Р Е ШЕ Н И Е  №

 

Гр.Сливен, 09.06.2017 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  девети юни  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                         

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.дело № 276 по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба подадена от  ЕТ„Агопа –А.Х.“, ЕИК 119079984, със седалище и адрес на управление: *****,  в качеството му на длъжник по изп.д. № 198/2017 г. по описа на ДСИ  K. при РС-Сливен. С жалбата се обжалва Разпореждане от 24.01.2017 г. на ДСИ K. в частта относно разноските по изпълнителното дело посочени като 200 лева юрисконсулстко възнаграждение в полза на взискателя Община Сливен.

     В жалбата се твърди, че ДСИ неоснователно не бил уважил възражението му срещу тази част на атакуваното разпореждане, която има характера на постановление за разноските, тъй като счел че същото било преклудирано, защото следвало да бъде направено в срока посочен във връчената му покана за доброволно изпълнение. Счита че постановление за разноските изобщо не му е било връчено. Жалбоподателят твърди, че бил разбрал за дължимото юрисконсултско възнаграждение едва след депозирането на молба за прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на дължимата главница и лихвите към нея. Посочва, че дължимите разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение били непосилни за него и не се били дължали, тъй като юрисконсултът на Община Сливен бил работил на трудов договор и получавал трудово възнаграждение.

    Моли да бъдат обезсилени действията на ДСИ K. като незаконосъобразни и да се постанови решение, с което да се приеме, че юрисконсултското възнаграждение не се дължи.

      Становище по жалбата  е постъпило взискателя Община Сливен чрез юрисконсулт И.Г. в което посочва, че частната жалба била недопустима, тъй като не се била отнасяла до изчерпателно изброените действия на ДСИ в чл. 435 ГПК, които подлежат на обжалване и била подадена след изтичане на едноседмичния срок предвиден в чл. 435, ал. 2 ГПК, който бил започнал да тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като в същата било посочено юрисконсултското възнаграждение. На основание чл. 79, ал.1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК разноските за изпълнението били за сметка на длъжника и в тях се включвало юрисконсултското възнаграждение. Моли да се остави без разглеждане жалбата като недопустима, а ако се счете за допустима да бъде отхвърлена като неоснователна.

   В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Твърди, че жалбата била неоснователна и юрисконсултското възнаграждение било определено в минималния размер по чл. 10 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и представеното копие на изп. дело № 198/2017 г., прие за установено  следното:

     Изп.дело №198/2017 г. по описа на  ДСИ K. е образувано въз основа на молба от Община Сливен от 23.01.2017 г. на основание чл. 426 ГПК във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ в изпълнение на данъчни декларации за облагане с патентен данък № 36 от 06.01.2011 г. и № 82 от 09.05.2011 г. според който жалбоподателят дължи сумата от 841,69 лв.- 500 лв. главница и лихва в размер на 341,69 лв. до 19.01.2017 г. С Разпореждане от 24.01.2017 г. ДСИ K. е образувал изпълнителното дело № 198/2017 г.,  в което са посочени следните дължими от жалбоподателя суми: главница в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017 г., неолихвяема сума в размер на 341,69 лв. и неолихвяема сума в размер на 200 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение и държавни такси в размер на 24 лв. и 30 лв. Били са направени справки до ТД на НАП, в КАТ и МВР и в службата по вписванията. На 08.02.2017 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите от него суми съгласно Разпореждане от 24.01.2017 г. на ДСИ K., но не е пояснено, че дължимата сума в размер на 200 лв., съставлява юрисконсулско възнаграждение. С молба от длъжника депозирана на 02.03.2017 г. същият представя квитанция, че е заплатил дължимата по изпълнителното дело главница в размер на 500 лв. и моли изпълнението да бъде спряно. С молба от длъжника от 23.03.2017 г. същият представя квитанция, че е платил и лихвата върху главницата и моли изпълнителното дело да бъде прекратено поради изпълнение на задължението от негова страна. С уведомление до ДСИ K. от 05.04.2017 г. Община Сливен посочва, че не е било изплатено юрисконсултското възнаграждение от страна на длъжника.

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.  Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва императивно изброени действия на ЧСИ- постановлението за глоба, насочването на изпълнението към имущество, което счита, че е несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските и предвидената възможност за длъжника в ал. 3 на чл. 435 ГПК да обжалва постановлението за възлагане, но само на две основания - ако наддаването при публичната продан не е осъществено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.  По смисъла на чл. 436, ал. 1 ГПК срокът за обжалване на посочените изчерпателно изпълнителни действия на ДСИ е едноседмичен. В случая се атакува Разпореждане от 24.01.2017 г. на ДСИ в частта за разноските, поради което  частната жалба е допустима и не е преклудирана, защото едноседмичния срок започва да тече от съобщаването на длъжника.  Към настоящия момент Разпореждане от 24.01.2017 г. на ДСИ не е връчено на длъжника, като с поканата за доброволно изпълнение, което му е била връчена на 08.02.2017 г. същият не е бил уведомен, че посочената като дължима от него сума в размер на 200 лв. съставлява юрисконсултско възнаграждение, а процесната частна жалба атакува посоченото разпореждане в частта му за разноските, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното въззивният състав, счита че частната жалба не е преклудирана, тъй като на длъжника е съобщено, че дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на взискателя с връчването му на уведомление с изх. № СД-03-03-7315 от 27.04.2017 г. на  ДСИ K. на 02.05.2017 г. Частната жалба е депозирана пред СлОС на 09.05.2017 г. в рамките на едноседмичния срок.

Жалбата е неоснователна, тъй като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Община Сливен безспорно е юридическо лице и е била защитавана по настоящото изпълнително дело от юрисконсулт, като юрисконсултско възнаграждение се дължи независимо от наличието на трудово правоотношение на юрисконсулта с Община Сливен. Юрисконсултското възнаграждение е било определено в минималния размер предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 200 лв.

По отношение отговорността за разноските с оглед изхода на делото такива  следва да бъдат присъдени на взискателя, но същия не претендира такива за настоящото производство.

      По тези съображения жалбата се явява неоснователна.  Водим от гореизложеното,  Сливенският  Окръжен  Съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от ЕТ„Агопа –А.Х.“, ЕИК 119079984, със седалище и адрес на управление: *****,  в качеството му на длъжник по изп.д. № 198/2017 г. по описа на ДСИ  K. при РС-Сливен против Разпореждане от 24.01.2017 г. на ДСИ K. в частта относно разноските по изпълнителното дело посочени като 200 лева юрисконсулстко възнаграждение в полза на взискателя Община Сливен НЕОСНОВАТЕЛНА  .

    Определението  не подлежи на обжалване.

   

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                                 2.