Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 18.05.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 242 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ е постъпила жалба от длъжника в изпълнителното производство, против постановление за възлагане и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

В нея жалбоподателят твърди, че продажната цена на двата възложени имота не е съобразена със законовите разпоредби. Касае се за първа публична продан, като данъчната оценка на първия имот е 3 481, 60 лв., а на продаваната част от втория – 3 942, 40 лв. Обявените от ЧСИ първоначални цени били съответно 1 228, 80 лв. и 2 365, 44 лв., възложени са съответно за 1 238, 80 лв. и 2 375, 40 лв. Заявява, че описаните имоти не са възложени по най-висока възможна продажна цена, тъй като началната цена за първия е следвало да бъде 2 785, 28 лв., а за втория – 3 153, 92 лв. – по 80% от данъчната оценка. Счита, че след като е нарушена изначално императивната разпоредба на чл. 485 ал. 2 от ГПК, това е довело и до невъзлагане на имотите по най-високата предложена цена. Развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да отмени постановлението за възлагане и върне делото на ЧСИ с указания за извършване на нова продан на недвижимите имоти.

В законовия срок няма подаден писмен отговор от ответната по жалбата страна.

ЧСИ е поредставил писмени мотиви, с които заявява, че счита жалбата за основателна, тъй като действително при обявяване на началната цена за проданта на имотите, е допуснато нарушение на законовата норма и вместо да определи данъчната оценка, СИ е приложил чл. 485 ал. 1 от ГПК. Така действително се е стигнало като краен резултат до възлагане не по най-високата възможна цена. По тези съображения ЧСИ счита, че жалбата следва да бъде уважена.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, съдът намира жалбата за допустима. Същата е редовна, подадена в законовия срок, чрез СИ, чийто акт се атакува. Жалбоподателят влиза в кръга на процесуалнолегитимираните лица, разполагащи с право на жалба против постановлението за възлагане, очертан от правната норма на чл. 435 ал. 3 от ГПК. Също така въззивният  съд счита и че в случая е налице и втората от двете материалноправни предпоставки, визирани от същата разпоредба – че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна и следва да се уважи.

Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 20169150401115 по описа на ЧСИ рег. № 915. Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, е поискал възбрана на недвижими имоти на длъжника, както и  опис, оценка и публична продажба на възбранените имоти. СИ е извършил опис, изготвени и приети са експертни заключения относно пазарните стойности на имотите. С обявление от 04.01.17г. ЧСИ е определил за процесните имоти – ПИ идент. № 72165.187.18 начална цена 1 228, 80 лв., а за 2000/9838 ид.ч. от ПИ идент. № 72165.187.19 – 2 365, 44 лв., които е определил по чл. 485 ал. 1 от ГПК, респ. – чл. 468 от ГПК, а не, както е следвало – съгласно чл. 485 ал. 2 от ГПК, при което те би следвало да бъдат съответно  3 481, 60 лв. и 3 942, 40 лв. За останалите четири недвижими имота, включени в обявлението, началната цена е била определена съобразно нормата на чл. 485 ал. 2 от ГПК. При първата публична продан четирите имота, за които законосъобразно е била определена началната цена, са били закупени от трето лице, изготвеното постановление за възлагане е влязло в сила. ЧСИ  насрочил втора публична продан за останалите имоти, сред които – и двата процесни, като началната цена вече била определена като 80% от предходната. Третото лице П.С.Т. е подало наддавателни предложения, внесло е задатък за процесните имоти и с Постановление за възлагане № 6201 от 18.03.17г. на ЧСИ, те са му били възложени. Съобщението за това постановление е получено от длъжника на 11.04.17г. и той е подал настоящата жалба чрез ЧСИ на 18.04.17г.

Така съдът счита, че макар формално при наддавателната процедура да са спазени законовите правила, като краен резултат не се е стигнало до възлагане на имотите по най-високата предложена цена, тъй като „предлагането“ е започнало при изначално незаконосъобразно определяне на начална цена. Разпоредбата на чл. 485 ал. 2 от ГПК, приложима в случая, не подлежи на преценка от страна на ЧСИ и повелява императивно, че началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Това допълнение, внедрено в нормата на чл. 485 от ГПК през 2015г., е продиктувано от необходимостта да се препятства произволното занижаване или завишаване на началната цена при публична продан, което уврежда интересите на длъжниците, а оттам – и на кредиторите.

Поради това разумът на закона налага търкуването на разпоредбата на чл. 435 ал. 3 пр. последно от ГПК, в контекста на чл. 485 ал. 2 от ГПК, да признава правен интерес от обжалване на постановлението за възлагане, когато първоначално е незаконосъобразно определена начална цена при първата публична продан по-ниска от данъчната оценка. Това е така, понеже по този начин, чисто математически, дори най-високото наддавателно предложение може да бъде по-ниско от законоустановената начална цена, а това, естествено, води до възлагане не по най-високата предложена цена, тъй като тя би била различна, ако първоначалната  съответстваше на законовото условие.

Това прави жалбата както допустима, така и основателна, поради което атакуваното постановление следва да бъде отменено, а делото – върнато на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия, съгласно разпоредбата на чл. 497 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ постановление за възлагане № 6201 от 18.03.2017г. по изп.д. № 20169150401115 по описа на ЧСИ рег. № 915, с район на действие района на СлОС, с което се възлагат недвижими имоти, представляващи ПИ идент. № 72165.187.18 и 2000/9838 ид.ч. от ПИ идент. № 72165.187.19, находящи се в м. „Блягорница“ в землището на гр. Твърдица, общ. Сливен, върху П.С.Т., като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА изп.д. № 20169150401115 по описа на ЧСИ рег. № 915 за продължаване на изпълнителните действия съобразно разпоредбата на чл. 497 от ГПК.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: