Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      

 

гр. Сливен, 20.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря Тодорова, като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въз.гр.  д.  N 301  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: ******* чрез юрисконсулт  И.П. против Решение № 433/19.05.2017 г. по гр.д.№ 395/2016 г. на Сливенски районен съд, с което e признато за установено, че по отношение на дружеството И.И.Е., ЕГН: ********** *** не дължи сумата от 324,36 лв., начислена по Фактура № 1165459570 от 18.01.2017 г.  С въззивната жалба се атакува решението изцяло, претендира се да бъде отменено и съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от И.И.Е., като неоснователен и недоказан и да го осъди да заплати разноските, направени от въззиваемото дружество по делото в двете инстанции.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото.  Оспорва извода на първоинстанционния съд, че преизчислението на сметката на клиента за изминал период е било извършено без годно правно основание. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Посочва, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия. С новите ПИКЕЕ е въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ и е налице правно основание за извършване на въпросната корекция. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Законодателят не е предвидил като предпоставка за едностранната корекция установяването и доказването на вина било на потребителя, било на трето лице. Неправилен бил извода на районния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ не изключвали вината на потребителя, напротив – било точно обратното. Налице е констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа комуто ползите, нему и тежестите”. Служителите на ЕВН ЕР са съставили констативен протокол в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 2 , 3 и чл. 48 от ПИКЕЕ и чл. 28 и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕС. Посочва, че има валидно правно основание да извърши корекцията на сметката, което извежда от разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „а”  и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, както и с оглед на цитирана съдебна практика по чл. 290 ГПК, съобразена с новата нормативна уредба- Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г. първо Т.О. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.  С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от И.И.Е. чрез адв. Е.П. ***. В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба. С отговора на въззивната жалба въззиваемият оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че в мотивите си първоинстанционният съд се бил позовал правилно на неспазването на предвидената в ПИКЕЕ процедура от страна на ответното дружество. Правилно СлРС бил приел, че не бил спазен реда за уведомяването на клиента за извършване на корекция на сметката по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 47 ПИКЕЕ. Ответното дружество не било установило и точния период през който неправилно била отчитана използваната ел. енергия. Не било установено авторството на деянието, а единствено обективния факт на неточното отчитане на потребената ел. енергия вследствие на неправомерно въздействие върху СТИ. За да упражни правото си да коригира потребителската сметка като начисли допълнителната ел. енерегия ответното дружество следвало да докаже виновно поведение на потребителя и точен период на неправилното отчитане на консумацията на ел. енергията. От съдебно-техническата експертиза било видно, че корекцията на сметката не била извършена правилно.

Моли въззивният съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски сторени пред въззивната инстанция.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. В деловодството на СлОС на 19.07.2017 г. е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по чл. 32, т. 3 ГПК юрисконсулт И.П., в което моли въззивната жалба да бъде уважена като основателна, а първоинстанционното решение отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. В деловодството на СлОС на 18.07.2017 г. е постъпило писмено становище от неговия процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. Е.П. ***, в което моли съда да постанови решение, с което да  отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да  остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция. Представя списък с разноски и пълномощно, от което е видно, че е уговорен адвокатски хонорар в размер на 300 лв.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума в размер на  324,36 лв., представляваща сума за  допълнително начислена електроенергия за периода от 01.02.2016 г. до 20.04.2016 г. /79 дни/, обективирана във фактура №1165459570/ 18.01.2017 г., за обект в с. Жельо войвода, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последната лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищецът касае фактите, които обуславят правния й интерес, както и  фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищецът  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищецът е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него, е начислена като корекция на сметката. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, спорно е съществуването на вземането на ответнотото дружество по фактура №1165459570/18.01.2017 г., за обект в с. Жельо войвода за сумата от 324,36 лв. за  ел. енергия за периода от 01.02.2016 г. до 20.04.2016 г. / 79 дни/, която е  начислена като корекция на сметката на ищеца за неизмерване на ел. енергия, поради извършена техническа манипулация, установена с констативен протокол № 254104 от 20.10.2016 г. т.е. дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.

В тежест на ответното дружество е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищецът или от друго лице с нейно знание –  т.е. наличие на виновно поведение. В случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, която предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми предвидени в Правилата за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ  ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и са нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Необходимо е да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил договорните си задължения – да се въздържа от определени действия /като ги е извършил/ - и така е станал причина за неточното измерване на електрическата енергия. Ако това е извършено от друго лице, действието не може да се счете за договорно неизпълнение на потребителя и в тежест на ответника е да докаже, че неточното отчитане е поради причини, за които потребителят отговаря.

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на въззивника, че разпоредбите на ЗЗД са неприложими, приложим е ПИКЕЕ, а един „подзаконов нормативен акт, приет за прилагането на специален закон не е договор“. ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те обвързват потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Несъстоятелно е да се приеме виждането на въззивника, който изключва договорния характер на отношенията между него и ищцовата страна. Те не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. В случая не са налице такива констатации, тъй като в констативния протокол е посочено наличие на въздействие върху СТИ, а това неотвратимо се свързва със задълженията на потребителите по чл. 53 от ПИКЕЕ, и както вече бе посочено – нарушаването на задължението следва да е в резултат на виновното поведение на ползвателя. 

На последно място следва да се посочи и това, че както когато не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, “отчетен период” е произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този смисъл настоящият въззивен състав счита, че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущръб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират  разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с действието си страните, съответно – съда  - с приложението й. Поради това ответникът не може да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.

От друга страна следва да се отбележи, че съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК,  съгласно която извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение №189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. на ВКС на РБ е отречена възможността доставчикът да основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на каузално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС на РБ съдебни инстанции, настоящия въззивен съдебен състав приема, че въззивникът в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия /когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане

За пълнота може да се отбележи, че  представения констативен протокол следва да е съставен по реда  и във формата, съдържаща реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В случая констативния протокол  е бил изготвен от извършилите проверката служители на електроразпределителното дружество „ЕВН България” без присъствието на титуляра на партидата. Изключително сериозно процедурно нарушение е  това на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, /както е в случая според съдебно-електротехническата експертиза и метрологичната експертиза- във вътрешността на елекромера е бил монтиран „шунт” и се променя стандартната му схема на свързване/, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.

Ищецът  е бил уведомен за извършената проверка с писмо с изх. №4822241 / 18.01.2017 г., с което му е била изпратена фактура №1165459570/18.01.2017 г., справка за коригиране на сметка за електроенергия и констативен протокол № 254104 от 20.10.2016 г., но самия констативен протокол № 254104 от 20.10.2016 г.. не му е бил изпратен.  Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена, освен че грубо нарушава правилата на самото дружество, ограничава правото на защита на потребителя и го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат. Ако се приеме, че дружеството може едностранно да извършва тези действия, а в последствие е необходимо и достатъчно простото им довеждане до знанието на клиента, то това лишава последния от статута му на равнопоставена страна в облигационната връзка, което е недопустимо.

Всички тези обстоятелства сочат, че констативният протокол е съставен при наличие на нарушение, свързано с процедурата по съставянето му, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза е, че СТИ отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия е бил приложен правилно и в съответствие с чл. 48, ал.1, т.1 , б. „А” ПИКЕЕ, но не може да се установи първоначалната дата на неотчитане, като само по себе си то не рефлектира върху крайния извод на съда.

Горните недостатъци са по начало без значение, доколкото, както вече бе посочено - отсъства законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период електрическа енергия. Това мотивира въззивния съд също да приеме, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата, предмет на предявения по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск, и той следва да бъде уважен.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна претендира разноски и такива следва да й се присъдят в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар, което е минималния размер на адвокатското възнаграждение по см. на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на въззивното дружество е неоснователно.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 433/19.05.2017 г. по гр.д.№ 395/2016 г. на Сливенски районен съд.

 ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на И.И.Е., ЕГН: ********** *** направените разноски за въззивното производство в размер на  300 лв.

 Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ с оглед цената на иска до 5 000 лв.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

2.