Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 14.09.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                   МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря Куманова, като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно гр. дело № 261 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба е подадена от Община Котел, представлявана от кмета Коста Каранашев, с адрес на общинската администрация: гр. Котел, общ. Котел, обл. Сливен, площад „Възраждане“ № 1 чрез адв. С.Р. *** против Решение № 4 от 13.01.2017 г. по гр.д. №340 /2015 г. по описа на   Районен съд – Котел, с което се признава за установено на правно основание чл. 108 ЗС, че ищцата П.Д.П., ЕГН: ********** *** по отношение на Община Котел е собственик на недвижим имот- „Овцекомплекс“, находящ се в ***, обективиран в ***., находящ се в ***, в ***по плана за земеразделяне на ***, община Котел, както и на прилежащия терен към него, подробно описан в парцеларния и кадастралния план на имота, с площ 32,021 дка, при граници: изток-ливади, запад-ливади, север ливади, юг път с. Райково-***, като Община Котел е осъдена да предаде владението върху имота на ищцата и също така е осъдена да й заплати сумата от 1751,61 лв., представляваща обезщетение за неизползван наем за периода от 30.11.2012 г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.11.2012 г.  до окончателното заплащане на възнаграждението и сумата от 700 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред първата инстанция. Решението се обжалва изцяло като неправило и незаконосъобразно.

Въззивникът по въззивна жалба е ответник в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, изцяло като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че  исковата молба била нередовна по отношение на претенцията за законната лихвата, тъй като неправилно бил посочен периода за който се била дължала, като следвало да бъде предявена претенция за мораторна лихва за периода от датата на забавата 30.11.2012 г. до датата на предявяване на иска и отделно от нея да бъде заявена претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главницата, като тази акцесорна претенция за заплащане на законната лихва не била съставлявала самостоятелен иск. Не било налице неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, тъй като Община Котел била получила сумите претендирани от нея като обезщетение за неизползван наем по силата на договор за наем сключен между нея и трето лице. Претенцията на собственика не за обезщетение не следвало да се квалифицира като субсидиарният иск по чл. 59 ЗЗД. Въззиваемата община щяла да изпадне в забава едва след покана от страна на ищцата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а такава покана не била получавала преди връчването на исковата молба и така акцесорната претенция за законна лихва била неоснователна. Законна лихва не могла да бъде начислявана върху сбора на всички претендирани наеми за целия процесен период съвпадащ с периода на изчисляване на лихвата. Към началната дата на този период въобще не било формирано задължение за наем. КРС не бил изготвил доклад по делото по чл. 146 ГПК и бил направил погрешна правна квалификация на иска за обезщетение за неизползван наем като иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Не било докладвано направеното от Община Котел възражение направено в отговора на исковата молба за придобиването от нейна страна на собствеността върху имота на оригинерни основания по чл. 79 ЗС въпреки, че КРС бил допуснал доказателства за тези факти. Процесът бил изначално опорочен от нередовната искова молба и продължил да се развива като такъв поради процесуалните нарушения от страна на съда. Атакуваното решение било и немотивирано и не било ясно дали КРС бил приел че процесния терен бил станал собственост на ищцата по пътя на правоприемството и дали е бил включен в предмета на продажбата между търговското дружество и наследодателя на ищцата. Невярно било твърдението на съда, че Община Котел била признала правото на собственост на ищцата. Липсвали мотиви относно основателността и размера на втория предявен иск за обезщетение за неизползван наем. КРС не бил изпълнил задълженията си по чл. 12 ГПК, не бил обсъдил всички доказателства и възражения на страните. Били налице съществени нарушения на процесуалните правила. Моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на  въззивната жалба депозиран от  П.Д.П., ЕГН: ********** *** чрез адв. Г.М. ***. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

            С отговора на въззивната жалба въззиваемия ищец в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че районният съд с Определение № 58/28.04.2016 г. държано в закрито заседание е предявил на страните проект на доклад по делото, с който е разпределил доказателствената тежест между страните, като им е дал указания относно твърдяните от тях обстоятелства и направени възражения допуснал е събирането на писмени и гласни доказателства и в открито съдебно заседание им е дал възможност да вземат отношение по така направения проект на доклада и тъй като страните не са възразили докладът по делото е бил приет за окончателен. Били са събрани и анализирани всички относими към правния спор доказателства и са били обсъдени при постановяване на първоинстанционното решение и по двата предявени и обективно съединени иска по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Неоснователно било и възражението за придобиване по давност на процесния имот от страна на Община Котел. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

