Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 83

 

гр.Сливен, 02.06.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                      

 

                                    

При секретаря Е.Х. като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 198 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д., пълномощник на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление, **** против решение № 185/07.03.2017г.  по гр. д. № 641/2016 г.,на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Община Сливен иск с правно основание чл. 213 ал.1 във вр. с чл.208 от КЗ(отм.). С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 420.00 лева.

         Решението е обжалвано изцяло . Твърди се , че то е неправилно и незаконосъобразно, както и немотивирано. Страната счита, че като е основал решението си на собствения си „житейски опит“ и не се е съобразил със събраните по делото доказателства , съдът е постановил решение в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се , че от събраните писмени доказателства, които са неоспорени от ответната страна се е установило наличието на валиден застрахователен договор, застрахователна щета и пр., разпитани са били свидетели, които са установили механизма на ПТП, била е изготвена АТЕ, която също била в този смисъл. От това можело да се направи обоснован извод, че е било налице валидно застрахователно правоотношение, по което е било заплатено дължимото обезщетение.

         Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Няма доказателствени или процесуални искания. Претендират се разноски.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. С.,***. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че твърденията в исковата молба за настъпило ПТП вследствие на „изнесен бордюр на .пътното платно“ са останали недоказани. Местопроизшествието не е било посетено от КАТ и не е бил съставен протокол. От справка в Община Сливен било установено, че в този участък от 2015 г. не са били извърщвани пътно- строителни и ремонтни дейности, поради което няма как да са налице остатъчни строителни материали. Не било ясно защо е била увредена задна дясна гума , а не и предна. Останал бил неизяснен въпросът за евентуално превишена скорост от водача на автомобила. По делото не била посочена вида и модела джанта, година на производство. Не било ясно защо вредата е била заявена не в деня на произшествието и защо нямало снимков материал. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение, да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция. Няма доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован  не се представлява . В писмено становище адв. Д. заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована  се представлява от адв. С., който оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 08.03.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 16.03.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Следва да се отбележи , че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания по делото , тъй като противоречат на „личния му опит“. Свитетелските показания са дадени от две лица – свидетелите В. и Х., които лично са присъствали на инцидента, при който са настъпили щетите. Показанията им са непротиворечиви и съдът не приема тезата, че са дадени от заинтересовани лица, тъй като на практика свидетелите не са в никакво зависимо от въззивната страна правоотношение. Свидетелските показания са подкрепени и от заключението на изготвената автотехническа експертиза, в която е посочено увредените елементи съответстват да са получени по механизма , който е описан от свидетелите. Професионалният опит на съда показва , че когато свидетелските показания се разминават като описан механизъм от получените щети , това се отразява при изготвените експертизи от вещите лица. В настоящия случай съдът няма никакво основание да се съмнява в некомпетентността или недобросъвестността на вещото лице изготвило АТЕ. Че страните също не са имали основания да оспорят експертизата е видно от обстоятелството, че експертизата е приета от РС без възражения от страните.

Следва само да се отбележат още две обстоятелства. Първо , при ПТП , при които има само материални щети не е необходимо същите да се посещават от органи на КАТ и второ, вещото лице нито в заключението си, нито в с.з. е посочило , че свидетелят управляващ автомобила се е движил с висока, несъобразена скорост, както твърди въззиваемата страна.

Като взе предвид всички събрани по делото доказателства , съдът намира , че е безспорно установено, че е бил налице валиден застрахователен договор между въззивното дружество и Д. Х., на 08.10.2015 г. в ж.к.“Дружба „ , гр. Сливен , в района на магазин „ Лидл“ е настъпило ПТП, при което са настъпили щети за Х. , които са били възстановени от застрахователното дружество. Механизмът на ПТП е изяснен изцяло от свидетелските показания и изготвената АТЕ. Увредите по застрахования автомобил са били в резултат на настъпилото ПТП при преход през неправилно поставен бордюр вдясно на платното . Застрахователните щети се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. Пътното платно в района на настъпване на ПТП е от общинската пътна мрежа и отговорност за поддръжката му носят служителите на Община Сливен. Ето защо отговорността на община Сливен за възстановяване на нанесените щети е обоснована.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Съобразно правилата на процеса на въззивната страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в първа инстанция в размер на 404.00лева ( държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за ВЛ и депозит за свидетели) и за въззивна инстанция в размер на 360.00 лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 185/07.03.2017г.  по гр. д. № 641/2016 г.,на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление, **** против Община Сливен **** иск с правно основание чл. 213 ал.1 във вр. с чл.208 от КЗ(отм.), като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови:

 

ОСЪЖДА Община Сливен **** да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление, **** на основание чл. 213 ал.1 във вр. с чл.208 от КЗ(отм.) сумата от 299.86 ( двеста деветдесет и девет лава и 0.86 стотинки) лева, представляваща стойността на заплатената от застрахователното дружество обезщетение по щета № 472715151500668 , за щети причинени по лек автомобил „ Пежо 206 СВ“ с ДКН СН 45 03 ВН от ПТП настъпило на 08.10.2015 г.

 

 

ОСЪЖДА Община Сливен **** да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление, **** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 404.00( четиристотин и четири) лева.

 

ОСЪЖДА Община Сливен **** да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление, **** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 360.00триста и шестдесет) лева.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.