РЕШЕНИЕ №                                                         

гр. Сливен, 18.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С. Б.;

ЧЛЕНОВЕ: Х. М.,

В.А.,

 

като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева ч.гр.дело № 183 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е  жалба на  взискателя  Община Сливен против постановление  за прекратяване на изпълнителното производство от 15.12.2016г. по изп. дело № 407/2013г. по описа на СИС при СлРС,  на основание чл. 433, ал. , т. 8 от ГПК.

 Жалбоподателят твърди, че ДСИ неправилно е прекратил изпълнителното дело, с мотив, че взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като още в молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изрично след налагане на обезпечителната мярка на откритите движими и недвижими имоти, да се пристъпи към принудително изпълнение.

Моли за отменяна на постановлението за прекратяване на изп. производство.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ДСИ е представил писмени мотиви, в които поддържа, че са били изпълнени законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което той  констатирал с атакуваното постановление.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ДСИ, съдът счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването.

Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които е изрично предвидена възможност да бъдат обжалвани от взискателя.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Изпълнително дело № 407/2013г. по описа на СИС при СлРС е образувано на 11.06.2013г. на основание чл. 426 и сл. от  ГПК, вр. чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, по молба на взискателя – Община Сливен, против длъжника „ТЕРВЕС“ ЕООД .

В молбата е поискано от ДСИ да приведе в изпълнение АУЗД № 326/28.02.2012г.  сумата 1 413.56 лв., включваща главница и лихви, като извърши справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, наложи обезпечителни мерки  - възбрана на откритите недвижими имоти, запор върху откритите движими вещи и ПС и запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки, както и е поискано ДСИ да пристъпи към принудително изпълнение, прилагайки като изпълнителни способи: „изпълнение върху движимите и недвижими вещи на длъжника“, „изпълнение върху вземанията на длъжника“ и „изпълнение върху притежаваните МПС“.

 На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 17.07.2013г.

 Междувременно ДСИ е поискал да се извърши справки в  НАП, КАТ и АВп и на 07.01.2014г. е наложил запор върху банкови сметки на дружеството, като сумата не е внесен с оглед уведомяването по чл. 508, ал. 1, ГПК за липса на средства или наложени предходни запори съобразно претенцията на други взискатели и исканията на други съдебни изпълнители.

 След тази дата взискателят  не е  поискал  извършване на изпълнителни действия и такива не са извършвани.

С постановление от 15.12.2016г.  ДСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8  ГПК, тъй като констатирал, че в продължение на повече от две  години взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия по делото.

Въззивният съд намира, че атакуваното постановлението на ДСИ не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

Налице са условията за прекратяване на изпълнителното производство, визирани в чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

 С ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение, че не са изпълнителни действия образуването на изпълнителното дело от СИ, изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др., назначаването на експертиза за оценка и т.н.

  В правната теория и трайната съдебна практика е прието, че за прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител,  а с него той само констатира настъпването на прекратителния ефект, който настъпва ex lege в момента, когато са били налице условията за това.

В случая след подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят не е искал извършването на други изпълнителни действия.

Вярно е,  че с молбата за образуване на изпълнително производство са посочени няколко изпълнителни способа, но това  не освобождава  взискателя от ангажимента да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Неосъществяването на тази активност е риск, който той носи, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство, ако се забави повече от две години.

Последното осъществено от съдебния изпълнител действие е от  2013г.

Следователно, двугодишният срок на законовата перемпция е изтекъл  на към 31.12.2015г. - преди датата на постановяване на атакуваното постановление.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Община Сливен жалба вх.№ СД-03-03-392/29/20.01.2017г. против постановление на ДСИ от 15.12.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 798/2013г. по описа на СИС при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: