Р Е Ш Е Н И Е  60

 

Гр. Сливен,  10.10.2018 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение в

публичното заседание на двадесети септември ……………………..

през две хиляди и осемнадесета година

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Е. Христова……………….…………и с участието на прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова………..гр.дело № 260 по описа за 2018 год. , за да се произнесе, съобрази:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК.

Предявеният насрещен иск намира правното си основание в чл. 124 ал.1 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, твърди в исковата молба, че на 06.04.2017г. подал пред СлРС заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземанията си към ответника СНЦ Войнишко кладенче, в размер на 29 649,12 лева. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 1575/2017г., по което била издадена исканата заповед, като ответникът подал в срок възражение, че не дължи сумата. Твърди че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, по изложените съображения.

Твърди, че обектът на сдружение „Войнишко кладенче” е присъединен към електроразпределителната мрежа към „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД на чиято лицензионна територия е разположен. Твърди че в качеството си на такъв следва да заплаща при публично известни Общи условия всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп на крайния потребител, съгласно чл.28 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г. Твърди, че СНЦ „Войнишко кладенче”, има качеството на небитов потребител, съгласно определения § 1 т.33а от ДР на Закона, защото купуваната от обекта му ел.енергия е за небитови нужди. Твърди че цените, по които следва да заплаща ел.енергия си, са нормативно определени. Твърди че е изпълнил задълженията си като доставил на ответника електроенергия и издал съответните фактури, като ответникът не е изпълнил задължението си по Общите условия да заплати същата за периода от 01.03.2014г. до 27.04.2016г. и от 28.10.2016г. до 27.12.2016г. на обща стойност 25 307,82 лева по фактури, подробно изброени в исковата молба. Твърди че с оглед забавеното плащане ответникът дължи от момента на изискуемостта на плащането по всяка от фактурите до датата на предявяване на иска обезщетение за забава в размер на 4 341,30 лева, представляващо сбор от обезщетението за забава по всяка от фактурите, подробно описани. Претендира направените разноски за заповедното производство и пред настоящата инстанция за държавна таса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва частично предявения иск, като твърди, че няма качеството на небитов клиент, поради което не следва да заплаща цената на електроенергията за стопански нужди, а по цена за битови клиенти. Твърди че мрежата за ниско напрежение е собственост на представляваното от него сдружение, но въпреки това ответното дружество начислява и събира суми  за загубите на ел.енергия от тази мрежа. Счита че ответникът неправилно начислява суми за пренос по мрежата на ниско напрежение и те не се дължат. Счита че са налице условията на чл.39 ал.2 от Правилата за измерване на количеството ел.енергия когато мястото на измерване не съвпада с мястото на присъединяване. Твърди че неправилно са начислени сумите по процесните фактури.

В срока за отговор ответникът е депозирал насрещен иск срещу ищеца в който твърди, че за периода от м.май 2016г. до м.октомври 2016г. и за периода от м.януари 2017г. до м.април 2017г. ответникът е издал фактури от които е видно, че е начислил неправомерно суми за проектиране, изграждане и експлоатация на трафопост, а в същото време трафопостът е собственост на ищеца по насрещния иск. Твърди че има начислена сума за заплащане на ел.енергия, която е надписана и неползвана. Твърди че в тези фактури има начислени суми за пренос на ел.енергия от трафопоста до крайния потребител, т.е. за ниско напрежение, а ответното дружество снабдява сдружението с ел.енергия до ниво средно напрежение. Поради това счита, че не дължи общо сумата 3 196,64 лева и моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че тази сума не се дължи. Претендира направените разноски.

Ответникът е депозирал отговор по НИМ, която оспорва същата изцяло. Твърди че начислените суми са дължими и представляват сбор от консумирана ел.енергия с начислени суми за балансиране на енергийната система за снабдяване, акциз, балансиране на енергийната система за разпределение, пренос през разпределителната мрежа, достъп до разпределителната мрежа, цена за пренос и достъп през и до електропреносна мрежа. Оспорва че има начислени суми за енергия, която не е ползвана.

В с.з, ищецът чрез своя представител по пълномощие поддържа предявения иск, като моли да му се присъдят направените разноски.

