Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 115

 

гр.Сливен, 14.07.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                        Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА                                                                        

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 291 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.П., пълномощник на С.П.С. ЕГН ********** ***, против решение № 320/13.04.2017г. по гр.д. № 382/2017 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е бил отхвърлен предявения от въззивника насрещен осъдителен иск с правно основание чл.195 ал. 1 предл.3 във вр. с чл. 193 от ЗЗД за осъждане на въззиваемата страна „ СТРОЙКО 2005“ООД да заплати сумата от 6233.77лв. , както и в частта , с която С. е бил осъден да заплати разноски по делото. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че съдът неправилно бил приел, че срокът в който е следвало да се предяви искът за скрити недостатъци е започнал да тече от края на 2009 г. и към датата на депозирането на иска пред съда срокът е бил изтекъл. Твърди се , че тъй като не е имало предаване на апартамента с приемо – предавателен протокол , срокът за предявяване на иска за скрити недостатъци още не бил започнал да тече. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение в обжалваните части и да бъде уважен предявеният насрещен иск за сумата от 6233.77 лв. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Ш. пълномощник на „ СТРОЙКО 2005“ООД със седалище и адрес на управление гр. i=, ул.“Хаджи Димитър“ № **, офис 5 . С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че нито в договора подписан между страните, нито в нормативен акт съществува изискването предаването на закупения недвижим имот да става с приемо – предавателен протокол. От събраните доказателства се било установило, че апартаментът бил предаден на въззивника през пролетта на 2009 г. и от тогава до датата на депозиране на насрещния иск са били минали повече от шест години, поради което той се явявал погасен по давност. Моли се обжалваното решение да се потвърди изцяло . Претендират се разноски.

         В с.з.въззивникът П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Въззиваемата страна „ СТРОЙКО 2005“ООД в с.з. се представлява от  адв. Ш., който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 24.04.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 09.05.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.

Въззивникът е бил предявил пред районния съд иск с правно основание чл. 197 ал.1 от ЗЗД за съществуващи скрити недостатъци в закупения от него недвижим имот. Искът по чл. 197 от ЗЗД е свързан с този по чл. 193 от ЗЗД за отговорност за недостатъци. Съгласно него, ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, искът  по чл. 193 от ЗЗД се погасява с тригодишен погасителен срок. Срокът започва да тече от момента, в който вещта е предадена. За движимите вещи това означава физически те да бъдат предадени във владение на купувача, а за недвижимите имоти – това означава купувачът да е влязъл във владение на имота. По данните от делото се установява, че още през пролетта на 2009 г. /според обясненията дадени от С./ въззивникът е влязъл във владение на процесния недвижим имот, като е започнал да извършва различни строително-ремонтни дейности по него и от това е видно, че срокът, в който е можел да предяви насрещния си иск по чл. 195 във вр. с чл. 193 от ЗЗД е изтекъл през пролетта на 2012 г. В случая предявеният по делото насрещен иск се явява погасен по давност. Съдът не споделя становището на въззивната страна, че предаването на недвижими имот е следвало да стане с приемо-предавателен протокол и тъй като такъв не е съставен и към момента – давностният срок не е изтекъл. Няма законово изискване или друго такова договорено между страните, съобразно което предаването на недвижимия имот да е обвързано с подписване на приемо-предавателен протокол между тях.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна би следвало да бъдат присъдени деловодни разноски. Такива обаче не са доказани за настоящата инстанция, поради което не се присъждат.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №320/13.04.2017г. по гр.д. № 382/2017 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.