Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 113

гр. Сливен, 18.07.2017 год.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юли  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 298    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 349/25.04.2017 г. по гр.д. № 701/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Прима“ ЕООД, ЕИК 119603325 със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от М.А.С.,***, ЕИК 000590654 със седалище и адрес на управление: ********, иск за признаване за установено по отношение на ответника на основание на чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.2 от Правилника за вписванията, че е нищожно извършеното от страна на служба по вписвания – Сливен, вписване/отбелязване, обективирано като „отбелязано едностранно писмено предупреждение по чл. 87 от ЗЗД по договор за аренда от 0206/2003г. под № 63, том четвърти, рег. № 7048/15.09.2015 г. като неоснователен и е осъдил дружеството да заплати на ответната община направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно, материално незаконосъобразно, необосновано. Твърди се, че извършеното вписване, предмет на иска е недействително, респективно нищожно, тъй като визираното и заявено от страна на Община Сливен прекратяване на договора за аренда на земеделска земя от 02.06.2003 г. не съставлява акт, подлежащ на вписване, съгласно чл. 112 от ЗС и чл.4 от ПВ. Акта на уведомление за едностранно прекратяване на договора за аренда не попада в обхвата на изчерпателно изброените актове, подлежащи на вписване и самото вписване противоречи на закона и на практиката на ВКС. Тъй като такова вписване е нищожно, то следва да бъде заличено, съобразно глава 5а от ПВ. Отправената от арендатора нотариална покана има материално-правната характеристика на изявление за извънсъдебно прекратяване на договора и дори да се приеме, че с достигане на изявлението до арендатора биха настъпили последиците на чл. 27 ал.1 т.4 от ЗАЗ, то в този случай на вписване би подлежало самото прекратяване. Поради това не подлежи на вписване отправената нотариална покана и изявление за извънсъдебно прекратяване на договора за аренда. Сочи се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Излагат се съображения, че вследствие на извършеното нищожно вписване, Община Сливен приема, че с акта на това вписване е настъпило прекратяване на договора за аренда. Вписването по никакъв начин не може да има за последица прекратяване на договора и от анализа на фактите се установява, че арендния договор не е прекратен по предвидения в закона ред. Прекратяването на този вид договори е възможно да бъде извършено единствено по съдебен ред. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тази теза. В случая съдебно производство не е провеждано и няма съдебно произнасяне с влязъл в сила съдебен акт, с който да е прието и констатирано договорно неизпълнение от страна на търговското дружество и който акт би подлежал на вписване и само в такова съдебно производство би могло да се установява наличието или липсата на основание за прекратяване на договора за аренда поради неизпълнение, което неизпълнение е различно от това свързано със забавено заплащане на съответно дължима арендна вноска за повече от три месеца. Така е правно несъстоятелно да се счита, че с извършеното, макар и нищожно вписване, е настъпило прекратяване на договора за аренда. Не е налице надлежно прекратяване на сключения договор за аренда, а съответно извършеното вписване е нищожно на основание на чл. 124 във вр. с чл. 537 ал.2 във вр. с чл. 604 от ГПК във вр. с чл.2 от ПВ. Поради това се иска да бъде отменено изцяло атакуваното решение и да се постанови ново, с което да бъде обявено за нищожно извършеното вписване. 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Валидността на извършеното вписване се определя от закона и съгласно чл. 27 ал.2 от ЗАЗ прекратяването на договора за аренда се вписва в нотариалните книги, без вписването да е обусловено от това кое е основанието за прекратяване на арендния договор по чл. 27 ал.1 от ЗАЗ. При извънсъдебно прекратяване на договор за аренда поради неизпълнение от страна на арендодателя, пред съдията по вписванията следва да се представи актът, материализиращ волеизявлението за прекратяване и да се удостовери достигането до адресата му. Предметният обхват на проверката на съдията по вписванията е обвързана от формираната задължителна съдебна практика, дадена с тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по Тълкувателно дело № 7/2012 г. Сочи се, че при проверката съдията по вписванията не проверява материално правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона, каквото обаче не е вписването на прекратяването на арендния договор. При проверката дали един акт подлежи на вписване се изхожда от неговото съдържание. Съдията по вписванията не може да извършва преценка на валидността на едностранното волеизявление за прекратяване и следователно да се позовава на липса на компетентност да извърши такава преценка като основание за отказ да впише обективирано в едностранно адресатно волеизявление прекратяване на договор за аренда, който не попада в обхвата на чл. 28 ал.2 от ЗАЗ. Посочена е и съдебна практика в подкрепа на поддържаното становище. Сочи се, че правилно и законосъобразно Районният съд е отхвърлил иска, като го е приел за неоснователен. Договорът за аренда е бил развален по предвидения от закона ред – чл.28 ал.3 от ЗАЗ и прекратяването е било вписано по реда на чл. 27 ал.2 от ЗАЗ. На последно място се сочи, че искът е неоснователен поради невалидността на самостоятелното му предявяване. Ищецът не цели установяване съществуването на договора за аренда, а от друга страна вписването има единствено оповестително значение, поради което съдебното решение по предявения иск не би повлияло в правната сфера нито на ищеца нито на ответника. Разпоредбата на чл. 537 ал.2 от ГПК урежда задължение на съда да отмени или измени порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. По съществото си това искане не съставлява самостоятелен иск, а се касае до уредена правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт, поради което и същото има акцесорен характер. Така в обобщение се сочи, че решението на Районния съд е правилно и се иска то да бъде потвърдено, като се претендират разноски за тази инстанция.  

