Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 07. 06. 2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи май  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 221    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 135/17.02.2017 г. по гр.д. № 2497/2016 г. на СлРС, с което е признато за установено  по предявеният положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 432, ал.1 от ТЗ, че Джорданс ЕООД с ЕИК 119607403 със седалище и адрес на управление *****, като кредитополучател, Джорданс 2 ООД с ЕИК 119617397 със седалище и адрес на управление ***** като съдлъжник и Й.Г.Б. ЕГН ********** ***, като поръчител по договор за банков кредит № LD 0718600501 от 25.06.2007г., допълнително споразумение от 09.11.2009 г., и договор за поръчителство от 09.11.2009 г.  дължат солидарно на Обединена българска банка АД със седалище и адрес на управление, *****, ЕИК 000694959 сумата от  10693.23 евро/ десет хиляди шестстотин деветдесет и три евро и двадесет и три евроцента/, представляваща изискуема главница по договор за банков кредит от 25.06.2007г., допълнително споразумение от 09.11.2009 г. и договор за поръчителство от 09.11.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 29.03.2016г. до окончателното й плащане, както и разноските направени в заповедното производство в размер на 1310.15 лева, както и 31.90евро представляващи разноски по обявяване на  договор за бизнес ипотечен  кредит от 25.06.2007 г., допълнително споразумение от 09.11.2009 г. и договор за поръчителство от 09.11.2009 г. за предсрочно изискуем.

С решението е признато за установено  по предявеният положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 432, ал.2 от ТЗ, че ответниците  дължат солидарно на Обединена българска банка АД  със седалище и адрес на управление, *****, ЕИК 000694959 сумата от   399.82 евро/ триста деветдесет и девет евро и осемдесет и два евроцента/, представляваща договорна лихва за периода 25.08.2015 г. до 27.03.2016 г. по договор за банков кредит от 25.06.2007 г., допълнително споразумение от 09.11.2009 г. и договор за поръчителство от 09.11.2009 г., както и че дължат солидарно сумата от   271.73 евро/ двеста седемдесет и едно евро и седемдесет и три евроцента/, представляваща наказателна лихва за периода 25.08.2015 г. до 27.03.2016 г. и са осъдени ответниците на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 2476.27  лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от ответниците чрез процесуален представител по пълномощие, в което се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Прави се възражение, че районният съд не е коментирал, че предмет на предявения по делото установителен иск е и вземането за разноски в заповедното производство и не  се е произнесъл по допустимостта на това искане, което е недопустимо по смисъла на ТР № 4/2013 г. На второ място се прави възражение свързано с настъпилата предсрочна изискуемост, като се излагат подробни съображения и се извежда изводът, че при предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК вземането произтичащо  от договор за банков кредит става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредитът предсрочно изискуем. Това право кредиторът следва да упражни преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и трябва да е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.  Твърди се, че в случая банката не е изпълнила това задължение.  В тази част решението на районния съд е бланкетно и схематично.  Излагат се аргументи относно защитната теза на въззивниците, като се достига до извода, че кредиторът е предявил претенцията си в заповедното производство след изтичане на повече от 6 месеца от крайния срок и заявлението спрямо поръчителя не следва да се уважава и не може да бъде допуснато незабавно изпълнение. Развиват се съображения във връзка с разпореждането за незабавно изпълнение в хода на заповедното производство. На следващо място се сочи, че липсват мотиви и съдът не е изследвал доказателствата за редовно връчване на нотариална покана чрез залепване на уведомлението. Развиват се подробни съображения относно изискванията за връчване по чл.47 от ГПК.  На последно място се развиват съображения във връзка с това, че записът на заповед не е предявен и не е настъпила изискуемостта на вземането, поради което не може да се ангажира отговорността на авалиста. На последно място е обжалвано и решението в частта за разноските в заповедното производство, като се развиват съображения, че е недопустимо. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се излагат контрааргументи. Сочи се, че има пълно съответствие на въведените с исковата молба правопораждащи факти, от които произтича вземането и тези, за които е издадена заповедта за изпълнение. Оборват се твърденията, че е нарушена процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като се излагат съображения за надлежно уведомяване. В отговора се излагат съображения, че предсрочната изискуемост има действие в момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването им. Сочи се, че не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който не сее произнесъл свръх петитум и също се твърди, че решението в частта му за разноските е правилно и законосъобразно. Поради това се иска да бъде оставена въззивната жалба без уважение ,като неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивниците, нередовно призовани, се явява представител по пълномощие, който заявява, че въпреки нередовното призоваване, желае да бъде даден ход на делото, поддържа подадената въззивна жалба, като излага аргументи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Пледира за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите. Претендира разноски.

