Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 04.10.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА                                                                                  

                           

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 296 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от от адв.П., пълномощник на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси – Сливен“ от гр. Сливен, ул.“Цар Симеон“, №5, против решение № 386/04.05.2017г. по гр.д. № 121/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на Н.В.Н. ЕГН ********** *** и е отменена Заповед № РД-05-171/14.11.2016г. на Директора на въззивното дружество. С обжалваното решение въззиваемият Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Горски стражар“, а въззивното дружество е осъдено да заплати сумата от 2955.12 лева обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, сумата от 690.00 лева адвокатски хонорар, както и д.т. в размер на 198.21 лева. Сочи се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва се, че нарушението на съдопроизводствените правила се изразява в това, че вещото лице, изготвило СТЕ инж.Лиляна Симеонова е следвало да направи самоотвод по делото, тъй като тя е заинтересовано лице. Страната счита, че тя е заинтересована, тъй като се намира в особени отношения – упълномощител/упълномощен с адвоката на ищцовата страна Л.Д.. Това обстоятелство станало известно на жалбоподателя след постановяване на съдебното решение, поради което той не е могъл своевременно да направи искане за отвод на вещото лице. Страната заявява, че по принцип не възразява срещу изложеното в експертизата, но възразява по отношение на становището , изложено в съдебно заседание, което е послужило за основа на мотивите на съда да постанови съдебния си акт, като отмени заповедта за дисциплинарно уволнение. Моли се или да се назначи нова експертиза, която да се изслуша пред въззивна инстанция или съдът да не взема под внимание при постановяване на решението си обясненията, дадени от вещото лице в с.з. Страната счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че на 15.11.2016г. въззиваемият е бил извикан от директора на въззивното дружество, за да му подпише молба за прекратяване трудово правоотношение по взаимно съгласие. Това заключение на съда не се потвърждавало от събраните по делото доказателства, а напротив, то се било опровергавало от тях. На 15.11.2016г. е била връчена заповедта за дисциплинарно наказание, която е била изготвена преди това. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за непълнота на доклада, извършен от първоинстанционния съд и съответно разпределената доказателствена тежест. Страната излага становище за това, че извършеното дисциплинарно уволнение е било правилно и законосъобразно, както от процесуална гледна точка, така и от материално правна страна. Твърди се, че въззивникът е спазил разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ, като е изискал своевременно въззиваемият да даде писмени обяснения по констатираните нарушения. Посочва се, че са спазени разпоредбите на чл.194 ал.1 от КТ по отношение на срока, в който е наложено наказанието и че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин осъществяването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието, а именно, че при извършени теренни проверки на 15.09.2016г. и 16.09.2016г. на временните складове на наличната дървесина в отдели 329Л, 328В и 328Е, намиращи се в землището на Горно Александрово, е било констатирано транспортирането на 48 пр.м3 дърва за огрев повече от приетото по протокол в отдел 329Л; установена липса на 120,50 пр.м3 дърва за огрев в отдел 328В и установена липса в размер на 52 пр.м3 дърва за огрев за отдел 328Е. Страната излага становище, че по делото категорично е установено обстоятелството, че въззиваемият Н. не е водил правилно отчетническата си дейност, като е допуснал в контролираните от него обекти да бъде допусната липса на добита дървесина, обстоятелство, което представлявало тежко нарушени на трудовата дисциплина. По този начин той злоупотребил с доверието и уронил доброто име на предприятието, и в същото време е увредил имуществото на работодателя си, като е допуснал разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства.

Въззивникът посочва, че разпоредбите на чл.59 и чл.60 от Наредба № 8 за сечите в горите от 05.08.2011г. са неприложими към настоящия казус, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.59 ал.1 т.1, 2 и 3 от Наредбата.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени всички предявени искове от ищеца. Направено е особено процесуално искане да бъде издадено съдебно удостоверение, с което страната да се сдобие с информация от СлРС относно въпроса кой адвокат е представлявал вещото лице инж.Лиляна Савова Симеонова по гр.д. № 2343/2016г. на СлРС. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Д. пълномощник на Н.Н. . С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва, че първоинстанционният съд е постановил своето решение, като се е съобразил със събраните по делото доказателства, включително и неоспорената съдебно-техническа експертиза. Страната счита, че са неоснователни оплакванията, свързани с вещото лице. Посочва, че вещите лица не са сред посочените в разпоредбата на чл.22-24 от ГПК. По повод направеното особено искане и за процесуална икономия адв.Д. е направила изявление, че вещото лице Лиляна Симеонова е била представлявана от нея по гр.д. № 2343/2016г. на СлРс, както пред РС – Сливен, така и пред ОС – Сливен и че тя е изготвила отговора по подадената касационна жалба. Моли се обжалваното решение да се потвърди и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от своя директор Д.Й., както и от адв.П., който заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да се уважи. Подробно излага аргументи в подкрепа на тезата си в подробни писмени бележки приложени към делото.

         В с.з. въззиваемата страна, редовно призована се явява лично. Представлява се от адв. Д., която моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира разноски. Подробно излага аргументи в подкрепа на тезата си в подробни писмени бележки приложени към делото.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От извършената съдебно – техническа експертиза се установи , че в подотдел 329 „л“ не се установяват липси на временен склад, но се установява експедирано количество дървесина в повече 48 пр.куб.м. спрямо приетите с протокол. В подотдели 328 „в“ и 328 „е“ са се установили липси на временните складове, но не може да бъде установен размерът на същите. Становището на ВЛ изразено в заключението по експертизата и потвърдено в с.з. е , че при провеждането на сеч в гората е възможно да се установи с колко количеството транспортирана дървесина е по – голямо от приетото с приемо – предавателни протоколи, но само след като сечта на терен бъде спряна. Посочено е също така, че въззиваемият Н. няма данни да е взел участие в извършването на инвентаризация на насажденията в процесните подотдели.В обясненията дадени в с.з. ВЛ посочи, че извършването на инвентаризация е било необходимо , тъй като по този начин би могло реално да се установи фактическото състояние на сечищата. Така би се отговорило на въпросите на каква площ се извършва сечта, каква е наличната дървесина на временен склад, каква е наличната дървесина в сечището( тъй като би могло да има кубирана или некубирана дървесина , сеч на немаркирани дървета). В настоящия случай временните складове , в които би следвало да се съхранява отсечената дървесина са били на границите на терените за сеч, много близко един до друг , което би могло да доведе до смесване на отсечената дървесина – добитата в едно сечище дървесина да се складира във временния склад на друго сечище. От всички документи по делото се установявало, че технологическият план не се е бил спазван и дървесината не е била съхранявана на временните складове, а е била разпиляна . Само част от нея се е намирала във временните складове , каквото е било изискването по технологичен план , а останалата част е била разпиляна из сечищата или на временни извозни пътища, поради което вещото лице не можело да прецени какво количество дървесина всъщност е било налично или е липсвало. Вещото лице поясни , че 158 куб.м. дървесина представляват една фигура дълга 158 м., широка 1 м. и висока 1.10 м. В кръга на служебните задължения на въззиваемият е било да следи за т.н. „дисциплина на ползването“, която включва извозването, сеченето на немаркирани дървета и т.н. Той също така е трябвало да следи каква и колко дървесина се товари на камионите за експедиране. Становището на ВЛ е, че при установена липса на дървесина на временен склад е следвало да се направи проверка на сечището за да се установи фактическото положение. В протокола от 16.09.2016 г. било отразено, че работодателят е приел за налични част от констатираните липси и ги е приспаднал от теоритичните липси. Съгласно разпоредбата на чл. 59 т. 3 от Наредбата за сечите в горите, сечта е можела да бъде спряна и е можело да се направи инвентаризация на терен защото са били налице данни за неспазен технологичен план. От продадената в повече дървесина предприятието работодател не е било увредено, тъй като тя е била платена.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 15.05.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 26.05.2017 г., е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" лежи върху работодателя.

В настоящия случай като причина за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е посочено „ нарушение на трудовата дисциплина за периода от 19.08.2016 г. до 16.09.2016 г.“ . В обжалваната заповед се съдържа информация за трудовите задължения на въззиваемия, за извършените проверки в поверените му складове на 15.09.2016 г. и на 16.09.2016 г., за исканите му обяснения относно установеното превишаване на транспортираното количество дървесина и установената липса на дървесина във временните складове и дадените обяснения от негова страна. Никъде обаче в заповедта не се съдържа информация относно твърдяното действие или бездействие осъществено / неосъществено от страна на работника, с което той е допуснал нарушение на трудовата дисциплина и то в такава степен, че да мотивира работодателя да му наложи най – тежкото дисциплинарно наказание. По същия начин стои въпросът и с исканите обяснения от страна на работодателя. До работника е било отправено искане да представи писмени обяснения във връзка с констатираните нарушения изразяващи се в 1. установено превишаване на транспортираното количество дървесина съгласно предавателно – приемателен протокол от 29.08.2016 г. и издадени превозни билети в отд. 329 „л“ и 2. установена липса на дървесина на временните складове в отдели 328 „в“ и 328 „е“. видовете дисциплинарни нарушения , макар и неизчерпателно са посочени в разпоредбата на чл.187 ал. 1 от КТ. При всички случаи обаче за да може работникът ефективно да защити правата си е необходимо работодателят конкретно да посочи, по какъв конкретен начин ( неизпълнение на възложената работа , злоупотреба с доверието, преждевременно напускане на работа и т.н.) работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина и в какво се състои това нарушение. В настоящия случай работодателят е посочил констатирани нередности в отдели 329 „л“, 328 „в“ и 328 „е“, но не е посочил, в какво се изразява виновното поведение на работника. По този начин , след като не знае, кое точно негово действие съставлява според работодателя му нарушение на трудовата дисциплина , работникът не може да даде и адекватен отговор. Така процедурата по налагане на дисциплинарно наказание бива опорочена.

Съдът констатира още едно нарушение при налагане на наказанието „уволнение“. От извършената СТЕ и от разпита на вещото лице по делото се установи, че констатираните превишавания и липси на дървесина в отдели 329 „л“, 328 „в“ и 328 „е“ не е осъществено по надлежен ред. Според ВЛ за да се установи, с колко количеството транспортирана дървесина е по – голямо от приетото с приемо – предавателни протоколи е следвало сечта на терен бъде спряна. Същото е можело да стане на основание чл. 59 ал. 1 т. 3 от Наредба № 8 /2011 г. за сечите в гората, тъй като са били налице данни за неспазване на изискванията в технологичния план за сеч ( разпиляна дървесина навсякъде, извън определените за това места – временните складове). Като последица това води до обстоятелството, че не би могло реално да се направи преценка за тежестта на извършеното нарушение от страна на работника и за съответствието на наложеното му наказание с тежестта на нарушението, което е в нарушение на разпоредбата на чл.189 ал. 1 предл.1 от КТ.

Процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение с или без предизвестие е строго формална, с оглед защитата на работника/служителя от незаконосъобразно упражнена дисциплинарна власт. Неспазването на кое да е от законовите изисквания задължава съдът да отмени уволнението. С оглед изложеното , съдът намира обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразна , съответно намира , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид уважаването на иска за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ , основателни се явяват и предявените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност , както и иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, по които във въззивната жалба не се съдържат и конкретни оплаквания.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 480.00 лв. адвокатство възнаграждение.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 386/04.05.2017г. по гр.д. № 121/2017 г. на Сливенския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси – Сливен“ от гр. Сливен, ул.“Цар Симеон“, №5 Иван да заплати на Н.В.Н. ЕГН ********** *** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.