Ответникът, чрез представителя си по пълномощие, моли да бъде отхвърлен предявения иск и да му бъдат присъдени направените разноски.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

                Ищецът „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД на 06.04.2017г. е подал пред СлРС заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземанията си към ответника СНЦ Войнишко кладенче, в размер на общо 29 649,12 лева, от които главница 25 307,82лв. и лихва 4 341,30лв. Посочено е че вземането произтича от неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на стойността на ползвана електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.03.2014г. до 27.12.2016г., а вземането за лихви е на основание чл. 98а от ЗЕ във р. чл. 27 ал.1 от ОУ за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД“. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 1575/2017г., по което била издадена исканата заповед, като ответникът подал в срок възражение, че не дължи сумата. На ищеца било връчено съобщение, че следва да предяви иск в месечен срок на 10.05.2017г. Настоящата искова молба е предявен на 23.05.2017г.

          Въз основа на разрешение за строеж №14/10.01.2005г. в имот в . „Сухата чешма“, селищно образувание Изгрев, в землището на гр. Сливен, НУПИ 3007, собственост на Сава Тодоров Х. е  изграден трансформаторен пост тип „Мачтов“ 20/0,4 kV-400kVA за нуждите на СНЦ „Войнишко кладенче“.  Издадено е разрешение за ползване на същия от 14.07.2005г.

          На 29.03.2005г. между между СНЦ „Войнишко кладенче“ и „Електроразпределение Стара Загора“ АД е сключен Договор № 1350 от същата дата за присъединяване на процесния трафопост към електроразпределителната мрежа.

          На 13.02.2006г. между СНЦ „Войнишко кладенче“ и „Електроразпределение Стара Загора“ АД е сключен договор за снабдяване с електрическа енергия № 852104.

                СНЦ „Войнишко кладенче“ е сдружение в частна полза, регистрирано по ф.д.№ 622/2004г. по описа на СлОС, като видно то чл.5 от устава на същото, дейността му се състои в проектиране и изграждане на трафопост за нуждите на членовете на сдружението и в преотчитане на консумираната електрическа енергия на всеки един на членовете на сдружението.

          От разпита на свид. С. и Калайджиев в с.з. се установява че членове на сдружението са около 40 семейства, които притежават имоти в тази местност. През 2005г. те събрали пари и построили трафопост, като с тази цел регистрирали сдружението, за да получат нормално електрическо захранване на имотите си. Според показанията на свидетелите всички членове на сдружението ползват електричеството за битови нужди, никой не развива стопанска дейност в имота си. Касае се само за вилни имоти. В имота си всеки има собствен електромер, чрез който преотчита ползваната от него електроенергия, която се заплаща по показанията на общия електромер, поставен на трафопоста.  

Ищецът е издал следните фактури за начислена и ползвана електроенергия и такса пренос и достъп до електроразпределителната мрежа:

Фактура № 1110577703/31.03.2014г. за период 01.03.2014г. - 31.03.2014г. на стойност 663,60 лв. с падеж 10.04.2014г.

Фактура № 1111858546/30.04.2014г. за период 01.04.2014г. - 30.04.2014г. на стойност 778,01 лв. с падеж 15.05.2014г.

Фактура № 1113623045/31.05.2014г. за период 01.05.2014г. - 31.05.2014г. на стойност 805,05 лв. с падеж 10.06.2014Г.

Фактура № 1115634441/30.06.2014г. за период 01.06.2014г. - 30.06.2014г. на стойност 787,85 лв. с падеж 11.07.2014г.

Фактура № 1117171497/31.07.2014г. за период 01.07.2014г. - 31,07.2014г. на стойност 1028,66 лв. с падеж 11.08.2014г.

Фактура № 1118306998/31.08.2014г. за период 01.08.2014г. - 31.08.2014Г. на стойност 1026,49 лв. с падеж 10.09.2014г.

Фактура № 1119964414/30.09.2014г. за период 01.09.2014г. - 30.09.2014г. на стойност 1009,90 лв. с падеж 10.10.2014г.

Фактура № 1122251304/31.10.2014г. за период 01.10.2014г. - 28.10.2014г. на стойност 580,75 лв. с падеж 25.11.2014г.

Фактура № 1123425186/30.11.2014г. за период 29.10.2014г. - 27.11.2014г. на стойност 1045,88 лв. с падеж 29.12.2014г.

Фактура № 1125478630/31.12.2014г. за период 28.11.214r. - 27.12.214r. на стойност 691,01 лв. с падеж 26.01.2015г.

Фактура № 1126412958/31.01.2015г. за период 28.12.2014г. - 27.01.2015г. на стойност 693,18 лв. с падеж 25.02.2015г.

Фактура № 1128955088/1 1.04.2015г. за период 28.01.2015г. - 27.02.2015г. на стойност 645,99 лв. с падеж 23.03.2015г.

Фактура № 1130559733/31.03.2015г. за период 28.02.2015г. - 27.03.2015г. на стойност 574,31 лв. с падеж 27.04.2015г.

Фактура № 1131457532/28.04.2015г. за период 28.03.2015г. - 25.04.2015г. на стойност 730,87 лв. с падеж 25.05.2015г.

Фактура № 1133250004/31.05.2015г. за период 26.04.2015г. - 27.05.2015г. на стойност 934,70 лв. с падеж 25.06.2015г.

Фактура № 1135446474/30.06.2015г. за период 28.05.2015г. - 26.06.2015г. на стойност 883,17 лв. с падеж 27.07.2015г.

Фактура № 1136134736/31.07.2015г. за период 27.06.2015Г. - 27.07.2015г. на стойност 1012,58 лв. с падеж 25.08.2015г.

Фактура № 1138197981/31.08.2015г. за период 28.07.2015г. - 27.08.2015г. на стойност 1179,64 лв. с падеж 25.09.2015г.

Фактура № 1140312182/01.10.2015г. за период 28.08.2015г. - 27.09.2015г. на стойност 948,52 лв. с падеж 26.10.2015г.

Фактура № 1141938011/31.10.2015г. за период 28.09.2015г. - 27.10.2015г. на стойност 913,10 лв. с падеж 25.11.2015г.

Фактура № 1142838545/30.11.2015г. за период 28.10.2015г. - 27.11.2015г. на стойност 1005,80 лв. с падеж 28.12.2015г.

Фактура № 1144726690/31.12.2015г. за период 28.11.2015г. - 27.12.2015г. на стойност 1119,06 лв. с падеж 25.01.2015г.

Фактура № 1146807839/31.01,2016г. за период 28.12.2015г. - 27.01.2016г. на стойност 1085,68 лв. с падеж 25.02.2016г.

Фактура № 1147684983/29.02.2016г. за период 28.01.2016г. - 26.02.2016г. на стойност 820,75 лв. с падеж 25.03.2016г.

25 Фактура № 1150068313/31.03.2016г. за период 27.02.2016г. - 27.03.2016г. на стойност 742,32 лв с падеж 25.04.2016г.

Фактура № 1151590132/30.04.2016г. за период 28.03.2016г. - 27.04.2016г. на стойност 757,58 лв с падеж 25.05.2016г. О

Фактура № 1163013196/30.11.2016г. за период 28.10.2016г. - 27.11.2016г. на стойност 1443,42 лв. с падеж 12.12.2016г.

Фактура № 1164585783/31.12.2016г. за период 28.11.2016г. - 27.12.2016г. на стойност 1399,95 лв. с падеж 10.01.2017г. , или на обща стойност 25 307,82лв. Цената по фактурите включва цена на начислената и ползвана електроенергия по цени за небитов потребител и добавка за пренос по електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.

Видно от заключението на назначената комплексна експертиза ответникът е извършил плащания по процесните фактури за периода от 01.03.2014г. до 27.12.2016г. общо в размер на 2 335,94лв., като са платени частично конкретни фактури. Платена е и сумата общо 42,76лв. за лихви върху конкретни фактури.

Стойността на задължението на ответника за процесния период, изчислено по цени за битови потребители и добавка за пренос по електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение е в  размер на 21 114,32лв. След приспадане на платената главница остават дължими общо 18 778,38 лв.

          Размерът на дължимата лихва за забава върху новоизчислената стойност на всяка от фактурите (като се вземат предвид извършените плащания по главница и лихви) е общо 3 065,41лв.

          За периода м. април 2016 до 27.10.2016г. и от 28.12.2016г. до 06.04.2017г. (предмет на насрещния иск) са издадени фактури за ползваната електроенергия и мрежови услуги на обща стойност 10 822,97лв. по които е извършено частично плащане в размер на 9,32 лв. по главницата или остават дължими 10 813,65 лв. Каса е се за фактури, различни от тези въз основа на които е поискано издаване на заповед за изпълнение. Видно от заключението на комплексната експертиза стойността им по цени за битов потребител, при добавка за ниво средно напрежение би била в размер на 9 174,73лв. т.е начислена е в повече по фактурите за периода м. април 2016 до 27.10.2016г. и от 28.12.2016г. до 06.04.2017г. сумата 1 638,92лв.

От заключението на комплексната експертиза в техническата й част, се установява че процесният електромер е монтиран на страната ниско напрежение 0.4 kV на трансформаторен пост тип "Мачтов" 20 kV/0,4 kV - 400 kVA, собственост на сдружение "Войнишко кладенче" гр.Сливен и това място на монтаж не съвпада с границата на собствеността. Процесният електромер отчита и съответно сдружение "Войнишко кладенче" - Сливен заплаща на ищцовото дружество освен стойността на консумираната електроенергия от потребителите на сдружението и загубите на електроенергия при преноса й през мрежата ниско напрежение, която е разположена след електромера и е собственост на сдружението. Загубите на електроенергия по мрежата ниско напрежение се заплащат от сдружението, чрез показанията на процесния електромер, разходите по поддръжката на мрежата ниско напрежение са за сметка на сдружението, а трансформаторът до който има достъп сдружението на страна ниско напрежение, е негова собственост.

Във връзка с твърдението на ответника в насрещния иск, че процесния електромер е манипулиран, за да отчита повече от действително консумираната електроенергия са допуснати няколко технически експертиза. На първо място на този въпрос е отговорила комплексната експертиза, която дава заключение за липса на манипулиране на електромера.

Назначена е и техническа експертиза, като  е демонтиран електромера и му е извършена метрологична експертиза, която дава заключение, че уредът измерва точно.

Назначена е и техническа експертиза от в.л. с компютърна специалност, който след извършено изследване дава заключение, че софтуера на процесния електромер не е бил манипулиран.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и като кредитира изцяло заключенията на назначените експертизи. Комплексната и метрологичната експертизи на са били оспорени от страните.  Ответникът е оспорил техническата експертиза относно наличието на манипулация на софтуера на електромера. Съдът кредитира изцяло заключението на тази експертиза, като намира, че същото е дадено компетентно и обосновано. Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира, тъй като същите не противоречат на събраните писмени доказателства.

Размерът на дължимата лихва върху дължимите суми по заключението на вещото лице съдът приема за доказан след служебна справка, изчислен с програмен продукт за изчисляване на законната лихва на основание чл. 162 от ГПК.

Обстоятелството, че ползваната от сдружението електрическа енергия е била за небитови нужди подлежи на доказване от ищцовата страна, която не е представил доказателства за това (вж. Решение № 293/06.10.2014г. по к.гр.д.№ 693/14 на ВКС, стр.6 относно разпределената доказателствена тежест). 

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

I.                   По предявения иск с първоначалната искова молба:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК. Искът е допустим, тъй като е предявен в месечния срок след съобщаването на заявителя, че постъпило възражение. Същият е отчасти основателен и доказан.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.

Установи се по безспорен начин че страните по делото са в договорни отношения по повод доставка и продажба на електроенергия. Страна по договора е бил „Електроразпределение Стара Загора“ АД, като ищецът е негов правоприемник.

Не се спори между страните, че ищецът е доставил на ответника електроенергия и мрежови услуги за процесния период. Спорно е обстоятелството за цената на същите.

От събраните доказателства се установява, че неправилно доставената и консумирана електроенергия е била остойностена по цени за небитови потребители. Ищецът не е доказал, че ответника ползва електроенергията за „небитови нужди“. Самият факт, че ответника е юридическо лице не го приравнява на потребител на електроенергия за стопански нужди. Въпреки, че ответника е юридическо лице, той не развива стопанска дейност, а целта на неговото учредяване е единствено изграждането на трафопост за нуждите на членове му и на мрежа ниско напрежение до всеки един от членовете му. Ответникът е посочил доказателства, че всички членове на сдружението ползват електроенергията за битови нужди. Макар, че легалната дефиниция на  понятието „битов клиент“ дадена в §1 т.2а от ЗЕ в редакцията му действаща през исковия период е различна от легалното определение на §1 т. 43 и т. 42 от ДР на ЗЕ (ДВ бр. 74/2006г.) то разрешението дадено в Решение № 293/06.10.2014г. по к.гр.д.№ 693/14 на ВКС, по което е допуснато касационно обжалване по този въпрос, следва да се приложи и към процесния период. По изложените съображения цената на доставената и изразходвана електроенергия следва да бъде такава за битови клиенти.

Следва също така добавката за пренос по електроразпределителната мрежа начислена  като компонент от дължимата цена по договора да бъде такава за средно напрежение, а не за ниско напрежение, както е начислил ищеца. Този извод се налага от заключението на комплексната експертиза, от което се установява че електромерът монтиран на трафопоста отчита освен стойността на консумираната електроенергия, а също и загубите й при преноса през мрежата „ниско напрежение“, които се заплащат от  крайните потребители. Тази мрежа е разположена след границата на присъединяване – след трафопоста и електромера, собственост на ответника т.е. ищецът не предоставя услуга по трансформиране на електрическата енергия от средно към ниско напрежение. По тези съображения не се дължи от ответника добавка за пренос по електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, а такава за пренос на ниво средно напрежение, в размера определен от вещото лице.  

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 18 778,38 лв., представляваща неплатена цена за доставена електроенергия и мрежови услуги за периода от 01.03.2014г. до 30.04.2016г. и от 28.10.2016г. до 27.12.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението 06.04.2017г. до окончателното й изплащане. Искът до пълния предявен размер от 25 307,82лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава:

 Такава се дължи върху новообразуваните главници от датата на забавеното плащане до момента на подаване на заявлението, като искат следва да бъде уважен до размера от 3 065,41лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 4 341,30лв.

Основателно е искането за присъждане на направените разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете за сумата 437лв.

 

II.                По предявения насрещен иск:

 

Искът е частично основателен и доказан.

Същият е основателен и доказан за сумата 1 638,92лв., която сума е начислена като дължима по фактури за процесния период 01.05. 2016 до 27.10.2016г. и от 28.12.2016г. до 06.04.2017г., но не се дължи, тъй като в нея се включва добавка за трансформиране на електроенергията до ниво ниско напрежение, а не до ниво средно напрежение, каквато мрежова услуга е предоставена от ответника по насрещния иск. До този размер следва да бъде уважен.

Искът до пълния му размер за другите две суми следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

СНЦ „Войнишко кладенче“ твърди в насрещната си искова молба, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД начислената във фактурите електроенергия за сумата 1 283,29лв. , тъй като електромера бил манипулиран от ответника по насрещния иск да отчита повече от консумираната енергия. Това твърдение остана недоказано от събраните доказателства. От двете назначени експертизи се установи категорично че електромера, като измервателно средство отчита точно използваната енергия, а програмния продукт чрез който се отчита същата не е манипулиран.

Неоснователно е и твърдението в насрещния иск, че ответникът  неправомерно е начислил суми за проектиране, изграждане и експлоатация на трафопост – 297,36лв.. Видно и от самите фактури и от заключението на комплексната експертиза т.2 стр.2, необходимите средства за проектиране, изграждане и експлоатация на трафопост не се начисляват самостоятелно във фактурите за консумирана електроенергия. Те са включени в цените на мрежовите услуги, предоставени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, но тези услуги не се изчерпват само с това.

Не са налице и условията за уважаване на възражението за прихващане, направено от ответника. Прихващане може да бъде извършено по две насрещни изискуеми задължения до размер на по-малкото от тях. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД няма изискуемо задължение към СНЦ „Войнишко кладенче“, като насрещния иск е само установителен такъв, че не се дължи част от сума, но титуляр на това задължение е пак „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.  По този въпрос съдът следва да се произнесе в диспозитива не решението, тъй като по възражението на основание чл. 298 ал.4 от ГПК се формира съда на присъдено нещо.

При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 695 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 660лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД   ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 27, срещу Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче“ БУЛСТАТ *******, със седалище гр. Сливен, *** **** , иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че СНЦ „Войнишко кладенче“ дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД  сумата 18 778,38 лв. (осемнадесет хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща неплатена цена за доставена електроенергия и мрежови услуги за периода от 01.03.2014г. до 30.04.2016г.  и от 28.10.2016г. до  27.12.2016г., ведно със законната лихва за забава считано от 06.04.2017г. до окончателното й изплащане; сумата 3 065,41лв. (три хиляди ли шестдесет и пет лева и четиридесет и дена стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода от дължимостта на всяко месечно плащане до 06.04.2017г., за част от което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1575/17 по описа на РС- Сливен.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер за главница и лихви, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по предявения от Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче“ БУЛСТАТ *******, със седалище гр. Сливен, *** **** срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД   ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 27 насрещен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че СНЦ „Войнишко кладенче“ не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата 1 638,92лв. (хиляда шестстотин тридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща част от дължимата сума за мрежови услуги за периода от 01.05. 2016 до 27.10.2016г. и от 28.12.2016г. до 06.04.2017г.

ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прихващане.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче“ БУЛСТАТ *******, със седалище гр. Сливен, *** **** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД   ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 27 направените разноски в заповедното производство в размер на 437лв. и пред настоящата инстанция в размер на 695лв.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД   ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 27 да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче“ БУЛСТАТ *******, със седалище гр. Сливен, *** **** направените разноски в размер на 660лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: