Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.05.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на трети май, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 185 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д., пълномощник на Е.С.Т., ЕГН ********** *** против решение № 45/18.01.2017г.  по гр. д. № 4162/2016 г., по описа на Сливенския окръжен съд, с което е било отхвърлено искането на жалбоподателката за постановяване местоживеенето на детето В. Е.В. да бъде при майката Е.Т., било е постановено малолетното дете В. да живее при баща си Е.В.В., ЕГН **********,*** *-*, като на него било предоставено и упражняването на родителските права. С обжалваното решение е бил определен режим на лични отношения между майката Т. и детето В., майката е била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. за детето, както и да заплати 216 лв. държавна такса. Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно и необосновано, а също така, че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на последното твърдение жалбоподателят посочва, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изслушал страните в процеса, а при предявен иск по чл. 127 ал.2 от СК, изслушването на родителите било задължително. Постановеното решение било в противоречие и с установената съдебна практика и по-конкретно ППВС № 1/1974 г. на Пленума на Върховния съд. Страната счита, че майката разполага с по-добри възпитателни качества като родител. Съдът не е могъл да установи това нейно качество, тъй като не е изслушал страните лично, а социалният доклад не може да бъде опора на съдебния акт в тази насока. По отношение моралния облик на родителите страната счита, че няма доказателства по делото, от които да се изгради отрицателен морален облик на майката. Отделните обикновени провинения, свързани с алкохолизъм, не можели да формират пречка за предоставяне на родителските права на майката. Посочено е, че дори по делото няма доказателства, от които да се направи извод за наличие на неморално поведение на майката, което да е вън от общоприетото и да препятства правилното възпитание на детето. Тя счита, че укорими са действията на бащата, който под предлог, че иска да се види с детето, го е взел на 29.09.2016 г. и повече не го е върнал на майката. Твърди се, че родителят който е създал не по установения ред пречки за общуване на детето с другия родител, не следва да бъде предпочетен за родител, който да упражнява родителските права. По отношение грижи и отношение на  родителите към децата, жалбоподателят намира, че майката е тази, която би могла да полага по-добри грижи за детето, бащата работел нощни смени и през това време фактически детето е било гледано от родителите му, което било недопустимо. На следващо място е посочено, че бащата на практика не бил изразил изричното си желание да гледа детето по настоящото дело. Твърди се, че съдът не отчел правилно привързаността към родител на детето, полът му, както неговата възраст, като не е съобразил решението си със становището на Върховния съд, който приема, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца от женски пол и е наравно с него пригодна за отглеждане и възпитаване на момчета. А в ниска възраст на децата /пеленачета, в първите години/ майката и по-пригодна от бащата за отглеждане и възпитание на детето. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените от жалбоподателката искове, като се предоставят родителските права на майката Т., бъде определен режим на лични отношения с бащата и бъде определена месечна издръжка. Страната претендира деловодни разноски и посочва, че няма да представя нови доказателства и няма искания за събиране на такива.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Р., пълномощник на Е.В.В., ЕГН ********** ***. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че жалбоподателката не е била направила процесуално искане за изслушване на страните от съда пред първа инстанция и липсва изрична законова разпоредба, която да задължава съда при предявен иск чл. 127 ал.2 от СК, да изслушва родителите задължително. Следователно възраженията в тази насока били неоснователни. Съдът бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и правилно бил приел, че бащата полага изключително добри и пълноценни грижи за детето, между тях има изградена силна емоционална привързаност и е правилно той да бъде родителят, който упражнява родителските права. Този извод на съда бил подкрепен и от изготвения социален доклад по делото. Страната посочва, че към настоящия момент бащата В. е придобил дружествените дялове в „ДИ – АНИ КОМЕРС“ ЕООД, чийто предмет на дейност е свързан с транспорти услуги. Той бил закупил товарен автомобил с влекач и е наел друго лице, което да изпълнява длъжността шофьор във фирмата. Трудовото правоотношение на бащата в бензиностанцията, която работел е прекратено, считано от 13.03.2017 г. По този начин бащата разполагал със свободно време за отглеждане на детето си, както през деня, така и през нощта. Бащата бил финансово обезпечен, а за разлика от него майката била безработна, нямала нито доходи за оглеждане на детето, нито била имала изградени трудови навици. Свободното си време майката била прекарвала в криминално проявена среда и при засилена консумация на алкохол. Детето не следвало да бъде отглеждано в такава среда, тъй като тя била опасна за него. Страната посочва, че бащата В. изрично е заявил желанието си в съдебно заседание на 06.01.2017 г. да гледа детето В.. Твърди се, че за възрастта на която е, детето е много добре емоционално и физически развито и има ясно формирано желание и воля да продължи да живее със своя баща.  Моли се да се потвърди първоинстанционното решение, да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция.

         В с.з. въззивницата Т., редовно призована се явява лично и с адв.Д., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

         Въззиваемият В., редовно призован в с.з. се явява лично и с адв. Р. *** , който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение . Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни гласни и писмени доказателства.

         Пред въззивния съд отново бяха разпитани свидетелите К. и Р. относно обстоятелствата, свързани с живота и отглеждането на малолетното дете В. след датата на постановяване на първоинстанционното решение. От показанията им се установи, че детето се отглежда преимуществено от бащата, като той полага всички необходими грижи за неговото физическо и психическо развитие, свързани с хранене, разходки, хигиена и всичко останало, което касае неговата безопасност. Установи се, че регулярно са били провеждани срещите с майката на детето, като то е било водено до нейното жилище от бащата. От техните показания, както и от представените писмени доказателства пред настоящата инстанция, се установи, че бащата Е.В. е организирал ежедневието си по начин, който да му позволява непосредствено да полага лични грижи за детето през цялото денонощие, като е сменил работата си и вече не отсъства по време на нощни смени от вкъщи. От показанията на свид.С., както и от представените писмени доказателства се установи, че въззивницата Е.Т. също се е постарала да уреди ежедневието си по такъв начин, че да й е възможно да се грижи лично за детето В., като е започнала работа междинна смяна в ЮИДП ДП ТП „Държавно горско стопанство – Сливен“. От нейните показания е видно, че детето е оставало в дома на майката и повече дни от определените от съда два дни, а именно до 4-5 дни, като единият случай е бил свързан с необходимостта да се полагат грижи за детето, тъй като то е било болно. Според показанията на свид.С. тя живее заедно с въззивницата Т., като по време на сезонната си работа не обитава същото жилище. Тя посочва, че сестра й е приятелка с лицето А.М., но същият не живее съвместно с нея.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 27.01.2017 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 07.02.2017 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 127 ал. 2, вр. ал.1 от СК, като е било поискано от съда да се произнесе относно местоживеенето на малолетното дете В., упражняването на родителските права по отношение на него, личните отношения с него и издръжката му.

По отношение на предоставянето на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод съществува задължителна съдебна практика, която макар и да е от 1974г., не е загубила своето значение и съдът следва да съобразява своите актове с нея. Разбира се всеки отделен случай се преценява поотделно съобразно интересите на заинтересованите лица, но принципите, които са залегнали в Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС задължително се разглеждат и обсъждат от съда при вземане на решение от него. По принцип решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основе на интересите на детето, преценено съобразно следните критерии: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, морален лик на родителите, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, пол и възраст на детето, както и възможността за получаване на помощ от трети лица, на личното социално обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия за живот. В конкретния случай един от водещите критерии за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете В. е неговата крехка възраст. В. е родена на ***г. и към настоящия момент, когато се постановява това съдебно решение, тя все още няма навършени три години. Съгласно цитираното по-горе Постановление децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, като в такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждане и възпитание не детето. Съдът намира, че в този случай този критерии е абсолютно приложим. Детенцето е на твърде малка възраст за да може самостоятелно да формира свое желание и предпочитание за това кой от родителите да го отглежда. То е все още почти бебе и в тази възраст майката, ако няма изключителни пречки за отглеждане на детето е тази, която би полагала по-добри грижи за него. От друга страна детенцето е момиче. Децата формират модела си на поведение о най-ранна детска възраст, като подражават на възрастните, които се грижат за тях. В случая също е по-подходящо майката да показва на момиченцето поведението си на жена. В този смисъл в Постановлението е посочено, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол. Съдът счита, че няма никакво съмнение, че двамата родители желаят да отглеждат детето В. и че детето е привързано към тях. И при двамата родители съществуват нормални битови условия за отглеждане на детето, като бащата би бил по-подпомагания от тях при полагане на грижи по отношение на детето, тъй като неговите родители имат по-голяма възможност да го подкрепят в грижите за детето. Съдът намира, че по делото няма доказателства за това, че някой от двамата родители не разполага с необходимите възпитателни качества, като родител. Твърденията на част от свидетелите, че бащата се е грижил за храненето, къпането, приспиването на детето и неговото възпитание, а майката единствено го е извеждала на разходка, звучат крайно несериозно. Те са индиция за предубеденост на свидетелите. Съдът намира, че по делото са останали недоказани твърденията за осъдителен морален образ на майката. Всички твърдения за това, че злоупотребява с алкохол системно, затова, че поддържа много близки отношения с лица от престъпни среди и т.н. са на практика недоказани. По отношение на връзката й с криминално проявено лице свидетелските показания са от типа „чух“, „разбрах“, „стана ми известно“, но никой от свидетелите по делото не е очевидец на изнесените твърдения. Следва да се отбележи, че след като едно лице изтърпи наложеното му от съда наказание, то следва да се положат усилия не само от негова страна, а и от обществото, за да бъде реинтегрирано в него. Няма „вечни“ престъпници. След като осъдените лица изтърпят наложеното им наказание те не са задължени на обществото за извършените преди това престъпления. В случая нямаме категорични данни за близки интимни отношения между майката и бивше осъдено лице и в никакъв случай не можем да говорим за нейно морално падение.

