Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 06.04.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                                  Мл.С: Н. К.

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 179 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на юриск. М., процесуален представител на „ПРО ЛЕГО“ АД, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул. „К.“ № *, ет.* против Постановление от 10.11.2016г. на ДСИ при РС- Сливен по изп.д. № 551/2013 г., с което се прекратява изпълнителното дело .

         В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като последната постъпила сума в размер на 26.50 лв. е била постъпила на 16.06.2016 г. и тя представлявала резултат на наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника К.Й.Р. ЕГН **********. Жалбоподателят твърди, че по този запор регулярно са били постъпвали суми и плащанията са 16 на брой. Страната счита, че с оглед извършените плащания и даденото тълкуване в т. 10 от ТР № 2/2013г. по описа на ВКС към момента на постановяване на обжалваното постановление не са били изтекли две години, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Страната счита, че давността по изпълнителното дело се е прекъсвала всеки път, когато от наложения запор е постъпвала сума.

Моли се обжалваното постановление да бъде отменено.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е посочил, че жалбата е допустима , но по същество неоснователна , тъй като в продължение на повече от две години от последното искане за извършване на действия по делото не са били поискани да се извършат някакви други изпълнителни действия.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело 551/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано на 20.08.2013 г. по молба на „ПРО ЛЕГО“ АД гр. София. С молба било поискано да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника К.Р. в търговско дружество „Сливентрейд“ ООД, гр. Варна. Незабавно бил наложен запор на 20.08.2013 г. на трудовото възнаграждение на длъжника. По наложения запор започнали да постъпват суми за погасяване на задължението, като първата от тях постъпила на 30.10.2013 г., а последната на 16.06.2015 г. Видно от удостоверение № 990405/20.04.2015 г. длъжникът К.Р. била преустановила да се намира в трудово-правни отношения с „Сливентрейд“ ООД на 09.04.2015 г. На 10.11.2016 г. ДСИ постановил обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Постановлението на ДСИ било връчено на взискателя по изпълнението на 18.11.2016 г. Процесната жалба била депозирана на 24.11.2016 г. – в рамките на законоопределения едноседмичен срок .

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява , когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка .

         В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В настоящия случай избраният изпълнителен способ от взискателя е било налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Запорът на трудово възнаграждение се изгражда от последователни действия, при които работодателят превежда запорираната сума по сметка на взискателя, а не е само един самостоятелен акт. По този начин последното изпълнително действие от запора се е осъществило на 16.06.2015 г., когато вследствие на налагането му, е била преведена по сметка на ДСИ за погасяване вземането на взискателя сумата от 26.50 лв. ОТ този момент ДСИ е следвало да следи дали в двугодишен срок взискателят ще поиска извършване на други изпълнителни действия. Едва след изтичане на този срок, той би могъл да констатира прекратяването на производството по делото на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Тъй като двугодишния срок не е изтекъл, то производството по делото не е  прекратено по силата на разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК и обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 10.11.2016г. по изп.д. № 551/2013 г., на ДСИ при РС- Сливен, с което се прекратява производството по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.