Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 63

 

гр. Сливен, 20.04.2017г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                           С. М.  

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 180    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Обжалвано е решение № 108/08.02.2017 г. по гр.д.№ 1712/2016 г. на Сливенския районен съд, с което на основание на чл.128 от СК е определен режим на лични отношения на малолетното дете Е.С. Д. ЕГН ********** с неговите баба и дядо по майчина линия – Ц.Д.В. ЕГН ********** и К.Т.В. ЕГН ********** всяка първа седмица от месеца от 16.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. на неделния с преспиване, както и две седмици през лятото, време, различно от онова през което детето, като режим на лични отношения трябва да е при майка си А.Ц. В. и време, през което баща му, който упражнява родителските права върху него ползва платен годишен отпуск, като е отхвърлен като неоснователен искът в останалата му част за по-разширен режим на лични отношения на бабата и дядото.

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения, касаещи необоснованост и неправилност на първоинстационния съдебен акт. Излагат се подробни доводи относно отношенията между ответника като баща на детето и неговата майка, както и относно психическото състояние на детето породено от деликатната ситуация , в която се е оказало.  Твърди се, че ищцовата претенция е изцяло неоснователна и не е била доказана, поради което е следвало да бъде оставена без уважение.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Районният съд е изследвал фактите и обстоятелствата относими към спора В самата жалба не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, но съдът е стъпил на събраните по делото доказателства и е взел предвид всички факти и обстоятелства свързани с интереса на детето и необходимостта от лични отношения между него и неговите баба и дядо. Сочи се, че решението е обосновано и законосъобразно, поради което се иск то да бъде оставено в сила , а възивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

 

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

 

Исковата молба е била предявена от ищците – дядо и баба на малолетното дете Е. само срещу бащата С.Е.Д.. Безспорно е, че с решение № 199/16.03.2016г. по гр.д. № 3020/2015г. на Сливенския РС е било утвърдено постигнатото между А.Ц. В. и С.Е.Д. споразумение по чл.59 ал.9 от СК, с което родителските права спрямо малолетното дете Е. са предоставени за упражняване от бащата С.Е.Д. и е бил определен режим на лични контакти между майката и малолетното дете. Така исковата молба не е била предявена против родителите – майката и бащата на малолетното дете, а само срещу бащата. Затова Районният съд е следвало служебно по реда на чл. 129 от ГПК да укаже на ищците, че е налице необходимо другарство и че претенцията им следва да бъде насочена и към майката на детето, независимо от нейното поведение, отношение към искането и установилата се житейска ситуация. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС и ВС.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 СК (отм.) дава същата възможност за намеса на съда при интерес на детето да има лични отношения с бабата и дядото, както това е уредено и в действащия Семеен кодекс, чл. 128, ал. 1. Следва да се приеме, че родителите на детето при искане на баба и дядо за определяне на мерки за лични отношения с него, задължително следва да участват в процеса.

 Според разрешението, дадено от ОСГТК в ТР № 1 по тълк. д. № 1/2013 г., т. 6, при задължителното другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост, за тази абсолютна положителна процесуална предпоставка съдът следи служебно, и при нарушаване на изискването за съвместна процесуална легитимация за нередовността на исковата молба съдът следва да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК. Когато задължителният необходим другар е ответник, както в случая, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да има възможност новоконституираният да реализира правото си на защита./Решение № 82 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 859/2012 г., IV г. о., ГК/.
          Същото разбиране се поддържа и в решение № 135 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6467/2014 г., IV г. о., с което е прието,че родителите на детето при искане на баба и дядо за определяне на мерки за лични отношения с него, задължително следва да участват в процеса. При задължителното другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост, за тази абсолютна положителна процесуална предпоставка съдът следи служебно, и при нарушаване на изискването за съвместна процесуална легитимация за нередовността на исковата молба съдът следва да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК. Когато задължителният необходим другар е ответник, както по иска по  чл. 128, ал. 1 СК, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да има възможност новоконституираният да реализира правото си на защита.

Трайна и последователна е тази практика и при действието на отменения СК. Така в Решение № 347 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 833/2009 г., III г. о е посочено, че родителите на детето в производството по иск с правно основание чл. 70, ал. 2 СК (отм.) са необходими другари и следва да бъдат конституирани като ответници по иска. Необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса като главна страна.

Така, с оглед на изложеното, следва да се приеме, че постановеното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на Районен съд Сливен за разглеждане от друг състав.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 108/08.02.2017 г. по гр. д. № 1712/2016г. на Районен съд Сливен.

 

ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждането му от друг състав на съда.

 

           Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: