Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 150

 

гр. Сливен, 29. 09. 2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА                

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 282    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 359/27.04.2017 г. по гр.д. № 2829/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: ******да заплати  на   Т.К.Д. ЕГН ********** ***, сума в размер на 1835,61лв. представляваща възнаграждение за положен 318 часа извънреден труд за периода от 05.07.2013 г. до 05.07.2016 г. ведно със законната лихва, считано от 06.07.2016 г. до окончателното изплащане.

Сума в размер на 250,63 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за изплащане на извънреден труд за периода от 05.10.2013 г. до 06.07.2016 г.

Сума в размер на 90 лв. представляваща възнаграждение за положение 360 часа нощен труд за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. включително – положен през 3-то и 4-то тримесечие на 2014 г. , ведно със законната лихва считано от 06.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Сума в размер на 14,09 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за изплащане на нощен труд за периода от 01.08.2014 г. до 06.07.2016 г.

Сума в размер на 224,51 лв., представляваща възнаграждение за положен труд по време на официални празници 29,45 часа за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Сума в размер на 33,38 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за заплащане на труд по време на официални празници за периода от 01.08.2014 г. до 06.07.2016 г.

Сума в размер на 698,40 лв., представляваща левова равностойност на полагащата се безплатна предпазна храна, за периода 05.07.2013 г. до 31.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Сума в размер на 152,78 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за изплащане левовата равностойност на безплатна предпазна храна за периода на забавата от 01.08.2013 г. до 06.07.2016 г.

Със същото решение е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието със седалище и адрес  на управление: *********, че  Т.К.Д. има право на допълнителен отпуск за 29 часа и 15 минути за периода от 05.07.2013 г. до 01.07.2014 г.

Със същото решение е осъдена ГДИН да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и да заплати съдебните разноски.

Подадена е въззивна жалба от  ответната дирекция чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, недоказано и необосновано в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на левовата равностойност за безплатна предпазна храна за периода 05.07.2013 г. до 31.10.2014 г. и е присъдено обезщетение за забава върху неизплатената равностойност на безплатната предпазна храна за същия период.

В жалбата се сочи, че съдът неправилно се е позовал на вътрешно ведомствени актове отнасящи се за служители на МВР. Тези актове нямат сила и действие към служители на друго министерство. Съгласно чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС за държаните служители се прилагат разпоредбите на ЗМВР, а не инструкции, наредби и заповеди, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Министърът на правосъдието е този, който със заповед преценява на кои служители следва да се предоставя безплатна храна и определя реда за предоставянето й. Липсата на такава заповед и искането да се задължи министъра на правосъдието да издаде заповед, с която да се определят на кои служители се полага безплатна храна и реда за предоставянето й е предмет на административно производство. В случая не е налице такова производство, поради което претенциите се явяват неоснователни. Изложени са аргументи в подкрепа на тази теза. На следващо място се сочи, че е неоснователно искането да се получава храна, респективно равностойността й на няколко различни основания. Позовава се на разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 11/21.12.2005 г. В случая ГДИН е престирала паричната равностойност на сумата за безплатна храна и е изпълнила задължението си по чл. 204 ал.1 от МВР /отм./ за целия процесен период и няма задължение отново да изплаща паричната равностойност на сумата за безплатната храна, а да предоставя храна по определен ред от министъра на правосъдието, който преценява на кои длъжности следва да се осигурява такава. Безплатната храна по чл. 204 чл. 3 от ЗМВР /отм./ се получава в натурално изражение, тя е с целево предназначение, а не натурално възнаграждение по служебно правоотношение, поради което съдът неправилно и незаконосъобразно е присъдил левовата равностойност на безплатната храна. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, да бъдат преизчислени разноските  по настоящия спор и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че правното основание за присъждане на равностойността на безплатната предпазна храна е в чл. 204 ал.3 от ЗМВР /отм./. В законовия текст са определени размерите, условията и реда за отпускане на сумите и доволствията, както и подзаконовите актове, с които това става. Предвид обстоятелството, че министърът на правосъдието, към този период, не е издал никакви актове, които да определят кои категории служители имат право на безплатна храна, нито в какви размери да се отпускат доволствията, първоинстанционният съд правилно е приложил по аналогия други сходни разпоредби, които имат същата цел. Това се извежда от изричната препратка на чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС съгласно която за държавните служители се прилагат разпоредбите за държавна служба в ЗМВР, доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Излагат се контрааргументи срещу аргументите, че подзаконовите нормативни актове не намират приложение. В случая е налице бездействие на администрацията на МП, която празнота следва да бъде запълнена чрез прилагането на други актове, уреждащи сходни правоотношения. Правото на безплатна предпазна храна не е допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 202 ал.1 от и чл. 178 ал.1 от ЗМВР, а самостоятелно право, различно от лимитативно изброените допълнителни възнаграждения по ЗМВР. Безплатната предпазна храна се осигурява заради специфични условия на труд и рискове за живота и здравето и това право имат само определени служители, чиято работа е квалифицирана като специфична и застрашаваща живота и здравето. Развиват се съображения, че безплатната предпазна храна представлява самостоятелна социална придобивка и се излагат съображения в тази насока. Неизпълнението на задължението за предоставяне своевременно на пари или ваучери за закупуването на безплатна предпазна храна, която да бъде консумирана по време на самите дежурства, може да бъде компенсирана единствено чрез обезщетение равняващо се на левовата равностойност на дължимата предпазна храна, неосигурена по време на положените дежурства. В обобщение се иска решението да бъде потвърдено и се претендират разноски за тази инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. Излага допълнителни съображения за неправилност на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за непредоставяне на безплатна предпазна храна, както и в частта, относно присъдените разноски.

За въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва изцяло основателността на подадената жалба. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Оплакването за присъдената левова равностойност на неосигурена по време на дежурствата безплатна храна също се явява неоснователно. Съгласно чл. 23  ал.4 от ЗИНЗС за извършване на дейности свързани с вредни за здравето последици на служителите се изплащат допълнителни възнаграждения и се осигурява безплатна предпазна храна и противоотрови. Редът за предоставянето се определя ежегодно със заповед на министъра на правосъдието. Установено е, че за исковия период министърът на правосъдието не е издал такава заповед или тя не е представена по делото. Поради това районният съд е приложил по аналогия идентичните разпоредби, уреждащи реда и условията за осигуряване на безплатна храна на служителите на МВР. При анализ на законовите норми съдът законосъобразно е стигнал до извода, че безплатната храна, която не е предоставена в натура следва да се претендира в левовата й равностойност – пари. В анализираните нормативни актове се допуска безплатната храна да бъде предоставена в пари. По делото безспорно е установено, че такава храна не е била осигурявана за  исковия период, а от заключението на вещото лице е безспорна левовата й равностойност за този период, съобразно даваните от ищеца 12 и 24-часови смени. Поради това правилно, законосъобразно и обосновано съдът е уважил и тази претенция на ищеца.  

Основателността на главния иск обуславя основателността, а от там – и уважаването, и на акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва върху присъдените суми Така, с оглед разпоредбата на чл.86 от ЗЗД върху главницата следва да се присъдят и обезщетения за забава в размер на законовата лихва, считано от изискуемостта на всяко вземане, до подаване на исковата молба. Размерите на мораторната лихва са определени от кредитираното заключение на СИЕ. Така тази претенция също е основателна.. Върху главниццата се дължи и обезщетение за забава в размер на законовата лихва  от завеждането на исковата молба, до окончателното им изплащане.

Така в обобщение настоящата инстанция намира, че предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени  в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 359/27.04.2017 г. по гр.д. № 2829/2016 г.   на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: ******ДА ЗАПЛАТИ  на  Т.К.Д. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: