Р Е Ш Е Н И Е   №

 

гр. Сливен, 08.06.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седми юни  през две хиляди и седемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

 

при секретаря Г., като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 222 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Първата въззивна жалба е подадена от П.К.Д., ЕГН: ********** *** чрез адв. Ц.Б. *** против Решение № 247/24.03.2017 г. по гр.д. №1248 /2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, с което се осъждат В.К.В., ЕГН: ********** *** да заплати на К.С.С., ЕГН: ********** и И.В.С., ЕГН: ********** *** сумата от 4598,27 лв., с която неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на ищците ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 30.03.2016 г. до окончателното й плащане и сумата от 831, 33 лв., съставляваща разноски по делото; въззивницата да заплати на ищците сумата от 1990,42 лв., представляваща сума, с която се е неоснователно обогатила за сметка обедняването на ищците ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,07 лв. представляваща разноски по делото и Р.К.В., ЕГН: ********** *** да заплати на ищците сумата от 1779,90 лв., представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищците ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 323,28 лв. представляваща разноски по делото. Със същото решение В.К.В. е осъден да заплати на ищеца К.С.С. сумата от 1931,49 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане; П.К.Д. да заплати на ищеца К.С.С. сумата от 759, 24 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане и Р.К.В. да заплати на ищеца К.С.С. сумата от 759,24 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

Решението се обжалва с първата въззивна жалба, в частта с която въззивницата П.К.Д. е осъдена да заплати на ищците сумата от 1990,42 лв., представляваща сума, с която се е неоснователно обогатила за сметка обедняването на ищците ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 350,07 лв. и в частта, с която е осъдена  да заплати на ищеца К.С.С. сумата от 759,24 лв., представляваща сума, с която се е неоснователно обогатила за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане  като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Втората въззивна жалба е подадена от Р.К.В., ЕГН: ********** *** чрез адв. В.Д. *** и с нея се обжалва решението, в частта с която се осъжда въззивницата В. да заплати на ищците сумата от 1779,90 лв., представляваща сума, с която се е неоснователно обогатила за сметка обедняването на ищците ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане  и в частта, с която е осъдена  да заплати на ищеца К.С.С. сумата от 759,24 лв., представляваща сума, с която се е неоснователно обогатила за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане  като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на първата въззивната жалба и отговор на втората въззивна жалба депозирани от К.С.С., ЕГН: ********** и И.В.С., ЕГН: ********** *** чрез адв. Е.Х. ***. В същия срок не са постъпили насрещни въззивни жалби.

Въззивницата по първата въззивна жалба е ответник в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, в осъдителната по отношение на нея част като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че  неправилно СлРС бил приел, че била лишила ищците от ползване на собствените им земеделски земи, тъй като била страна по дело за делба между нея и останалите ответници за същите земи и защото била оспорила собствеността по предявения от ищците иск за същите имоти и защото макар същата да не била декларирала имотите за получаване на субсидии и да не е получавала такива, то първият ответник, който ги бил декларирал бил представил документи предоставени му от нея и другата ответница, за да получава лично той плащания от Държавен фонд „Земеделие“. Излага фактическа обстановка, която се била безспорно установявала от приложените по делото като писмени доказателства граждански дела № 3049/2001 г. и 5232/2009 г. на СлРС, гр.д. № 651/2012 г. на СлОС и гр.д. № 1805/2013 г. на ВКС, като с Решение № 176/04.07.2013 г. по гр.д. №1805/2013 г. на ВКС е било признато за установено, че по отношение на двете ответници, че ищците са собственици и на земите, които са им били предоставени в дял при делбата. Твърди, че до момента на постановяването на това решение въззивницата следвало да бъде считана за собственик на процесните земеделски земи на правно основание наследство и делба, при която съдът й е възложил в дял, посочените в исковата молба имоти. Процесуалното поведение на въззивницата по време на процеса относно делбата между ответниците в настоящото производство и процеса за установяване на право на собственост върху процесните земеделски земи от страна на ищците в настоящото производство не е било неоснователно и този извод показвал, че не били налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване предвидени в чл. 59 ЗЗД. Същото се отнасяло и за претенцията на ищеца С. относно лишаването му от получаването на субсидии. Необоснован бил и извода на СлРС, че ответникът К. се бил позовал при декларирането на земеделските земи на документи представени му от двете ответници и противоречал на събрания по делото доказателствен материал. Въззивницата била във влошени отношения с ответника К. поради което била предявила иска за делба и през 2009 г. била прехвърлила поставените в нейн дял земеделски земи на св. Г.И., която била декларирала земите и била получавала субсидии за тях през 2010/2011 г. след което се била отказала, тъй като земите се били ползвали от К.. Необоснован бил и извода на СлРС, че въззивницата била пречила на ищците да получат добиви от земите или субсидии и директни плащания, тъй като била отдавала под наем на трето лице същите за периода от 20.07.2006 г. до стопанската 2008/2009 г. От представения по делото договор за наем било видно, че същата била отдавала под наем други земеделски земи. Не била получавала плащания на каквото и да е било основание за процесния период. СлРС не бил установил и действителния размер на обогатяването и в този смисъл оспорва назначената по делото съдебно-агрономическа експертиза. Изчисленията на вещото лице противоречали на фактическото положение на останалите доказателства по делото и на разпоредбите на европейското законодателство съгласно което размерът на субсидиите се бил изчислявал на база общо допустима за подпомагане площ по схеми и/или мерки, включени в заявлението за подпомагане, а не по имоти от КВС, отделни кадастрални имоти или блокове на земеделски стопани и не било съобразено дори до размера на получените плащания през процесния период от ответника К., който бил декларирал за такива плащания целия имот на ищците. Счита, ме ищците не били успели при условията на пълно и главно доказване да докажат наличието на обедняването им и на обогатяване на ответниците и в частност на въззивницата и размера на това обогатяване. Ищците не били доказали, както им било разпределено правилно от СлРС в тяхна доказателствена тежест, че в патримониума на въззивницата било влязло някакво имущество за чужда сметка.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната от нея част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу нея искове като неоснователни и да й присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции.

С  първата въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

С отговора на първата въззивната жалба въззиваемите ищци в първоинстанционното производство оспорват въззивната жалба като неоснователна и считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочват, че разпоредбата на чл. 59 ЗЗД се била прилагала, когато за лицето лишено от ползите от собствения му имот не бил съществувал друг иск за възмездяване. Установено било, че през 2002 г. били станали собственици на процесните земеделски земи докато същите били обект на делбено производство между ответниците по делото. Въззивницата била запозната с извършеното прехвърляне на собствеността върху процесните земеделски земи, тъй като нотариалния акт бил вписан, а вписването имало оповестително действие. Цитираното решение на ВКС от въззивницата било признавало правото на собственост върху процесните земеделски земи от 2002 г. на ищците. Твърди, че извършената делба не могла да се противопостави на ищците, поради което правата на ответниците, произтичащи от делбата не били зачетени. Продажбата на процесните земеделски земи от страна на въззивницата в полза на свидетелката Г. не била породила прехвърлително действие, тъй като продавачката не била собственик на земите. СлРС правилно бил приел, че за ищците нямало друга възможност да реализират пропуснатите си ползи от собствените си земи освен с предявяването на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Въззивницата се била неоснователно обогатила като била продала имота в полза на трето лице, като по този начин лишила ищците от ползите от собствения им имот. За определяне на размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД бил важен размера на обедняването и било без значение ползата, която въззивницата била извлякла от продажбата, след като същата била причина за обедняването на ищците. Неоснователни били възраженията на въззивницата за незнание и за липса на вина за пропуснатите ползи от ищците. Подобни били и изводите по отношение на неоснователното обогатяване на въззивницата за сметка на ищеца К.С. до размера на субсидиите, които същият би получил, ако ответниците не се били легитимирали като собственици на процесните земи. Видно било от показанията на свидетелката Г., че въззивницата била станала причина други лица да получават субсидии вместо ищецът С.. Правилно СлРС бил определил и размера на дължимото обезщетение кредитирайки изготвената и неоспорена от ответниците по делото експертиза. Пропуснатите ползи от земеделските земи били определени от вещото лице на базата на отразените посеви в писмените доказателства относно получаваните субсидии от първия ищец и според начина на ползване на земите и се било съобразило с агрономическите изисквания при редуването на различни посеви на едни и същи земи през различните периоди и се доближавало максимално до реалните добиви, които били могли да се получат от процесните земи.

Молят въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Въззивницата по втората въззивна жалба е ответник в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, в осъдителната за нея част като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че  необосновани били изводите на районния съд относно нейното обогатяване довело до обедняване на ищците. Не било доказано наличие на обедняване на ищците с конкретен размер за посочения период и реално увеличаване на нейното имущество, който да произтичат от един и същи факт. Ищците не били успели да докажат наличието на пречки да използват имотите, да получават доходи от тях, включително и субсидии от ДФ „Земеделие“ за стопанските 2011/2012 г. и 2012/2013 г. Излага своя фактическа обстановка и твърди, че ищците не били поискали от нея владението върху процесните земеделски земи. Не била ползвала земеделските земи, поставени в неин дял от съдебната делба и не била създавала никакви пречки на ищците да я използват. Не било налице разместване на блага, което било основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД и изброява константна съдебна практика на ВКС в този смисъл. Писмените доказателства и свидетелските показания на базата, на които СлРС бил изградил необоснованите си правни изводи се били отнасяли за минал период от време предхождащ процесния период. Оспорва изготвената по делото съдебно-агрономическа експертиза, тъй като вещото лице нямало доказателства какви селскостопански култури били засети и правило хипотетични изводи, като било възможно изобщо земеделската земя да не е била обработвана през стопанските 2010/2011 г. и 2011/2012 г. Не бил обоснован и извода на СлРС че ищците били пропуснали субсидии поради оспорването на собствеността им от въззивницата. Ищецът С. бил заявявал некоректно площи, които се били дублирали с площите и на собственици, за което бил санкциониран. За стопанските 2010/2011 г. и 2011/2012 г. ответникът В.К. не бил заявявал по схемите и мерките за директни плащания и не бил получавал суми от ДФ „Земеделие“. Вещото лице било определило произволни суми без да вземе предвид определените ставки от ДФ „Земеделие“. Земеделските земи, които били поставени в нейн дял след делбата имали различна номерация от тези който В.К. бил заявил и не било възможно тя да му била предоставила документи. Всяка година се били подавали нови заявления за получаване на субсидии и ищците не били доказали, че са подавали такива за процесните кампании за стопанските 2010/2011 г. и 2011/2012 г. и не могли да бъдат ощетени по никакъв начин, тъй като за този период ответникът К. също не бил подавал заявление.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната от нея част като неправилно и незаконосъобразно.Претендира разноски пред двете инстанции.

С  втората въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

С отговора на втората въззивната жалба въззиваемите ищци в първоинстанционното производство оспорват въззивната жалба като неоснователна и считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочват, че било без значение, че въззивницата Р.К. не била лично ползвала процесните земеделски земи, поставени й в неин дял, тъй като легитимирайки се като техен собственик тя станала причина ищците да се лишат от ползите от тези земеделски земи. Размерът на обезщетението по чл. 59 ЗЗД се определял от размера на обедняването и било без значение дали ответницата действително се била възползвала от ползите, тъй като имала възможност да го направи. След като веднъж били отказани  субсидии заради това, че други лица ги били заявили нямало основание през периода 2011/2013 г. ищците да ги заявяват отново, тъй като формално земеделските земи били записани на други лица. Размерът на обезщетението бил правилно определен от вещото лице.

Молят въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивницата П.Д. редовно призована  не се явява лично, а изпраща процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК адв. Ц.Б. ***, която поддържа въззивната жалба, като моли въззивният съд да отмени атакуваното решение в обжалваната от нея част като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу нея искове с правно основание чл. 59 ЗЗД като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски и в двете инстанции.

 В с.з. въззиваемата Р.В. редовно призована не  се явява лично а изпраща процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв. В.Д. ***, която поддържа въззивната жалба, като моли въззивният съд да отмени атакуваното решение в обжалваната от нея част като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу нея искове с правно основание чл. 59 ЗЗД като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски и в двете инстанции.

Въззиваемите К.С. и И.С. редовно призовани не се явяват лично и не се представляват. На 29.05.2017 г. в деловодството на СлОС е постъпило становище от техния процесуален представител по пълномощие адв. Е.Х. ***, в което заявява, че поддържа депозираните от нея отговори на въззивните жалби и моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Въззиваемият В.К. редовно призован не се явява лично и не се представлява.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо. Атакуваното първоинстанционно решение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано в срок  в частта, с която ответникът В.В. е осъден да заплати на К.С.С. и И.В.С., сумата от 4598,27 лв., с която неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на ищците ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 30.03.2016 г. до окончателното й плащане и сумата от 831, 33 лв., съставляваща разноски по делото и в частта, с която същият е осъден да заплати на ищеца К.С. сумата от 1931,49 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане и поради което в тази си част не се включва в предмета на настоящото въззивно производство.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в частта, с която В. е осъдена да заплати на ищците сумата от 1779,90 лв., представляваща сума, с която се е неоснователно обогатила за сметка обедняването на ищците ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане,  в частта, с която П.Д. е осъдена да заплати на ищеца К.С.С. сумата от 759, 24 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане и в частта, с която Р.К.В. е осъдена да заплати на ищеца К.С.С. сумата от 759,24 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане. Решението следва да бъде потвърдено в останалата му обжалвана част като правилно и законосъобразно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд. 

Изложените в двете въззивни жалби оплаквания са основателни по отношение на отхвърляне на иска по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване на въззивниците от отпускане на финансови субсидии за ползване на земеделски земи през процесния период. Неоснователни са оплакванията наведени във въззивната жалба на въззивницата Д. по отношение неоснователността на иска по чл. 59 ЗЗД за дължимостта на сумата, с която същата се е обогатила неоснователно като е лишила от ползване на процесните земеделски земи техните собственици. Основателни са обаче оплакванията наведени във въззивната жалба на въззивницата В. по  отношение неоснователността на иска по чл. 59 ЗЗД за дължимостта на сумата, с която същата се е обогатила неоснователно като е лишила от ползване на процесните земеделски земи техните собственици.

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.

Ако предявеният иск е основателен обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката от двете стойности- на обогатяването и на обедняването, а за обогатилото се лице възниква задължение  да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по размер стойността на обедняването.

Установи се че въззиваемата Д. е увеличила актива на имуществото си с цената на извършената от нея продажба на поставените в нейн дял при извършената съдебна делба процесни земеделски земи, като в резултат на настъпилото за нея обогатяване до размера на продажната цена ищците в качеството си на собственици на тези земеделски земи са се обеднили за процесния период до размера на пропуснатите ползи от тях равняващи се на наема за ползването им. Правилно и вземайки предвид изготвената съдебно-агрономическа експертиза съдът е присъдил по-малката от двете стойности на обогатяването и обедняването, като е присъдил на ищците сумата, с която са се обеднили, съставляваща пропуснатите ползи равняващи се на наемната цена за процесния период. Обогатяването и обедняването произтичат от един и същи общ факт- сделката за покупко-продажба на земеделските земи поставени в дял при извършената съдебна делба на ответницата Д.. С оглед на изложеното следва, че претенцията за неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД се явява основателна по отношение на пропуснатите ползи. Същата е неоснователна по отношение на финансовите субсидии, тъй като ответницата Д. не се е обогатила по никакъв начин от поведението на брат й, който е необжалвалия ответник когато същият е заявил за получавани финансови субсидии за обработването на земеделските земи собственост на ищците и не е станала причина с поведението си за лишаването от субсидии на ищеца К.С.. В нейния патримониум за процесния период не са постъпили нови активи, нито са намаляли нейните пасиви, нито е спестила разходи. Налице е поведение на трето лице- брата на двете ответници, което обаче не е довело до обогатяване на ответницата Д., независимо от факта, че същото е довело до обедняване на ищците.

Не се установи въззиваемата  В. да е увеличила актива на имуществото си чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или да се е обогатила чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Не се установи по делото същата да е ползвала лично или чрез друго лице процесните земеделски земи, да се е разпоредила с тях, да е кандидатствала за отпускането на финансови субсидии или да са й били изплащани такива лишавайки по този начин от ползване на земеделските земи от страна на техните собственици-ищците, нито с поведението си да е станала причина ищецът К.С. да не получи финансовите субсидии, за които е кандидатствал. В нейния патримониум за процесния период не са постъпили нови активи, нито са намаляли нейните пасиви, нито е спестила разходи. Налице е поведение на трето лице- брата на двете ответници, което обаче не е довело до обогатяване на ответницата В., независимо от факта, че същото е довело до обедняване на ищците. Не се доказа по никакъв начин, че ответниците В. и Д. да са подпомогнали брат си необжалвалия ответник с документите при кандидатстване за отпускане на финансови субсидии за обработване на земеделските земи и в тази си част правните изводи на СлРС почиват само на предположения.

С оглед на изложеното предявените искове срещу нея с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлени като неоснователни.

След като не е налице обогатяване е безпредметно да се изследва въпроса за наличието на връзка между обогатяването и обедняването и дали същите произтичат от общи факти.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат по отношение на основателността на иска по чл. 59 ЗЗД за неоснователното обогатяване от лишаване на собствениците от ползване на земеделските земи през процесния период от страна на въззивницата Д., въззивният съд счита, че липсва това отменително основание и първата въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение в тази й част . Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в тази част. Правните изводи на двете инстанции обаче не съвпадат по отношение на основателността на иска по чл. 59 ЗЗД за неоснователното обогатяване от лишаване на собствениците от ползване на земеделските земи през процесния период от страна на въззивницата В. и въззивният съд счита, че втората въззивна жалба следва да бъде уважена в тази й част като основателна, а атакуваното решение отменено в тази му част като неправилно и незаконосъобразно. Двете въззивни жалби следва да бъдат уважени по отношение на неоснователността на исковете по чл. 59 ЗЗД относно неоснователното обогатяване на двете въззивници от финансовите субсидии отпуснати на първия и необжалвал решението ответник за ползването на земеделските земи през процесния период, което е лишило от възможността да ползва такива субсидии ищецът К.С., който е регистриран като земеделски производител, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в тези си части като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото отговорността за разноските следва да се разпредели между страните по следния начин: ищците следва да заплатят на ответницата П.Д. сумата от 57,01 лв., съставляваща съразмерна част от  сторени по делото разноски пред първата инстанция, да заплатят на ответницата Р.В. сумата от 207 лв. сторени по делото разноски пред първата инстанция, ответницата Д. следва да заплати на ищците сумата от 363,75 лв., съставляваща съразмерна част от сторени по делото разноски пред първата инстанция. СлРС им е присъдил сумата от 350 лв., съставляваща разноски пред първата инстанция и тъй като няма въззивна жалба от страна на ищците, с която да се атакува решението в тази част за дължимите разноски от ответницата Д. същото следва да бъде потвърдено в тази си част.

 Въззивницата Д. следва да заплати на въззиваемите сумата от 217,16 лв. съставляваща съразмерна част на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция. Въззивницата В. с оглед изхода на спора не дължи разноски на въззиваемите за двете инстанции. Въззиваемите следва да заплатят на Д. сумата от 15,18 лв., съставляваща съразмерна част на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция. Въззиваемите следва да заплатят на въззивницата В. сумата от 50,78 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

С оглед на изложеното въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 247/24.03.2017 г. по гр.д. №1248 /2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, в частта с която се осъжда Р.К.В., ЕГН: ********** *** да заплати на ищците сумата от 1779,90 лв., представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищците ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 323,28 лв. представляваща разноски по делото, в частта, с която се осъжда П.К.Д. да заплати на ищеца К.С.С. сумата от 759, 24 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане,  и в частта, с която Р.К.В. е осъдена да заплати на ищеца К.С.С. сумата от 759,24 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищеца ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К.С.С., ЕГН: ********** и И.В.С., ЕГН: ********** *** с правно основание чл. 59 ЗЗД, против Р.К.В., ЕГН: ********** ***, с който се претендира да заплати на ищците сумата от 1779,90 лв., представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищците, състоящо се в пропуснати ползи от ползването на собствените им земеделските земи, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К.С.С., ЕГН: ********** *** с правно основание чл. 59 ЗЗД, против Р.К.В., с който се претендира да му заплати сумата от 759,24 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищеца, състоящо се в лишаването му от финансови субсидии, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К.С.С., ЕГН: ********** *** с правно основание чл. 59 ЗЗД, против П.К.Д., с който се претендира да му заплати сумата от 759, 24 лв. представляваща сумата с която неоснователно се е обогатила за сметка обедняването на ищеца, състоящо се в лишаването му от финансови субсидии, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 247/24.03.2017 г. по гр.д. №1248 /2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен в останалата му обжалвана част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН: ********** и И.В.С., ЕГН: ********** *** да заплатят на П.К.Д. сумата от  57,01 лв., съставляваща съразмерна част от сторени разноски пред първата инстанция и сумата от 15,18 лв., съставляваща съразмерна част от сторените разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН: ********** и И.В.С., ЕГН: ********** *** да заплатят на Р.К.В., ЕГН: ********** *** сумата от  207 лв., съставляваща сторени разноски пред първата инстанция и сумата от 50,78 лв., съставляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА П.К.Д. да заплати на К.С.С., ЕГН: ********** и И.В.С., ЕГН: ********** *** сумата от 217,16 лв., съставляваща съразмерна част от сторените разноски пред въззивната инстанция.

 

 Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на Република България с оглед цената на иска до 5000 лв.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                                  2.