За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба, поддържа аргументите, развити в писмения отговор и претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Районният съд е изложил подробни съображения за това обстоятелство. Безспорно е било констатирано, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Така с уведомление с нотариална заверка на подписа на 18.02.2016г., подадено  от ОББ АД до въззивниците е обявена предсрочната изискуемост на цялото задължение за бизнес ипотечен кредит от 25.06.2007г. На 24.02.2016 г. нотариус Е. Ш. е удостоверила, че екземпляр от нотариалната покана за обявяване на предсрочно изискуем на цялото задължение по договор за бизнес ипотечен кредит от 25.06.2007 г. и допълнително споразумение от 09.11.2009 г. са връчени на длъжниците, като куриер се е срещнал с получателите, уведомени са за нотариалната покана, но отказват да получат пратката. На 29.02.2016 г. е залепено уведомление от нотариус Е. Ш. на адрес *** и е пуснат екземпляр в пощенската кутия на адресата по нотариалната покана Джорданс 2 ООД. На 29.02.2016 г. е залепено уведомление от нотариус Е. Ш. на адрес *** и е пуснат екземпляр в пощенската кутия на адресата по нотариалната покана Джорданс ООД. На 29.02.2016 г. е залепено уведомление от нотариус Е. Ш. на адрес *** и е пуснал екземпляр в пощенската кутия на адресата по нотариалната покана на Й.Б..

Посочените в уведомленията адреси за Джорданс ЕООД, Джорданс 2 ООД и Й.Б. са адресите които са посочени в договора за бизнес ипотечен кредит от 25.06.2007 г. и в допълнителното споразумение от 09.11.2009 г. и в договора за поръчителство от 09.11.2009 г. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 29.03.2016 г.

Така оплакването във въззивната жалба е, че при връчването от нотариуса на нотариалната покана за предсрочната изискуемост не са спазени нормите на чл.37-58 от ГПК се явява изцяло неоснователно. В приложените нотариални покани е налице нотариално удостоверяване, че същите са връчени по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, което е удостоверено от нотариуса. Така следва да се приеме, че действително нотариалните покани са били връчени надлежно на управителя на дружествата и на поръчителя. Поради което е безспорно, че им е известна обявена предсрочната изискуемост.

С приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия. Настоящият случай обаче не е такъв. Както беше посочено уведомленията за предсрочна изискуемост на вземането, отправени до длъжниците и поръчителя, са залепени на 29.02.2016г. и след изтичането на 14 дневен срок, се приема, че са връчени. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 29.03.2016 г.

Неоснователно е възражението, че липсва идентичност на вземането, посочено в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и това предмет на установителния иск. Безспорно е, че се касае за една и съща претенция на кредитора, която произтича от сключен договор за бизнес ипотечен кредит. Районният съд е изложил подробни съображения, касаещи сключването на договора и неговото изпълнение, поради което е безпредметно да бъдат повтаряни.

Неоснователно е и твърдението, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум по отношение на направените в заповедното производство разноски. С приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е несъмнено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Недопустимо е ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението. В случая кредиторът още в заявлението е претендирал разноски и след като съда в исковото производство е преценил, че вземането съществува в размер, посочен към момента на подаване на заявлението, правилно е присъдил и разноските, направени в заповедното производство.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че са направени такива за тази инстанция, поради което не  следва да бъдат присъждани за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 135/17.02.2017 г. по гр.д. № 2497/2016 г.  на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: