Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №75

 

гр. Сливен, 25.05.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №231 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №41/23.03.2017г. по гр.д.№32/2017г. на Новозагорски районен съд, с което: 1. Оставена е без разглеждане молбата на С.К.А. срещу В.С.А. в частта относно претендиране предоставяне мерки за закрила по реда на ЗЗДН за извършени спрямо нея на неустановена дата през м.април 2016г., както и на 14.12.2016г. от ответника актове на домашно насилие и е прекратено производството по делото в тази част като недопустимо, поради преклузия; 2. Постановени са мерки за защита по реда на ЗЗДН по молба на С.К.А. срещу В.С.А. за извършено спрямо молителката домашно насилие на 13.01.2017г. около 18,00 часа, както следва: Задължава на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН В.С.А. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на С.К.А.; Забранява на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на В.С.А. да приближава С.К.А., както и жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от шест месеца; Определя на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН временно местоживеене на детето С.В.С. при пострадалия родител С.К.А.,*** за срок от шест месеца; Осъден е на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН В.С.А. да заплати глоба в размер на 300лв. С решението са присъдени на молителката разноски в размерна 200лв. и ответника А. е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 25лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство В.С.А. и с нея се обжалва посоченото решение в частта относно постановените спрямо него мерки за защита по ЗЗДН.

В жалбата си въззивникът – ответник по молбата за защита от домашно насилие в първоинстанционното производство В.С.А. твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, необективно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Посочва, че направеният от съда анализ на доказателствата е едностранчив, с пълно елиминиране на показанията на неговите свидетели и основан единствено на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Посочва, че в решението инцидента от 13.01.2017г. е само маркиран, като показанията на неговите свидетели по отношение на него са изцяло игнорирани. На този инцидент имало пряк свидетел – майка му, като нейните показания са елиминирани, а показанията на останалите свидетели били на основата „този чул, оня видял“. Съдът пресъздал инцидента изключително неточно, без съобразяване с фактите по делото и базиран единствено и само на оскъдното обяснение на молителката и декларацията й. Освен това посочва, че изрично молителката в последното съдебно заседание е поискала налагане само на една мярка за закрила, а инициативата на съда и налагането на множество мерки влошило допълнително отношенията между тях и направило почти невъзможно заздравяване на отношенията им, за което извън залата водили разговори. Счита, че процеса бил изключително необективен и пристрастен, базиран единствено и само в полза на молителката. Отново посочва, че не е провесвал молителката през парапета, тъй като това било технически невъзможно, не я е заплашвал. Инцидента се развил мълниеносно и той само успял да се дръпне от летящата към него метла и профучаващата край него молителка, като той бил пред площадката, а молителката била изкачила няколкото стъпала към къщата. От друга страна счита, че наложеното му наказание е изключително тежко и не отговаря на ситуацията. Поради това моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова на НЗРС и наложените с него наказания. Евентуално, ако не бъде отменено решението, то да бъде намалено наложеното му наказание, което било изключително високо за деяние, което не е извършвал.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Няма претенции за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В съдебно заседание, въззивникът В.А., редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д.С., която поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН, като неоснователна.

В съдебно заседание въззиваемата С.А., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. П.А., който заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Следва само да се отбележи, че първоинстанционното решение в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на С.А. срещу В.А. за предприемане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН за извършени спрямо нея на неустановена дата през м.април 2016г., както и на 14.12.2016г. от ответника актове на домашно насилие и е прекратено производството по делото в тази част като недопустимо, поради преклузия, не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на настоящото производство е само твърденият с молбата за закрила акт на домашно насилие от 13.01.2017г. около 18,00 часа, изразяващ се в „блъскане, хващане за краката и надвесване над парапета с главата надолу“ в семейното им жилище в *********.

Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства, поради липса на искания в тази насока.

От събраните пред районния съд доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Молителката в първоинстанционното производство С.К.А. и ответника В.С.А. са съпрузи. Двамата живеят на адрес: ****** в едноетажна къща с входна площадка и 4-5 стъпала към жилищния етаж с парапет на височина метър и половина.

През последната една година отношенията между страните се обтегнали, имало чести разправии, скандали между тях. Молителката често изпадала в истерии, викала, крещяла, опитвала се да удря и дере съпруга си. В.А. се държал спокойно при тези й изблици и се опитвал да я успокои.

На 13.01.2017г. майката на ответника – свид. П. С.метяла отвън пред къщата, на двора, когато дошъл В. и казал „нямам ключ“. В следващия момент се чули крясъци, при които излезли и комшиите. Свидетелката С. видяла снаха си – молителката С. да се качва по стълбите, да взема една метла и да я мята по В., който в този момент бил долу. След това С. профучала край съпруга си, блъснала вратичката и излязла навън. Няколко дни след това С. си тръгнала, напуснала семейното жилище.

Молителката споделила на приятелката си – свид.Д., че е имало скарване, след което била провесена от „тераса“ в къщата им, а на свидетелката Х. споделила за скандал и че съпругът й  я провесил  с главата надолу през парапета на първия етаж на входа на жилището.

В.А. споделил на колежката си свид.К., че съпругата му е много агресивна, избухлива, изпада в истерии и не може да разговаря спокойно с нея. След инцидента разказал на свидетелката, че съпругата му го замерила с метлата и хукнала към полицията. Той ходил да я търси там, но нея я нямало, не вдигала телефона си.

На 16.01.2017г. С.А. е подала молба по чл.8 от ЗЗДН в НЗРС. Към молбата е приложена декларация по чл9, ал.3 от ЗЗДН, в която молителката е декларирала: „данните, които прилагам са истина“. В декларацията не е описан по никакъв начин конкретен акт на извършено домашно насилие.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът съпостави едни с други показанията на разпитаните по делото свидетели и цени само в частта относно инцидента от 13.01.2017г. Съдът кредитира показанията на свид.Пепа С., като взе предвид обстоятелството, че е майка на ответника, но тя единствена от всички разпитани свидетели е била пряк, непосредствен свидетел очевидец на процесния инцидент на 13.01.2017г. и има непосредствени впечатления от случилото се. По начина, по който е описала случилото се, личи, че не е предварително уговорено, подготвено. Описаното от нея се потвърждава от показанията на свид.К.. По отношение на показанията на свид.Д. и Х., следва да се посочи, че те не са непосредствени свидетели на инцидента, а за него им е съобщила молителката и то не непосредствено след случилото се, а известно време /неустановено/ след това. Освен това има разминаване между посоченото от свидетелките, споделено им от молителката място на инцидента – „тераса“ в къщата или „парапет“ на стълбището.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима по отношение на заявения с нея акт акт на домашно насилие от 13.01.2017г., като молбата за защита е подадена на 16.01.2017г., т.е. спазен е преклузивния 1-месечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Въззивният съд намира изложените във въззивната жалба оплаквания за основателни.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства не се установи по безспорен начин по пътя на пълното и пряко доказване твърдените обстоятелства за осъществен на 13.01.2017г. акт на домашно насилие по отношение на молителката С.А. от страна на нейният съпруг В.А.. От свидетелските показания и другите събрани по делото доказателства не се установиха тези, подлежащи на доказване обстоятелства.

В тази насока следва да се отбележи, че в производството по ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от същия е достатъчно доказателство за наличието на осъществено домашно насилие, описано в нея, но само при липсата на други ангажирани доказателства. Безспорно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН дава възможност заповед за защита да се издаде само на база декларацията, но само и единствено в случай, че няма други доказателства. Това е така, за да се избегне евентуалната злоупотреба с права в производството. Именно, за да избегне това, законодателят е предвид доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, като е налице и отделно изброяване на допустими такива за улеснение на молителите. В случая и двете страни по спора са ангажирали други доказателства – гласни чрез разпит на свидетели. Поради това е недопустимо заповед за защита да се издаде само на база декларацията. Извода на районният съд в тази насока е неправилен. Освен това в случая самата подписана от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не отговаря на изискванията на закона – в нея не е описан по никакъв начин акт на домашно насилие. Поради това неправилно районният съд е приел, че тази декларация има формална доказателствена сила, която не е оборена от страна на ангажираните от ответника доказателства. Напротив, при липсата на описан в декларацията акт за насилие, тя няма характера на доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗЗДН за такъв акт.