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.  По въпроса за допустимостта на самостоятелен иск за установяване нищожност на вписване е налице съдебна практика по чл.274, ал.3, т.1 ГПК в определение №154 от 20.03.2015г. на ВКС по ч.т.д. №119/2015г., II т.о., ТК, съгласно което е допустимо предявяването на иск за установяване недействителност /нищожност/ на вписването на нотариална покана за едностранно разваляне на аренден договор поради това, че вписаният акт не подлежи на вписване. Правен интерес от предявяване на този иск е налице, ако с вписването на прекратяването на арендния договор, осъществено с нотариалната покана за едностранно разваляне на арендния договор, са засегнати права на ищеца. Такова засягане несъмнено съставлява оповестяване прекратяването на договор, по който ищеца е страна и има правата на арендатор.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

Страните не спорят по установените фактически обстоятелства.

Съгласно чл.27, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАЗ, прекратяването на договора за аренда на земя се вписва в службата по вписванията и се регистрира в съответната служба по земеделие, включително когато прекратяването е поради неизпълнение. Според чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ, прекратяването на договора за аренда, поради неизпълнение става по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго. Наименованото в цитирания текст „прекратяване“, при неизпълнение, има правния смисъл на разваляне, поради неизпълнение на двустранни договори, което по общия ред на чл.87, ал.1 или 2 ЗЗД се извършва с едностранно волеизявление /вж. определение №257 от 13.05.2015г. по ч.т.д. №67/2015г. на ВКС, I о., ТК/. Такова, под формата на писмено предупреждение по реда на чл.87 ЗЗД, е предвидено в хипотезата на чл.28, ал.3 ЗАЗ, съгласно която арендодателят по договор за аренда на държавни или общински земи, сключен при условията на ал.2 /за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено/, може да го развали с писмено предупреждение по реда на чл.87 ЗЗД. В цитираната хипотеза, която е налице в разглеждания случай на договор за аренда на общински земи за срок от 40 години, е неприложимо предвиденото изключение по чл.28, ал.2 ЗАЗ за разваляне по съдебен ред на договор за аренда, със срок по-дълъг от 10 години или пожизнено. Разпоредба на чл.28, ал.3 ЗАЗ е специална по отношение на ал.2 и изключва приложението на последната.

Представеното с молбата за вписване на община Сливен уведомление до „Прима“ ЕООД за прекратяване на договора за аренда от 02.06.2003г., поради неизпълнение по чл.17 от договора във вр. с чл.9 ал.5 от ЗАЗ, представлява писмено предупреждение по чл.87, ал.1 ЗЗД по смисъла на чл.28, ал.3 ЗАЗ. Същото изпълнява предвидения в чл.27, ал.1, т.2 общ ред за прекратяване/разваляне на арендния договор с едностранно изявление и подлежи на вписване в службата по вписванията на основание чл.27, ал.2 ЗАЗ и във връзка с чл.2 ПВ, допускащ вписване, отбелязване и заличаване само в случаите, които са изрично предвидени в законите. Следователно, предявеното от въззивника-ищец основание за нищожност на процесното вписване, като извършено по отношение на акт, който не подлежи на вписване, е неоснователно.

Второто възражение във въззивната жалба за това, че отбелязаното в службата по вписвания едностранно писмено предупреждение по чл.87 ЗЗД по никакъв начин не може да има за последица разваляне на сключения между страните договор за аренда от 02.06.2003г., не може да бъде предмет на разглеждане в производството по предявения от въззивника иск за нищожност на вписване, като извършено по отношение на неподлежащ на вписване акт. Предметът на разглеждания установителен иск обхваща единствено формалната преценка за това, дали актът подлежи на вписване, с оглед съответствието му по форма и съдържание с изискванията на съответния закон и Правилника за вписванията. В това производство не могат да бъдат проверявани материалноправните предпоставки на акта, както и неговият материалноправен ефект. Ако по отношение на вписания акт се претендират пороци от материалноправен характер, то те могат да бъдат предмет на разглеждане в друго спорно съдебно производство, касаещо договорните правоотношенията на страните, за които се отнася вписаният акт.

        В обобщение настоящата въззивна инстанция намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

   Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 2 160 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 349/25.04.2017г. по гр.д. 701/2017г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Прима“ ЕООД със седалище и адрес на управление ********** ЕИК 119603325, представлявано от управителя Марияна А.С., чрез адв.П.С.Н. ***, представлявана от Кмета С. Н. Р. с адрес ********** ЕИК 000590654 сумата от 2 160 /две хиляди сто и шестдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: