Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.07.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА                                                                                  

 

                                    

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 293 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Д., пълномощник на П.П.Т. ЕГН ********** ***, против решение № 300/07.04.2017г. по гр.д. №557/2017г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплаща  на Д.П.Т. ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 250.00лв. считано от 06.02.2017г. до завършване на редовната форма на обучение във висше учебно заведение. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата и сумата от 1250.00 лева издръжка за минал период от време , както и адвокатски и деловодни разноски. Пред районния съд първоначално предявеният от Т. иск е бил частично отхвърлен за сумата над 250.00 лв. до 300.00 лева.

Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано . Сочи се, че съдът неправилно бил приел за доказано висок стандарт на въззивника, а такъв стандарт той бил имал преди. Към настоящия момент стандартът му на живот бил занижен. Той бил пребивавал в Испания където се възстановявал от прекарано заболяване, но не могъл да представи доказателства за това, тъй като медицинските документи се намирали при лекуващия му лекар в Испания. Моли се да се отмени решението в обжалваните части и да се определи по – малък размер на дължимата издръжка.

Страната е представила незаверено копие от Епикриза на П.П.Т. 01.12.2016 г. и е поискала то да се приеме като доказателство по делото. Не претендира разноски.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Х. пълномощник на Д. . С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва, че от събраните доказателства категорично се установявало основателността на предявения иск , както и размера издръжка , който жалбоподателят можел да плаща. В допълнение към писмения договор страната е посочила , че представената пред настоящата инстанция експертиза не следва да се приеме като доказателство поради несвоевременното и представяне, а така също по същество тя и не променяла установената фактическа обстановка, тъй като е за минал период от време, а ХОББ е лечима болест. Моли се да се потвърди обжалваното решение . Не се претендират разноски.

         В с.з.въззивникът Т. редовно призована не се явява Представлява се от адв. Д., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Не претендира разноски.

         В с.з. въззиваемата Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Х., която оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор и моли да се потвърди първоинстанционното решение . Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Т. на 19.04.2017 г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.04.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

По предявения иск по чл.144 от СК съдът взе предвид следното:

Съгласно цитираната правна норма родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно във ВУЗ, за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст при обучение във ВУЗ и не могат да се издържат по доходите си или от използване на имуществото си и родителите им могат да им дават издръжка без особени затруднения. За уважаване на иска е необходимо да се установят няколко обстоятелства. На първо място да се установи , че ищеца учи във ВУЗ. Това обстоятелство се доказва от представените по делото писмени доказателства. Доказано е, че ищцата нее навършила 25-годишна възраст, както и че тя не може да се издържа от доходите си и или от използването на имуществото си, тъй като не разполага с такова. Доказано е , че въззиваемата Т. заплаща семестриална такса в размер на 325.00 лева, както и ежемесечни транспортни разходи в размер на 145.20 лв. Доказан е и минимален месечен доход на другия родител в размер на 460.00 лв.

По отношение на доходите , които получава въззивникът не са събрани нито писмени, нито устни доказателства, тъй като той не е представил такива в хода на производството . Поради това, съдът следва да се съобрази със събраните свидетелски показания , които сочат , че той получава значителни финансови приходи всеки месец, които са над средните за страната. Твърденията на въззивника, че към момента не получава доходи, а е издържан от втората си съпруга останаха недоказани. Съдът намира , че и твърдението му за влошено здравословно състояние , което не му позволява да работи остана необосновано. От представените пред РС доказателства е видно, че преди повече от половин година въззивникът е страдал от белодробно заболяване, но по собствена инициатива е напуснал лечебното заведение , в което е бил лекуван. От тогава е минал значителен период от време, което навежда съда на извода , че въззивникът се е възстановил от заболяването си и няма пречка да работи. При всички случаи твърденията му за нереализиране на доходи остават недоказани. С оглед на събраните доказателства , съдът намира, че Т. е в състояние да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си в размера определен от РС – Сливен , а именно 250.00 лева.

Предвид изложеното по – горе, съдът намира , че иска за минал период от време следва да бъде уважен за сумата от 250.00 лева месечно , за периода от 01.09.2016 г. до 06.02.2017 г.

Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата Т. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 250.00 лева.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 300/07.04.2017г. по гр.д. №557/2017г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА П.П.Т. ЕГН ********** *** да заплати на Д.П.Т. ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 250.00 ( двеста и петдесет ) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.