С Разпореждане от 26.05.2017 г. СлОС е оставил без движение исковата молба подадена от П.Д.П., ЕГН: ********** *** като нередовна и е дал указания на ищцата за отстраняване на констатираните от него нередовности- с допълнителна писмена молба с препис за ответника да уточни дали ищцата претендира заплащане на мораторна лихва, като формулира точен и ясен петитум по отношение на нея, като уточни и периода на претенцията, който следва да бъде от датата на настъпване на изискуемостта на главницата до датата на предявяването на иска-30.11.2015 г., тъй като се касае  за обезщетение за неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 2 ЗЗД и конкретизира размера на мораторната лихва, ако претендира такава и посочи цената на иска и внесе дължимата за тази акцесорна претенция държавна такса по сметката на РС-Котел, в размер на  4% върху цената на акцесорния иск, но не по-малко от 50лв., като представи вносната бележка в канцеларията на съда в указания срок. Също така ищцата следва да уточни дали претендира и законна лихва върху главницата, като конкретизира периода за който се претендира и който период следва да бъде от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. С допълнителна искова молба входирана на 08.06.2017 г. в деловодството на СлОС в рамките на едноседмичния срок от съобщаването ищцата е отстранила констатираните нередовности. В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор по депозираната допълнителна искова молба от адв. Р. *** в качеството му на процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК на Община Котел.

Налице са твърдяните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения допуснати от първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест, които да обусловят приложението на ал. 3 на чл. 266 ГПК. КРС изобщо не е разпределил доказателствената тежест по отношение на фактите твърдяни от страните по предявения иск с правно основание чл.86, ал. 2 ЗЗД. С оглед на изложеното се налага въззивният съд да разпредели доказателствената тежест между страните- ищецът по чл. 86, ал. 2 ЗЗД следва да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането и периода на забавата, както и размера на мораторната лихва.      

В с.з., въззивната община  редовно призована се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв.  С.Р. ***, който поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно или обезсилено като недопустимо поради липса на родова компетентност на районния съд с оглед данъчната оценка на имота. Претендира разноските по делото.

 В с.з. въззиваемата редовно призована се явява лично  се представлява от процесуален представител по  пълномощие адв. М. от АК-Сливен, който моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен орган функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Атакуваното решение изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и с тълкуване и не е абсолютно неразбираемо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд  и пред въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  изцяло недопустимо и  следва да бъде обезсилено като такова и изпратено за разглеждане от компетентния първоинстанционен съд, който според правилата на родовата подсъдност по см. на чл. 69, т. 2 ГПК е окръжен съд-Сливен.

Съображенията за това са следните:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск. Недопустимо е решение при което не е налице абсолютната процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, каквато е родовата подсъдност на съда пред който е образувано производството.

В случая, Котелският районен съд е сезиран с предявения от  иск с правно основание чл. 108 ЗС, който има за предмет установяването на правото на собственост и предаването на владението  върху следния недвижим имот: „Овцекомплекс“, находящ се в ***, обективиран в ***., находящ се в ***, в ***по плана за земеразделяне на ***, община Котел, както и на прилежащия терен към него, подробно описан в парцеларния и кадастралния план на имота, с площ 32,021 дка, при граници: изток-ливади, запад-ливади, север ливади, юг път с. Райково-***, като данъчната оценка на този недвижим имот се равнява на 51 504,60 лв. Съгласно правилата на родовата подсъдност обективирани в чл. 104, т. 3 ГПК подсъдни на окръжните съдилища в страната като първа инстанция са исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. Съгласно чл. 69, т. 2 ГПК размера на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а в случай, че няма такава пазарната цена на вещното право. В този смисъл родово компетентен да разгледа предявения ревандикационен иска с предмет недвижим имот с данъчна оценка от 51 504,60 лв. като първа инстанция е окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, намиращ се в землището на ***, Община Котел- Сливенски окръжен съд, първоинстанционен състав. Разглеждайки и произнасяйки се по иск, който не му е родово подсъден РС Котел е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено изцяло, а делото да бъде разгледано от първоинстанционен състав на компетентния окръжен съд-Сливенски окръжен съд. Делото следва да се преобразува в първоинстанционното и разгледа по същество от първоинстанционен състав. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно до приключване на производството във втората инстанция съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК и не е нужно някоя от страните да е направила възражение било пред първата, било пред втората инстанция. Главният ревандикационен иск е обективно кумулативно съединен с други два иска по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 2 ЗЗД, като се явява обуславящ по отношение на тях и неговата подсъдност е определяща.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да съобрази и направените от страните разноски.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от ГПК, съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 4 от 13.01.2017 г. по гр.д. №340 /2015 г. по описа на   Районен съд – Котел, като НЕДОПУСТИМО.

ИЗПРАЩА делото на Сливенски окръжен съд за ново разглеждане от  първоинстанционен състав на същия съд и произнасяне по предявения иск.

Решението  подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                               2.