Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 07.07.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №299 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №417/17.05.2017г. по гр.д.№522/2017г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр.София против „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата 279,71лв., представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Имуществена отговорност“ за щети, причинени на трето лице, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението. С решението са присъдени разноски на ответното дружество в размер на 300лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София изцяло.

В жалбата си застрахователното дружество чрез пълномощника си адв. Д. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Въззивникът посочва, че в мотивите си районният съд приел, че не е доказано участието на ответника /негови служители/ в процесния ремонт, въпреки показанията на разпитаните свидетели, които твърдели, че друга фирма, освен „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД  не е извършвала ремонти през този период в гр.Нова Загора. Неправилно съдът не е кредитирал свидетелските показания в тази им част. От доказателствата се установили по безспорен начин, както следва: наличие на валиден застрахователен договор, настъпилото застрахователно събитие, извършителят на който бил доказан от събраните гласни доказателства и заплащането на съответното застрахователно обезщетение. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, от насрещната страна – „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД чрез пълномощник адв.Я., който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба и съответно на исковата претенция. Посочва, че по делото не било установено към процесната дата „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД да е сключвало договор за изпълнение на СМР, респ. изкопни работи в ****, поради което не е имало основание да извършва каквито и да е СМР. Доказателствата на ищеца били части документи, изходящи единствено от застрахования, в които на база предположения се сочи ответното дружество като изпълнител. По този начин счита, че не е установен причинителят на вредата, не било установено, че същата е настъпила в резултат на изкопни работи, извършени от работници на „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД на процесната дата, при или по повод изпълнение на възложената им от работодателя работа. Свидетелските показания намира за ирелевантни за изясняване  причинителя на вредата, като същите почиват в тази насока само на предположения. Свидетелите не били очевидци на инцидента, те отишли на мястото на аварията след това. Счита, че по делото не се установила и причинената вреда, тъй като заключението по назначената по делото техническа експертиза се базирало единствено на данните на доклада, който бил оспорен от ответника още с отговора на исковата молба, а мястото отдавна било асфалтирано и не може да се установи нищо. Счита, че няма достатъчно доказателства за наличието на вреда за застрахования. С оглед изложеното, въззиваемото дружество моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

С отговора не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. дружеството въззивник ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв.Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което уважи в пълен размер исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв.Я., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Изложени се съображения по съеството н аспора, препокриващи се с тези, изложени в отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени и процесуални искания.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Производството пред Сливенски районен съд е образувано въз основа на предявен регресен иск на платилия застрахователно обезщетение по застраховка „Имущество“ застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно противоправно поведение на служители на ответното търговско дружество „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД, в размер на 279,71лв., с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

За да бъде уважен регресния иск, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От представените и неоспорени пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по комбинирана застраховка „Имущество” между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увреденото съоръжение – газопроводно отклонение ф32, находящо се в **** – „Овергаз Мрежи“ АД, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 04.08.2016г.

От представеното и неоспорено платежно нареждане се установява заплащане застрахователно обезщетение на собственика на увреденото застраховано съоръжение. Няма данни, както и твърдения, ответното дружество да е заплатило платеното застрахователно обезщетение на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Имущество” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г. /застрахователния договор е сключен на 19.11.2015г., т.е. при действието на КЗ /отм./.

За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД по чл.49 от ЗЗД, чийто служители при извършване на изкопни работи са прекъснали въпросното газопроводно отклонение ф32, находящо се в ****.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

За ангажиране на отговорността на ответното дружество по чл.49 от ЗЗД е необходимо да се установи виновно противоправно поведение, в случая под формата на твърдяното действие – прекъсване на газопроводното отклонение при извършване на изкопни работи, от страна на негови длъжностни лица. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно противоправно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното.  

Действително, от събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, е установено настъпването на въпросното застрахователно събитие – прекъсване на газопроводно отклонение ф32, находящо се в **** на 04.08.2016г. около 15 часа и 08 мин., като аварията е отстранена чрез възстановяване с тръба и муфа.

По делото обаче няма ангажирани доказателства от носещата доказателствената тежест страна – ищцовото застрахователно дружество, чрез които по пътя на пълното и пряко доказване да се установява твърдението, че застрахователното събитие – аварията на газопроводното отклонение, което е било прекъснато, е причинена в резултат на противоправно поведение на служители на ответното дружество „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД. Писмени доказателства в тази насока няма ангажирани. Единственото такова, в което има отразяване на възможен причинител на аварията е доклад /констативен протокол/ от 04.08.2016г., съставен от служители на застрахования „Овергаз Мрежи“ АД, пристигнали на мястото на аварията в 15 часа и 17мин. Съдът намира, че този частен документ удостоверява само констатираното от служителите, които са го съставили състояние на газопроводното отклонение – скъсване на същото, но не удостоверява по никакъв начин механизма на настъпване на аварията и причинителят на същата, тъй като съставилите протокола лица не са очевидци на случилото се и не са възприели по никакъв начин самия факт на причиняване на аварията и лицето, което го е направило. Отразеното в протокола се явява само необвързващо предположение. Същото важи и относно събраните гласни доказателства – свидетелските показания на двамата служители на застрахованото дружество „Овергаз Мрежи“ АД, които са отстранили аварията и са съставили посочения протокол. Те потвърждават отразеното в протокола, че са пристигнали на мястото на аварията след настъпването й, по сигнал на техния диспечер. Следователно, те не са възприели по никакъв начин обективния факт на причиняване на аварията – скъсването на газопроводното отклонение. Свидетелят Г.Г.посочва, че когато са пристигнали, на улицата е работил, но не и на конкретното място, багер без обозначения. Свидетелят не е видял и не е говорил с работника, управляващ багера. Следователно двамата свидетели нямат непосредствени впечатления от настъпването на аварията и от извършителя. Те не са говорили с работещия с багера, поради което не могат да свидетелстват за това, чий служител е той. Багерът не е имал обозначение, поради което не може да се приеме, че същият е използван именно от служители на ответното дружество и че е негова собственост, респ. ползван от него. Заявеното от двамата свидетели относно причинителят на аварията е само тяхно предположение, което обаче като неподкрепено с други доказателства, не представлява изискуемото пълно доказване на този правно релевантен факт. От друга страна правилно районният съд е посочил, че двамата свидетели посочват напълно различни периоди на събитието /свид.Г.- м.май; свид.С. - есента на 2016г./, несъвпадащи по никакъв начин с реалния момент /началото на м.август 2016г./.

Въпреки предоставената от районния съд процесуална възможност и дадените с доклада по чл.146 от ГПК точни  ясни указания относно подлежащите на установяване обстоятелства, в т.ч. и тези, за които не се сочат доказателства, ищцовото дружество не е проявило нужната процесуална активност и не е ангажирало съответни доказателства, с които да установи по безспорен начин при пълно и пряко доказване, непочиващо на предположения, правно релевантния факт – съществен кумулативен елемент от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД /напр. с изискване най-малкото на справка от Община Нова Загора на кой е възложена и съответно кой извършва работите по ремонт и възстановяване на улиците през процесния период/. Следва да се отбележи, че въпросните, подлежащи на установяване, обстоятелства не са нито ноторно известни, нито служебно известни на съда факти и подрежат на установяване по реда на чл.154, ал.1 от ГПК. С оглед неизпълнение на основното си процесуално задължение, ищцовото дружество, носещо тежестта на доказване, следва да понесе своеобразната санкция за това, като съдът приеме за несъществуващо обстоятелството, неустановено с пълно доказване, относно причиняване на въпросното скъсване на застрахованото газопроводно отклонение от служители на ответното дружество „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД. 

С оглед изложеното, поради липса на една от кумулативните предпоставки на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД – неустановяване, че служители именно на ответното дружество са причинили настъпване на застрахователното събитие, то не може да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД за настъпилите вреди и исковата претенция на застрахователя се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от него разноски.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, то въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил.

По отношение на претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от въззивемото дружество, следва да се посочи, че въпреки посочването в представения списък за разноски, на практика по делото не е представен до приключване на разглеждането му пред настоящата инстанция, договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ уговорения размер на адвокатското възнаграждение и заплащането му. Поради което на въззиваемото дружество не следва да се присъждат разноски, поради недоказаността на извършването им.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №417/17.05.2017г. по гр.д.№522/2017г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                

                          

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                      2.