Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 68

 

гр. Сливен, 11.05.2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети май  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                     Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря С.В. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  199   по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 52/23.01.2017 г. по гр.д. № 3089/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът на „БИСОФТ ЕООД“ ЕИК 115564538, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Б.“ № *, вх.* ет.* ап.*, с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено, че Адвокатска колегия – Сливен с председател адв. К. и адрес ***  дължи сумите, за които в заповедното производство развило се в частно гр.д. № 2613/2016 г. на СлРС и на основание чл. 410 от ГПК му е издадена заповед за изпълнение № 1700/28.06.2016 г. и е осъдено дружеството-ищец да заплати на ответника направените разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че действието на сключения между страните договор за месечен абонамент №112/25.03.2013 г. е преустановено в края на м. март 2016 г. Основното възражение развито във въззивната жалба е свързано с редовността на връчената му нотариална покана, чрез която АК – Сливен е уведомила дружеството ищец за прекратяването на договора. В поканата е отбелязано залепено уведомление на посочените адреси, поради което следва да се счита, че не са спазени нормите на чл.37 – 58 от ГПК, като тежестта за доказване лежи върху ответника, а не върху ищеца, както неправилно е приел в мотивите си РС, доколкото ответникът е лицето, което се ползва от този документ, носещ подписа на неговия представляващ, защото нотариалната покана е частен документ, а не официален свидетелстващ документ, както неправилно е приел РС – Сливен. Договорът за месечен абонамент между страните е действал, а направеното от ответника възражение, че договорът е прекратен е изцяло неоснователно. Този договор е сключен за срок от една година, считано от датата на подписване и този срок е изтекъл на 25.03.2014 г., но страните са продължили да изпълняват задълженията си по договора, което го е трансформирало в безсрочен. Тъй като при връчване на нотариалната покана за прекратяване на договора са нарушени разпоредбите на ГПК, то до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение сключеният между страните договор е действал, поради което може да се приеме за установено, че договорните  отношения между страните са продължили при същите условия без промяна на абонаментната такса. Иска се решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважат изяло предявените искове, като се претендира и заплащане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че съображенията на районния съд са правилни, законосъобразни и обосновани. До ищеца  е изпратена нотариална покана с характер на писмено предизвестие за прекратяване на процесния договор, а в нотариалната покана изрично е отбелязано от нотариуса, че връчването е станало чрез управителя  лично в нотариалната кантора, след залепени уведомления на двата посочени адреса. С уведомяването са настъпили последиците по т.15 от договора, което е прието и от районния съд.  Твърдяната от въззивника нередовност на връчване на нотариалната покана е в негова тежест на доказване, доколкото е твърдение на ищеца и съдържа възражението на ищеца по твърдението на ответника за прекратяване на договора. Сочи се съдебна практика в тази насока. Дружеството-ищец не е посочило и не е искало да представи доказателства относно нередовност на връчването на нотариалната покана, поради което не е доказало пълно и главно твърдението си за нередовност на връчването.  Това твърдение не е конкретно, тъй като не е посочено в какво се изразява нередовността на връчването и не е същинско оспорване на нотариалното удостоверяване на връчването. На следващо място възражението на въззивника е свързано с обстоятелството, че не е връчена поканата, т.е. оспорва се връчването на тази покана, удостоверено от нотариуса, а не съществуването на самата покана. Разписката за връчване на нотариална покана по своята процесуална характеристика е официален свидетелстващ документ относно осъществените от нотариуса действия. Така в обобщение следва да се приеме, че е налице прекратяване на договора и съдът правилно е приел, че претенцията е неоснователна.  Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и се претендират разноски за тази инстанция.

В с.з. за въззивника, редовно призован, се явява представителят по закон и представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. Развива съображения, че по делото не е представена разписката за връчване на нотариалната покана за прекратяването на договора и така не е било доказано това право да е било упражнено надлежно от въззиваемата страна.

За въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. Поддържа, че изявлението за прекратяване на договора е достигнало до другата страна чрез надлежното връчване на нотариалната покана.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Основното оплакване във въззивната жалба е, че при връчването от нотариуса на нотариалната покана за прекратяването на договора не са спазени нормите на чл.37-58 от ГПК като тежестта за доказване на противното лежи върху ответника, а не върху ищеца, както неправилно е приел в мотивите си районният съд. В приложената и неоспорена нотариална покана е налице нотариално удостоверяване, че същата е връчена на дружеството-ищец, чрез управителя на дружеството -  лично в нотариалната кантора на 31.08.2015г. срещу разписка № 18/31.08.2015 г. Така неверността на съдържанието на това удостоверяване е в тежест на оспорващата го страна съгласно чл.193 ал.3 изр.1 от ГПК. Страната следва да докаже оспорването си пълно и главно, но такова доказване в процеса не е проведено.Така следва да се приеме, че действително нотариалната покана е била връчена надлежно на управителя на дружеството-ищец. Не е основателно поддържаното във въззивната жалба твърдение, че нотариалната покана е частен документ, а не официален свидетелстващ документ. Това твърдение противоречи на константната практика на ВКС и на чл. 179 ал.1 от ГПК, тъй като в случая заверката на нотариалната покана е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставляват доказателство за изявленията пред нотариуса и за извършените от него и пред него действия, а именно че е връчил посочената нотариална покана на управителя на дружеството и за това е издал разписка. Поради това следва да се приеме, че нотариалната покана е била надлежно връчена на 31.08.2015г.  и съответно е активирала процедурата по прекратяването на договор № 112/25.03.2013 г. за абонаментна поддръжка на софтуерна система „Служебен защитник“ с изтичането на срока на договора, а именно 01.04.2016г. В т.14 на цитирания договор страните са приели, че той може да бъде прекратен преди изтичане срока на действието му по взаимно съгласие на страните, като процедурата по прекратяването му започва с писмено предизвестие изпратено най-малко три месеца преди датата на прекратяването му. Ответната адвокатска колегия е спазила тази норма на договора, чрез своевременно и надлежно уведомяване на другата страна. В случая са неоснователни твърденията , че договорът  е безсрочен, тъй като той е бил сключен на 01.04.2013г. и е било уговорено да има действие за една година от датата на подписване. Съгласно т.15 от договора действието му се продължава автоматично при същите договорени условия, ако нито една от страните в 3-месечен срок преди изтичането му не направи пред другата страна писмено уведомление за прекратяването. Така и с оглед на приетата от страните разпоредба,  следва да се счита, че на 01.04.2014 г.  договорът е бил продължен за срок от още една година, като същото е станало на 01.04.2015г. Липсва уговорка при автоматично продължаване на действието на договора, той да се счита за безсрочен. Правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че е налице прекратяване действието на договора, считано от  01.04.2016 г., за което  ищецът е бил  своевременно и надлежно уведомен, поради което не му се дължи заплащане по този договор за  месец април и месец май 2016 г. каквато е била претенцията на ищеца заявена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/23.01.2017 г. по гр.д. № 3089/2016 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „БИСОФТ ЕООД , ЕИК 115564538, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Б.“ № *, вх.* ет.* ап.* да заплати на Адвокатска колегия – Сливен с председател адв. К. и адрес *** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: