Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 12.07. 2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети юли  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 286    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 376/02.05.2017г. по гр.д. № 3952/2016г. на СлРС, с което е допусната съдебна делба, която да се извърши между С.Р.Х. ЕГН ********** *** и И.Х.Х. ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.527.170.1.1, попадащ в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.527.170 по КК и КР нагр.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-20-197/24.03.2011г. на Началник на СГКК – Сливен, с предназначение: жилище, апартамент с административен адрес *****със застроена площ от 76,79 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, две спални и сервизни помещения, заедно с 6,65 % от общите части на сградата и с припадащите се съответни ид.части от отстъпеното право на строеж при квоти 1/2 ид.ч. за С.Р.Х. и 1/2 ид.ч. за И.Х.Х..

 

Подадена е въззивна жалба от И.Х.Х., в която се сочи, че решението е неправилно като постановено при неспазване на материално правните норми и съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка, различна от тази, която е изложена в решението, а именно, че ищцата никога не е получавала месечни възнаграждения за работа в чужбина и твърдението й, че през периода на брака е работила там е останало недоказано. Необоснован бил и изводът на съда, че след като сумата от 17 000 евро, която е изтеглена от ищцата 10 дни преди банковия превод от страна на ответника към сметката й в ОББ – АД, прави вероятна тезата на ищцата, че тази сума е била предадена на ръка на ответника. Това твърдение не е подкрепено от доказателствен материал и е лишено от житейска и правна логика. Неизяснен е механизмът на разходване и мястото на влагане на паричните средства на ищцата, изтеглени от Пиреос банк. Ответникът е доказал, че е работил в чужбина за периода от 2006г. до 2007г., като този факт е установен от свидетелските показания на неговия брат, както и от показанията, дадени от свидетеля на ищцата. Безспорно бил установен фактът ,че ответникът в началото на 2009г. е имал спестени 9000 евро, което е установено от приложените по делото банкови извлечения от личната му сметка, както и от свидетелските показания. Установен е и фактът, че на ответника е била предадена сумата от 21 000 евро, като заем, за закупуване на въпросния парцел. Безспорно е, че сумата от 30 000 евро, които са наредени по банковата сметка на ищцата са били от личната сметка на ответника. Така фактически се въвеждат доводи, че закупеният по време на брака имот, е придобит изцяло с лични средства на въззивника и по този начин е станал негова собственост. Поради това се иска решението да бъде отменено като неправилно и необосновано, и да се постанови друго, с което да се приеме, че са налице условията за преобразуване, пълно или частично, на лично имущество по реда на чл.23 ал.1 от СК по отношение на процесния недвижим имот и така исковата претенция на ищцата за делба на имота следва да бъде оставена без уважение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Недоказано и неоснователно е направеното искане за трансформация на лично имущество. Всички наведени в жалбата доводи са несъстоятелни, поради което се иска да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата, редовно призована, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който излага съображения за неоснователност на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на претенцията за трансформация на лично имущество.

При предявено по реда на  чл. 23, ал. 2 СК възражение основният спор между страните е, какъв е произходът на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена. В тежест на предявилото претенцията лице е да установи размера на личните средства, които е притежавало към момента на осъществяването на придобивния способ - в случая договор за покупко-продажба, както и каква част от тези средства са вложени при придобиване правото на собственост върху имота. В случая между страните не съществува спор, че цената на процесния имот е платена от банкова сметка ***, за която въззивникът твърди, че е била захранена с негови лични средства – спестявания от трудово възнаграждение и получен от него заем от неговия брат – свид. Стефан Х., преди сключването на гражданския брак с ищцата.

Правилно и законосъобразно районния съд е посочил, че за да бъде разгледан по същество искът за делба, съдът следва да се произнесе първо по направеното от ответника възражение за пълна трансформация на лично имущество с правно основание чл.23 от СК. Посочил е, че за да се признае, че придобитото вещно право на собственост е изключително собственост само на единия съпруг, следва платените суми за закупуването на имота изцяло да са покрити от паричен влог на този съпруг, както и че другият съпруг няма установен принос за неговото набиране към датата на плащане. Имотът, предмет на делба, е закупен от двамата бивши съпрузи посредством покупко-продажба по време на брака им. Така този имот е придобит в условията на СИО. Сумата за покупката на имота е изцяло платена от банкова сметка ***. Установено е също, че по тази сметка ответникът е превел сума в размер на 30 000 евро. Така съдът е посочил, че ищецът е следвало да установи, че сумата от 30 000 евро представлява лични средства, придобити преди брака и че тази сума, съобразно твърденията му в отговора на ИМ, се формира като сума от 9 000 евро, придобити от работата му в чужбина преди брака, и сумата от 21 000 евро – заети средства. По делото не е категорично установено, въззивникът да е получил средства в размер на 21 000 евро, но дори и да се приеме за безспорен този факт, това е станало през 2008г., а преводът по сметката на ищцата е от м.февруари 2011г., т.е. изминал е период от три години. От друга страна е несъмнено, че ищцата е изтеглила от своя банкова сметка ***, за които твърди, че е предала на ответника. Несъмнено е, че сметката на ищцата е била открита преди сключването на брака между страните. Представени са доказателства за движението на паричните средства по тази сметка. Обратно, ответникът, който следва да осъществи по наведеното от него възражение главно и пълно доказване, с оглед на това, че тежестта за доказване се носи от него, не е провел такова, тъй като не е доказал по несъмнен начин, че средствата в неговата сметка са набрани изцяло от заем и трудово възнаграждение. Липсват доказателства, че само такива средства са постъпвали по неговата сметка. Позоваването на обстоятелството, че сумата за закупуване на имота е преведена от негова сметка, не опровергава твърденията на другата страна, че тя му е предоставила повече от половината от тази сума.

Ищцата също е работила в чужбина, както преди сключването на гражданския брак между страните, така и след него, а след раждането на детето се е грижила и за него, като в тези грижи и е помагала и нейната сестра – свид. Куманова.

Така след като е установено, че ищцата е притежавала лични средства в размер на 17 000 евро, които са били изтеглени в брой десет месеца преди банковия превод на ответника към сметката на ищцата в друга банка, това прави вероятно поддържаната от нея теза, че тази сума е била предадена от нея на ответника и че след това е била преведена от него по нейна сметка. Поради това районния съд правилно е приел, че не е оборена презумпцията за съвместен принос, тъй като към момента на придобиване на собствеността на имота, предмет на делбата, и двамата са разполагали с лични средства.

От друга страна не е установено и частична трансформация на лично имущество, тъй като е недоказано каква точно сума, включена в продажната цена на закупения апартамент, е била лична собственост на ответника.

Поради това в случая е налице съсобственост между страните и дяловете на бившите съпрузи в тази собственост са равни.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала разноски, но такива при съдебна делба се присъждат с решението по извършването й.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 376/02.05.2017г. по гр.д. № 3952/2016г.  на Сливенския районен съд.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: