Р Е Ш Е Н И Е   №

 

гр. Сливен, 06.07.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и седмнадесета година в състав: 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

      Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

 

При секретаря Василева  като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 280 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба е подадена от И.Д.И., ЕГН: **********,*** чрез адв. Д.Р.Т. ***, със служебен адрес: ********* против Решение № 46 от 30.03.2017  г. по гр.д. № 898/2016 г. по описа на   Районен съд – Нова Загора, с което  се допускат до делба следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Каменово, община Нова Загора, с ЕКАТТЕ 35907- нива в м. „Герените“, с площ 14.559 дка, четвърта категория, съставляваща имот №005016 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот с № 005018, имот № 005017, полски път на Община Нова Загора с кад. № 000134, имот № 005015 и полски път на Община Нова Загора с кад. № 000317, с данъчна оценка 1 501.60 лв.; нива в м. „Кара юг“, с площ 27.275 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 023023 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 023021; имот № 023035; имот № 023034; имот № 02310; имот № 023039; имот № 023038; имот № 023024; полски път на Община Нова Загора с кад. № 000133; имот № 023019; имот № 023030, с данъчна оценка 3 694,40 лв. и нива в м. „Гор село“, с площ от 1.451 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 062023 по плана за земеразделяне при граници и съседи- имот №062022; полски път Община Нова Загора кад. № 000180, имот №062118, полски път Община Нова Загора, кад. №000238 с данъчна оценка 356,50 лв. Делбата на тези имоти се допуска между въззивника и В.Ц.П., ЕГН:********** ***-Г-3-8 и Д.Ц.З., ЕГН:********** *** и Д.Д.А., ЕГН: ********** *** при квоти- за В.Ц.П.-1/8 ид.ч., за Д.Ц.З.-1/8 ид.ч., за Д.Д.А.-2/8 ид.ч., за И.Д.И.-4/8 ид.ч. Решението се обжалва, в частта с която се допуска делба на нива в м. „Герените“, с площ 14.559 дка, четвърта категория, съставляваща имот №005016 по плана за земеразделяне  като неправило и незаконосъобразно.

           Въззивникът по въззивна жалба обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която се допуска делба на  нива в м. „Герените“, с площ 14.559 дка, четвърта категория, съставляваща имот №005016 по плана за земеразделяне  като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, съдебната практика, материалния и процесуалния закон. Посочва, че  този имот е бил индивидуална собственост на неговия наследодател Д. И.Д., починал на 08.02.2000 г. Цитира Закона за трудовата поземлената собственост /отм./, който бил предвиждал ред за оземляването и отземляването, което се било извършвало от Общинската ТПС комисия -чл. 37 ЗТПС /отм./ и се бил съставял протокол по образец, какъвто същият бил представил с отговора на исковата молба. Правото на собственост било преминавало върху оземленото лице с вземане на решение от комисията ТПС, а след заплащане на дълга към държавата бил издаван акт за поземлена собственост, който бил констативен по своя характер. Същият имал установително, но не и правопораждащо значение съгласно т. 2 от ТР № 2 от 25.04.1996 г. на ОСГК на ВКС. В случая представения по делото от него Протокол от 6 март 1947 г. на Общинската комисия за ТПС в с. Любенец, околия Нова Загора за оземляване на наследодателя му бил съставлявал годно придобивно основание. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната от него част, като неправилно и незаконосъобразно и да му присъди сторените по делото разноски. С  въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.  В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на  въззивната жалба депозиран от В.Ц.П., Д.Ц.З. и Д.Д.А. чрез адв. Н.П., със съдебен адрес:***-2 . В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемите оспорват въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочват, че процесната нива не била индивидуална собственост на наследодателя на въззивника и същият не бил представил никакви доказателства, че наследодателят му бил заявил за възстановяване на правото на собственост върху същата по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и не представил доказателства относно предявяването на иск за възстановяването на сроковете.