С оглед на изложеното , съдът намира , че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. следва да бъде предоставено на майката Е.Т., съответно неговото местоживеене следва да е при майката.

         Тъй като и двете страни изразиха съгласие за един по – разширен режим на лични контакти, а и бащата Е.В. доказа, че е много отговорен и всеотдаен родител и че между него и детето съществува силна привързаност, съдът намира , че следва да определи един максимално разширен режим на лични отношения, както следва : всяка първа , втора и четвърта седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, както и по време на Коледните празници по време на текуща четна година и по време на Новогодишните и Великденски празници по време на текуща нечетна година.

         Бащата Е.В. следва да заплаща месечна издръжка на детето В. в размер на 150.00 лева., считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

         Тъй като настоящите изводи  не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се отмени.

         С оглед изхода на делото въззиваемият В. следва да бъде осъден да заплати на въззивницата Т. деловодни разноски за първа инстанция в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция в размер на 350.00 лева адвокатско възнаграждение, както и 108.00 лева държавна такса дължима за обжалваната част на първоинстанционното решение касаеща дължимата държавна такса за присъдената издръжка.

         Въззиваемият В. Следва да бъде осъден да заплати и 216.00 лева държавна такса за първа инстанция дължима за присъдената сума за издръжка. Съдът служебно констатира, че пред районния съд не е била внесена държавна такса във връзка с предявения иск по чл.127 ал.2 от СК. Такава такса се дължи в размер на 25.00 лева за първа инстанция . С оглед изхода на делото въззиваемият следва да бъде осъден да я заплати по сметка на РС Сливен. Съответно той следва да заплати и 12.50 лева ДТ за въззивната инстанция.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 45/18.01.2017г.  по гр. д. № 4162/2016 г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови:

 

         ПОСТАНОВЯВА малолетното дете В. Е.В. , ЕГН ********** да живее при майката Е.С.Т., ЕГН ********** *** като и предоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. Е.В. , ЕГН **********.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е.В.В., ЕГН **********,***, както следва :

всяка първа , втора и четвърта седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, както и по време на Коледните празници по време на текуща четна година и по време на Новогодишните и Великденски празници по време на текуща нечетна година.

 

ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на детето В. Е.В., ЕГН **********със съгласието на неговата майка и законна представителка Е.С.Т., ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на 150.00( сто и петдесет ) лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 

ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН **********,*** да заплати на Е.С.Т., ЕГН ********** *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 300.00 ( триста ) лева адвокатско възнаграждение и 458.00 ( четиристотин петдесет и осем) лева , от които 350.00 ( триста и петдесет ) лева адвокатско възнаграждение и 108.00 ( сто и осем) лева заплатена държавна такса за въззивна инстанция.

 

ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС – Сливен дължима държавна такса по предявения иск по чл. 127 ал.2 от СК в размер на 25.00 (двадесет и пет ) лева.

 

ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен  сумата от 12.50( дванадесет лева и 0.50 ст.) лева държавна такса по предявения иск по чл. 127 ал.2 от СК.

         Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.