Р Е Ш Е Н И Е  № 19

 

Гр. Сливен  27.03.2018 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

       

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на…………първи март.……през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                           Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Ивайла Куманова…….и с участието на прокурора…………………………….., като разгледа  докладваното от  съдия Снежана Бакалова…….….гр.дело № 188 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:

При условията на евентуалност са предявени иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 135 ал.3 от ЗЗД.

Ищецът  „Топливо - 2" ЕООД твърди че е кредитор на ответника Й.Д.Т.. Качеството си на кредитор, придобил по силата на Договор за продажба на вземания,  сключен на 10.10.2016г. между „Българска банка за развитие" АД, в качеството и на „цедент" и „Топливо - 2" ЕООД, в качеството му на „цесионер". Твърди че цесията е редовно съобщена на длъжника „Керамична къща Стралджа" ООД и на ответника Т..

Чрез договора за продажба на вземания, ищцовото дружество придобило притежаваните от банката вземания срещу „КЕРАМИЧНА „Керамична къща Стралджа" ООД, произтичащи от Договор за банков кредит № 777 от 06.11.2013г. и сключените към него анекси и от Договор за банков кредит № 778 от 06.11.2013г. и сключените към него анекси, ведно с лихвите и всички обезпечения, включително и поръчителство от физическото лице – ответника Й.Д.Т..

Твърди че още преди да бъде сключен договора за прехвърляне на вземане от 10.10.2016г., в производство по чл.417 и чл.418 от ГПК развило се по ч.гр.д.№ 2610/2016г. по описа на Районен съд Ямбол, първоначалният кредитор „Българска банка за развитие" АД се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника „„Керамична къща Стралджа" ООД и поръчителя Й.Д.Т.. Изпълнителният лист бил издаден на 04.10.2016г. въз основа на Заповед № 1483/03.10.2016г. за изпълнение на парично задължение, чрез която длъжникът „„Керамична къща Стралджа" ООД и поръчителят Й.Д.Т. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Българска банка за развитие" АД сума в общ размер на 2 192 432,75 EUR, представляващи изискуемо вземане по Договор за банков кредит № 777/06.11.2013г. и сключените към него анекси. По ч.гр.д.№ 2609/2016г. по описа на Районен съд Ямбол, първоначалният кредитор „Българска банка за развитие" АД се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника „Керамична къща Стралджа" ООД и поръчителя Й.Д.Т. 05.10.2016г. въз основа на Заповед № 1487/04.10.2016г. за изпълнение на парично задължение, чрез която длъжникът „„Керамична къща Стралджа" ООД и поръчителят Й.Д.Т. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Българска банка за развитие" АД сума в общ размер на 1 900 282,82 лв. Твърди че по договорите за кредит била настъпила предсрочна изискуемост на вземанията от 06.07.2016г.

Твърди че след просрочване задълженията за плащане по договорите за банков кредит, ответникът Й.Д.Т.  сключил брачен договор със своята съпруга П.Д.Т. - вторият ответник по исковата молба, като договорът е сключен на 26.08.2016год.

Брачният договор бил сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на договарящите под рег.№ 6206/26.08.2016г. и с нотариално удостоверено съдържание под рег.№ 6207/26.08.2016г., том I, № 106 на нотариус Н.В., рег.№ 522 и е вписан в Служба по вписванията Сливен под вх.рег.№ 6206/29.08.2016г., акт № 197, том III, дв.вх.рег.№ 6215/2016г..

От разпоредбите на брачния договор се установявало, че съпрузите-ответници избират режим на разделност по отношение на придобитите от тях по време на брака им три недвижими имота, прекратяват съпружеската имуществена общност по отношение на тях и съпругът Й.Д.Т. прехвърля безвъзмездно на съпругата си П.Д.Т. изцяло собствената си 1/2 ид.ч. от посочените в брачния договор имоти. Съпрузи  се споразумели, всички недвижими имоти придобити от тях по време на брака им и попадащи до този момент под режима на съпружеската имуществена общност, да останат в еднолична собственост на съпругата П.Д.Т.. Такива били:

Недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в град Сливен - самостоятелен обект в сграда с идентификатор N 67338.550.47.1.4 по кадастрална карта на гр. Сливен, одобрена със заповед N РД-18-31/19.04.2006г. от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, последно изменение със заповед КД-14-20- 232/29.04.2013 г, на Началник на СГКК-Сливен, с адрес на имота: **********, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № 67338.550.47, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочени площи в документа: 77,46 кв.м., 84,24 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата за първо ниво: на същия етаж: 67338.550.47.1.3, под обекта: 67338.550.47.1.2, над обекта; няма, и при съседни самостоятелни обекти в сградата за второ ниво: на същия етаж: 67338.550.47.1,5, под обекта; 67338.550.47.1.3, над обекта: няма; ведно с прилежащите части; Избено помещение № 2 с площ от 3.36 кв.м., таванско помещение № 1 с полезна площ 11,80 и ведно с 15,82% идеални части от общите части на сградата, представляващ по нот.акт №149, т. IV, дело №599/2001 г. на СлВп гр.Сливен -, находящ се в жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот No Х-5461 в квартал № 282, по плана на **********, целия с площ 364,00 кв.м., при граници на имота: изток - улица „Д. ***, север - урегулиран поземлен имот No IX-5462, юг - улица „Мишо Тодоров".

Недвижим имот, представляващ апартамент в град Сливен, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.560.170.1.9 по кадастрална карта на гр. Сливен, одобрена със заповед N РД-18- 31/19.04.2006 г. от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, последно изменение със заповед 18-2851-14.04.2015г. На Началник на СГКК-Сливен, с адрес на имота: ***********, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор с идентификатор № 67338.560.170, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа: 64,04 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67338.560.170.1.8, под обекта: 67338.560.170.1.5, 67338.560.170.1.6, над обекта: 67338.560.170.1.12, с прилежащи части: избено помещение No 9, с полезна площ 3,34 кв.м., ведно с 5,69% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, представляващ по нотариален акт № 146, т. IX, дело №2867/1994г, изд. от PC - Сливен  и

недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен имот IX - 55, в квартал 28 по плана на село Глушник, община Сливен, област Сливен, с площ от 1114, 50 кв.м., при граници: изток - улица, запад - УПИ IV-55, север - УПИ III -55, юг - УПИ V-56 и УПИ VI-56, ведно с всички настоящи подобрения и приращения върху гореописания урегулиран поземлен имот, включително ведно с еднофамилна жилищна сграда на два етажа с гараж в обема на сградата, съгласно разрешително за строеж No 20/15.02.1995г, изд. от община Сливен, с РЗП 305 кв.м. в това число мазе 35 кв.м., въведена в експлоатация 1997г., описани в нотариален акт 88, том VII, дело No 3940/1994 г. на Сл.РС и нотариален акт No 114, том IV, per. No 7865, дело No 579/2009 г. на нотариус с рег.№ 092 в НК, с район на действие - PC - Сливен, вписан в Авп. Служба по вп. - Сливен.

Счита, че в конкретния случай са налице и трите кумулативно дадени предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, а именно: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането. Твърди че „Топливо -2“ ЕООД има качеството на кредитор на Й.Д.Т.; брачният договор е сделка която го уврежда, тъй като намалява или затруднява неговото удовлетворяване и тъй като длъжникът се е лишил от свое имущество безвъзмездно, законът не предпоставя наличието на знание у лицето, с което длъжникът е договарял. Въпреки това, тъй като лицето, с което е договаряно е съпруга на прехвърлителя-длъжник, са налице и предпоставките за приложение на презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД.

Твърди, в условията на евентуалност, че ако се приеме че  брачният договор е сключен преди възникване на вземането, то той е недействителен, тъй като е бил предназначен от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. В конкретния случай намерението за увреждане и накърняване на кредиторовия интерес се извличало въз основа на цялостното поведение на страните, а именно, че само един месец след като вземането по Договор за банков кредит № 778/06.11.2013г. е станало изцяло изискуемо, длъжникът-поръчител Й.Д.Т. е предприел действия по лишаването си от каквото и да било имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, определил е режим на разделност в имуществените отношения със съпругата си след близо четиридесетгодишен брак, предоставил е цялото си налично имущество на съпругата си, без да запази за себе си дори минимална част, договарял е със съпругата си, както и е предоставил цялото имущество на нея при условията на безвъзмездност и в същото време личните отношения на двамата съпрузи не са променени, а промяната е само в имуществените и то в увреждаща кредиторите на съпруга хипотеза.

Моли съда да постанови решение, с което, да обяви за относително недействителен спрямо ищеца на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД, „„Топливо - 2" ЕООД гр., сключеният между ответниците Й.Д.Т. и П.Д.Т., брачен договор от 26.08.2016г. с нотариална заверка на подписите на договарящите, в частта му обективирана в раздел първи от същия, с която е възприет режим на разделност по отношение на процесните недвижими имоти, като тези имоти са поставени в еднолична собственост на съпругата П.д.Т. и Й. Димиторв Т. безвъзмездно и изцяло прехвърля на П.Д.Т. собствената си 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху тях.

В случай, че отхвърли този иск, моли съда да обяви относителната недействителност на същия договор на основание чл. 135 ал.3 от ЗЗД.

Моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят направените разноски.

Ответницата е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на нито един от предявените искове. Твърди че ищецът няма качеството на кредитор по отношение на първия ответник, към момента на сключването на договора; имуществото СИО, описано в исковата молба никога не е било предмет на обезпечение на договора за банков кредит; втората ответница никога не е била длъжник по договорите за банков кредит; твърди че сключването на брачния договор не накърнява правата на кредитора, тъй като договорите за кредит са били обезпечени със залог на цялото търговско предприятие на дружеството „Керамична къща Стралджа" ООД, което е напълно достатъчно да удовлетвори кредитора. Твърди, че предвид изложеното никога не е знаела и не е действала със съзнанието, че уврежда кредиторите. Твърди че сключването на брачния договор било извършено само поради факта, че средствата за придобиване на процесните имоти били изработени от нея и нейните родители. Твърди и че вземането е погасено чрез плащане. Моли да бъда отхвърлени предявените по отношение на нея искове. 

Първият от ответниците не е депозирал в срок писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. Представя списък на направените разноски.

В с. з. представителят по пълномощие на двамата ответници, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Топливо - 2" ЕООД, в качеството му на „цесионер" сключил с „Българска банка за развитие" АД, в качеството ѝ на „цедент" договор за продажба на вземания на 10.10.2016г. Договорът е  нотариално заверен под рег.№ 6998/10.10.2016г., акт № 141, том I на нотариус Татяна Малеева, рег.№ 199 от регистъра на Нотариалната камара.

Чрез договора за продажба на вземания, придобил притежаваните от „Българска банка за развитие" АД вземания срещу „Керамична къща Стралджа" ООД, ЕИК 838189431, произтичащи от Договор за банков кредит № 777 от 06.11.2013г. и сключените към него анекси и от Договор за банков кредит № 778 от 06.11.2013г. и сключените към него анекси. В чл.1 ал.2 от договора за прехвърляне на вземане е угаварено, че „вземанията преминават върху цесионера заедно с лихвите, комисионните и всички съпътстващи ги привилегии, обезпечения и други принадлежности", като обезпеченията на прехвърляните вземания са изброени изрично и е посочено, че вземанията както по Договор за банков кредит № 777 от 06.11.2013г., така и по Договор за банков кредит № 778 от 06.11.2013г. се прехвърлят с обезпечението представляващо поръчителство от ответника Й.Д.Т..

В Договора за продажба на вземания от 10.10.2016год. е записано, че вземанията по Договор за банков кредит № 777/06.11.2013г. и по Договор за банков кредит № 778 от 06.11.2013г., са станали предсрочно изискуеми на 06.07.2016год..

Видно от представеното потвърждение за плащане, договорът за цесия е произвел действието си на 12.10.2016г..

Уведомлението за извършената цесия е връчено на Й.Д.Т. на 22.11.2016г., като връчването е извършено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК във връзка с чл.47 ал.1 от ГПК от нотариус Д.Н., рег.№ 092 и е удостоверено от същия нотариус чрез нотариална заверка от 22.11.2016год..

В производство по чл.417 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№ 2610/2016г. по описа на Районен съд Ямбол, първоначалният кредитор „Българска банка за развитие" АД се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника „Керамична къща Стралджа" ООД и поръчителя Й.Д.Т.. Изпълнителният лист е издаден на 04.10.2016г. въз основа на Заповед № 1483/03.10.2016г. за изпълнение на парично задължение, чрез която длъжникът „„Керамична къща Стралджа" ООД и поръчителят Й.Д.Т. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Българска банка за развитие" АД сума в общ размер на 2 192 432,75 EUR, представляващи изискуемо вземане по Договор за банков кредит № 777/06.11.2013г. и сключените към него анекси, от които сумата 2 083 569,00 EUR главница по Договор за банков кредит № 777/06.11.2013г., 93 316,87 EUR договорни лихви, 9 825,84 EUR неустойки, 1876,60 EUR застрахователни премии, 3 844,44 EUR дължими комисионни, ведно със законната лихва от 30.09.2016г. до изплащане на задължението, както и разноски по делото в общ размер на 150 610,91 лв.

В производство по чл.417 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№ 2609/2016г. по описа на Районен съд Ямбол, първоначалният кредитор „Българска банка за развитие" АД се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника „Керамична къща Стралджа" ООД ООД и поръчителя Й.Д.Т.. Изпълнителният лист е издаден на 05.10.2016г. въз основа на Заповед № 1487/04.10.2016г. за изпълнение на парично задължение, чрез която длъжникът „Керамична къща Стралджа" ООД и поръчителят Й.Д.Т. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Българска банка за развитие" АД сума в общ размер на 1900 282,82 лв), представляващи изискуемо вземане по Договор за банков кредит № 778/06.11.2013г. и сключените към него анекси, от които сумата 1 799 016,26 лв. главница по Договор за банков кредит № 778/06.11.2013г., дължими лихви, неустойки и други в размер на 101 266,56 лв., ведно със законната лихва от 30.09.2016г. до изплащане на задължението, както и разноски по делото в общ размер на 67 039,91 лв.

Видно от издаденото удостоверение от ЧСИ И.Х., рег. № 878 на КЧСИ, с район на действие ЯОС, изпълнителните листи, издадени по ч. гр.д.№ 2609/16 и по ч. гр.д.№ 2610/16г., за вземанията описани по-горе са присъединени към изпълнително дело № 406/15 по нейния опис, с взискател „Моние България“ ООД.

Двамата ответници са сключили брачен договор на  26.08.2016год. Брачният договор е с нотариална заверка на подписите на договарящите под рег.№ 6206/26.08.2016г. и с нотариално удостоверено съдържание под рег.№ 6207/26.08.2016г., том I, № 106 на нотариус Н.В., рег.№ 522 и е вписан в Служба по вписванията Сливен под вх.рег.№ 6206/29.08.2016г., акт № 197, том III, дв.вх.рег.№ 6215/2016г..

От разпоредбите на брачния договор се установява, че съпрузите-ответници избират режим на разделност по отношение на придобитите от тях по време на брака им три недвижими имота, прекратяват съпружеската имуществена общност по отношение на тях и съпругът Й.Д.Т. прехвърля безвъзмездно на съпругата си П.Д.Т. изцяло собствената си 1/2 ид.ч. от посочените в брачния договор имоти. Чрез разпоредбите на раздел първи от брачния договор от 26.08.2016год., двамата съпрузи са се споразумели, всички недвижими имоти придобити от тях по време на брака им и попадащи до този момент под режима на съпружеската имуществена общност, да останат в еднолична собственост на съпругата П.Д.Т.. По този начин, чрез брачния договор от 26.08.2016г., в еднолична собственост на съпругата П.Д.Т. остават следните три придобити по време на брака недвижими имота:

Недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в град Сливен - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.550.47.1.4 по кадастрална карта на гр. Сливен, одобрена със заповед No РД-18-31/19.04.2006г. от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, последно изменение със заповед КД-14-20- 232/29.04.2013 г, на Началник на СГКК-Сливен, с адрес на имота: **********, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № 67338.550.47, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочени площи в документа: 77,46 кв.м., 84,24 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата за първо ниво: на същия етаж: 67338.550.47.1.3, под обекта: 67338.550.47.1.2, над обекта; няма, и при съседни самостоятелни обекти в сградата за второ ниво: на същия етаж: 67338.550.47.1,5, под обекта; 67338.550.47.1.3, над обекта: няма; ведно с прилежащите части; Избено помещение № 2 с площ от 3.36 кв.м., таванско помещение № 1 с полезна площ 11,80 и ведно с 15,82% идеални части от общите части на сградата, представляващ по нот.акт №149, т. IV, дело №599/2001 г. на СВп гр.Сливен - апартамент № 4, ет. 3, със застроена площ първо ниво 77,46 кв,м., състоящ се на първо ниво от дневна, кухненски бокс, спалня, тоалетна и антре и второ ниво със застроена площ 84,24 кв.м., състоящо се от стая за гости, кабинет, ателие, баня-тоалетна, и антре при граници на апартамента: изток-външен зид, запад - an. No 3, стълбище и Ателие № 5, север - външен зид, стълбище, юг - външен зид, ведно с принадлежащите избено помещение № 2 с полезна площ 3.36 кв.м., при граници: изток- избено помещение No 1 (едно), запад - избено помещение No 3 (три), север - коридор, юг - разделителен зид с фитнес зала, таванско помещение № 1 с полезна площ 11,80 кв.м. при граници: изток - външен зид, запад - стълбище, север — външен зид, юг - таванско помещение на ап. № 2, заедно със съответните идеални части от отстъпено право на строеж и 15,82 % идеални части от общите части на сградата, находящ се в жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот No Х-5461 в квартал № 282, по плана на **********, целия с площ 364,00 кв.м., при граници на имота: изток - улица „Д. ***, север - урегулиран поземлен имот No IX-5462, юг - улица „Мишо Тодоров".

Недвижим имот, представляващ апартамент в град Сливен, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.560.170.1.9 по кадастрална карта на гр. Сливен, одобрена със заповед No РД-18- 31/19.04.2006 г. от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, последно изменение със заповед 18-2851-14.04.2015г. На Началник на СГКК-Сливен, с адрес на имота: ***********, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор с идентификатор № 67338.560.170, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа: 64,04 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67338.560.170.1.8, под обекта: 67338.560.170.1.5, 67338.560.170.1.6, над обекта: 67338.560.170.1.12, с прилежащи части: избено помещение No 9, с полезна площ 3,34 кв.м., ведно с 5,69% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, представляващ по нотариален акт № 146, т. IX, дело №2867/1994г, изд. от PC - Сливен - апартамент No 9 в град Сливен, кв. „Дружба", жилищен блок No 34 , вход А, етаж III, жилище No 9, застроена площ върху 64,04 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, обособени като самостоятелен жилищен обект, при граници: изток - стълбища и апартамент No 8, запад — разделителен зид с вход Б, север - външен зид, юг - външен зид, с принадлежащото избено помещение No 9, с полезна площ 3,34 кв.м. при граници: изток - коридор, запад - коридор, север -мазе No 10, юг - външен зид, заедно с отстъпеното право на строеж върху държавна земя и 5,69% идеални части от общите части на сградата.

Недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен имот IX - 55, в квартал 28 по плана на село Глушник, община Сливен, област Сливен, с площ от 1114, 50 кв.м., при граници: изток - улица, запад - УПИ IV-55, север - УПИ III -55, юг - УПИ V-56 и УПИ VI-56, ведно с всички настоящи подобрения и приращения върху гореописания урегулиран поземлен имот, включително ведно с еднофамилна жилищна сграда на два етажа с гараж в обема на сградата, съгласно разрешително за строеж No 20/15.02.1995г, изд. от община Сливен, с РЗП 305 кв.м. в това число мазе 35 кв.м., въведена в експлоатация 1997г., описани в нотариален акт 88, том VII, дело No 3940/1994 г. на Сл.РС и нотариален акт No 114, том IV, per. No 7865, дело No 579/2009 г. на нотариус с рег.№ 092 в НК, с район на действие - PC - Сливен, вписан в Авп. Служба по вп. - Сливен.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че общо дължимата сума по двата издадени изпълнителни листа, ведно с лихви и разноски е  6 416 043,38лв. От нея е събрана по изпълнителното дело и разпределена на кредитора „Топливо - 2" ЕООД по същите изпълнителни листи общо сумата 4 947 579,19лв.

По делото е разпитана свид. М.Г., която свидетелства, че разговорите да се сключи брачен договор между съпрузите са започнали още през 2015г. Ответницата Т. се грижила за семейните имоти и ги ремонтирала и обзавеждала. Тя плащала ремонтите. Според свидетелката, сключването на брачния договор целяло гарантиране на интересите на съпругата. 

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и като кредитира изцяло заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Ответниците са представили в с.з. писмени доказателства, които се неотносими към предмета на доказване по настоящия иск.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

I.                   По предявения иск с правното си основание в чл.135 ал.1 от ЗЗД:

Искът с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е предоставен на кредитор за обявяване на недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда. Предпоставките за уважаване на иска са: качеството на кредитор на ищеца по отношение на ответника; наличие на увреждащо действие извършено след възникване на вземането и знанието на длъжника за увреждането и знание на третото лице за увреждането, ако действието е възмездно.

На първо място е доказано по безспорен начин от събраните доказателства качеството на кредитор на ищеца. Ответницата е направила възражение, че задължението на ответника Т. е погасено. Възражението е недоказано. Напротив, от събраните доказателства, чрез назначаването на експертиза се установи, че има остатък от задължението, който е непогасен в размер на 1 468 464лв.

Ищецът е придобил вземането срещу първия ответник по договор за цесия на вземането срещу „Керамична къща Стралджа" ООД, което е било обезпечено с поръчителство от страна на ответника. С цедирането на вземането цесионера е придобил вземането с всички произтичащи обезпечения, вкл. И поръчителството на ответника на основание чл. 99 ал.2 от ЗЗД и уговореното в договора.

Втората предпоставка за уважаването на иска е наличието на увреждащото действие, което е извършено след възникване на вземането. В конкретния случай се твърди, че увреждащото действие е сключването на брачен договор, с който първия ответник се разпорежда безвъзмездно в полза на втората ответница с притежаваните от него части от недвижими имоти, със сключения на 26.08.2016г. брачен договор. Ищецът твърди че е придобил вземането по договора за цесия. Същия не е представил доказателства кога е възникнало вземането. Твърди, че същото е възникнало в резултат на обявена предсрочна изискуемост на два договора за банков кредит, но не представя никакви доказателства кога е възникнала предсрочната изискуемост. В този случай следва да се приеме, че вземането е станало изискуемо най-рано към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителните листи по ч. гр.д.№ 1609/16г. и ч.гр.д.№ 2610/16г. т.е. 30.09.2016г., от която дата е присъдена законната лихва върху претендираните вземания. Брачният договор е сключен преди тази дата т.е. разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД е неприложима в случая, тъй като вземането е възникнало след твърдяното увреждащо действие.

Следва да се отбележи, че брачния договор може да бъде атакуван само в частта му, с която се прехвърля ½ ид. част от притежаваните имоти в режим на СИО, тъй като в останалите си части няма увреждащ за кредитора характер (като например в частта в която се предвижда режим на разделност на имуществата, тъй като той ще действа занапред).  

Безспорно е, че действието е безвъзмездно, а и извършено с лице по чл. 135 ал.2 от ЗЗД, за което е налице презумпция, че знанието за увреждането се предполага. Тази презумпция не оборена от събраните доказателства.

Следва да се отбележи също така, че по въпроса дали спрямо поръчителя може да се предяви иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е инициирано тълкувателно дело, по което все още не е произнесено тълкувателно решение. В част от практиката се приема, че този иск е недопустим по отношение на поръчителя поради акцесорния характер на поръчителството и обезпечителната му функция. Касае се за иск, чрез който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него действията, с които длъжникът го уврежда, като под "длъжник" следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора т.е. титулярът на главното задължение - не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение. Поръчителството и отменителният иск съставляват способи за обезпечаване изпълнението на главното задължение (глава VII на ЗЗД) и именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл.135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя, в противен случай  би се стигнало до недопустимо обезпечаване на самото обезпечение.

Според друго становище, този иск е допустим, след като поръчителя е придобил качеството на „длъжник“ с издаването срещу него на изпълнителен лист. В конкретния случай, изпълнителния лист срещу поръчителя е издаден след извършване на твърдяното увреждащото действие. До насочването на изпълнението към поръчителя и ангажирането на неговата отговорност, с издавеното на изпълнителния лист, той не е имал качеството на длъжник и не е доказано, че е знаел за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Ответниците, чрез пълномощника си твърдят, че иска е неоснователен тъй като договора за цесия е сключен след сключването на брачния договор. Това възражение е неотносимо, тъй като момента на сключването на договор за цесия не е от значение за иска – стария и новия кредитор имат права в еднакъв обем. 

По изложените съображения предявения иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

II.                По предявения иск, в условията на евентуалност по чл. 135 ал.3 от ЗЗД:

След като съдът приема за недоказан главния иск, се дължи произнасяне и по иска съединен в условията на евентуалност.

За успешното провеждане на този иск следва да са налице гореизброените условия : ищецът да е кредитор на длъжника и да е налице увреждащо действие, което намалява патримониума на ответника, но това действие следва да бъде извършено преди възникване на вземането и да бъде извършено с цел да увреди кредитора.

Ако се приеме за вярно изложеното по-горе становище в предложението за тълкувателно решение, че качеството на „длъжник“ за поръчителя възниква от издавеното на изпълнителния лист, то иска по ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД не би могъл да се приложи по отношение на поръчителя, тъй като преди възникването на вземането той не е имал качеството на „длъжник“.

Ако се приеме обратното, в конкретния случай иска е недоказан. Не се доказа с пълно главно доказване намерението на ответника да увреди чрез конкретната сделка ищеца. В решение № 1314 от 10.03.09 г. по гр.д. № 1765/08 г. на първо г.о., ВКС изрично възприема тезата, че презумпцията за знание за увреждането на другата страна по договора по чл. 135, ал.2 ЗЗД не намира приложение за случаите по ал.3 на чл. 135 ЗЗД, защото законът прави разлика между знанието за увреждане и намерението за увреждане, което в случая подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Презумпцията по ал.2 от чл. 135 от ЗЗД е неприложима в контекста на последващата ал.3, защото като рестриктивна подлежи на стеснително тълкуване и прилагане като доказателствено правило, т.е. само в хипотезата, за която я е предвидил законодателят.

Намерението за увреждане следва да бъде доказано и за двете страни по увреждащата сделка. В случая ответната страна ангажира гласни доказателства, че намерение за сключване на брачен договор страните са имали още през 2015г. и с него са целели да уредят фактически отношения между съпрузите.  За доказване на твърденията си ищецът не ангажира конкретни доказателства. Същия счита че твърденията му за намерение на страните по брачния договор да увредят кредитора се доказват от цялостното поведение на страните, които след близо четиридесетгодишен брак сключват брачен договор. Следва да се отбележи, че възможността за сключване на такъв договор възниква едва със СК от 2009г., като към момента на сключване на брака не е съществувала. Не се  доказаха други действия на разпореждане с имущества на ответника в този период. Не се доказа кога ответника е узнал, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, кога той лично е уведомен като поръчител. Ищецът не е посочил конкретни доказателства – преки или косвени за намерението на страните да увредят кредитора с брачния договор, а ответницата е посочила и събрала доказателства оборващи това твърдение. 

С оглед изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на производството ищеца дължи на ответниците направените разноски в размер на 300лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топливо - 2" ЕООД, ЕИК 121289235, със седалище и адрес на управление ********, ет.1, представлявано от управителя В. Щ., със съдебен адрес ***, чрез адв. П.Ш. срещу Й.Д.Т. ЕГН ********** и П.Д.Т. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца брачен договор от 26.08.2016г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, в частта му в която е приет режим на разделност и са поставени в еднолична собственост на П.Т. следните недвижими имоти: Недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в град Сливен - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.550.47.1.4 по кадастрална карта на гр. Сливен, с адрес на имота: **********, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № 67338.550.47, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочени площи в документа: 77,46 кв.м., 84,24 кв.м.,; Избено помещение № 2 с площ от 3.36 кв.м., таванско помещение № 1 с полезна площ 11,80 и ведно с 15,82% идеални части от общите части на сградата,

Недвижим имот, представляващ апартамент в град Сливен, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.560.170.1.9 по кадастрална карта на гр. Сливен, с адрес на имота: ***********, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор с идентификатор № 67338.560.170, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа: 64,04 кв.м., с прилежащи части: избено помещение No 9, с полезна площ 3,34 кв.м., ведно с 5,69% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,

Недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен имот IX - 55, в квартал 28 по плана на село Глушник, община Сливен, област Сливен, с площ от 1114, 50 кв.м., при граници: изток - улица, запад - УПИ IV-55, север - УПИ III -55, юг - УПИ V-56 и УПИ VI-56, ведно с всички настоящи подобрения и приращения върху гореописания урегулиран поземлен имот, включително ведно с еднофамилна жилищна сграда на два етажа с гараж в обема на сградата, с РЗП 305 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топливо - 2" ЕООД, ЕИК 121289235, със седалище и адрес на управление ********, ет.1, представлявано от управителя В. Щ., със съдебен адрес ***, чрез адв. П.Ш. срещу Й.Д.Т. ЕГН ********** и П.Д.Т. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, евентуален иск с правно основание чл.135 ал.3 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца брачен договор от 26.08.2016г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, в частта му в която е приет режим на разделност и са поставени в еднолична собственост на П.Т. следните недвижими имоти: Недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в град Сливен - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.550.47.1.4 по кадастрална карта на гр. Сливен, с адрес на имота: **********, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № 67338.550.47, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочени площи в документа: 77,46 кв.м., 84,24 кв.м.,; Избено помещение № 2 с площ от 3.36 кв.м., таванско помещение № 1 с полезна площ 11,80 и ведно с 15,82% идеални части от общите части на сградата,

Недвижим имот, представляващ апартамент в град Сливен, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.560.170.1.9 по кадастрална карта на гр. Сливен, с адрес на имота: ***********, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор с идентификатор № 67338.560.170, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа: 64,04 кв.м., с прилежащи части: избено помещение No 9, с полезна площ 3,34 кв.м., ведно с 5,69% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,

Недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен имот IX - 55, в квартал 28 по плана на село Глушник, община Сливен, област Сливен, с площ от 1114, 50 кв.м., при граници: изток - улица, запад - УПИ IV-55, север - УПИ III -55, юг - УПИ V-56 и УПИ VI-56, ведно с всички настоящи подобрения и приращения върху гореописания урегулиран поземлен имот, включително ведно с еднофамилна жилищна сграда на два етажа с гараж в обема на сградата, с РЗП 305 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Топливо - 2" ЕООД, ЕИК 121289235, със седалище и адрес на управление ********, ет.1, представлявано от управителя В. Щ., със съдебен адрес ***, чрез адв. П.Ш. да заплати на Й.Д.Т. ЕГН ********** и П.Д.Т. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, направените разноски в размер на 300лв.

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: