Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №96

 

гр. Сливен, 16.06.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:        СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №192 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №76/26.01.2017г. по гр.д.№1780/2016г. на Сливенски районен съд, с което е осъден Л.М.Х. *** да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“, както следва:1. на основание чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ /отм./, вр. пар.22 от КЗ сумата от 108,44лв., от която 93,44лв. - платено на увреденото лице обезщетение за нанесени на МПС „Фиат Пунто“с ДК №СН 1684 АМ, собственост на А.М.С.от *****имуществени вреди от настъпило на 05.07.2015г. около 21:15 часа в с.Новачево, общ.Сливен ПТП и 15лв. разноски по определяне на щетата, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2016г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 18.08.2015г. до окончателното й изплащане; 2. сума в размер на 6,94лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 108,44 лв. за периода от 18.09.2015г. до 04.05.2016г., като тази претенция е отхвърлена над уважената част до пълния претендиран размер от 6,97лв. като недоказана. С решението са присъдени разноски на ищцовото застрахователно дружество в размер на 735лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Л.М.Х., който обжалва решението в неговите осъдителни части и относно разноските.

Подадената от Л.М.Х. чрез пълномощника адв.С.И.С. въззивна жалба е изцяло бланкетна, като въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Няма изложени никакви конкретни съображенията относно твърдяната неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Л.М.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалният му представител по пълномощие адв.С.С., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С молбата представя допълнително изложение на основанията за неправилност на обжалваното решение.

В с.з. въззиваемото дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуален представител по пълномощие адв.С.С., който моли делото да се гледа в негово отсъствие. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивният съд не е приел за разглеждане допълнителното изложение на основанията за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, поради настъпила процесуална преклузия на тази възможност на въззивника с изтичане срока за подаване на въззивната жалба. Изложените след този срок основания за неправилност на решението са преклудирани.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенски районен съд е бил сезиран с предявени от ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София против Л.М.Х. при условията на обективно кумулативно съединяване, както следва: регресен иск на застрахователя, платил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ против застрахования, причинил вредата при управление на МПС и отказал да се подложи на проверка за алкохол, в размер на 108,44лв., от който 93,44лв. платено застрахователно обезщетение и 15лв. ликвидационни разноски, с правно основание чл.274, ал.1, т.1, предл. трето от КЗ /отм./, вр с пар.22 от КЗ и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 6,97лв. с правно основание чл.86 от ЗЗД за периода от 17.09.2015г. до 04.05.2016г.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции по първоначалните и обратния искове, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал, съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, е напълно бланкетна, като в нея не са изложени абсолютно никакви конкретни оплаквания извън общата формулировка за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ от ГПК, при проверката на правилността на атакуваното първоинстанционно решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената от съда проверка на законосъобразността и правилността на акта при липсата на конкретни оплаквания /допълнително изложените такива след срока за въззивно обжалване, съдът не е приел за разглеждане, поради настъпила преклузия/, съдът намира, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Въззивната жалба се явява неоснователна.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ИЗЦЯЛО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своите към тях.

При застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.257, ал.1 от КЗ отм./. Застраховани лица по силата на чл.257, ал.2 КЗ /отм./ са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което без да е собственик, ползва МПС на законно основание.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл. трето от КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от застрахования  платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е отказал да се подложи на проверка за алкохол.

Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, отказ на управляващия застрахованото МПС да се подложи на проверка за алкохол и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

Безспорно по делото е установено, а и не се спори между страните, че лекия автомобил марка “Фиат”, модел „Пунто“ с рег.№СН 5753 СА, управляван от ответника Л.М.Х. има сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност” към датата на настъпване на застрахователното събитие /05.07.2015г./ в ищцовото застрахователно дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София.

От протокола за ПТП от 05.07.2015г., изготвен от служители на РПУ-Сливен, който е официален документ и има материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, възприети и установени от съставилото го лице, неоспорен и необорен от ответника и изцяло кредитиран от съда, безспорно се установява противоправното деяние – причиненото от водача на лек автомобил марка “Фиат”, модел „Пунто“ с рег.№СН 5753 СА, ПТП, който при разминаване с втория участник – лек автомобил марка “Фиат”, модел „Пунто“ с рег.№СН 1684 АМ, управляван от Али Салимов, не осигурил достатъчно странично разстояние и предизвикал настъпване на удар с материални щети. В протокола за ПТП, подписан от ответника без възражения, е отразен отказа му да се подложи на проверка за алкохол. Това се установява  от показанията на свид.Георгиев.

От заключението на съдебната авто-техническа експертиза е установена по категоричен начин и причинната връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.

По въпроса за вината важи законовата презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като оборването й е в тежест на ответника. Ответникът не е оборил по пътя на пълното доказване по безспорен и категоричен начин законовата презумпция за вина.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети /ляво странично огледало и счупено стъкло на лява предна врата на лек автомобил марка “Фиат”, модел „Пунто“ с рег.№СН 1684 АМ/. Размера на щетите е определен от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – ищцовото застрахователно дружество с използването на вещо лице и след извършен оглед и възлиза на стойност 93,44лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането.

Размерът на ликвидационните разходи за окомплектоване и ликвидация по щетата възлизат на сумата от 15лв.

Безспорно е установено и че ищцовото застрахователно дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил марка “Фиат”, модел „Пунто“ с рег.№СН 1684 АМ - Али Салимов застрахователно обезщетение в размер на 93,44лв. на 22.07.2015г.

За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл. трето от КЗ – застрахованият /в случая ответникът/ при настъпването на ПТП да е отказал да се подложи на проверка за алкохол. От събраните пред районния съд доказателства, в т.ч. протоколът за ПТП и показанията на свид.Георгиев и тази предпоставка е установена. В тази насока следва само да се отбележи, че въззивната инстанция споделя напълно изводите на районния съд относно липсата на обвързваща сила на влязлото в сила решение по АНД №1063/2015г. на СлРС, още по-малко - мотивите това решение за гражданския съд.

Поради това, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения от застрахователя против застрахования регресен иск за възстановяване на застрахователно обезщетение, ведно с направените ликвидационни разходи.

С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от изтичане на определения от застрахователя на застрахования ответник срок за доброволно заплащане – 18.09.2015г. до подаване на исковата молба в уважения от районния съд размер от 6,94лв., определен на основание чл.162 от ГПК от съда с помощта на интернет програма за изчисляване на лихви.

Съгласно разпоредбите на чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата следва да се присъди и обезщетение за забава в размерна законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част и като следва да се потвърди, като подадената против него въззивна жалба /изцяло бланкетна/ се явява неоснователна.

С оглед изхода на процеса, районният съд правилно е присъдил на ищцовото дружество, направените по делото разноски и в тази част решението също следва да се потвърди.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, то въззивникът следва да понесе своите разноски така, както ги е направил и да заплати на въззиваемото застрахователно дружество направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в доказания размер от 360лв. /с включен ДДС/.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №76 от 26.01.2017г., постановено по гр.д. №1780/2016г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните му части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Л.М.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“, АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: *****сумата от 360лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, т.1, предл. второ от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.