От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин твърдения акт на домашно насилие спрямо молителката, описан в молбата за защита, съществен на 13.01.2017г. Както бе посочено по-горе единственият непосредствен свидетел на инцидента е била майката на ответника, която е описа случилото се и от нейните показания се установява, че събитията на въпросната дата са се развили по съвсем различен начин от посоченото в молбата /не и в декларацията/ - ответникът въобще не се е качвал по стълбището, а е бол на долната площадка, когато молителката от горе го е замерила с метла, след което бързо слязла по стъпалата, „профучала“ край него и излязла навън. Ангажираните от молителката свидетели не са били непосредствени свидетели на инцидента, а са узнали за случилото се единствено от молителката в по-късен период от време. Те не споделят и за разказани им подробности от случилото се, а само че имало провесване, като свид. Д. говори даже за тераса, на за парапет на стълбище. Посочването на събитието е лаконично и то противоречиво относно мястото, в показанията на двете свидетелки на молителката. 

Именно, с оглед събраните гласни доказателства, установяващи обстоятелства, различни от твърдените от молителката, неправилно районният съд е зачел декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, неописваща сама по себе си акт на насилие и е приел осъществяването на такова. В резултат на това неправилно и незаконосъобразно районният съд е постановил и мерки за защита спрямо В.А..

С оглед изложеното съдът намира молбата за защита от домашно насилие, осъществено от В.А. спрямо съпругата му С.А. на 13.01.2017г. за неоснователна.

Като е достигнал до други правни изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли като неоснователна подадената от С.А. молба за защита от домашно насилие, осъществено на 13.01.2017г. Следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта относно наложената глоба на В.А., осъждането му за заплащане на държавна такса в полза на НЗРС и разноски в полза на молителката.

На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на районния съд държавна такса в размер на 25лв. и 12,50лв. по сметка на СлОС за въззивното обжалване.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника в първоинстанционното производство се дължат разноски, каквито същият е претендирал пред районния съд в доказания размер- от 400лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Претенция за присъждане на разноски пред настоящата инстанция няма направена от никоя от страните, поради което съдът няма да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ в обжалваната част първоинстанционно Решение №41/23.03.2017г., постановено по гр.д.№32/2017г. по описа на Новозагорски районен съд, както следва: в частта, с която са постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН по молба на С.К.А. срещу В.  С.А. за извършено на 13.01.2017г. около 18,00 часа домашно насилие – мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН; в частта, с която е наложена глоба в размер на 300лв. на В.С.А. и същият е осъден да заплати държавна такса в размер на 25лв., както и в частта относно осъждането на В.С.А. да заплати на С.К.А. разноски в размер на 200лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.К.А. с ЕГН ********** *** против В.С.А. с ЕГН ********** *** за признаване за установено, че на 13.01.2017г. около 18,00 часа спрямо молителката е осъществен акт на домашно насилие от В.А. и за предприемане спрямо ответника на мерки за закрила по реда на ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТМЕНЯ издадената на 24.03.2017г. ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА по гр.д.№32/2017г. по описа на Новозагорски районен съд.

 

ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН ********** *** да заплати на В.С.А. с ЕГН ********** *** сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски пред първата инстанция.

 

ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Новозагорски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

 

ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 12,50 лв.

 

 

Решението е окончателно.

                                        

   Препис от решението да се изпрати за сведение на РУ – МВР – гр.Нова Загора относно отмяната на издадената от районния съд заповед за защита.

 

 

      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                

 

                                                                               2.