Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №83

 

гр. Сливен, 02.06.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА             

ЧЛЕНОВЕ:             М. БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №228 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №209/14.03.2017г. по гр.д.№1847/2016г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Д.С.Н. иск за съдебна делба на недвижим имот – НУПИ №ХІ-172, кв.27 по плана на ***, ***, състоящ се от 1445кв.м. при граници: изток – поземлен имот №Х-171, запад – поземлен имот №ХІІ-173, север – поземлен имот №ХІІІ-169 и №ІХ-170, юг – улица, заедно с построените в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 66кв.м., лятна кухня със застроена площ от 19 кв.м. и две второстепенни постройки, всяка от тях със застроена площ от по 27кв.м. и ищцата е осъдена да заплати държавна такса в размер на 50лв.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – Д.С.Н. чрез пълномощника адв. П.К., изцяло.

В жалбата си, въззивницата Д.Н. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно. Въззивницата описва подробно и хронологично фактическите обстоятелства по делото относно имота и отношенията между страните и техните праводатели.  Посочва, че нейната майка през 1999г. е направила завещание в нейна полза, оставено на съхранение в съда, като брат й Й. е знаел за това завещание. Посочва, че с брат й били в много добри взаимоотношения, като я канел даже да живее в имота. Тя често ходила в *** да работи двора и да помага на брат си след смъртта на неговата съпруга. Посочва, че брат й през 2008г.  декларирал имота на името на двама им и двамата са плащали данъци за него. През 2016г. разбрала, че племенничките й – ответниците са предекларирали имота на тяхно име с намерение да го присвоят.  Посочва, че в имота никой не живее и никой, освен нея, не го поддържа. Счита, че в случая не важи давността и не само ответниците, а и тя има дял от имота като наследница на баща си и майка си, които са го построили с дядо й, а не с брат й. Счита, че има ½ ид.ч. от имота. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи иска за делба на процесния съсобствен имот в ***. Претендира присъждане на направените по делото разноски по равно между страните. 

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В с.з., въззивницата Д.Н., редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие – адв. К., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да допусне съдебна делба на процесния недвижим имот.

В с.з. въззиваемите М.Й.Н. и К.Й.С., редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник – адв. Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци. Излага подробни съображения относно настъпила придобивна давност в полза на праводателя на въззиваемите в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, се установява от фактическа страна следното:

Процесният имот – НУПИ №ХІ-172, кв.27 по плана на ***, ***, с площ от 1445кв.м. е бил собственост на С.Г.Б., б.ж. на ***, ***, починал на 01.07.1962г., придобит по наследство от неговия баща Г.Б.Г., починал на 06.05.1954г. и след извършено разпределение на оставените от него в наследство имоти с братята си.

С.Г.Б., починал на 01.07.1962г. е оставил наследници по закон, както следва: съпруга М. /М./ А.М., починала на 05.01.2003г., дъщеря Д.С.Н. – ищцата в първоинстанционното производство и син Й. С.Г., починал на 26.11.2014г. и оставил наследници по закон дъщерите си М.Й.С. и К.Й.С. – ответниците по делото.

М. А.М., починала на 05.01.2003г., е оставила саморъчно завещание, съставено на 20.06.1999г., предадено за пазене при нотариус Д.Н. с рег.№092 и район на действие СлРС, обявено от него на 16.02.2016г. с нарочен протокол, съгласно което завещава на дъщеря си Д.С.Н. цялото си движимо и недвижимо имущество.

В поземления имот - НУПИ №ХІ-172, кв.27 по плана на ***, *** има построени четири сгради, както следва: 1. Полумасивна жилищна сграда на един етаж, строена през 1960 год. със застроена площ от 66кв.м., състояща се от три стаи и коридор, без строителни книжа, представляваща търпим строеж по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ; 2. Паянтова лятна кухня, строена 1990г. със застроена площ от 19 кв.м., представляваща търпим строеж по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ; 3. Паянтова стопанска постройка, строена 1945 год. със застроена площ 27 кв.м. и 4. Паянтова сграда, строена 2001г. със застроена площ 27 кв.м.

На 23.06.2010г. Й. С.Г. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти в Община Твърдица, с която е декларирал процесния недвижим имот като съсобствен между него и сестра му Д.С.Н., с посочено основание за придобиване – наследство. До 2015г. Д.Н. е плащала данък за имота.

Й. С.Г. е сключил на 15.11.1960г. граждански брак с П. Б.К., починала 2008г. или 2009г. /по свидетелски показания/.

От показанията на разпитаните по делото пред районния съд свидетели се установява следното: В процесния имот са живели родителите на Д.Н. и Й. Г. – С.Б. и М. М. в стара кирпичена къща. Новата къща в имота е строена в периода 1960г. – 1963г. постепенно, на части, основно от Й. Г.. След построяването на новата къща, старата кирпичена къща била съборена. Изградените впоследствие в имота сгради са строени от Й. Г.. След смъртта на дядо С., съпругата му М. М. се преместила да живее при сина си Й. в новата къща, където живяла 5-6 години, след което отишла да живее при друг мъж /няма данни да е сключила граждански брак/ в ***, където живяла 5-6 години и се върнала отново при сина си Й. Г. в ***. След това отишла да живее при дъщеря си в гр.Нова Загора. През периода, в който не е живяла в ***, М. М. посещавала често имота, ходела на гости на сина си, помагала му в отглеждането на децата.

Й. Г. и съпругата му П. живели само в процесния имот.

Ищцата Д.Н. живяла в имота, в старата къща докато се омъжи, след което отишла да живее в гр.Нова Загора. В имота в *** ходила често, на гости. Когато майка й живеела на село, ищцата ходила често при нея. След смъртта на снаха си, Д. ходила често при брат си Й. в ***. В месеца ходила около 4-5 пъти на село. След смъртта на Й. Г., дъщеря му М.Н. /ответницата/ посещавала имота и оставила ключ за леля си /ищцата/ на една странична жена да й го предаде. След смъртта на Й. Г. в имота не живее никой, никой не се грижи за двора, който обрасъл с трева.

 

Пред въззивната инстанция доказателства не са събирани, поради липсата на искания в тази насока.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е за делба на съсобствен недвижим имот, намиращ правното си основание в чл.34 от ЗС, вр. с чл.69, ал.1 от ЗН, като производството се намира във фазата по допускане на делбата.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Твърдението на ищцата в първоинстанционното производство е за наличие на съсобственост, основана на наследствено правоприемство по отношение на процесния недвижим имот, като основава правото си на собственост по отношение на идеална част от процесния недвижим имот на наследствено правоприемство от баща си С.Б., както и съответна част от страна на майка си М. М. по силата на направено в нейна полза универсално завещание.

Ответниците в първоинстанционното производство оспорват предявения иск за делба, като заявяват, че техните родители Й. С.Г. и П. Б. Г. са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на давностно владение в режим на СИО в периода след 1962г. до смъртта си.

За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ, следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, безспорно между страните се установи, че процесния имот е бил в еднолична собственост на С.Г.Б., придобит по наследство и делба от неговия баща, останал след смъртта му през 1962г. в наследство на неговите наследници по закон – съпруга М. М., син Й. Г. /наследодателят на ответниците/ и дъщеря Д.Н. /ищцата/. Следователно по силата на наследственото правоприемство процесния имот е съсобствен, сънаследствен между посочените наследници на С.Б..  

Наследодателят на ответниците – Й. Г., за който е твърдението, че е придобил по давност имота /заедно със съпругата си/ в периода след 1962г. е един от съсобствениците - сънаследник, наред с ищцата Д.Н. и майка им М. М., починала през 2003г.

В случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. В случая законовата презумпция е неприложима. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Счита се, че сънаследникът владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице промяна в титула и сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно. В тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №1/2012г. от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС.

От събраните по делото доказателства, съдът намира, че такова манифестиране на промяна на намерението от страна на праводателите на ответниците в първоинстанционното производство – техните родители и в частност баща им Й. Г., не е налице. По делото няма ангажирани доказателства относно тези обстоятелства, в т.ч. промяна на намерението и довеждането му до знанието на другите сънаследници – ищцата Д.Н. и М. М., които владеят сънаследствения имот именно чрез брат си Й. Г., който е държател на техните идеални части. Не е доказано по никакъв начин отблъсване на тяхното владение. Факта, че в имота са живели родителите на ответниците до смъртта си, не означава сам по себе си, че е отблъснато владението на останалите сънаследници на имота. Те просто владеят чрез тях. Родителите на ответниците, в частност баща им Й. Г., починал 2014г. не са обективирали промяна в намерението си за своене на идеалните части на сънаследниците, нито са извършили каквито и да са действия на отблъскване на тяхното владение. Следва да се отбележи, че самите ответници не са заявили владение върху процесния имот, като се установи, че след смъртта на баща им Й., същият е необитаван и неподдържан.  До знанието на ищцата и майка й не са доведени по никакъв начин действия на такова манифестиране и отблъсване на владението.  Нито един свидетел не е заявил подобни действия. Напротив, макар и да не е живяла през целия период след смъртта на съпруга си, М. М. през значителни периоди от време е живяла в имота в ***, респ. е ходила често при сина си, за да му помага за децата. Ищцата от своя страна, макар и да се установила да живее и работи в гр.Нова Загора, не е изгубвала връзката с процесния имот в ***, като редовно е ходела там, било при мака си /в периодите, в които М. М. е живяла в имота/, било при брат си. Няма данни, ищцата и майка й да са гонени от имота, недопускани в него, т.е. спрямо тях Й. Г. да е манифестирал промяна в намерението си за своене спрямо техните идеални части и да е отблъсквал тяхното владение. Напротив, установи се, че самият той е декларирал процесния имот като съсобствен, сънаследствен между него и сестра си – ищцата Д.Н. през 2010г. Следователно, не е налице у него намерение да свои идеалните части на сестра си от имота.

По отношение на постройките в имота, следва само да се отбележи, че същите са направени в имот, собственост на С.Б. /жилищната сграда е от 1960г., докато е бил жив общия наследодател/, една от постройките е от 1945г., следователно са собственост по силата на чл.92 от ЗС на собственика на имота. Другите две сгради, макар и построени през 1990г. и 2001г. от Й. Г., видно от свидетелските показания, са изградени в съсобствен, сънаследствен имот, без строителни книжа и без надлежно учредено в негова полза право на строеж, поради което също стават съсобствени между собствениците на дворното място.

Следва са се отбележи и че сочените от свидетелите подобрения и пристроявания в имота не обективират промяна в намерението за своене на ид. части на останалите сънаследници.

Ответниците в първоинстанционното производство, съгласно правилата на процеса, следваше да докажат по несъмнен и категоричен начин отблъскването на владението на останалите сънаследници, в случая – на ищцата и на М. М., докато е била жива, от страна на техния праводател Й. Г., да докажат, че твърдяната промяна в намерението е била външно обективирана и доведена до тяхно знание. Доказателства в тази насока няма ангажирани. По този начин възражението им за придобиване правото на собственост върху целия процесен недвижим имот по силата на давностно владение от праводателят им Й. Г. и съпругата му е неоснователно и недоказано.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че е установена съсобственост по отношение на процесния недвижим имот между страните в процеса, произтичаща от наследяване от общия наследодател С.Г.Б. – баща на ищцата и дядо на ответниците в първоинстанционното производство, едноличен собственик на процесния недвижим имот. След неговата смърт през 1962г. правото на собственост върху имота преминава върху наследниците му по закон – съпруга М. М. и две деца Й. Г. и Д.Н., като по правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, всеки един от наследниците получава по 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.

М. М. със саморъчно завещание, обявено на 16.02.2016г. от нотариус Д.Н., рег.№092, район на действие СлРС е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Д.С.Н. – ищцата в първоинстанционното производство. Саморъчното завещание е валидно, като отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН – написано е изцяло ръкописно от завещателката М. М., съдържа означение на датата, на която е съставено – 20.06.1999г. и е подписано от завещателката с изписване на трите й имена. Завещанието не е в полза на лице, нямащо право да получава по завещание и не е изложен мотив, противоречащ на закона, добрите нрави  и обществения ред, не съдържа условие и тежест. Следва да се отбележи, че завещанието не е оспорено на никакво основание от страна на ответниците в производството, няма направени възражения и искания по чл.30 от ЗН.

С оглед валидното завещателно разпореждане, съдът приема, че с него М. М. се е разпоредила за след смъртта си и с притежаваната от нея 1/3ид.ч. от процесния недвижим имот, получена от наследството на своя съпруг С.Б., в полза на дъщеря си Д.Н.. По този начин, с оглед това завещателно разпореждане, ищцата Д.Н. има 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот /1/3ид.ч. по наследство от баща си С.Б. + 1/3 ид.ч. от завещателното разпореждане на майка си М. М./ или 4/6 ид.ч.

Ответниците в производството – К.Й.С. и М.Й.Н., като наследници по закон – дъщери на Й. С.Г. имат по ½ ид.ч. от неговата 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, т.е. по 1/6 ид.ч. всяка от делбения имот.

С оглед установената съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот и липсата на възможност за доброволно, извънсъдебно ликвидиране на съсобствеността между тях, съдът намира, че следва да допусне съдебна делба на процесния недвижим имот при посочените квоти от правото на собственост за всяка една от страните, а именно: 4/6 ид.ч. за Д.Н., 1/6 ид.ч. за  К.Й.С. и 1/6 ид.ч. за М.Й.Н..

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което се допусне съдебна делба на процесния недвижим имот между страните при посочените квоти.

Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта относно осъждането на ищцата за заплащане на държавна такса, тъй като делбата е допусната, а въпросът за дължимата държавна такса ще бъде решен във втората фаза на делбеното производство и съгласно разпоредбата чл.8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

По отношение на разноските, следва да се отбележи, че делото е делбено, в І-ва фаза по допускане на делбата, като по въпроса за разноските ще се произнесе първоинстанционния съд със съответния решаващ делото акт в следващата фаза на делбата и то по правилото на чл.355 от ГПК, поради което настоящата инстанция на този етап от процеса не дължи произнасяне по този въпрос.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №209/14.03.2017г., постановено по гр.д. №1847/2016г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да се извърши между Д.С.Н. с ЕГН ********** *** ***, М.Й.Н. с ЕГН ********** *** и К.Й.С.  с ЕГН ********** *** по отношение на следния недвижим имот: НУПИ №ХІ-172, кв.27 по плана на ***, ***, състоящ се от 1445кв.м. при граници: изток – поземлен имот №Х-171, запад – поземлен имот №ХІІ-173, север – поземлен имот №ХІІІ-169 и №ІХ-170, юг – улица, заедно с построените в него сгради: полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 66 кв.м., състояща се от три стаи и коридор; паянтова лятна кухня със застроена площ от 19 кв.м. и две второстепенни постройки, всяка от тях със застроена площ от по 27кв.м., при следните квоти от правото на собственост: 4/6 ид.ч. за Д.С.Н.; 1/6 ид.ч. за М.Й.Н. и 1/6 ид.ч. за К.Й.С..

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                               2.