед изложеното, първите две предпоставка за ангажиране отговорността на Държавата по чл.2, ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ са налице, като тя следва да се реализира чрез нейните органи, в случая – Прокуратурата на Република България.

По отношение другите две предпоставки – вреди и причинна връзка между тях и незаконното обвинение, съдът приема, че същите са установени от събраните по делото гласни доказателства. Установи се, че през периода на воденото срещу ищцата наказателно производство и няколко месеца след прекратяването му, същата е търпяла притеснения, неудобства и негативни емоции. След повдигане на обвинението В. се променила – била стресирана, шокирана, страдала от постоянно безсъние и умора, оплаквала се често от главоболие, имала проблеми с нервите, появили се проблеми със зъбите. Не можела да се храни нормално. Чувствала се малтретирана, унизена, психически пресирана и изглеждала „смачкана“.

Следователно наказателното производство е дало отражение върху поведението и начина на живот на ищцата. Съдът намира, че така установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото й незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от ответника – Прокуратура на Република България. Налице са всички елементи  на фактическия състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е доказан по основание.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по делото.  Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него.

В случая такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан /респ. - наказателното производство е прекратено/ по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид установените конкретни неудобства, притеснения и негативни емоции, търпени от ищцата, довели до негативна промяна в поведението й /стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на унижение, от един лъчезарен човек В. се превърнала в „смачкан“ такъв/. Съдът отчете характера и степента на претърпените вреди и взе предвид факта, че ищцата е на 54 години, като прецени възможностите й за възстановяване след причинения стрес и намира, че е по-трудно и по-бавно такова възстановяване и преодоляване на стресовото преживяване. Взе предвид и факта, че негативните преживявания са довели до известна степен до функционални смущения /свързани с проблеми с нервите, безсъние, както и проблеми със зъбите/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът отчете тежестта на повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр с чл.194, ал.1 от НК – касае за тежко престъпление по смисъла на НК с предвидено наказание повече от 5 години лишаване от свобода.

Съдът взе предвид и обстоятелството, че В., като човек с чисто съдебно минало е преживяла значително тежко процедурите, свързани с повдигане и предявяване на обвинението, полицейската регистрация, свързана със снемане на отпечатъци от пръстите /показанията на свид.И./, както и честите, лишени от правно основание и необходимост, посещения на районния инспектор в дома й и проверките, на които той я е подлагал.

От друга страна съдът прецени, че тези негативни изживявания са търпени в един не много продължителен период от време – около 4- 5 месеца, като само в първите два от тях ищцата е била в статуса на обвиняема /от 10.12.2015г. до 22.01.2016г./.

Отчете и факта, че е повдигнато обвинение за едно престъпление, както и че спрямо ищцата е наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която на практика не променя кардинално начина на живот на лицето, спрямо което е взета.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение и спазвайки принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 2000лв.

Като е отхвърлил изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, районният съд е приложил неправилно закона и решението му в отхвърлителната част до сумата от 2000лв. е неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да се отмени в тази част и вместо него  да постанови ново, с което да присъди на ищцата – въззивница обезщетение за претърпени в резултат на незаконното обвинение неимуществени вреди в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016г. /влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/ до окончателното й изплащане.

В останалата отхвърлителна част над посочения като справедлив размер от 2000лв. до пълния претендиран такъв от 3000лв., както и относно началния момент на обезщетението за забава – претендирано от 10.12.2015г., първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищцата Е.В. се дължат разноски в първоинстанционното производство за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 418,18лв., както и пълен размер на внесената държавна такса от 20лв. /районният съдия е поискал държавна такса за всеки един от обективно съединените искове/, т.е разноски в общ размер от 438,18лв. Поради това на ищцата - въззивница следва да й се присъдят допълнително разноски за първа инстанция в размер на 382,73лв. /СлРС й е присъдил такива в размер на 55,45лв./.

По отношение на разноските за въззивната инстанция, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, с оглед частичната основателност на въззивната жалба, на въззивницата следва да се присъдят направените разноски за платена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 5лв. и съразмерна част от направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №10 от 09.01.2017г., постановено по гр.д. №1934/2016г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Е.Н.В. с ЕГН ********** против Прокуратура на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебното производство №1183/2014г. по описа на РУ на МВР-Сливен до размера от 2000лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Е.Н.В. с ЕГН ********** *** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл.194, ал.1 от НК по по досъдебното производство №1183/2014г. по описа на РУ на МВР-Сливен, прекратено с постановление на РП – Сливен от 22.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №10 от 09.01.2017г., постановено по гр.д. №1934/2016г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Е.Н.В. с ЕГН ********** *** сумата от 382,73лв., представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, сумата от 200лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 5лв., представляваща разноски за платена държавна такса за въззивното обжалване.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                       

                   

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                 

 

                                                                                    2.