Молят въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът И.И. редовно призован не се явява лично, а изпраща процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК адв. Д.Т. ***, като поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В с.з. въззиваемите редовно призовани не се явяват лично а се представляват от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, адв. Н.П. ***, която моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС.  Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 41 от 25.06.2015 г. общия наследодател на страните И.Д. Д. е починал на 16.07.1966 г. като е оставил за свои наследници - син  Д. И.Д., починал на 08.02.2000 г.  и дъщеря Р.И.Й.починал през 13.12.1996 г. Въззивникът И.Д.И. е син на Д. И.Д., а въззиваемите В.Ц.П., Д.Ц.З. и Д.Д.А. са наследници на Р.И.Й..

Настоящият спор се отнася до установяването на собственика на процесната нива в м. „Герените“, с площ 14.559 дка, четвърта категория, съставляваща имот №005016 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот с № 005018, имот № 005017, полски път на Община Нова Загора с кад. № 000134, имот № 005015 и полски път на Община Нова Загора с кад. № 000317, с данъчна оценка 1 501.60 лв към един минал момент, а именно към момента в който процесните земеделски земи са били колективизирани и внесени в ТКЗС, което по съществото си е спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

С Решение № 17357  на ОСЗГ Нова Загора от 01.06.1998 г. се възстановява на  основание чл. 27 ППЗСПЗЗ  и влязъл в сила план за земеразделяне на наследниците на И.Д. Д. правото на собствеността върху следната земеделска земя: нива в м. „Герените“, с площ 14.559 дка, четвърта категория, съставляваща имот №005016 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот с № 005018, имот № 005017, полски път на Община Нова Загора с кад. № 000134, имот № 005015 и полски път на Община Нова Загора с кад. № 000317.

Предмет на делбата са земеделски земи, които са били внесени в ТКЗС и правото на собственост върху тях е било възстановено на страните с Решение № 17357  на ОСЗГ Нова Загора от 01.06.1998 г. се възстановява на  основание чл. 27 ППЗСПЗЗ. Въззивникът не успя да докаже твърдяният от него  факт, че процесната нива в м. „Герените“ е била индивидуална собственост на неговия наследодател Д. И.Д..

В случая е налице спор за материално право между наследниците на общия наследодател И.Д. Д. по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като в полза на страните е постановено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот и в случай, че има влязло в сила съдебно решение, с което да се уважи иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ответникът би могъл на основание чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ да поиска от ОСЗ да измени постановените от нея в полза на ответниците решения по отношение на лицата, в чиято полза или вреда са били постановени решенията.

Съединяването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в производството по съдебна делба е недопустимо. В този смисъл са Решение № 534/24.09.2001 г. по гр.д. № 717/2000 г. и Решение № 748 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 911/2009 г. на ВКС I ГО, в които се приема, че е недопустимо съединяването на иск за съдебна делба с иск за материално право по ЗСПЗЗ предвид конститутивния характер на следващия съдебното решението стабилен индивидуален административен акт на поземлената комисия, с който става реалното възстановяване на правата на собствениците на земеделски земи. Решенията по тези искове могат да са от значение за съсобствеността между страните и за определяне на квотите между тях, но чрез предявяването на тези искове се упражняват потестативни права и не се отразява състоянието на съсобственост към момента на предявяване на иска за делбата. Предявяването им в делбеното производство не е изрично предвидено в чл. 343 ГПК, поради което е недопустимо.

Делбеното производство е уредено от ГПК като особено исково производство , тъй като в редица отношения са налице отклонения от общия исков процес. Така в рамките на спора налице ли е съсобственост, възникнала в резултат на наследяване, законодателят предоставя възможността да бъдат разрешени и редица други спорове- арг. чл.342 ГПК, чл.343 ГПК, като защита срещу предявения иск за съдебна делба може да се осъществи било с иск или правоизключващо/ правопроменящо/ възражения. 
Конститутивният характер на иска за съдебна делба обаче в много отношения изключва възможността за същинско обективно съединяване на искове, каквато е хипотеза при спор за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. 
При възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ , за да се приеме , че е налице сънаследство по отношение на общ наследодател на страните, решението на административния орган по земеделска реституция- ПК / ОбСЗ за възстановяване правото на собственост на земеделските земи , предмет на делбения процес , следва да е издадено на името на общия наследодател, т.е. именно той да е посочен като правоимащо лице по сн. на чл. 10 ЗСПЗЗ. Това е така , тъй като за да се допусне делба т.е. да се признае и реализира субективното потестативно право на делба на едно лице по отношение на един недвижим имот разпоредбата , законът предпоставя наличието на съсобственост по отношение на конкретната вещ. Когато предмет на иска за делба е ликвидиране на съсобственост по наследство на възстановени по специалния ред на ЗСПЗЗ земеделски земи, то възникването на съсобствеността на конкретните земеделски обекти изисква завършена административна процедура по възстановяване правото на собственост. Наследниците на бившия собственик се легитимират като титуляри на правото на собственост на конкретен обект едва след като се снабдят с решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ и скица въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне – чл. 27 ППЗСПЗЗ. Съдилищата могат да допуснат съдебната делба само при наличие на надлежен титул за собственост- решение на поземлената комисия въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. Само издадено решение при завършена административна процедура по реституция, с което се възстановява правото на собственост на земеделска земя има конститутивно действие и може да се приеме за надлежен титул за собственост. При липса на такова решение, не може да се прави извод за наличие на съсобственост, възникнала в резултат на наследяване. 
В рамките на делбения процес, страната инициирала спора за делба следва да установи надлежен титул за собственост на свое име- титул, от който черпи правата, които иска да реализира със заявения иск за делба. Тя не може да иска да се признаят за съсобствени имоти, възстановени въз основа на титул, който легитимира други лица са собственици. Възникналият спор, че собствеността върху процесната нива не е на общия наследодател  на страните, а на наследодателя на въззивника по естеството си съставлява спор за материално право по см. на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , който иск не може да бъде съединен с иска за делба по вече изложените съображения- а именно, че няма решение на ПК/ОбСЗ легитимиращо наследодателя на въззивника като едноличен собственик на процесната нива в м. „Герените“. Напротив налице е Решение на ПК, по силата на което се възстановява собствеността върху процесната нива на всички наследници на общия наследодател на страните И.Д. Д. и това е надлежния титул от който ищците черпят своите права и от който произтича съсобствеността върху процесните земеделските земи, включително и върху процесната нива предмет на спора в настоящото производство.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, правото на възстановяване на собствеността по този закон принадлежи на собствениците, или на наследниците им. С нормата на чл. 10, ал. 11 от този закон право на възстановяване на собствеността е призната и на оземлените лица по ЗТПС, включително и на тези, които частично не са изплатили дължимите вноски, с изключение на отземлените. С ТР № 2/1996 г. на ОСГК са дадени разяснения, че за да се възстанови правото на собственост на лицата върху земята, с която са оземлени, те трябва да са придобили собствеността върху нея. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗТПС правото на собственост се удостоверява с актове за поземлена собственост, издадени на основание този текст от Дирекцията за земята, които са констативни по своята същност. Нормата е предвиждала издаването на този акт след изплащане напълно на дадената земя, но тъй като с Указ на Президиума на Народното събрание (Изв., бр. 5/57 г.) се опрощават дължимите вноски за определена категория земеделски стопани, а именно членове на ТКЗС и лицата, които станат членове на ТКЗС до 31 март 1957 г., нормата на чл. 10, ал. 11 е предвидила като ирелевантен за реституцията на тези земи факта на частично неплащане на дължимите вноски. Тъй като опрощаването не е предвидено като предпоставка на реституцията, то следва да се приеме, че дори дължимите вноски да не са платени от категорията земеделски стопани, които не са посочени в чл. 9 от Указа за опрощаване на задължения и за реда за събиране на банковите вземания /Изв. бр. 5/1957 г./, те също имат право на реституция. Текста на чл. 10, ал. 11 от ЗСПЗЗ не въвежда изключение за възстановяване правото на собственост по отношение на лицата, които са били оземлени. Единственото изискване е те да не са били отземлени. С т. 2 от ТР № 2/1996 г. на ОСГК на ВС е прието, че правото на собственост на лицата, оземлени по ЗТПС от 1946 г., се възстановява и ако не са изплатили нито една от дължимите вноски. Така факта на плащане на земята, предмет на оземляване е ирелевантна за реституцията. Изискването обаче да е доказано правото на собственост върху нея и в хипотезата на чл. 10, ал. 11 от ЗСПЗЗ важи на общо основание. Независимо, че чл. 42 от ЗТПС определя по обем правата на оземлените, предоставени с протокола на общинската комисия за ТПС само като владение и ползване на земята в продължение на 20 години, законодателят е предвидил в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ протоколите за оземляване по ЗТПС като допустими доказателства, които са годни да докажат правото на собственост, с оглед възстановяването му. Законодателят явно отчита факта на изтичане на 20 години от оземляването, законовата забрана в чл. 42, изр. 2 от ЗТПС тези земи да се отчуждават и обременяват с тежести, дори да са платени вноските за тях преждевременно, извършеното опрощаване на дължимите вноски, ако не са платени и това, че ТКЗС е владял тези имоти за оземлените. Към момента на изтичане на двадесет години от оземляването - към 1967 г., ЗПТС все още е действал и след станалото опрощаване с Указа за опрощаване на задължения и за реда за събиране на банковите вземания, с нормите на чл. 12, ал. 2 и чл. 10, ал. 11 от ЗСПЗЗ, законодателят приема, че оземлените, ако не са били отземлени, са придобили правото на собственост върху дадените им земи, което подлежи на реституция. В този смисъл е Решение № 58 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 272/2009 г., I г. о., ГК. В случая видно от представения по делото Протокол от 06.03.1947 г. на общинската комисия в с. Любенец, околия Нова Загора наследодателят на въззивника Д. И.Д. е бил оземлен по този ред и е придобил по силата на този протокол, който съставлява надлежен титул на собственост собствеността върху процесната нива в м. „Герените“ . В този смисъл са и представения по делото списък на оземлените от с. Любенец, Община Нова Загора лица и от показанията на разпитания по делото свидетел Петър И.. Видно от същите впоследствие обаче към 1950 г. процесните земеделски земи са били включени към ТКЗС от неговия баща и общ наследодател на страните И.Д. Д.. Налице е спор за собственост върху процесната нива към един минал момент- към момента на нейната колективизация в ТКЗС, т.е. спор за материално право по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който е недопустимо поради изложените съображения да бъде разглеждан в делбено производство.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на делото и отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна следва да бъде уважена претенцията на въззиваемите за заплащане на деловодни разноски, тъй като представят списък с разноски по чл. 80 ГПК и пълномощно заедно с договор за правна помощ и съдействие, от които е видно, че са заплатили в брой сумата от  900 лв., съставляваща адвокатски хонорар.

С оглед отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна съдът намира, че не  следва да бъде уважена  претенцията на въззивника  за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е   Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46 от 30.03.2017  г. по гр.д. № 898/2016 г. по описа на   Районен съд – Нова Загора в обжалваната част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН: **********,***  да заплати на В.Ц.П., ЕГН:********** ***-Г-3-8 и Д.Ц.З., ЕГН:********** *** и Д.Д.А., ЕГН: ********** *** сумата от  900 лв., съставляваща сторени по делото разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             ЧЛЕНОВЕ: