РЕШЕНИЕ №82

гр.Сливен, 05.06.2017 г.    

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря Е.Х. като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 212 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от

ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.К., пълномощник на И.Д.Б., ЕГН ********** *** против решение №30/02.03.2017г. по гр. д. № 902/2016 г.,на Новозагорския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивницата против „ГРУПАММА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД със седалище и адрес на управление ***** частичен иск за заплащане на сумата от 1000.00 лева представляващи част от дължимата застрахователна премия от 45 000.00 лева по групова застраховка „ Живот, свързана с банков кредит", в качеството и на наследник на А.В.Б.. С обжалваното решение жалбоподателката е била осъдена да заплати и деловодни разноски в размер на 300.00 лв.

Решението е обжалвано изцяло . Твърди се , че то е неправилно , необосновано , незаконосъобразно и постановено при несъответствие със събраните по делото доказателства. Страната счита, че съдът не е дал пълна квалификация на предявения иск , във връзка с което на страната не е било указано , че в нейна тежест е да докаже, че именно тя е заплатила остатъка


 

от кредита и кога е станало това. Липсата на доказателства в тази насока са мотивирали съда да отхвърли предявения иск.

Страната е изразила и становище, че при наличната доказателствена съвкупност, първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото тъй като при така приетата правна квалификация въззивницата по никакъв начин не била доказала наличието на правен интерес от предявяване на иска. Във връзка с това е направено искане ако съдът не приеме направеното от страната доказателствено искане обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юрисконсулт Д., пълномощник на „ГРУПАММА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че с доклада по делото съдът е бил приел , че се касае за предявен иск по чл.238 във вр. с чл.199аКЗ(отм.). При даване на тази правна квалификация съдът бил изходил от твърденията изложени в исковата молба, че се претендира за изплащане застрахователна сума, а не възстановяване на платени от ищцата суми. За първи път твърдения за настъпилата суброгация се били появили с въззивната жалба, но към този момент било прекратено правото да се иска изменение на основанието на иска. Във връзка с това страната счита, че не следва да се приема представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство.

На следващо място страната посочва , че макар да е съгласна с диспозитива на решението не е съгласна с част от мотивите, в която съдът е приел, че липсват доказателства за изключен застрахователен риск.

Моли се да се потвърди решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В с.з.въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от адв. К. , който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства - удостоверение от банка „ДСК"ЕАД, от което е видно, че кредитът на Ангел Б. е бил погасен на 01.07.2016 г. от въззивницата И.Б. в качеството и на наследник.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 14.03.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок - на 28.03.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от PC - Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Искът е предявен частичен в размер на 1000.00 лева от цяла сума в размер на 45 000 лв.

Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание чл.238 ал.1 във вр. с чл. 199 а във вр. с чл. 242 ал.1от КЗ ( отм.). Съдът намира, че макар да не е дадена изрично квалификацията на иска по чл. 242 ал.1 от КЗ(отм.) по време на извършване на доклада по делото, че това обстоятелство не е опорочило решението. От изложените твърдения от страните пред PC и направените от тях доказателствени искания ( ищецът е поискал в първото с.з. да представи доказателства установяващи плащането на заема пред ДСК и ответникът не се е противопоставил на това , а се е съгласил), както и от извършеното разпределение на доказателствената тежест от съда е видно , че съдът и страните са били приели, че предмет на доказване по делото е твърдението на ищеца, че неправомерно застрахователят не е заплатил на него или на банката кредитор застрахователната премия по сключения договор за застраховка след настъпило застрахователно събитие. Следва да се посочи, че защитната стратегия на ответника е била насочена изцяло в посока да докаже, че не дължи застрахователната сума, тъй като застрахования е попълнил невярно декларация касаеща здравословното му състояние . Т.е. ответникът не е оспорвал нито факта на сключване на застраховката, нито факта на настъпване на застрахователно събитие, нито факта на отказ да плати по застраховката на кредитора Банка ДСК, нито факта на плащане на кредита от страна на ищцата. В този смисъл , съдът намира направеното възражение за наведени твърдения за настъпила суброгация едва във въззивната жалба за неоснователно.

За да се установи основателността на така предявения иск е било необходимо да се докаже, че е била сключена застраховка „Живот" свързана с банков кредит, че са били плащани дължимите суми по нея, че е настъпило застрахователно събитие, по което застрахователят е следвало да плати на банката кредитор остатъка по кредита , че същият е отказал плащане неоснователно и че трето лице е платило на банката кредитор дължимите по кредита суми на законно основание.

В случая са налице безспорни доказателства, които установяват, както сключването на застрахователния договор, така и редовното заплащане на дължимите суми по него, настъпването на застрахователното събитие, отказа на застрахователя да плати на банката или на наследника на застрахования застрахователната сума, както и заплащането на кредита от страна на настоящата въззивница, в качеството и на наследник на застрахования (удостоверение №0411/13.03.2017 г. от банка ,,ДСК"ЕАД).

По отношение твърдението на въззиваемата страна, че не се дължи плащане по застраховката, тъй като застрахованият Б. при попълване на декларация за здравословното си състояние на 07.09.2015 г., въпреки изрично зададения въпрос „в момента боледувате ли или сте боледувате от следните значими заболявания - сърдечно - съдови заболявания или артериосклероза" е отговорил отрицателно, а е починал от заболяване, което представлява изключен застрахователен риск, съдът намира същото за неоснователно. Изводът на съда в тази насока се формира следствие на анализ на събраните писмени и устни доказателства касаещи здравословния статус на Б. и причината за смъртта му.

По делото не се спори , че на въпроса „в момента боледувате ли или сте боледувате от следните значими заболявания - сърдечно - съдови заболявания или артериосклероза" поставен изрично на Б. при сключване на застраховката на 07.09.2015 г., същият е отговорил отрицателно. Няма спор и по отношение на факта, че на 25.10.2015 г. смъртта на Б. е настъпила вследствие на „ остра сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност. Камерна тахикардия. Остър инфаркт на миокарда" . Категорично е установено по делото, че Б. е страдал от артериална хипертония , която е установена още през 2005 г. От амбулаторните листи представени по делото и разгледани от ВЛ се установява , че през периода 2004 г. - 2015 г. измерените стойности на артериалното налягане са били нормални. На Б. обаче при сключване на застраховката не му е бил поставен въпросът дали страда от хипертония и той не е отговарял на такъв въпрос. За настъпване на миокардния инфаркт е способствало запушването на коронарните артерии, което представлява артеросклероза на кръвоносните съдове . Вещото лице в заключението си посочва, че артериалната хипертония е една от предпоставките за развиване на артеросклероза, но че двете заболявания са различни макар и да касаят едни и същи органи. Посочено е също така, че хипертонията може да е два вида - есенциална и симптоматича, като във втория случай повишаването на кръвното налягане е възможно да е проявление на друго заболяване ( свързано с бъбречния , ендокринния , неврологичния  и  т.н.   статус  на  лицето).   Представеното   експертно заключение не е оспорено от страните . Въззиваемата страна не е поискала извършването на допълнителна експертиза и поставянето на допълнителни въпроси, които да са отказани от съда. Предвид на това, съдът намира , че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 189. ал.4 от КЗ ( отм.) и застрахователят не може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Б. не е премълчал съзнателно обстоятелството , че страда от артеросклероза, тъй като на него това не му е било известно. Той е знаел единствено, че страда от артериална хипертония, както и че тя не се установява при всички профилактични прегледи, а инцидентно.

От представеното удостоверени № 0062/17.01.2017 г. на Банка ДСК е видно , че към датата на смъртта на Б. 25.10.2015 г. остатъкът по кредита е бил в размер на 44 342.68 лв.

С оглед на гореизложеното, съдът намира предявения частичен иск в размер на 1 000.00 лева за основателен, както по основание така и по размер , съответно счита , че той следва да бъде уважен изцяло.

Предивд изложеното съдът намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Съобразно правилата на процеса на въззивната страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски за първа инстанция в размер на 400.00лева ( държавна такса 50.00 лева , адвокатско възнаграждение 350.00 лева) и за въззивна инстанция в размер на 25.00 ( двадесет и пет) лева от държавна такса.

По тези съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 30/02.03.2017г. по гр. д. № 902/2016 г.,на Новозагорския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от И.Д.Б., ЕГН ********** *** против „ГРУПАММА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД със седалище и адрес на управление ***** частичен иск с правно основание чл. 238 ал.1 във вр. с чл. 199 а във вр. с чл. 242 ал.1 от КЗ(отм.), за заплащане на сумата от 1000.00 лева представляващи част от дължимата застрахователна премия от 45 000.00 лева по групова застраховка „ Живот, свързана с банков кредит", съгласно Сертификат № 4005000116950 като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови:

ОСЪЖДА „ГРУПАММА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД със седалище и адрес на управление ***** ***** да заплати на И.Д.Б., ЕГН ********** *** на основание чл. 238 ал.1 във вр. с чл. 199 а във вр. с чл. 242 ал.1 от КЗ(отм.) сумата от 1000.00 ( хиляда) лева представляващи част от дължимата застрахователна премия от 45 000.00 лева по групова застраховка „ Живот, свързана с банков кредит" съгласно Сертификат № 4005000116950 .

 

ОСЪЖДА „ГРУПАММА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД със седалище и адрес на управление ***** ***** да заплати на И.Д.Б., ЕГН ********** *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 400.00( четиристотин) лева и разноски за въззивна инстанция в размер на 25.00 ( двадесет и пет)

лева

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


 

Решението не подлежи на обжалване.