Р Е Ш Е Н И Е №

 

 

 

 

 

гр. С., 27.04.2017 г.

 

 

 

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛ.

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

Мл. С. Н.К.

 

при секретаря Т., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр. д. № 177 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба е подадена от Д.К.М., ЕГН:**********, с адрес *** против Решение № 175 от 01.03. 2017  г. по гр.д. №5722 /2016 г. по описа на   Районен съд – С., с което се отхвърлят предявените от него искове против „ДСГ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 119661333, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Х.“ № *  с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаването му на уволнението му със Заповед № 00000823/29.03.2016 г. издадена от И.В.Ж. за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност като погасени по давност и отхвърля предявения от същия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 3883,98 лв. за оставането му без работа в резултат на уволнението като неоснователен. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 460 лв. Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивникът ищец в първоинстанционното производство обжалва първоинстанционното решение изцяло като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че  не счита че дължи разноски в размер на 460 лв. на насрещната страна. СлРС бил се позовал на изтекла давност без да обсъжда по същество законосъобразността на двете заповеди за уволнение и наличието на релевираното в тях основание. Исковете не били предявени в двумесечния срок от връчването им поради злоупотреба на административния орган /ДАНС/ с неговите правомощия и задължения изразила се в липсата на отговор на запитването до него от страна на ищеца. Твърди, че според ЗЗД давността започвала да тече от момента в който ставало възможно да се обжалва едно решение на административен орган. В случая на ищеца тази възможност му била отнета поради липсата на отговор от страна на ДАНС относно обстоятелството по отнемането му на достъп до мястото, където работи. Работодателят му бил упражнил психологически натиск за да подпише заповедта, когато му била връчена.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и отмени заповедите за уволнение като незаконосъобразни.

С  въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на въззивната жалба депозиран от „ДСГ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 119661333, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.Х.“ № * чрез адв. М.П. ***. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество ответник в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че разноските правилно му били присъдени в размер на 460 лв. от СлРС съобразно изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ГПК, тъй като предявените искове били изцяло отхвърлени, а размера бил определен с оглед Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите и не било направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Правилно СлРС отхвърлил исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като погасена по давност и исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ като неоснователна, като бил съобразил датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и датата на влизането й в сила и ги съпоставил с датата на подаване на исковата молба. Правилен бил извода на СлРС, че възражението за погасяването на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ по давност е основателно, поради факта на изтичането на предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен срок от предявяването на иска и своевременно направеното възражение за погасяването му по давност.

Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът Д.К.М., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв. Ж. от АК-С., който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество„ДСГ БЪЛГАРИЯ“ ООД, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т. 1 ГПК адв. М.П. ***.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Във въззивната фаза на производството не са събирани доказателства.

С.ският районен съд е бил сезиран с предявени от Д.К.М. против „ДСГ БЪЛГАРИЯ“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за срок от шест месеца в размер на 3883,98 лв.  с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Според настоящия състав иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е погасен по давност, поради което се явява неоснователен.

Съгласно разпоредбата на  чл. 358, ал.1, т.2 от КТ искът по спор за прекратяване на трудовото правоотношение се предявява в двумесечен срок, а съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.2, т.1 от КТ срокът започва да тече от деня на прекратяването. Срокът, съгласно посочената разпоредба е давностен и води до неоснователност на иска. Моментът на прекратяване на трудовия договор е определен от законодателя в разпоредбите на чл. 335 от КТ, като зависи от вида на прекратяването. В случая е налице прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя на основание чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор като срокът на предизвестието не е бил спазен и е било заплатено обезщетение на жалбоподателя по реда на чл. 220, ал. 1 КТ. Със Заповед № 00000823/29.03.2016 г. работодателят едностранно прекратява трудовото правоотношение на жалбоподателя и същата заповед му е връчена на 29.03.2016 г.

От посочения в заповедта за уволнение момент - 29.03.2016 г. започва да тече предвидения в чл. 358, ал.2, т.1 от КТ двумесечен давностен  срок  и същият изтича на 29.05.2016 г., съгласно правилото за броене на сроковете по месеци. Трудовото правоотношение в случая поради неспазване на срока на предизвестие и изплатеното затова обезщетение по реда на чл. 220 КТ е било прекратено към момента на връчване на заповедта за уволнение. Следователно от 29.03.2016 г. започва да тече двумесечния давностен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и изтича на 29.05.2016 г. /работен ден/. Към момента на предявяването на иска на 21.12.2016 г. срокът е бил изтекъл и искът се явява погасен по давност. Тъй като е налице своевременно направено с отговора на исковата молба възражение от страна на работодателя, правилно районният съд е констатирал погасяването по давност на иска и го е отхвърлил като неоснователен. Не са били налице основания за спиране или прекъсване на давността. Административната процедура, която въззивникът е инициирал пред ДАНС и продължителната липса на отговор от тяхна страна не съставлява такова основание и не създава пречка на работника и служителя да си предяви исковете в рамките на двумесечния давностен срок.

Неоснователността на главния иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна обуславя и неоснователността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и правилно и законосъобразно е отхвърлен от районния съд.

Неоснователността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ обуславя неоснователността и на иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, тъй като обуславящата предпоставка е незаконността на уволнението, по който въпрос с оглед погасяването по давност на главния иск, съдът не може да се произнесе.

Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели по следния начин: въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени и да заплати на въззиваемото дружество сумата от 460 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 175 от 01.03. 2017  г. по гр.д. №5722 /2016 г. по описа на   Районен съд – С. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на „ДСГ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 119661333, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.Х.“ № * сумата от 460 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                              2.