РЕШЕНИЕ№           192                 

 

Гр. Сливен, 16.06.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 248  описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

Обжалвано е постановление от 10.11.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 738/2012г. по описа на ДСИ – Сливен в хипотезата на чл. 422, т. 8 ГПК, поради това, че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Взискателят „ПРО ЛЕГО“ АД твърди, че изпълнителното производство е образувано по молба от 18.12.2012г. срещу длъжника Г.С.И.. По същото с молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано налагането на запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение и по сметка на взискателя по и.д. № 738/2012г. са постъпвали ежемесечно суми в периода от 25.01.2013г. до 26.06.2016 г. вкл. – последно – сумата от 53.67 лв.

Позовава се на т. 10 от ТР по т.д. № 2/2013г. и се аргументира с това, че погасителната давност тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД се прекъсва с всяко предприето действие на принудително изпълнение. Давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно, чрез предприемането на кое да е изпълнително действие, независимо дали е поискано от взискателя или е извършено по инициатива на съдебния изпълнител. В конкретния случай последното предприето изпълнително действие следва да се счита постъпилата сума по наложения запор на трудовото възнаграждение на 28.06.2016г., която дата е и началния момент на двугодишния срок с изтичането на който е наличие основанието по чл. 433, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното постановление от 10.11.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 738/2012г. по описа на ДСИ – Сливен.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили възражения от длъжниците – наследници на длъжника, срещу когото е издаден изпълнителният лист.

В обясненията представени съгласно изискването на чл. 436 ал.3 от ГПК ДСИ се мотивира с това, че последното искане за извършване на изпълнително действие е от 21.12.2012г., от когато са изминали повече от две години и освен това длъжникът Г.С.И. е починал на 09.08.2015г.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е от взискател по изпълнителното дело в предвиденото от разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК основание за обжалване действията на съдебния изпълнител. Налице е правен интерес и е спазен едноседмичния срок по чл. 436 ал.1 от ГПК

От приложеното копие на и.д. № 738/2012г. се установява, че  е образувано по молба на „ПРО ЛЕГО“ АД от 21.12.2012г., с която е представен изпълнителен лист срещу Г.С.И. за заплащане на  сумата от 1 346.60 лв. – главница по договор за потребителски кредит; 728.54 лв. – договорна лихва и законната лихва върху главницата от 03.07.2012г. до изплащане на сумите, както и 446.02 лв. – деловодни разноски. Поискано е налагането назапор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „НАК . Н.К.“, във връзка с което е изпратено запорно съобщение до работодателя на 28.12.2012г.

Видно то извършената справка, последно на 21.04.2015г. от работодателя е била внесена сумата от 41 лв. по сметка на съда във връзка с наложения запор.

В обжалваното постановление от 10.11.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 738/2012г. по описа на ДСИ – Сливен е отразена единствено констатацията, че взискателят не е искал извършването на изпълнители действие в продължение на повече от две години, без да е направено никакво изложение относно обстоятелствата, въз основа на които съдебния изпълнител е формирал фактическите си и правни изводи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е основателна и не са налице условията за прекратяване на изпълнителното производство, визирани в чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

 Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Същевременно в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, … и  прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

 С ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение, че не са изпълнителни действия образуването на изпълнителното дело от СИ, изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др., назначаването на експертиза за оценка и т.н.

Т.е. активността на взискателя за поддържане висящността на изпълнителния процес е релевантна относно преценката за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, т. 8 ГПК само кумулативно при неефективност на предприетите изпълнителни действия за постигане на установения с изпълнителния лист в полза на взискателя правен резултат.

В изложения смисъл с оглед регулярното постъпване на суми по наложения запор върху трудовото възнаграждение, за взискателя до 21.04.2015г. не е налице правен интерес да иска извършването на нови или повтарянето на вече извършените изпълнителни действия. Таков задължение за него е възникнало едва след 21.04.2015г., като две годишния срок на перемпция не е настъпил към датата на обжалваното постановление от 10.11.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 738/2012г. по описа на ДСИ – Сливен. С оглед на това последното е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като с оглед смъртта на длъжника следва да бъдат извършени действията по конституирането на законните му наследници и отново да се извърши преценка за наличие на перемпция по смисъла на чл. 433, т. 8 ГПК

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление от 21.04.2016г. за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 738\2012г. на ДСИ при РС – гр. Сливен като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА и.д. № 92/2009г. на ДСИ при РС – Сливен за продължаване на изпълнителното производство.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                               2.