Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 62

 

гр. Сливен,  20.04.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети април  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М.С.

                                                                           С. М.    

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 175    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 122/14.02.2017г. по гр.д. № 4062/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., бул.“М.“ № *, БУЛСТАТ 000695089 на основание чл. 410 ал.1 т. 3 от КЗ във вр. с чл. 50 от ЗЗД да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“ № *    БУЛСТАТ 000694286 сумата от 234,50 лв., представляваща  изплатено обезщетение по застраховка „Бонус – каско за щета причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 05.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и е осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се сочи, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и е постановено при непълнота на доказателствата.  Твърди се, че по делото не са събрани доказателства подкрепящи обстоятелствата изложени в исковата молба. Съдът е кредитирал изцяло представения протокол за ПТП, но отразените в него причини и обстоятелства са въз основа на непреки възприятия от страна на длъжностното лице, заявени са единствено и само от водача участник в ПТП, като неговите показания в качеството му на свидетел не следва да се кредитират поради явната пристрастност и заинтересованост. Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на база на предоставените от застрахователя документи и липсват други доказателства установяващи пряката причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Навеждат се доводи , че в този участък на пътя няма констатирана неравност. Неправилно съдът е приел, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното и да се постанови, ново с което претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че решението на РС е правилно и законосъобразно и се иска то да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие, с която се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемото дружество не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Въз основа на събраните по делото доказателства правилно, законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че  действително на 05.06.2016 г. около 14.50 ч., на път І-6, при управление на лек автомобил  колата е преминала през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, като вследствие на ПТП са настъпили материални щети. Щетите са оценени на 234.25 лв. и застрахователят,  в случая ищецът, е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. За това ПТП е бил съставен протокол на 05.06.2016 г. от младши автоконтрольор, в който е отбелязано, че причината е преминаването през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В хода на производството, в качеството на свидетел, е бил разпитан и водачът на лекия автомобил, а е изслушано и заключение на вещо лице, в което е посочено, че е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизма за възникване на произшествието, а именно наличието на несигнализирана неравност на платното за движение, която е създавала опасност за движението.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба относно приемането на протокола от ПТП като доказателство.  На първо място, не е оборена доказателствената сила на съставения констативен протокол за ПТП. При съставянето му е участвал водача. Съгласно чл. 3 на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, при ПТП се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" - МВР. Протоколът се съставя в едномесечен срок от датата на ПТП.

Така в случая протоколът за пътно-транспортно произшествие, е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения  и в законовия срок и е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради обстоятелството, че материалната доказателствена стойност на протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.

На следващо място неоснователни са възраженията относно заключението на вещото лице,  като при изготвянето му експертът се е съобразил с всички представени по делото доказателства включително и тези, които ответникът е ангажирал в подкрепа на своята защитна теза изложена в писмения отговор.

На последно място неоснователно е и възражението за наличие на съпричиняване тъй като в случая е установено , че водачът на МПС  не е имал техническата възможност да избегне необезопасената и несигнализирана дупка на пътното платно с оглед интензивността на движението и характера на пътя. Така като е уважил предявеният иск, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 360 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/14.02.2017 г. по гр. д. 4062/2016 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., бул.“М.“ № *, БУЛСТАТ 000695089 да заплати на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.“ № * , БУЛСТАТ 000694286 сумата  от 360 /триста и шестдесет/ лв.  представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: