Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  05.07.2017г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети юли  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  295  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК вр. чл. 17 от ЗЗДТ.

Обжалвано е решение № 444/22.05.2017 г. по гр.д. № 2012/2017г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, че Г.К.Г., ЕГН ********** ***, е осъществил на 20.04.2017 г. домашно насилие спрямо Е.Ю.Й. с ЕГН ********** *** и му е наложил следните мерки за защита срещу домашно насилие – задължил е Г.К.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е.Ю.Й., забранил е на Г.К.Г. да приближава жилището, където живее в момента, находящо се в *******, местоработата й – „Я.-С.“ и местата за социални контакти и отдих на Е.Ю.й. за срок от една година и е разпоредил да се издаде заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение. Със същото решение съдът е предупредил Г.К.Г., че ако откаже доброволно да изпълни заповедта ще бъде задържан от полицейските органи съгласно чл. 21 ал.3 от ЗЗДН и ще бъде уведомена прокуратурата. На основание на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, съдът е разпоредил Г.К.Г. да заплати глоба в размер на 200 лв. и го е осъдил да заплати държавна такса по делото, както и да заплати на Е.Ю.Й. направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на Г.К.Г., в която се твърди, че решението е неоснователно, неправилно и незаконосъобразно. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и съдът не се е съобразил със събраните в хода на делото доказателства и разпитани свидетели. Твърди се, че не е доказано по безспорен начин, че спрямо жалбоподателката е упражнено насилие, а е безспорно, че на жалбоподателя е бил нанесен побой. Иска се да бъде отменено решението, с което са наложени ограничителни мерки и глоба.

Постъпил е писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна. Сочи се, че решението е правилно и обосновано, а в жалбата не е конкретизирано в какво точно се е изразило нарушението на материалния закон.

Във въззивната жалба и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на молбата.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

При напълно изяснена и правилно възприета от районния съд фактическа обстановка, правилно същият е приел, че от събраните по делото доказателства - писмени и гласни може да бъде направен извод за основателност на искането за издаване на заповед за защита. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, а в ал. 3 е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се издава само на основание декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона. Логиката на законодателя е била, че към издаване на заповед за защита въз основа на декларация се пристъпва само в случаите, в които няма други доказателства. В противен случай, декларацията се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.

Основните възражения съдържащи се във въззивната жалба са свързани с твърденията за необоснованост на първоинстанционното решение, което не почивало на събраните по делото доказателства. По делото е несъмнено, че на молителката в първоинстанционното производство е бил нанесен побой на посочената от декларацията дата. В тази връзка, съдът е събрал необходимите доказателства, като правилно е ценил показанията на свидетеля Г.И., който е незаинтересован от изхода на делото и е единственият свидетел, който не се намира в близки отношения с някоя от страните. Неговите показания са последователни, логични и обясняват дори нараняванията на жалбоподателя. Останалите свидетелски показания не касаят обстоятелства, свързани с непосредственото упражняване на домашното насилие, а в тях се съдържат възприятия на свидетелите след приключването на инцидента. Така е безспорно, че жалбоподателят на 20.04.2017 г. около 23.45 ч. е осъществил акт на насилие спрямо молителката в първоинстанционното производство, като пред портала на „Я.-С.“, работното й място, се е нахвърлил върху нея с ритници и обидни думи. Безспорно е това й е причинило значителни тревоги и основателен страх, което е свързано с предходното поведение на жалбоподателя към молителката, свързано с психически и физически тормоз.   

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 444/22.05.2017 г. по гр.д. № 2012/2017г   на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      

                                                           ЧЛЕНОВЕ: