Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.07.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА                                                     

 

 

При секретаря Соня В., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 271 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М., пълномощник на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, със седалище и адрес  на управление: ***********, против решение №189/08.03.2017г. по гр.д. № 3941/2016 г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ  на „ БИЛДИНГ ВАЗ- 01“ ЕООД със седалище и адрес  на управление: *********** сумата от 5133.66 дължима по фактури № № 1000000514/31.12.2013г., 10000000522/31.01.2014г., 10000000556/30.04.2014 г. и 10000000580/30.05.2014 г., обезщетение за забава в размерна законната лихва в размерна 1332.93, както и законната лихва върху главницата считано от 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 1358.66 лева.

Решението е обжалвано изцяло. Твърди се, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано . Сочи се, че между страните не се е доказало наличието на търговски договор. Въззиваемата страна не била представила никакви доказателства ( експедиционни листи), от които да се установи предаването на гориво на въззивната страна. Страната счита , че макар договорът за продажба да е по принцип неформален , за договори на стойност над 1000.00 лева следвало да се представят писмени доказателства. Решението противоречало на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., която съдът бил тълкувал превратно. Освен това съдът не се бил съобразил със задължителната съдебна практика на ВКС относно въпроса за доказателствената сила на счетоводните записвания и неправилно бил интерпретирал събраните доказателства. Страната твърди , че фактурите предмет на исковата молба не кореспондират с ангажирана и оспорена покана по други фактури и предвид проведеното им оспорване същите следвало да се изключат от доказателствения материал. В тежест на ищеца било да докаже , че са извършени продажби, а доказателства в тази насока не били ангажирани. Процесните фактури не съдържали всички необходими елементи на сделката  като вид стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на съставяне, подпис на управители, поради което те не можели да служат за доказателство за осъществени търговски продажби. Твърди се, че след като страните не били уговорили начин на плащане , а у ответника се намирали касови бонове , следвало да се приеме , че те удостоверяват осъществено плащане. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК  не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         В с.з.въззивникът „Джорданс“ ЕООД, нередовно призован се представлява от адв. М., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея, моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

         Въззиваемата страна „Билдинг ВАЗ – 01“ ЕООД, редовно призована в с.з. се представлява от адв.Д., който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 03.04.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 19.04.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Пред районния съд са били предявени четири иска по чл.79 ал. 1 от ЗЗД във вр.с чл.294 във вр. с чл.327 от ТЗ за заплащане на 1633.01 лева по фактура № 1000000514/31.12.2013г. , 1446.70лв. по фактура № 10000000522/31.01.2014г.,1382.59лв.по фактура №1000000556/30.04.2014г. и 671.33 лв. по фактура № 1000000580/30.05.2014 г.

Страните са търговци и претенциите са за доставено и незаплатено гориво. Твърденията на ищеца за сключени търговски сделки за доставено гориво се потвърждава от изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза от обстоятелствената част, на която е видно че описаните по – горе фактури са подробно описани, както в счетоводството на ищеца , така и в счетоводството на ответника по иска. Сделките са били включени и в отчета за ДДС като ответното дружество е ползвало ДДС по тях. Съдът счита , че по този начин безспорно се доказва сключването на сделките за доставка на гориво. В този смисъл следва да се отбележи, че трайно установената съдебна практика приема, че когато дадена фактура е вписана в дневниците по ДДС на двете дружества и ответникът е ползвал полагаемият му се данъчен кредит, то доставката на стоката е факт. Съгласно чл. 55 от ТЗ , редовно водените търговски книги и вписванията в тях могат да се приемат за доказателство за сключена търговска сделка.

От заключението на ВЛ се доказва и основателността на исковата претенция. От експертното заключение е видно, че към датата на извършване на справката от ВЛ , салдото по сметка на „доставчици“ за „БИЛДИНГ ВАЗ – 01“ ЕООД е в размер на 2053.92 лв., задължение по фактури №1000000556/30.04.2014г. и № 1000000580/30.05.2014 г. За останалите две фактури № 1000000514/31.12.2013г. и № 10000000522/31.01.2014г. били представени касови бонове за плащания в брой. По отношение на фактурите, за които се твърди , че са били платени в брой , ВЛ в с.з. е уточнило , че е имало зачеркване на отразеното като начин на плащане „ по сметка“ , и било добавено „ в брой“. При систематичния анализ на доказателствата, съдът стигна до извода, че се касае за допълнително извършено вписване с цел въвеждане в заблуждение за извършено плащане, което обаче не кореспондира с останалите доказателства по делото. Ако е било направено такова плащане на ответника е следвало да се издаде квитанция или друг счетоводен документ, който да установява извършено плащане . В случая издадените касови бонове не са такъв документ, тъй като те се издават задължително при зареждане на гориво независимо от това дали горивото се плаща веднага , на момента или в края на определен период (чл.11. ал. 1 от Наредба № 6 от 28.07.1979 г. за реда за издаване на документ ( касова бележка) ). Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на сумата от 5133.66 лв. главница по фактури № 1000000514/31.12.2013г., №10000000522 /31.01.2014г., № 1000000556/30.04.2014г. и № 1000000580/30.05.2014 г. се явява основателен и доказан в пълен размер.

С оглед уважаването на главния иск следва да се уважи и претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 1332.93 лв. (така както е претендирано в исковата молба , независимо , че ВЛ е установило мораторна лихва в размер на 1333.14 лв.). Моратарната лихва се изчислява на база на главниците считано от датите на съставяне на процесните фактури, които съдът приема за дата на доставка. Следва да се уважи и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени деловодни разноски. Такива са доказани в размер на 800.00 лв. Въззивникът следва да бъде осъден да заплатят посочената по-горе сума.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № №189/08.03.2017г. по гр.д. № 3941/2016 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА „ДЖОРДАНС“ ЕООД, със седалище и адрес  на управление: ***********, ДА ЗАПЛАТИ  на „БИЛДИНГ ВАЗ- 01“ ЕООД със седалище и адрес  на управление: *********** сумата от 800.00 ( осемстотин) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

 

Решението  не подлежи подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.