РЕШЕНИЕ                                  

Гр. Сливен, 19.05.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№ 191по  описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу постановление за разноски в изпълнителното производство, на основание чл. 435 ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

В жалбата на П.С.П. – длъжник по и.д. № 266/2017г. по описа на ДСИ - Сливен, се поддържа, че е незаконосъобразно разпореждане от 23.03.2017г. за намаляване на разноските, заплатени от взискателя за образуване и водене на изпълнително производство в размер на 350 лв.

Развити са доводи, че още с молбата за образуване на изпълнителното производство пълномощникът е поискал налагането на запор на банкови сметки и тези действия са извършени и длъжникът е бил уведомен за тях, като действието на запора се проявява от този момент и лишава длъжника да се разпорежда със сметките си. Удовлетворяването на вземанията е в следствие на извършените действия не само на образуване на производството, поради което заплатеното възнаграждение е дължимо на основание чл. 10, т.1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното се иска да бъде отменено обжалваното разпореждане за намаляване на разноските.

В отговора по жалбата срещу разпореждането за намаляване на разноски длъжника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД излага доводи за неоснователност. Посочва се, че са налице предпоставките за намаляване на разноски само до този по чл. 10, т. 1, и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., като се аргументира с извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение. Поддържа се, че този срок е в полза на длъжника, като всички способи за принудително изпълнение следва да бъдат прилагани едва след 14-дневния срок, в рамките на който длъжника може да плати и да предотврати действията на принудително изпълнение. Следователно действията по налагане на запора на банковата сметка на длъжника е излишно и било предприето единствено, за да бъде натоварен с разноски, които са необосновани. Аргументира се липсата на необходимост от обезпечителни мерки, предвид данните от обявения ГФО. Твърди също, че спорът е, какви разноски – заплатени следва да се възложат на длъжника, с оглед фактическата и правна сложност, която в случая е минимална.

В обясненията на ДСИ жалбата е преценена като неоснователна, предвид липсата на извършени действия на принудително изпълнение и извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение, каквото е еднозначното разрешение в съдебната практика.

Въз основа на данните от представеното копие от и.д. № 266/2017г. се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молбата на П.С.П. въз основа на представения от нея изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по гр.д. № 2660/2016г. на РС – Сливен, потвърдено с решение № 196/01.12.2016 г.относно осъждането на длъжника ЕВН „БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, да заплати направените пред РС – Сливен разноски в размер на 351.50 лв. и 300 лв. пред ОС - Сливен

ПДИ е изпратена на длъжника и получена от него на 21.03.2016г., като съгласно молбата на взискателя, едновременно с това са наложени запори на сметки на длъжника в „СИТИБАН ЕВРОПА“ ЕАД  - получено запорно съобщение на 21.03.2016г.

Съгласно извършената справка на 22.03.2016г. по  набирателната сметка в РС – Сливен е постъпила посочената в ПДИ сума от 1166.14 лв.

На 22.03.2016г. е постъпила молба от длъжника с искане за намаляване на разноските, която е уважена с обжалваното разпореждане от 23.03.201г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна – взискател в изпълнителното производство, за която е налице правен интерес и в закона е предвидено основание за допустимост – чл. 435, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество си жалбата е основателна по следните съображения:

Относно дължимите разноски в изпълнителното производство намират приложение общите правила за исковото производство – чл. 78 и чл. 79 ГПК.

По аргумент за противното съгласно на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът, респективно – длъжника, се освобождава от заплащане на разноски само в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските са за сметка на длъжника, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен когато плащането е извършено след образуване на изпълнителното производство.

Следователно при преценката за намаляване на заплатените разноски, следва да се изходи освен от фактическата и правна сложност, но и от това, дали с поведението си длъжникът е дал повод за завеждане на делото, респективно за ползването и заплащането на адвокатски услуги и дали са извършени действията.

Твърдението, че еднозначно съдебната практиката приемала, че при плащане в срока за доброволно изпълнение длъжникът не дължи на взискателя разноски за водене е неоснователно. В обратния смисъл е освен практиката на настоящия съд, но и Решение № 7097 от 14.09.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 224/2015 г.

В случая ДСИ е извършил именно по искане на длъжника действията за подготовка на принудителното изпълнение – наложен запор, като удовлетворяването на вземанията е в следствие именно на положените от адвоката усилия.

Изложения в отговора аргумент, че сумите от наложените запори са постъпили в срока за доброволно изпълнение след получаване на ПДИ, не води до наличие на посочената в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка, а именно – с поведението си длъжникът да не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело. Връчването на ПДИ само дава възможност на длъжника да положи усилия за предотвратяване принудителното изпълнение. С оглед влязлото в сила решение на длъжникът и преди връчването на ПДИ е известно задължението неотменимо и безусловно да плати сумите по изпълнителния лист. В конкретния случай с оглед постъпилите незабавно след наложения запор суми следва единствено, че длъжникът е разполагал с достатъчно средства да удовлетвори взискателя съгласно влязлото в сила решение. Следователно пристъпването към образуване на изпълнителното производство и ангажирането на адвокатски услуги за водене на принудително изпълнение е извършено от взискателя изцяло с оглед поведението на длъжника. Поради това последният не може да се ползва от привилегиите на извършеното доброволно плащане, тъй като такова липсва, а удовлетворяването на вземанията е изцяло с оглед поисканите и извършени от съдебния изпълнител действия. Обстоятелството, че тези действия не представляват фактическа и правна сложност обосновава единствено присъждането на разноски в минималния размер по чл. 10, т. 1 и 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като договореното от взискателя възнаграждение е именно в тези размери.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  РАЗПОРЕЖДАНЕ от 23.03.2016г по изп.дело № 266/2017г. на ДСИ - Сливен, с което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл.10 ал.1 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е намалил размера на платения от взискателя П.С.П., ЕГН ********** хонорар от 350 лв. на 200 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО 

   

ВРЪЩА делото на ДСИ - Сливен за изпълнение на дадените в мотивите на  решението  указания.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Хр. Г. Д.“ № * с ЕИК- 123526430 да заплати на П.С.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес чрез адв. С. ***, сумата от 25лв, представляваща  разноски по настоящото производство

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

      

                               

2.