Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

гр. Сливен, 15.06.2017 г.

 

 

 

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

 

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

 

 

при секретаря Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въз.гр. д. № 238 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: ****чрез адв. М.Д.,***, офис *   против Решение №270 от 30.03.2017 г.  по гр.д. №4061 / 2016 г. на Сливенския районен съд, с което се отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от въззивното дружество иск с  основание чл. 213, ал. 1 във вр. с чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД, с който се претендира да му се заплати от  „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ-Сливен“ ЕООД, ЕИК: 119524605, със седалище и адрес на управление: ****сумата от 443,07 лв., представляваща регресно вземане на ищеца-застраховател за плащането осъществено от него в същия размер в полза на „Овергаз Изток“ АД по преписка по щета № 2200140200/1036-15, образувана при „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ по подадена при него от „Овергаз Изток“ АД „Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение“ и в качеството му на застраховател по сключената между тях комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200140200Р000343, като сумата съставлява стойността на щетите, понесени от „Овергаз Изток“ АД в резултат от изкопни работи, извършени от работници на „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ- Сливен“ ООД на 11.09.2015 г., около 10 часа сутринта в ****, в резултат на което бил повреден механизма за задвижване на сферичен кран, собственост на Овергаз Изток“ АД заедно със законната лихва върху последната сума, считано от 05.10.2016 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение се осъжда въззивното дружество да заплати на ответното дружество, направените от него разноски пред първата инстанция в размер на 300 лв.

Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно и немотивирано и се моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови ново решение, с което да уважи предявения иск като основателен .

 

 

 

 

Въззивното дружество е ищец в първоинстанционното производство и обжалва посоченото решение като  неправилно и необосновано. Посочва, че  СлРС бил неправилно приел, че служителите на ответното дружество не били участвали в процесния ремонт въпреки показанията на разпитаните свидетели според които единствено ответното дружество е било извършвало ремонти на процесната дата и там се е намирала единствено неговата техника. Бил налице валиден застрахователен договор, представена била застрахователна полица, доклад по щетата, протоколи за аварията. СлРС бил допуснал съществено процесуално нарушение като не бил приел представения констативен протокол като доказателство, тъй като не бил пълен. Свидетелите разпитани в съдебно заседание били потвърдили неговата вярност и истинност. От събраните по делото доказателства могло да се направи извода, че било налице валидно застрахователно правоотношение, настъпило било валидно застрахователно събитие, извършителят на което бил доказан и застрахователят бил платил дължимото застрахователно обезщетение.

           Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените от застрахователното дружество искове. Претендира разноски за двете инстанции.

            С въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

 

 

 

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК депозиран от „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ-Сливен“ ЕООД, ЕИК: 119524605, със седалище и адрес на управление: ****чрез адв. И.Я. ***, със съдебен адрес:***. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

 

 

 

 

            С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно, обосновано, законосъобразно. Ищецът не бил доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на всички кумулативно предвидени в чл. 213 КЗ /отм./, предпоставки за уважаването на предявения иск, тъй като не било доказано наличието на причинена вреда. Правилно СлРС не бил кредитирал заключението на вещото лице в частта относно механизма на аварията и констативният протокол, тъй като бил изготвен единствено от служители на застрахования. Ищецът не бил доказал и размера на настъпилата вреда, тъй като вещото лице само признавало, че не било запознато с цените в газоснабдяването. Не бил установен и причинителя на вредата, тъй като ищецът не бил доказал, че вредите били настъпили върху застрахованото имущество именно в резултат на изкопните работи извършени от работниците на въззиваемото дружество на процесната дата, при или по повод изпълнение на възложената им от работодателя работа. Не били ангажирани доказателства относно това кое конкретно физическо лице е било извършило деянието, механизма на самото деяние, включително техническите средства, с които е било извършено, както и връзката на тези лица и технически средства с ответника. Ищецът бил ангажирал като доказателства за тези факти единствено едностранно изготвени частни документи от страна на застрахования, които били оспорили с отговора на исковата молба. От разпита на свидетелите служители на застрахованото дружество не се установявали твърдените от ищеца обстоятелства, тъй като двамата изразявали единствено предположения. Лицето причинило вредата не било установено и не можело да се прецени дали е служител на ответното дружество. Свидетелите не дали показания и относно механизма на повредата, а били изразили само предположения, че същата се била дължала на преминаването на тежка техника. Касаело се за извършване на СМР върху общински обект-улица и не били ангажирани доказателства за договор за обществена поръчка на общината с ответника. Ищецът не бил установил какви машини били работили, с коя от тях била причинена вредата и чия собственост е била машината причинила аварията. Не бил се осъществил фактическия състав предвиден в чл. 213 КЗ /отм./ и за ищеца не било възникналото правото на регресен иск срещу ответника, като работодател на причинителя на вредата.

Моли въззивният съд да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

 

 

 

 

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. В деловодството на СлОС на 29.05.2017 г. е постъпило писмено становище от адв. М.Д. ***, който поддържа жалбата и моли въззивния съд да  я уважи и отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

 

 

 

 

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител  по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК  адв. Я. ***, който оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

 

 

 

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

 

 

 

 

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването - и допустимо.

 

 

 

 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е  незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

 

 

 

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

 

 

 

Също така въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

 

 

 

 

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни. Ищецът застраховател по предявения регресен иск с правно основание  чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.); следва да докаже наличието на елементи на фактическия състав на суброгационното му право: имуществена застраховка, застрахователно събитие, причинено от трето лице, възникване на гражданска отговорност за третото лице, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования. Ответникът е следвало да докаже всички свои възражения относно съпричиняването на вредоносния резултат и относно застрахователното правоотношение между застрахователя и дружеството, което е претърпяло вреди и относно липсата на елементите от фактическия състав на деликта по чл. 49 ЗЗД. Обхвата на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователя е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая ищеца успя да докаже при условията на пълно и главно доказване всички елементи на фактическия състав на своето суброгационно право. Ответникът не успя да докаже своите възражения за съпричиняване от страна на застрахованото дружество и за липсата на виновно поведение от страна на служителите на ответното дружество, което да е причинило настъпването на имуществените вреди на застрахованото дружество, нито относно липсата на застрахователно събитие, което да съставлява покрит застрахователен риск.

 

 

 

 

Видно от Комбинирана застрахователна полица "Имущество" №  2200140200Р000343 от 01.03.2015 г., че е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца, като застраховател, и третото лице, "Овергаз Изток" АД като застрахован по Комбинирана застрахователна полица "Имущество", действала през периода /краен срок на действие- 30.11.2015 г. /, в който е осъществена процесната авария-11.09.2015 г. Съгласно застрахователната полица в обхвата на застрахователно покритие се включват повреди или загуби, причинени от непредумишлени действия на трети лица в т.ч. и изкопни работи. По несъмнен начин е доказано наличието на предпоставките, визирани от правната норма на чл. 213 КЗ (отм.);, които активират правото му на регрес - застрахователят е заплатил застрахователното обезщетение на застрахования собственик на увреденото имущество с преводно нареждане за кредитен превод от 18.09.2015 г. в размер на 443,07 лв., с което е встъпил в правата му срещу прекия причинител, когото е поканил писмено с регресна покана от 03.08.2016 г., връчена на ответното дружество на 09.08.2016 г. да възстанови платеното. Видът и размерът на вредите също са категорично установени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Така е установено наличието на всички, само обективни, елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, а именно - деяние - действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на въззиваемото дружество като юридическо лице е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. Така тя има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна - субектът й отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл. Спрямо увредения възложителят и изпълнителят на работата отговарят солидарно, а отношенията между тях се уреждат на полето на друг правен институт. Това е достатъчно за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност на ответника.

 

 

 

 

Бездействието на служителите на ответното дружество, с което са нарушили вмененото им задължение по чл. 296, ал. 1 от Наредбата за безопасната експлоатация на преносни и разпределителни газопроводи и съоръжения, инсталации и уреди за превозен газ, а именно не са поискали предварително писмено съгласие от оператора на газопроводната мрежа при работа над или в близост до съществуващи газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи. В резултат на извършените от тях изкопни работи на 11.09.2015 г. около 10 часа в Нова Загора на ****е възникнала авария, състоящата – при извършване на изкопни работи е бил увреден механизма за задвижване на сферичен кран, като самият сферичен кран не е бил увреден и не е имало изтичане на природен газ . Този факт се установява от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.

Последвал ремонт на увредения участък извършен от служителите на застрахованото дружество. Размера на нанесените вреди настъпили в резултат на аварията  включвал и се равнява на застрахователното обезщетение изплатено от застрахователя. Тези обстоятелства се установяват безспорно от целия събран по делото доказателствен материал -частни свидетелстващи документи, съставени от служители на ищеца - Констативен протокол №39 от 11.09.2015 г., Доклад по щетата, Декларация, Претенция за обезщетение, документ за изписване на материали и Протокол за отстраняване на аварията, всички с дата 11.09.2015 г. Елементите от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД се установяват от съдебно-техническата експертиза, от показанията на разпитаните по делото свидетели Стоянов и Стоев, които съдът кредитира, тъй като кореспондират със останалия събран по делото доказателствен материал и от писмените доказателства. Въззивният съд не споделя изводите на СлРС, че свидетелските показания били почивали на предположения, тъй като същите са конкретни и безпротиворечиви и допълват  събраните по делото писмени доказателства.

 От тях безспорно се установява факта на аварията настъпила в резултат на извършените изкопни работи от страна на служители на ответното дружество, която е причинила

 

 

 

 

След това са били извършени ремонтни дейности по отстраняване на аварията на обща стойност  видно от приложения калкулатор на изчисленията и от съдебно-техническата експертиза. Същата сума била платена като застрахователно обезщетение от застрахователя, който упражнил суброгационното си право и поискал възстановяване на тази сума от ответното дружество с регресна покана.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето защо предявеният от застрахователя, встъпил в правата на пострадалия, регресен иск, е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълния размер.

 

 

 

 

След като крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивната жалба е основателна и като такава следва да се уважава. Атакуваният акт следва да бъде отменен изцяло като бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявения от застрахователя иск с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ в пълен размер като основателен и доказан.

 

 

 

 

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати на въззиваемата страна такива в размер на 360  лв. По отношение на отговорността за разноските пред първата инстанция с оглед изхода на делото следва ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 610 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред първата инстанция.

 

 

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение №270 от 30.03.2017 г.  по гр.д. №4061 / 2016 г. на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 213 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ-Сливен“ ЕООД, ЕИК: 119524605, със седалище и адрес на управление: ****да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: ****сумата от 443,07 лв., съставляваща регресно вземане на ищеца-застраховател за плащането осъществено от него в същия размер в полза на „Овергаз Изток“ АД по сключената между тях комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200140200Р000343, като сумата съставлява стойността на щетите, понесени от „Овергаз Изток“ АД в резултат от изкопни работи, извършени от работници на „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ- Сливен“ ООД на 11.09.2015 г., около 10 часа сутринта в ****, в резултат на което бил повреден механизма за задвижване на сферичен кран, собственост на Овергаз Изток“ АД заедно със законната лихва върху последната сума, считано от 05.10.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

 

 

 

ОСЪЖДА “ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ-Сливен“ ЕООД, ЕИК: 119524605, със седалище и адрес на управление: ****да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: ****сумата от 610 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред първата инстанция и сумата от 360 лв., съставляваща направените разноски по делото за въззивното производство.

 

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5000 лв.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.