Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №74

 

гр. Сливен, 19.05.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №200 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №205/14.03.2017г. по гр.д.№2348/2016г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Община Сливен да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр.София сумата от 187,35лв., представляваща част от стойността на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение по преписка по щета №470415161607862 от 2016г. за повредите по лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№СН 8889 АК, настъпили в резултат на ПТП в гр.Сливен, когато при движение от Бургаско шосе нагоре по ул.“П.Д.Петков“ в непосредствена близост до бившето дърводелско училище, управляван от собственика му И.Ц.Т., преминал през отвор на пътното платно, като искът е отхвърлен за разликата над 187,35лв. до пълния претендиран размер, поради приноса на водача от 50% на превозното средство за възникване на инцидента. С решението е присъдена лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба, както и разноски на страните, съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от исковата претенция.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София в неговата отхвърлителна част за сумата над 187,35лв.

В жалбата си застрахователното дружество чрез пълномощника си адв. Д. посочва, че първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Въззивникът посочва, че в мотивите си районният съд приел, че е доказан механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между ПТП и щетата. Съдът кредитирал извода на вещото лице, че водачът нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, но необосновано прави извод за 50% съпричиняване от страна на водача. Счита, че по този начин е допуснато нарушение на материалния закон, като произнасянето е в разрез със събрания по делото доказателствен материал. От доказателствата се установили по безспорен начин, както следва: наличие на валиден застрахователен договор, механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между него и имуществените вреди на застрахованото МПС, обезщетени от него по сключената застраховка. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – Община Сливен чрез пълномощника юрисконсулт С., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано в частта, с която се отхвърля исковата претенция. Посочва, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с тях е направил и обосновал правните си изводи. Счита, че съпричиняването от страна на водача на МПС се установило, както от разпита на вещото лице в съдебно заседание, така и от разпитаните свидетели, като възраженията в тази насока на въззивника намира за неоснователни. Поради това моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.

В с.з. дружеството въззивник ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв.Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговата обжалвана част и да постанови ново, с което уважи в пълен размер исковата претенця. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна Община Сливен, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие юриск. С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението в неговата обжалвана част е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Производството пред Сливенски районен съд е образувано въз основа на предявен регресен иск на платилия обезщетение по застраховка „Каско“  застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен в размер на 365,58лв., с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

Първоинстанционното решение е обжалвано от застрахователя – ищец в неговата отхвърлителна част с оглед приетото съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил.

За да бъде уважен регресния иск, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От представените и неоспорени пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д“ с рег. №СН 8889 АК към датата на настъпване на застрахователното събитие. От представеното платежно нареждане се установява заплащане застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил след извършено прихващане със съответната дължима вноска от застрахователната премия. Няма данни, както и твърдения, ответната Община Сливен да е заплатила платеното застрахователно обезщетение на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че на 17.02.2016г., в гр.Сливен, на ул.“П.Д.Петков“ в непосредствена близост до бившето дърводелско училище е настъпило ПТП с материални щети в резултат от попадане на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д“ с рег. №СН 8889 АК в несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка.

Безспорно, въпросната улица, като находяща се в населено място – гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община Сливен чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено от събраните пред районния съд доказателства, че на въпросната улица е имало дупка, която не е била обезопасена и сигнализирана, като е установено, че цялата пътна настилка на въпросната улица е стара, износена и на много места ерозията е отчела част от асфалтовото покритие. По този начин безспорно е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.

За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя /в случая ул.”Петко Д. Петков”/ и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От заключението на вещото лице е установена и причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през дупка на пътното платно, което от своя страна е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община Сливен.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети – спукана задна дясна гума, повредена джанта и предна броня. От събраните пред районния съд доказателства се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от 374,70лв. Застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 365,58лв.  

С плащането на застрахователно обезщетение /в случая е извършено законосъобразно прихващане на част от определеното обезщетение със съответната неплатена вноска от разсрочената застрахователна премия и банков превод на останалата част/ и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Сливен по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за основателно. В тази насока споделя напълно извода на първоинстанционния съд, като намира за неоснователни оплакванията, направени във въззивната жалба за необоснованост на този извод. Изводът на съда се базира на събраните по установения ред годни и относими доказателства – заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза /неговата подробна констативната част по т.4.6/ и изслушването на вещото лице инж. Узунов в проведеното открито съдебно заседание, във връзка и със свидетелските показания.  От заключението на вещото лице и отговорите на поставените в съдебно заседание въпроси се установява, че поради факта, че въпросната улица в самото й начало /където е станало и ПТП/ е осеяна с неравности, макар и по-малки от процесната дупка, която безспорно е била там, то технически правилното поведение на водача на автомобила е било не да продължи да се движи с относително постоянна скорост, изчислена от вещото лице на 44 км./ч., а да я намали до безопасна скорост, в който случай би имал възможност своевременно да отреагира към момента, в който е забелязал по-голямата процесна неравност – дупка. Правилно е посочил районният съд, че водачът има задължение съгласно чл.20 от ЗДвП да съобразява скоростта със състоянието на пътната настилка, както и с атмосферните условия, което той не е направил. Установи се, че времето било дъждовно, улиците мокри, като от друга страна водачът на автомобила познавал улицата и състоянието й много добра, тъй като живее в близост. Поради това, с оглед времето и състоянието на пътното платно, с което е наясно, е следвало да съобрази скоростта си на движение, за да може да отреагира своевременно и адекватно. В тази насока въззивният състав споделя напълно изводите на районния съд и приема, че в случая е налице съпричиняване на вредите и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. В тази насока са напълно неоснователни съображенията и оплакванията, изложени във въззивната жалба на застрахователното дружество. Следва да се посочи, че за съпричиняване на резултата не е необходимо наличието на вина у пострадалия. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, като не е допуснал твърдените нарушения на закона.

След като прецени подробно причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е следва да отчете съпричиняване в размер на 50%, поради което обезщетението за имуществени вреди следва да се намали с 1/2 и присъди в размер на 187,35лв., като споделя напълно извода на СлРС в тази насока. Ответната Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца - застраховател обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 187,35лв., като иска в останалата му част до пълния претендиран размер се отхвърли като неоснователен. 

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба пред районния съд – 08.06.2016г. до окончателното й изплащане.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.

В уважителната част първоинстанционното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на страните направените от тях разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, то въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 100лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във в с чл.37, ал.1 от ЗПП по реда на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №205/14.03.2017г. по гр.д.№2348/2016г. на Сливенски районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО  и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.“П.“ №* да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ц. О.“ №* сумата от 100лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                              

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                       2.