Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  01. 06. 2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  233   по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 291/07.04.2017 г. по гр.д. № 3580/2016 г. на СлРС, с което е отхвърлена предявената от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление **** против Д.А.С. ЕГН **********,*** искова претенция за присъждане на основание чл. 410 ал.1 т. 3 от КЗ на сумата 684.00 лв., представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско“ за щети причинени на трето лице в резултат на оставено без надзор домашно животно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, като неоснователно и е осъдено дружеството да заплати на ответника направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и не е съобразено със събраните по делото доказателства, поради което е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е приел в мотивите си, че след като пътният инцидент е възникнал в обозначен с пътен знак за опасност“А 21“, то водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост.  На същия е бил съставен  АУАН с влязло в сила наказателно постановление, но това не изключвало и вината на собственика на оставеното без надзор домашно животно, който е допуснал безконтролното му движение по пътното платно. Изготвената съдебна авто-техническа експертиза е дала заключение, че неконтролираното навлизане на домашни животни на платното е технически неправилно. Всички събрани по делото доказателства  подкрепят твърденията изложени в исковата молба. Така може да се направи единственият правен извод, че е налице валидно застрахователно правоотношение, настъпило е застрахователно събитие, извършителят на което е доказан и застрахователят е заплатил дължимото застрахователно обезщетение. Съдът е нарушил материалния закон, след като е изключил вината на отговорното за домашното животно лице, и е постановил неправилно решение. Поради това се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение,  като бъдат уважени исковите претенции изцяло.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Правилно районният съд е приел, че единствено и само виновното поведение от страна на водача на МПС е причина за настъпилото ПТП и причинените от произшествието щети по управлявания от него автомобил. Водачът е бил длъжен, но не се е съобразил с монтираните предупредителни пътни знаци. Правилен е изводът на съда, че при движение със съобразена скорост и при зачитане на  обозначението на пътните знаци, водачът на МПС би възприел своевременно приближаващото се към пътното платно домашно животно и технически правилно би било да намали скоростта на движение и да пропусне домашното животно, като така не би се стигнало до настъпване на ПТП. Поради това  се иска да бъде потвърдено решението като правилно, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемия се явявя представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

Районният съд е приел, че не е доказано по пътя на пълното главно доказване от ищцовата страна, че вредите върху лекия автомобил застрахован при него са настъпили именно в резултат на неупражнен от ответника – въззиваем, надзор върху вещта – домашно животно крава. Приел е, че е безспорно от заключението на  съдебно авто-техническата експертиза, че водачът на автомобила се е движел с несъобразена скорост, а е бил длъжен да се съобрази с обозначенията и монтираните знаци за безопасност, а именно „А 21“- "Възможна е поява на домашни животни" и „Б 26“ - "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената", което същият не е сторил.  Безспорно по делото е установено, че домашното животно е навлязло от ляво на дясно по посока на движението на автомобила, като животното е пресякло лявата лента и при навлизане в дясната лента за движение е последвал удар. Липсват каквито и да е доказателства, че животното е навлязло на пътното платно внезапно, неочаквано и че водачът не е имал възможност да го предвиди. Така съдът е приел, че при съобразена скорост на движение и при отчитане обозначенията и монтираните предупредителни пътни знаци  водачът на МПС неминуемо би възприел възникналата опасност от приближаващото се към пътното платно домашно животно и технически правилно би намалил скоростта и би го пропуснал като не би се  стигнало до настъпване на ПТП. Освен това съдът е приел, че проведеното от ответната страна  доказване е насрещно, поради което  може да се задоволи с това да бъде непълно, но достатъчно да разколебае недостоверността на главното доказване на ищцовата страна.

В конкретния случай с оглед на безспорно установената фактическа обстановка, действително водачът на МПС е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, което не му е дало възможност при възникналата опасност да предприеме своевременно спиране. Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че в случая, с оглед навлизането на домашното животно в лявата лента, водачът е следвало своевременно да възприеме опасността и да направи всичко необходимо, за да предотврати настъпването на произшествие. В случая вината за настъпилото ПТП следва да се търси у водача на МПС, който е управлявал с несъобразена с пътните условия и характеристиката на пътя скорост и не се е съобразил със съответните обозначения за опасности по пътя като се е поставил в положение да не може да предотврати настъпването на ПТП.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №291/07.04.2017г. по гр.д.№ 3580/2016 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление **** да заплати на Д.А.С. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: