Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 07.07.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА          

ЧЛЕНОВЕ:          MАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №251 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №285/05.04.2017г. по гр.д.№207/2017г. на Сливенски районен съд, с което: І. Предоставено е упражняването на родителските права спрямо малолетните деца А. А. А., м. А.а А. и Г. А. А. на бащата А.М.А., при когото е определено местоживеенето на децата, определил е режим на лични контакти на майката Н.Д.С. с трите деца, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 16,00 часа на неделния ден и 20 дни през лятото; майката Н.Д.С. е осъдена да заплаща на А.М.А. в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца А., м. и Г. месечна издръжка в размер на по 115лв. за всяко от тях, считано от 18.01.2017г. до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като е отхвърлил иска за издръжка до пълния му размер от по 150лв. месечно за дете, като неоснователен; ІІ. Предоставено е упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете м. А. А. на майката Н.Д.С., при която е определено местоживеенето на детето м., определил е режим на лични контакти на бащата А.М.А. с детето м., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 16,00 часа на неделния ден и 20 дни през лятото; бащата А.М.А. е осъден да заплаща на детето м. А. А. със съгласието на неговата майка и законна представителка Н.Д.С. месечна издръжка в размер на 115лв. за всяко от тях, считано от 18.01.2017г. до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като е отхвърлил иска за издръжка до пълния му размер от 150лв. месечно, като неоснователен. С решението са осъдени и двете страни да заплатят съответна държавна такса върху присъдените издръжки.

            Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство Н.Д.С., която обжалва първоинстанционното решение в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката спрямо трите деца А. А. А., м. А.а А. и Г. А. А..

В жалбата си въззивницата Н.С. чрез пълномощника си адв.Т.Р. твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Намира за неправилни изводите на районния съд относно годността и качествата на бащата да отглежда трите деца, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че именно бащата е реализирал противоправно поведение спрямо две от децата в семейството – м. и А., което поведение би могло да се квалифицира като престъпление по смисъла на НК. Първоинстанционният съд игнорирал събраните в тази насока гласни доказателства – показанията на свидетелите м.на Д. и Д.Д., свидетелстващи за упражнявано физическо и психическо насилие спрямо самата въззивница и сексуално, физическо и психическо насилие спрямо двете деца. Съдът не зачел материалите по образуваното досъдебно производство, в т.ч. протоколите за разпит на свидетели. Счита, че по делото има събрани доказателства относно упражненото насилие, игнорирано от районния съд. Посочва, че майката по обективни причини се е преместила при родителите си, но не е престанала да поддържа връзка с трите деца, останали при бащата – търсила ги е по телефона, интересувала се е за тяхното развитие, предлагала е средства за издръжката им, които баща не приел. По отношение на заявеното от децата желание да живеят при бащата, посочва, че е налице вероятно те да бъдат манипулирани, именно, защото живеят при него. Счита, че причината за завеждане на производството е желанието на децата да получава социалните помощи за децата, предоставяни към момента на майката. Счита, че са налице законовите основания, съгласно съдебната практика упражняването на родителските права да се предостави на майката. Посочва, че разделението на децата  не е в техен интерес и възпрепятства поддържането на емоционална връзка между тях. Поведението на бащата криело рискове за правилното им отглеждане и възпитание, както и за тяхната сигурност и безопасност. С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в неговата обжалвана част, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство А.М.А. чрез пълномощника си адв. М., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че правилно, въз основа на анализирания доказателствен материал, районният съд е приел, че следва да се предостави упражняването на родителските права спрямо трите деца на бащата, който сам е поел непосредствените грижи за тях, осигурил им сигурна и здравословна среда, като децата се чувстват сигурни и спокойни. Установило се, че въззивницата не е осигурявала издръжка за децата и възпитателен надзор след раздялата през м.декември 2016г. Доказано било, че тя има аморално поведение, не работи, издържа се финансово от детските добавки за четирите си деца. Районният съд анализирал доказателствата и приел, че не е установено твърдяното сексуално насилие спрямо децата м. и А.. Установило се, че между бащата и трите малолетни деца има силна емоционална връзка, липсваща между тях и майката. Съдът правилно е приел, че с оглед интересите на децата, възрастта, привързаността им  към бащата, неговите възпитателски качества, грижите му и подкрепата на родителите му, изградената социална среда, обуславят предоставяне упражняването на родителските права на бащата.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.6, вр. с чл.127, ал.2 от СК въззивният съд изслуша родителите Н.С. и А.А. в проведеното открито съдебно заседание, поради липса на такова пред районния съд.

Децата А. и м. са изслушани пред първоинстанционния съд и въззивният съд не намери за необходимо, с оглед възрастта им и липсата на противоречия при изслушването и заявеното от тях пред социалния работник, изготвил подробен социален доклад по делото, ново изслушване. 

 По искане на въззивницата, окръжният съд изиска от ДСП – Сливен изготвените по повод оказани услуги от Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Сливен, Център за обществена подкрепа, оценки на родителския капацитет на двете страни – родители на децата м., А. и Г..

В с.з., въззивницата Н.Д.С., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Т.Р., която поддържа въззивната жалба на изложените в нея подробни съображения и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемият А.М.А., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.М., която оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд я ДОПЪЛВА с установеното пред въззивната инстанция на база допуснатия и събран допълнително доказателствен материал, както следва:

От изслушването на майката Н.С. се установява следното: Майката заявява желание да отглежда трите деца, като счита, че ще ги гледа по-добре, тя е по-добрата майка, загрижена е за децата. Бащата не е по-добър от нея, тъй като биел и тормозил едното дете м.. Заявява, че живее в две стаи в къща на **********, обзаведени. Предстояло й да започне работа в бившата фирма „Иван Лилов“ /сега „Фрукто“ ЕАД/, на буркани. Посочва, че не е ходила да вижда децата в къщата на А. в с.С., тъй като я било страх, че той ще я удари и дразни. Три пъти ходила да училището в с.С. да види децата, но не успяла, тъй като портата била заключена, не пускали децата навън, само до лавката в междучасието. Докато живеела заедно с А., тя се грижела за детето А.. Той можел сам да се облича, но по трудничко, не може да стои изправен. Някой трябва да го къпе, да полага грижи. Сега за него се грижи А..

От изслушването на бащата А.А. се установява следното: Посочва, че трите деца са при него и изразява желание да продължи да се грижи за тях. В грижите за децата му помага майка му. Децата живеели много хубаво при него. В къщата имало вода, пералня и други условия. Прави им закуска и след обед друго ядене. Дава им пари за училище. Децата ходят на училище, А. също, като той го кара с колата и след училище го прибира. За А. се грижи той, къпе го. Интересува се за децата в училище, говори с учителите. м. не иска да вижда майка си след това което е видяла и чула в Италия относно връзката на майка й с друг мъж. Не е получавал от Н. добавките за децата, въпреки че от пет месеца сам се грижи за тях.

А.М.А. е регистриран като безработен в Д“Бюро по труда“ – Сливен.

На 25.05.2017г. Н.С. е изпратила чрез „Български пощи“ ЕАД, гр.Сливен пощенски запис за сумата от 150лв. до А.А. на адреса му в с.С. с посочване „издръжка за децата Г., м., А. за м.май“. Няма данни пощенския запис да е получен.

На 21.06.2017г. Н.С. е изпратила чрез „Български пощи“ ЕАД, гр.Сливен втори пощенски запис за сумата от 150лв. до А.А. на адреса му в с.С. с посочване „издръжка за децата Г., м., А. за м.юни“. Няма данни пощенския запис да е получен.

С децата м., Г. и А. се работи по повод предоставени им услуги по заявка на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Сливен от страна на „Комплекс за социални услуги за деца и семейства“ – гр.Сливен, Център за обществена подкрепа, а по отношение на А. – от Център за социална рехабилитация и интеграция при Община Сливен.

От изготвените от КСУДС и от ЦСРИ оценки на родителския капацитет на Н.С. и А.А. по отношение на децата м., А. и Г. се установява следното:

За отглеждането на децата м., А. и Г. е ангажиран А.А., който получава помощ и подкрепа от майка си Ц. А.а при обгрижването им. Осигуряват се необходимите финансови средства за израстването им. Задоволени са базовите потребности от подслон, храна, топлина и дрехи. Бащата и неговата майка поддържат необходимата емоционална връзка с децата. От м.януари м., А. и Г. не поддържат контакти с майка си. Децата са привързани към близките си в семейната среда, където израстват. Търсят присъствието и обичта на бащата и бабата по бащина линия. Липсващата заинтересованост от страна на майката спрямо децата са довели до отчуждението им към нея. Липсва емоционална близост и доверителни отношения на майката с децата. 

Отношението на бащата А.А. спрямо м. и братята й е отговорно. Стреми се да поддържа емоционална връзка с децата си, отделя нужното време и внимание в разговори с тях, разисква радостите, проблемите и тревогите им. В грижите по отглеждането и възпитанието на децата се включва майка му Ц. А.а, която отправя напътствия и съвети към децата.

Бащата на децата проследява поведението и успеваемостта им в учебната заетост, интересува се от дисциплината им на територията на учебното заведение. Емоционалната близост и доверителни отношения на бащата с децата са ежедневни. Въпреки, че децата се отглеждат от един родител, те израстват в спокойна семейна среда, където имат възможност да доверяват успехи и проблеми от ежедневието си. Бащата се стреми децата му да завършат образованието си, за него е важно те да бъдат грамотни и с придобита образователна степен.

А.А. оказва нужното внимание на децата, когато са болни, наранени, притеснени. Предвид пубертетната възраст на м. и настъпващите промени с тялото й, А. се стреми да намира адекватни и не притеснителни методи, чрез които момичето да разбере случващото се с нея.  

От началото на 2017г. Н.С. не е осъществявала срещи с училищното ръководство, за да проследи успеваемостта и поведението на децата в учебната заетост.

От м.януари 2017г. Н.С. не се е срещала с дъщеря си м. и синовете си А. и Г., не е отделяла нужното внимание за провеждане на разговори с тях, за разискване на техните радости, тревоги и проблеми, не поддържа динамична психоемоционална връзка с децата си. Н.С. не подпомага финансово нуждите на децата, не изпраща финансова помощ, независимо, че по дебитната й карта се превеждат помощи от ДСП – Сливен в размер на 1000лв. месечно за децата /930лв. интеграционни добавки за А., поради заболяването му ДЦП и 70лв. детски добавки за м. и Г./.

Жилището, където се отглеждат трите деца представлява едноетажна къща с две стаи, с модерно и функционално обзавеждане. В едната стая спят м. и А., в другата – Г. с баща им. Имота е електрифициран и водоснабден, с външен санитарен възел. Поддържана много добра хигиена.

Жилището, в което живее Н.С. е собственост на родителите й, като С. ползва две стаи, само едната от които е скромно обзаведена. Поддържа се добра хигиена. Санитарният възел е външен. Имота е електрифициран и водоснабден.

м. и А. са ученици от шести „Б“ клас в ОУ „Паисий Хилендарски“, с.С.. Г. е ученик във втори клас в същото училище. Децата са с добра самооценка за себе си, с изградени умения за общуване и спазване на дисциплина за възрастта си, поддържат външността си в добър и угледен вид. Децата посещават редовно учебните занятия в училище.

А.А. е запознат със спецификата на заболяването на детето А. и е обезопасил дома и площите, извън жилището, съобразно нуждите на момчето. Стаите са без допълнителни прагове, които биха затруднили свободното придвижване на момчето, двора е пригоден с цел свободно и безпрепятствено движение на А. в него. Бащата е консултиран относно важността да общува правилно и адекватно с А., съобразно възрастта му, разговорите да бъдат съобразени с възрастта и нуждите му. Предвид създалата се семейна ситуация е добре детето да поддържа взаимоотношения с майка си и брат си м.. За А. е важно да бъде подкрепян от страна на баща си с цел предотвратяване на поведенчески проблеми и повишаване на личната му самооценка.  

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Исканията, с който първоинстанционния съд е сезиран, са за определяне местоживеене на четири, ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права спрямо тях, личните отношения с децата и издръжката им, с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Предмет на въззивното производство, с оглед въззивната жалба, са въпросите, свързани упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката спрямо три от четирите деца – малолетните деца А. А. А., м. А.а А. и Г. А. А.. По отношение на тези въпроси спрямо непълнолетното дете м. А., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на въпроса за упражняване на родителските права спрямо малолетните деца А., м. и Г. и местоживеенето им:

Въз основа на събраните пред районния съд доказателства, въззивният състав споделя напълно правните изводи на районния съд относно въпроса на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права по отношение трите малолетни деца А., м. и Г., които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4, вр. чл.127, ал.2 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на децата, категорично споделя извода на районния съд, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо трите малолетни деца е бащата А.М.А..

Съдът взе предвид обстоятелството, че след раздялата на страните през м.декември 2016г., родителят, който полага грижите по отглеждането и възпитанието на трите малолетни деца е бащата. Следва да се отчете и факта, че още през лятото на 2016г. по време на пребиваването на страните и децата в Италия, по повод сезонна работа на родителите, родителят, който се грижел изцяло за децата в чужбина е бил отново бащата. От показанията на незаинтересования свидетел Д. И., непосредствен свидетел на случилото се в Италия, се установява, че майката през целия престой там не е полагала грижи за децата, за разлика от бащата. През този период тя установила и връзка с друг мъж, на което свидетели били и децата /арг. изслушването на детето м. пред СлРС/.

Между бащата и трите малолетни деца е изградена силна емоционална връзка и привързаност, която следва да се съобрази. Пред социалния работник, изготвил социалния доклад пред СлРС и трите деца категорично са изразили предпочитание да живеят заедно с баща си, тъй като го приемат за по-близък. Това децата м. и А. са заявили и пред съда при изслушването им. Категорично децата изразяват възмущение и непримиримост спрямо поведението на майката във връзка с установяване на връзка с друг мъж. Категоричното желание на трите деца да продължат да живеят при баща си и да бъдат отглеждани от него, се потвърждава и от приетите като доказателство по делото оценки на родителския капацитет на двамата родители, изготвени от „Комплекс за социални услуги за деца и семейства“ – гр.Сливен, Център за обществена подкрепа, а по отношение на А. – от Център за социална рехабилитация и интеграция при Община Сливен.

Бащата, видно от социалния доклад и приетите оценки на родителския капацитет, осигурява спокойна среда, общува с децата, грижи се за непосредствените им нужди и потребности, оказва нужното внимание на децата, когато са болни, наранени, притеснени. Стреми се да поддържа емоционална връзка с децата си, отделя нужното време и внимание в разговори с тях, разисква радостите, проблемите и тревогите им. А.А. проследява поведението на децата и успеваемостта им в учебната заетост, интересува се от дисциплината им на територията на учебното заведение.

Детето А., с оглед здравословното си състояние, има нужда от по-засилена помощ и грижи при изпълнение на редица дейности в ежедневието си, каквито грижи спрямо него полага бащата. Грижите на бащата са адекватни на здравословното състояние на детето.

От друга страна, майката Н.С. не се е срещала с децата от м.януари 2017г., не е отделяла нужното внимание за провеждане на разговори с тях, за разискване на техните радости, тревоги и проблеми, не поддържа динамична психоемоционална връзка с децата си. Не е осъществявала срещи с училищното ръководство, за да проследи успеваемостта и поведението на децата в учебната заетост. Липсващата заинтересованост от страна на майката спрямо децата са довели до отчуждението им към нея. Липсва емоционална близост и доверителни отношения на майката с децата. В тази насока са оценките на родителския капацитет, изготвени от КСУДС.

Н.С. не подпомага финансово нуждите на децата, не изпраща финансова помощ, независимо, че получава помощи от ДСП – Сливен в размер на 1000лв. месечно за децата /930лв. интеграционни добавки за А., поради заболяването му ДЦП и 70лв. детски добавки за м. и Г./. От представените пред настоящата инстанция две нови писмени доказателства, се установи, че едва на 25.05.2017г. е изпратила с пощенски запис до бащата сума само от 150лв. за издръжка за м.май и на трите деца и на 21.06.2017г. още 150лв. „издръжка за м.юни“ на трите деца. На фона на получаваните парични средства за децата всеки месец, този инцидентен превод е незначителен, символичен и по никакъв начин не показва ангажираност на майката относно отглеждането на трите деца. Напротив, говори за неглижиране на потребностите им и недостатъчно отговорно и заинтересовано отношение спрямо тях, независимо от заявеното пред съда при изслушването и в открито съдебно заседание.  

Съдът съобрази и условията за живот при двамата родители. Установи се, че в жилището на бащата има създадени добри и подходящи условия за оглеждане на децата. В жилището се поддържа много добра хигиена, обзаведено е с всичко необходимо за поддържане на домакинството и отглеждане на децата. Бащата е обезопасил дома и прилежащия двор, съобразно нуждите на А., с оглед неговото свободно и безпрепятствено придвижване. В близост до дома на бащата, в отделна къща, живеят неговите родители, които му помагат в грижите за децата и го подкрепят и чисто финансово, тъй като работят в областта на търговията. Майката на А.А. го подпомага в грижите по отглеждането и възпитанието на децата. Докато са при бащата, децата са добре и чисто облечени.

Жилищните условия при майката са недостатъчно добри. Тя живее, заедно с големия син на страните м., в една стая на втория етаж в къщата на родителите си, обзаведена скромно, в което на първия етаж в три стаи живеят семействата на нейните родители и двамата й братя /женени с деца/. Останалата част на втория етаж е недовършена и необитаема.

По отношение на възраженията във въззивната жалба относно наличието на данни за извършени от страна на бащата спрямо непълнолетното дете м. сексуални посегателства и еднократен акт на такова спрямо детето А., следва да се отбележи, че въззивният съд споделя извода на СлРС за недоказаност на тези твърдения. В социалния доклад няма отразени такива констатации и дори опасения на социалния работник относно наличието им. Посочено е изрично, че по повод сигнала до РП в тази насока, от там и от полицията нямат никаква информация, като при получаването на такава, е налице готовност за предприемане на действия по компетентност. Детето А. пред социалния работник и пред съда категорично и непоколебимо е заявило, че тези данни, изнесени от брат му м. и майка му не са истина. Посочва, че е спокоен с баща си и желае да продължи да живее при него.

Следва да се отбележи, че данните за проявено сексуално насилие спрямо децата, в частност А., се съдържат само в сигнала на майката и брата м. до полицията, който е от м.януари 2017г. – по време на висящото производство по настоящия спор, след раздялата на родителите, като данните касаят един предходен период, в който необяснимо защо майката, въпреки твърдението за знание е бездействала. В образуваното досъдебно производство, извън показанията на подалите сигнала, други доказателства на този етап няма събрани. Няма повдигнато обвинение срещу А.А.. Поради това съдът не приема възраженията на въззивницата за доказано противоправно аморално поведение на бащата спрямо децата и в частност детето А.. Отново следва да се отбележи, че социалния работник, въпреки по-продължителната си работа с децата /сам е заявил, че познава семейството и работи с децата от по-продължителен период от време при изслушването си пред СлРС/ не е изразил каквито и да е опасения от поведението на бащата спрямо детето А. и социалните служби не са предприели каквито и да са мерки за закрила спрямо детето. Напротив, социалния работник е констатирал проявена загриженост  адекватни грижи на бащата спрямо трите деца, в т.ч. А. и проявени засилени грижи от страна на бащата спрямо него и неговите непосредствени потребности. Следва да се има предвид и посоченото от социалния работник по отношение на детето м. – констатираната от страна на преподавателите му склонност да си служи с лъжи и да набеждава другите, манипулативен. Това следва да се има предвид при преценка на верността на заявеното от него по отношение на бащата и твърдяното сексуално посегателство.

Съдът има предвид и факта, че с децата и бащата се работи и ще продължи да се работи, както от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Сливен, така и от КСУДС и ЦСРИ – Сливен, като ще се проследяват грижите, полагани за децата от страна на бащата.

От друга страна, относно моралния облик на майката, по делото има ангажирани гласни доказателства /свид. И./ относно нейно аморално поведение – установяване на връзки с други мъже и проституция. Това й поведение е осъществявано и пред децата /арг.изслушването на детето м./.

По отношение на доходите и трудовата заетост на двамата родители, следва да се отбележи, че бащата е заявил работа на частно и доходи от нея – бране на билки, помагане в селскостопанска работа. Освен това финансово той е подпомаган от родителите си, които се занимават с търговия и реализират доходи. Майката е заявила работа почасово при сортиране на ядки. По отношение на нея е установено от социалния работник получаване на доходи 0от помощите за отглеждане на деца.  Тя не може да разчита на финансова помощ от страна на родителите си – пенсионери, които се грижат за децата и семействата на двамата си сина.

Всички изложени факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на децата, безспорно водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално им развитие, с оглед техните потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо децата А., м. и Г. е бащата. Съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на трите деца е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като се определи местоживеенето на децата при него. Бащата има необходимия родителски потенциал, отнася се с отговорност към родителските си задължения. Той полага всички необходими грижи за децата, свързани с отглеждането и възпитанието им.

По отношение режима на лични отношения на майката с детето:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

В конкретния случай, въззивният съд намира определения от районния съд режим на лични отношения на майката с децата А., м. и Г. за напълно адекватен, съобразен с нуждите и потребностите на децата да общуват с майката. Режимът е съобразен с режима на лични контакти на другото дете – непълнолетния м. с бащата, така, че на практика четирите деца всяка събота и неделя са заедно при един от двамата родители.

Следва да се посочи, че личните  

 

 

 

контакти на децата с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

Относно издръжката, която съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК, вр. с чл.143 от СК следва да бъде определена за децата:

При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на всяко едно от трите деца /съответно 13 години – А., 12 години и половина - м. и 8 години и половина - Г./, съобрази нуждите им с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна и облекло, учебни пособия и помагала и в съответствие с нормативно определените граници прецени, че са нужни от около 200лв. за дете, от които майката следва да поеме по 115лв. Съдът взе предвид факта, че двамата родители са работоспособни. Двамата са заявили пред социалния работник, че работят на частно и получават доходи, незаявени като размер. Следователно, могат да си осигурят доход поне в размерите на минималната работна заплата. Съдът съобрази факта, че майката осъществява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на четвъртото им дете – непълнолетния м., за който бащата е осъден да заплаща издръжка също в размер на 115лв. /с влязлата в сила част на обжалваното първоинстанционно решение/. Тъй като бащата полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на другите три деца, то той спрямо тях следва да поеме по-малката част от издръжката им, а майката - да заплаща по 115лв. за дете. Издръжката следва да се дължи от подаване на исковата молба, тъй като както към него момент, така и в хода на производството се установи, че трите деца А., м. и Г. живеят при бащата и той ги издържа, като майката не установи по никакъв начин даването на издръжка. Напротив, установено е пред районен съд, че майката получава помощите и добавките по ЗСПД за отглеждане на всички четири деца, макар, че реално отглежда само най-голямото от тях, а трите малолетни деца се отглеждат от бащата, неполучаващ никакви помощи и добавки за това.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат напълно, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Тъй като никоя от страните във въззивното производство не е направила претенция за присъждане на разноски, съдът няма да се произнася в тази насока.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №285/05.04.2017г., постановено по гр.д.№207/2017г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваната част относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката спрямо трите деца А. А. А., м. А.а А. и Г. А. А., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.