Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 73

 

 

гр.Сливен, 26.05.2017 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА                                                                                  

 

                                    

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 201 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

         Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Г., пълномощник на И.Б.Ч., ЕГН ********** *** против решение №231/17.03.2017г.  по гр. д. № 71/2017 г.,на Сливенския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против „ФАНТАЗИЯ 21“ООД със седалище и адрес на управление **** искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 от КТ. С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 400.00 лева.

         Решението е обжалвано изцяло . Твърди се , че то е неправилно , необосновано , незаконосъобразно и постановено при несъответствие със събраните по делото доказателства. Страната счита, че изводът на съда относно обжалваната заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“, че същата е мотивирана и че е налице фактическо описание на нарушението е неправилен. В тази заповед работодателят бил посочил, че е налице незаконно проникване в склада на дружеството от жалбоподателя , но не бил посочил, в какво се изразявало незаконното проникване и какво точно го правило незаконно, с кои точно действия жалбоподателят бил нарушил трудовата дисциплина. Освен това неправилно съдът бил приел, че въззивникът е бил наясно, за какво деяние е била ангажирана отговорността му, след като то било описано в докладна записка към която препращала заповедта за уволнение. В заповедта не била направена разлика между „кражба“ и „незаконно проникване“, съответно не му било ясно , за кое от двете деяния му е наложено наказанието. На следващо място се твърди, че жалбоподателят е бил дал обяснение по случая, които били доставени на работодателя на 15.11.2017 г., но не били взети предвид от него при издаване на обжалваната заповед за уволнение. Страната счита, че съдът не е следвало да взема предвид показанията на св.Н., тъй която същият му се е явявал пряк ръководител. Въззивникът твърди, че твърдяното дисциплинарно нарушение е останало недоказано.

         Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Няма доказателствени или процесуални искания. Претендират се разноски.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. К., пълномощник на „ФАНТАЗИЯ 21“ООД със седалище и адрес на управление ****. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че с умишлените действия извършени от работника безспорно било налице злоупотреба с доверието на работодателя, което било в нарушение на чл.129ал.9 от КТ. Страната счита , че е била спазена законовата процедура по налагане на дисциплинарното наказание. Относно показанията на св. Н. посочва, че от представената по делото длъжностна характеристика било видно, че жалбоподателят е бил пряко подчинен на организатора на производството, а не на главния инженер. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение, да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция.

         В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от адв.Г., която заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да се уважи.

         В с.з. въззиваемата страна, редовно призована се представлява от адв. К., който моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 27.03.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 29.03.2017 г., е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът констатира, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е наложена от компетентно лице, а именно управителят на въззиваемото дружество „Фантазия 21“ ООД, в законно определения срок по чл. 194 от КТ и при спазване на процедурата по чл. 193 от КТ. Действително в заповедта не е обяснено в какво се изразява незаконното проникване на въззивника Ч. в склада на дружеството, кое именно го прави незаконно и по какъв начин това е довело до кражба на продукцията. Това не е и необходимо. От обстоятелствената част на заповедта е видно, че в нея е посочена точно датата, на която въззивникът Ч. е проникнал в склада на дружеството и че това негово действие е довело до кражба на чорапи и чорапогащи. Няма никакво съмнение, в какво се изразява виновното поведение на работника и то е именно незаконното проникване в склада на дружеството, довело до кражба. Обжалваният акт е заповед за налагане на дисциплинарно наказание и в него не е необходимо да се прецизира юридическата терминология така, както би станало това при постановяване на акт на съдебен орган.

Съдът намира, че от данните по делото е видно, че на жалбоподателя е било поискано по законния ред да даде обяснения във връзка с предстоящото налагане на дисциплинарното наказание и действително няма данни на коя дата той е получил поканата на работодателя да даде обяснения, но самият той, включително и във въззивната си жалба посочва, че неговите обяснения са били доставени на работодателя на 15.11.2016 г., от което следва логичния извод, че та са били взети предвид при издаването на заповедта за уволнение, което е станало на 17.11.2016 г. Освен това, той дал писмени обяснения, в които е посочил, че е получил покана за даване на обяснения. На следващо място, в тези обяснения, жалбоподателят е посочил, че му е станало ясно, че между него и работодателя му е изчерпано доверието, поради което работодателят желае да прекрати трудовото правоотношение. В този смисъл съдът не може да приеме, че на жалбоподателят не му е станало ясна частта от заповедта, в която е посочено, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ се налага на основание чл. 187 т. 8 предл. 1 от КТ, което е „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“. По отношение на извършеното дисциплинарно нарушение, а именно неправомерно проникване н склада на дружеството и недовършена кражба на чорапи и чорапогащници съдът счита, че има събрани безспорни и категорични доказателства по делото, че именно въззивникът е осъществил това незаконно проникване. В този смисъл съдът счита, че няма никаква пречка да се кредитират показанията на свид. Н., който е главен инженер в ответното дружество и не е бил пряк ръководител на въззивника /видно от длъжностната характеристика. Следва да се кредитират и показанията на другия свидетел - П., които са ясни и категорични, непротиворечиви на останалите доказателства по делото. В хода на наказателното производство ще се установява точния механизъм на извършване на деянието, а в настоящото производство е достатъчно да се установи, че въззивникът е бил проникнал след края на работното време в час, в който няма никаква работа в предприятието, в неговия склад и е бил заловен в момент, когато пълни готова продукция в два чувала. Нарушението на трудовата дисциплина е категорично и ясно установено.

Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 300.00 лв. адвокатство възнаграждение.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 231/17.03.2017г. по гр.д. № 71/2017 г. на Сливенския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА И.Б.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на „ФАНТАЗИЯ 21“ООД със седалище и адрес на управление **** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 300.00 /триста/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.